Моите 290 сезона

 

Напоследък ме сполетяха медицински ограничения, на които предано и кротко се подчиних, загрижен за своя повяхнал живот.
Времето безпощадно ме отдалечи и от илюзии, и от очакване на нежни знамения, но от близостта на приятелите в чисто дружеско откровение за толкова натрупани сказания, младежки отскоци, авантюри и политически стълкновения възникна дребният повод да се заловя за тези страници.
Големият повод бе споменът за погиналите по стръмните стъпки на рода, към който неведома сила прибави и моите дни с въжделението да представя неподправено събитията, станали пред очите ми в сезоните на дивашка разрушителна злоба, която още се промъква в сънищата ми и ги превръща в кошмар.
Затова посрещам с необгледна радост и утрото, и милувката на изгрева, и усмивките по лицата на хората!

Каравелово, 2003 година 

 

 Целият текст на мемоарната книга на Димитър Баталов прочетете тук...