21 юли 2018г.

Годишнина от гибелта на Хаджи Димитър, подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор, роден Хемингуей

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Реалии

Партизанско движение

ПАРТИЗАНСКОТО ДВИЖЕНИЕ 1941-1944. Организирана въоръжена съпротива срещу участието на България във Втората световна война като съюзник на Третия райх (на страната на Оста) и против присъствието на хитлеристки войски в България. Особена активност в организирането на партизанското движение проявява комунистическата партия, но значителна част от партизаните не са нейни членове.

Партизанското движение в България е  възприемано от Антихитлеристката коалиция (САЩ, Великобритания, СССР)  като съюзна сила. Затова с него те са  поддържали официален контакт и са го снабдявали с оръжие. 

В партизанското движение основна роля играе БРП (к), но политическата сила, от чието име действа, е Отечественият фронт – коалицията между комунисти - БРП (к), земеделци (БЗНС „Пладне"), лявото крило на социалдемократите (БРСДП) и политическия кръг „Звено".

Курсът към въоръжена борба БРП (к) е възприет два дни след нападението на Германия срещу СССР на 22 юни 1941. Като главни форми и средства се определят партизанските формирования и бойните групи. За тяхното ръководство е създадена Централна военна комисия. Първата партизанска чета е създадена през юли 1941 в Разложко. До края на същата година възникват чети в Баташко и Източното Средногорие, както и партизански групи в Панагюрско, Ловешко, Севлиевско, Габровско, Сливенско, Ямболско и др.

Движението се засилва след създаването на Отечествения фронт (1942). През пролетта на 1942 страната е разделена на 12 въстанически оперативни зони, оглавени от Главен щаб. По данни на тогавашните власти през 1943 партизаните извършват 1606 акции. През зимата на 1943-1944 официална София предприема кървава кампания за унищожаване на партизанските формации, в която са хвърлени полиция, жандармерия и армейски части. Втора такава кампания е проведена и през лятото на 1944 от кабинета на Иван Багрянов.

Българските партизани са споменавани в разговорите между Съюзниците от антихетлиристката коалиция[1]. Британците организират специална служба за подпомагане на съпротивителното движение на Балканите[2]. Българските партизани също са получавали английско оръжие. 

Според пропагандата до 10 ноември 1989 г. в тези месеци броят на партизаните бил нараснал на 30 хил. души, подпомагани от около 200 хил. ятаци. Според независими изследвания, партизаните на 9 септември са около 10 хил. души. Един партизанин по мои непредставителни изследвания има средно между 5 и 10 контакти с легални – обичайно родственици, които го поддържат с дрехи, храна, при нужда му осигуряват подслон. Така че ятаците вероятно са около 100 хиляди.

Партизаните според авторитетното изследване на Проф. Донко Дочев  „са хора, които произхождат преди всичко от селата - една значителна част, над 80%, имат селски произход. Това съответства горе-долу и на пропорцията на селското и градското население в страната от онзи период, но що се отнася до тяхното социално положение, картината се изменя. Средната възраст на партизаните е 24 години и 7 месеца, по абсолютен брой най-голяма е групата на 19-годишните, следвани от 21-годишните, 18-годишните и т. н. Най-старият партизанин е на 63 години, най-младият е Митко Палаузов, 12-годишен. Около тази възраст той не е единствен, но най-монолитна и най-компактна е възрастовата група между 17 и 32 години. Още над 30 години участието намалява, а присъствието на хора над 40 е под 1 процент. Това говори, че партизанската борба иска добро физическо здраве и жизнеспособна възраст, тъй като условията са сурови, знае се, че зимите са много тежки, изисква се голяма физическа издръжливост, боеспособни хора между 20 и 40 години и това напълно се потвърждава в изследването.

Ако можем да очертаем обобщен образ на партизанина, той е 19-20-годишен, произхожда от селото, но е свързан с града било като ученик, студент или работник, най-често - занаятчийски работник. Той е със средно или незавършено средно образование, тъй като една част от тях излизат, както е известно, от ученическата скамейка. Този „обобщен човек" има 2.5 пъти по-високо образование от средното образователно равнище в страната. Спекулациите около това, че партизаните са били хора нехранимайковци, лумпени, не се потвърждава. А този тезис се потвърждава и от голямото участие на учители в съпротивата, на студенти, незавършили, както и на хора с висше образование. Така че един от резултатите на изследването е, че партизаните са били на едно доста високо интелектуално равнище за България, това отразява и в значителна степен съзнателния характер на участието на тези хора.”

(сп. "Тема", http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=529&aid=12797 )

В края на август 1944 г. на територията на България действат 1 партизанска дивизия, 9 партизански бригади, 36 партизански отряда и няколко самостоятелни партизански чети и стотици бойни групи. Партизаните вземат дейно участие в деветосептемврийския преврат. За целия период на тяхната въоръжена борба загиват (от досега установените)  3055 партизани и ятаци.

Впоследствие много партизани взимат участие в Отечествената война срещу Германия (1944-1945). В следвоенния период от техните среди излизат и много от офицерите в армията и милицията. Но мнозина се занимават с интелектуален труд.  Около 40 на сто от тях имат реализация в науката.

 


[1] Московската конференция на министрите на външните работи на СССР, САЩ и Великобритания от 19 до 30 октомври 1943 (Сборник документи), С., 1984, стр. 356-357

[2] Пак там, стр. 425

 

 

 

=================================================

Библ. Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, том III, София 1983; Кратка българска енциклопедия в пет тома, София 1969; Енциклопедия България, София 1978; Донко Дочев „Партизаните - мит и реалност", 2004 г.