ГЕРМАН, Гърция


Таня Мангалакова

(текст и снимки)

„Особено внимание заслужава да се обърне на с. Герман. То е построено в една хубава долина на реката със същото име. Има 200 къщи, от които 150 са български и 50 арнаутски. Името си е взело от българския патриарх Герман, който или е тук живял, или е само погребан в тукашния манастир. Селяните казват, че едно време в тяхното село живял „Патриката” св. Герман, който бил много добър човек. Той кога умрял, погребли го в старата Гѐрманска църква. Сега гробът му е под новата църква, която е съградена в старо време. Над костите на светията има плоча с български надпис, която сега е под земята. Един господин от Ресен бил снел подписа, когато още плочата не била заровена под новата църква. Преписът е загубен (Г-н Китанчев е видял този препис). Буквите били много заличени, но той могъл да прочете думата Самоилъ. Селяните разказват, че един гръцки владика искал да изрови костите на патриката, но го хванала тежка болест и престъплението не му се удало.

В Герман имаше гръцко училище досега. Селяните заявиха тази година, че искат да го обърнат на българско. То е още под ведомството на Патриаршията.”

В близкото село Герман в черквата “Св. Герман” (XI в.) е открит Самуиловият надпис от 993 г. – надгробна мраморна плоча на царските родители Никола и Рипсимия и неговия брат Давид, с надпис на кирилица. През 1916 г. надписът е преместен в София от етнографа към Първа българска армия писателят Ст. Л. Костов.

Има две версии за името на селото – че е кръстено на българския патриарх Герман или че е посветено на цариградския патриарх Герман (715–730).

Йордан Иванов и Иван Снегаров смятат, че е кръстено на българския патриарх Герман, който се установил в Преспа. Патриарх Герман отначало имал под свое ведомство само западните български провинции, които останали независими след падането на Източното българско царство, но след туй заедно с военните успехи на цар Самуил растели и пределите на неговия диоцез. Патриарх Герман умрял в Преспа при царуването на Самуил.

Според статистиката на Васил Кънчов в селото имало 680 българи и 125 арнаути мюсюлмани. Днес то е малко селце с 231 жители. Близо век след като Кънчов описва селото, то е претърпяло драматични промени. След балканските войни Германос остава в Гърция и е прекръстено на Агиос Германос, Св. Герман. Зад олтара на черквата се виждат дарителите на църквата – изписани с гръцки букви славянски имена – Константин, Миле, Огнен, Бойко, Йован, Карамфил...

В с. Герман са живели 3 хил. души, но войните са прокудили голяма част от тях. През Втората световна война в селото е създадена чета на българската паравоенна организация “Охрана”. След войната през 1946 г. съдът в Лерин съди 30 души от селото за участие в “Охрана”. По време на Гражданската война цялото население напуска селото, повечето му жители мигрират в Югославия, някои – в Полша, СССР. След войната се връщат част от старите му жители – 290 през 60-те години. Гърция заселва тук власи от Епир и понтийски гърци.

Една малка разходка в центъра на селото разкрива, че възрастните хора говорят на български. За местните това е “езикот”. Възрастен мъж и синът му споделят тихо, като се оглеждат наоколо да няма други хора, че много местни люде говорят “езикот”. Край уханни рози снимам баба Трендафила, докато тя охотно на български ми обяснява, че е от село Ръмби, на гръцки Лемос.

През лятото в китните семейни хотели в Герман идват туристи. В селото има и гастарбайтери гурбетчии от съседна Албания – както албанци от Корча, така и нашенци от Мала Преспа, Албания.

Местните хора се надяват да се отвори 20-километрова безвизова гранична зона, за да може с “кайче” (лодка) да се обикаля езерото, разделено между трите държави. Тъй като това все още е неизпълнимо, тръгваме от гръцката част на Преспанското езеро към албанската част – Мала Преспа, където също живеят българи.

Минаваме през с. Кристалопиги, чието българско име до 1927 г. е Смърдеш. Кънчов регистрира тук 1780 жители българи. Селото се намира на 3 км от границата между Гърция и Албания, има вид на забравено от Бога място.

Черквата „Св. Георги” се намира накрая на селото, на мястото на стария център. Построена е на бърдо и след нея започват козите пътеки на контрабандистите.

Наближавахме черквата, когато ни застигна полицейска кола на гранична полиция. Полицаите бяха строги, но коректни и ни разпитаха какво правим в селото. Говореха само на гръцки език. Селото е било база на комитите от ВМРО, тук е родното място на войводата Васил Чекаларов и Пандо Кляшев.

През 1903 г. е ограбено на два пъти, много къщи са изравнени със земята, мнозина местни българи са зверски убити. През гражданската война всичките му жители се изселват, по-късно гръцките власти заселват влашки семейства.