Българите в Западните покрайнини

България след Първата световна война
България след Първата световна война

Означени са земите, откъснати от България с Ньойския договор.

ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ


През 1919 г. в парижкото предградие Ньой дипломатите на Антантата принуждават победената в Първата световна война България да подпише мирен договор с изключително тежки условия. Наред с другото страната губи значителни територии (днес в границите на Гърция, Македония и Сърбия). От анексираните тогава земи в съвременна Сърбия влизат 1545 кв. км - няколко села на север и два по-големи района в Централна Западна България, наричани Западните покрайнини.

Тези два района се намират на 50-70 км западно от София и обхващат няколко десетки села, чиито центрове са градчетата Цариброд (днес Димитровград) и Босилеград. При предаването им на Сърбия в тях живеят около 50 хиляди българи (95 на сто от всички жители), а също така малко власи, цигани, турци и др. Сърбите са към 1300 души, почти всички събрани в едно-единствено село.

Непосредствено след Ньойския договор около 10 хиляди жители на Западните покрайнини се преселват в България, като отиват предимно при роднини в съседните селища и в София. Част от бежанците се заселват и в няколко села на Североизточна България, където потомците им и сега се отличават от кореняците по своя диалект и обичаи. Понастоящем българите в Западните покрайнини са намалели до около 28 хиляди, т.е. почти наполовина, докато в същото време числеността на сърбите в Югославия като цяло се е увеличила три пъти. Автохтонно българско население има също така в районите на градовете Сурдулица, Враня, Пирот и Ниш.