19 юни 2019г.

Ден на Св. Преподобни Пасий Хилендарски, Годишнина от написването на "История славянобългарска"

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Клуб за подкрепа на гласността и преустройството

КЛУБ ЗА ПОДКРЕПА НА ГЛАСНОСТТА И ПРЕУСТРОЙСТВОТО В БЪЛГАРИЯ[1]

 

Идеята на клуба е на Желев. В първия вариант клубът трябваше да бъде малък - от неколцина и да защитава правата на човека. Тази идея претърпя развитие. През януари 1988 година възникна Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев, а през март 1988 се огласи Русенския комитет.

През пролетта и лятото се преосмисляше опита от Русенския комитет. В разговори Желев казваше – за нашия Клуб трябва да търсим нова формула за параван на политическата ни дейност. Не можем да бъдем Клуб за правата на човека. Какво да защитаваме?!

Желев организираше Клуба на принципа – човекът, с когото разговаря, сам привлича членове. Най-много хора водеха след себе си Копринка Червенкова, Евгения Иванова, Иван Николов, Чавдар Кюранов и Искра Панова, Блага Димитрова, Невена Стефанова, Николай Василев, самият Желев.

На два пъти през есента на 1988 година се насрочваше учредяването, но поради някакви причини беше отлагано. Всеки път узнавах нови и нови имена, които щяха да се присъединят към учредителите на Клуба, и усещах неувереността на Желев в това, което ще стане (толкова много активни борци!), както и облекчение, че точно така ще стане.

На 3 ноември 1988 година с Желю се видяхме сутринта. Каза ми, че този път шега няма, разработеното сценарио е задвижено. Вечерта в 65-а аудитория Иван Николов щял да открие събранието на Клуба.

Използвахме дискусия, обявена от катедрата по научен комунизъм в Софийския университет. Когато дискусията на катедрата завърши, Иван Николов зае трибуната и каза: „А сега да свършим нашата си работа!“. Настъпи брожение.

Катедрата по научен комунизъм не искаше да бъде злепоставяна. Шефът й повтаряше – това е провокация, това е провокация. Даде се няколко минути почивка, за да напуснат онези, които не искаха да остават. Започна общ разговор, който може да бъде наречен и дискусия. Ще спомена двама – Владимир Кънев, който случайно беше попаднал на нашето събрание, и Христо Смоленов.

Владимир беше студент по право, виждахме го за пръв път: „Вие, дето сте се събрали и имате намерение да учредявате този клуб, сте такъв тип хора, че властите няма да ви закачат. Как в него да участвам аз като студент. Вие ще ме защитите ли?“

По повод на неговия въпрос после се прие решение в Клуба да не се приемат студенти. Христо Смоленов, след няколко колебливи изказвания на участници, взе думата и рече: „Да се разберем! Това, което правим, не е за нервни хора.“

Събранието продължи. Копринка Червенкова прочете Учредителната декларация. Евгения Иванова изчете имената на учредителите.

 

В Учредителната декларация се казваше:

 

«Процесите на демократизация и преустройство, които са обхванали почти цялата система на социализма, навлизат в решителната си фаза, когато усилията на интелигенцията за разширяването на гласността и изграждането на неформални групи, организации и движения придобиват все по-голямо значение.

Новият етап на преустройството предлага не само по-големи възможности, но заедно с това изисква по-висока степен на гражданска и политическа активност, която вече може да бъде постигната само чрез обединяване на силите.

Вземайки предвид това обстоятелство, група интелектуалци от София реши да основе клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България. Клубът си поставя за цел да обсъжда публично, в условията на пълна откритост най-актуалните и наболели политически проблеми на нашето общество, които директно засягат съдбата на нашия народ - неговото близко минало, непосредствено настояще и обозримо бъдеще. Клубът по-специално, ще разисква въпросите на икономическото състояние на Стpaнaтa и жизненото равнище на населението, сложните и все по-утежняващи се демографски проблеми, въпросите около човешките права у нас, екологическата обстановка в България и изгледите за нейното подобряване, темповете на преобразованията, действителното равнище на гласността и пр.

 

СПИСЪК НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА КЛУБА[2]

 

Членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България[3]

 

1. Христо Радевски

2. Радой Ралин

3. Блага Димитрова

4. Марко Ганчев

5. Невена Стефанова

6. Александър Миланов

7. Георги Величков

8. Михаил Величков

9. Елка Константинова

10. Валери Петров[4]

11. Георги Мишев[5]

12. Васил Акьов

13. Давид Овадия[6]

14. Енчо Мутафов

15. Иван Коларов

16. Христо Алексиев

17. акад. Алексей Шелудко

18. проф. д-р Чавдар Кюранов[7]

19. проф. Кирил Василев

20. проф. Иван Марев

21. проф. д-р Иван Николов

22. проф. д-р Иван Джаджев

23. прф. Д-р Цветана Тодорова

24. проф. Мария Велева

25. проф. Снежа Аврамова

26. проф. Д-р Димитър Овчаров

27. доц. Недялко Мерджанов

28. доц. Д-р Николай Василев

29. ст. н.с. Искра Панова[8]

30. ст.н.с. д-р Петър Райчев

31. доц. Бернард Мунтян

32. ст.н.с. д-р Зина Маркова

33. доц. Георги Гунев

34. ст.н.с. Ангел Димитров

35. доц. Миляна Каймакова

36. ст.н.с. Цанка Рибарова

37. ст.н.с. д-р Желю Желев

38. ст.н.с. Диана Георгиева

39. доц. Кира Андрейчина

40. ст.арх. Стойне Гергов

41. ст.н.с. Кристина Тошева

42. ст.н.с. Петко Симеонов

43. н.с. Анна Серафимова

44. н.с. Росица Аркова

45. н.с. Евелина Първанова

46. н.с. Евгения Иванова

47. н.с. Антонина Желязкова

48. Волга Тодорова

49. гл.ас. Минчо Минчев

50. гл.ас. Ивайло Трифонов

51. н.с. Деян Кюранов

52. н.с. Христо Смоленов

53. н.с. Вероника Николова

54. Александър Каракачанов

55. Момчил Баджаков

56. инж. Румяна Куцарова

57. Брайко Кофарджиев

58. Георги Друмев

59. Копринка Червенкова

60. Светла Иванова[9]

61. Ангел Русков

62. Милка Рускова

63. Мария Бойкикева

64. Вера Смилкова

65. Марин Маринов

66. Елена Атанасова

67. Дучо Мундров[10]

68. Анри Кулев

69. Светла Ганева

70. Румяна Живкова Петкова

71. Васил Живков

72. Боян Папазов

73. Иван Росенов

74. Юли Стоянов

75. Маргарита Николова

76. о.з.полк. Борис Спасов

77. Дона Боричева

78. Невена Мечкова /Даря/

79. Мария Желева

80. Димитър Новачков

 

 

НА САМОТО УЧРЕДЯВАНЕ КЪМ КЛУБА СЕ ПРИСЪЕДИНИХА

Според един машинописен списък на Желев на учредяването се присъединяват:

 

81. Анди Палиева

82. Воин Кятов

83. Борис Димовски[11]

84. Уляна Раднева

85. Йордан Василев

86. Светлана Байчинска

87. Никола Вандов, главен драматургна ДСТ

88. Петър Стайков

89. Лиляна Александриева, киновед

90. Вера Бакалска

91. Деян Деянов

92. акад. Асен Дацев

93. Валентин Томов, социолог

94. н.с. Вяра Николова

95. Буряна Захариева, редактор в ДИ “Наука и изкуство”

96. Констанца Попова, киновед

97. Рашко Сугарев, писател

98. Кирил Прашков, редактор във в."Народна култура"

99. Хрйсто Буцев, редактор във в. “Народна култура”

100. Карин Янакиева, киновед

101. Цветан Пенчев

 

* * *

П Р О Т О К О Л "А" № 180

ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП НА 11, 15 и 16

НОЕМВРИ 1988 ГОДИНА

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

на др. ДИМИТЪР СТОЯНОВ във връзка със създаването на клуб за подкрепа на преустройството, направена на заседанието на Политбюро на ЦК на БКП на 11 ноември 1988 г.

 

Другари,

На 4 ноември ние изпратихме на членовете и кандидат-членовете на Политбюро и секретарите на ЦК на БКП първоначална информация относно: "Създаване на т. нар. клуб за подкрепа гласността и преустройството в България".

Въз основа на анализа на получените данни оттогава досега могат да се направят следните оценки и изводи:

- Като участвували и поканени да се присъединят към клуба досега са установени над 80 лица.

- Една част от тях са членове на БКП, включително и 9 АБПФК, предимно научни и културни дейци.

Основен инициатор и организатор на т. нар. "клуб" е Желю Желев и неговото обкръжение. Това са:

ИВАЙЛО ТРИФОНОВ - главен асистент във Физическия факултет на Софийския университет;

МАРИЯ БОЙКИКЕВА - редактор в издателство "Наука и изкуство";

ИСКРА ПАНОВА - бивш научен работник, пенсионерка;

МАЛИНА ПЕТРОВА - кинорежисьорка;

ЕВГЕНИЯ ИВАНОВА - работи в Института за култура, баща й е ликвидиран от Народния съд;

БОРИС СПАСОВ - офицер от запаса, полковник, и др.

Подготвителната работа и разгласяването за учредителното събрание те извършвали изключително чрез лични контакти и разговори, без да дават достатъчно информация за същността на клуба и неговите цели.

По този начин те са привлекли и хора, които искрено и честно подкрепят преустройството у нас и не са подозирали истинските им замисли.

Освен официално обявените в "декларацията" цели, организаторите на клуба искали в него да се разглеждат "неудобни за режима факти и проблеми", да се правят запитвания в различни инстанции и "да влязат в диалог с правителството".

Ивайло Трифонов и Желю Желев възнамерявали да искат сведения чрез открити писма за апарата, заплатите и други данни на ЦК на БКП, МНО и МВР.

-Двамата били на мнение, че учредяването на клуба било проверка на хората и главното било да се активизира интелигенцията като най-близките и непосредствени задачи били осигуряване на помещения за провеждане на сбирки и печатна база за пропагандиране дейността на клуба.

- На 4 т.м. е било проведено събиране на ръководството на клуба. на което обсъждали предстоящите му прояви.

- Разполагаме с данни, че са проведени още две сбирки на ръководството в ресторанти.

- Организаторите се стремяли да проведат бързо и някои други изяви за утвърждаване на клуба.

- Имали идеята на всяка цена да афишират дейността си чрез средствата за масова информация.

- Поставили си за цел също да разширят дейността на клvба чрез привличане на повече лица из средите на интелигенцията и студентите и създаване на други подобни клубове в страната.

-Желю Желев и Блага Димитрова обсъждали спешно да се организира литературно четене в София като изява на клуба.

- Изказана била идея да се покани кореспондентът на в."Правда" у нас Л. Жмирьов.

- Радой Ралин се хвалил, че председател на ТКЗС ги е поканил да проведат сбирка в тяхното стопанство.

- Замислили да се свържат с някои заводи, където да провеждат свои мероприятия.

- Една от първите прояви на клуба е изпращането на поздравителна телеграма до Михаил Горбачов по случай 71-вата годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция.

 

Какви изводи могат да се направят на основата на постъпилите данни?

1. Между инициаторите и организаторите на Клуба има предимно лица, които по различни причини са загубили позиции и влияние в научните и културните среди.

С участието си в клуба те разчитали да възвърнат и дори да увеличат влиянието и авторитета си у нас и зад граница, да натрупат "идейно-политически дивиденти".

2. Друга група лица са известни като стоящи на нездрави позиции в творческата, научната и обществената си дейност.

- Част от тях се чувствуват обидени и недооценени. Изразявали са несъгласие с отделни страни на партийната политика и социалистическото строителство през последните 10-15 години.

-Някои от тях изтъкват тезата, че преустройството у нас следва да бъде напълно аналогично с преустройството в Съветския съюз, без да се съобразява с различията и резултатите, постигнати у нас през годините на априлския период.

-Оперативните данни показват, че Желю Желев и групата около него търсят контакти с представители на неформални групи и клубове от Съветския съюз, с оглед да получат подкрепа от тях, за да не се стигне до мерки спрямо тях, както при случая с комитета за Русе.

- Поведението на мнозина от ангажиралите се лица показва, че в последните дни те са смутени, уплашени и в очакване какви мерки ще предприеме централният комитет, ГК на БКП и органите на държавна сигурност.

- Проведените разговори досега показват, че една част от лицата се дистанцират, като обясняват, че не са били запознати по същество със замисъла на клуба.

- Някои от тях съзнават, че са нарушили Устава на партията и очакват, че ще им бъде потърсена партийна отговорност.

- Въпреки твърденията, че клубът няма да функционира при условия на секретност и нелегалност, прави впечатление, че извършвана предварителна дейност с елементи на конспиративност.

- Следва да се отхвърли като неприемлив аргументът на учредителите, че клубът се изгражда на конституционна основа.

- Чл. 52 от Конституцията на HP България регламентира правата на гражданите за сдружаването им в обществени организации, когато основната им дейност е формулирана в устав и е дадена гласност чрез регистрация в съответния районен съд.

- Изразеното в декларацията становище, че "клубът не ще търси юридическо признание от съда" и "няма да притежава статут на юридическо лице" влиза в противоречие с конституционния принцип за законност и контрол чрез закона.

- Те се опитват да се позовават на Юлската концепция, където се съдържат постановки за създаване на условия за изграждане на самодейни сдружения по интереси и творчески клубове кактов границите на обществените организации, така и извън тях, нопренебрегват действуващото законодателство.

- Постановките на Юлската концепция обаче са категорични по отношение на възможността демократизацията на процесите при социализма да бъде използвака като платформа за развитие на анархия, хаос и демагогия.

- Действията и намеренията на организаторите на клуба създават условия за развитието именно на такива явления.

- Както посочих от лицата, ангажирани в т.нар. "клуб" една част са членове на БКП.

- Те грубо са нарушили чл.24 и чл.25 от Устава на Българската комунистическа партия, който регламентира реда за обсъжданена въпросите за развитието на страната и политиката на БКП от членовете на партията.

- Учредяването на клуба и участието на комунисти в него е неформална сдружение извън действуващата организационна структурана БКП.

То е в противоречие с партийно-организационния принцип.

1. Главният, основният извод, който може да се направи от получените данни, от техния анализ и оценка, е, че е направен опит да се създаде паралелна политическа структура на партията по подобие на такива структури в други социалистически страни.

2. Дълбокият, прикрит замисъл на инициаторите на клуба е да се дестабилизира политическата система и обстановка у нас, да се противопостави част от интелигенцията на партията и чрез нея да се диктуват условия на Централния комитет, да се подготви почвата за променяне на властта.

Искам да илюстрирам този извод със становището на Желю Желев, че "Министерството на вътрешните работи пази властта на няколко души и не се интересува, че България изгаря".

Какви мерки предлагаме да се предприемат по отношение на нициаторите и ангажираните лица в т.нар. "клуб"?

1. Като се има предвид разнообразният състав, различната степен на ангажираност, това,че някои от лицата не са били наясно по същността на целите и намеренията на инициаторите на клуба, е необходимо да се подходи диференцирано към всеки от тях.

2. В кратки срокове - до няколко дни - в общинските комитети на БКП от служебните ръководства и партийните организации да се проведат разговори и срещи за разколебаване, разобличаване, дезангажиране и пресичане на дейността на клуба.

3. Органите на прокуратурата да се заемат активно, на основата на правна оценка, да проведат в следващите дни в районните прокуратури в София предупредителни разговори с инициаторите и активните организатори, като им се посочи тяхната неправомернадейност и последиците, които могат да настъпят за тях.

4. Като се има предвид, че част от лицата, заангажирани в клуба,са преподаватели във вуз, да се предприемат мерки от административните, партийните и комсомолските органи и организации, за да не се допуснат негативни настроения и анти-обществени прояви на студентите преди и по време на студентския празник, а също така и да не се допусне ангажиране на студенти и други преподаватели в дейността на "клуба".

5. Да се проведат в централния комитет срещи с ръководители на творчески съюзи, БАН и средствата за масова информация, на които да се информират за случая с клуба и им се дадат указания за пресичане проявите на техни дейци и членове.

6. Да не се допускат публикации от името и в подкрепа на т.нар. "клуб".

- Да не се предоставят помещения и печатна база.

7. Анализът на обстановката показва, че следва решително да се активизират ръководствата на творческите съюзи, научните институти и партийните организации за организиране на дискусии, срещи, кръгли маси за обсъждане на различни аспекти и проблеми на преустройството у нас, за да се изземе инициативата от недобронамерени лица и демагози.

Това особено се налага във връзка с предстоящото провеждане на конгресите на творческите съюзи.

8. Налага се, според нас, по-отговорно и по-прецизно да се подготвят и програмите на българската телевизия.

Повод да поставя този въпрос е, че в последните седмици беше дадена на няколко пъти трибуна на Радой Ралин и други лица, които се знае, че стоят на нездрави позиции.

9. Да се решат в по-кратки срокове въпросите за редакционната колегия и позицията на вестник "Народна култура", тъй като той става трибуна на редица материали със съмнително идейно съдържание, което не е в интерес на преустройството, а се афишират материалите под флага на преустройството. Тук става дума също за една нездрава позиция.

10. Да се информират и дадат указания на областните комитети на партията да вземат свои мерки за пресичане на опити засъздаване на подобни клубове или други прояви от този характер.

Да се насочи тяхното внимание към предприемане на допълнителни инициативи за привличане на интелигенцията в общините около политиката на партията по преустройството в страната.

Като отчитаме нарастващите опити на идеологическите централи на империалистическите страни да дестабилизират България и обстановката в някои социалистически страни, както и случая, който разглеждаме днес, временните трудности, които имаме във връзка с преустройството, органите на Министерството на вътрешните работи преустройват своята работа и ще насочват своите усилия за своевременно разкриване, предотвратяване и пресичане на намеренията и опитите на противника да използва преустройството в България за свои подривни, кариеристични цели.

Във връзка със случая с т.нар. "клуб" ние най-тясно координираме нашата дейност с Градския комитет на БКП, Главната прокуратура и предприемаме свои специфични оперативни и профилактични мерки.

 

 

Стенографски запис

Строго поверително!

 

 

 

ИНФОРМАЦИЯ

на др. ИВАН ПАНЕВ във връзка със създаването на клуб за подкрепа на преустройството, направена на заседанието на Политбюро на ЦК на БКП на 11 ноември 1988 г.

 

Другари, аз няма да повтарям това, което другарят Стоянов вече каза, но още един път искам да подчертая, че от анализа, който ние правим след срещата на 4 ноември, категорично се потвърждава становището, че става дума за създаване на една паралелна опозиционна на партията структура.

Това се потвърждава от обстоятелството, че зад лозунгите на преустройството се прокарват груби, тенденциозни обвинения срещу партията и нейното ръководство. Хората, които участвуват, са преди всичко хора наказани, обидени, с незадоволени амбиции, изразяващи по различни поводи несъгласие с партийната линия, в това число участници в комитета за Русе. В техния състав са: 39 комунисти, 11 активни борци, 4 изключени от партията, 10 наказани и 36 безпартийни.

Цялата организация се извършва тайно, извън партийните органи и организации, в нарушение на организационните принципи, като се използуват и методи на шантаж, на злепоставяне и включване на xopa без тяхно съгласие.

През тези дни в общинските партийни комитети и в партийните организации се проведоха разговори с редица участници. За резултатите от разговорите с тези участнициможем да кажем, че се оформиха три групи:

Първа група - тези, които са включени в списъците на участниците, но не са знаели и не са присъствували на събранието, като: Кръстьо Горанов, Величко Добриянов, Евгени Ганчовски, Искра Цонева, Юлиян Минков, Давид Овадия, проф. Овчаров Те не са давали съгласие да участвуват в подобен клуб и се разграничават от неговата дейност.

След първите разговори, както подчерта и др. Стоянов, се чувства известно отрезвяване на тази група.

Втората група: Снежана Аврамова, Николай Василев, Искра Панова, Ч. Кюранов са върли привърженици на идеята и заявяват, че даже ако към тях се приложат партийни санкции, те пак активно ще участвуват в работата на клуба.

Трета група - това са инициаторите, организаторите: Жельо Желев, Петко Симеонов, Борис Спасов, Малина Петрова, Кирил Василев, Радой Ралин, Ивайло Трифонов и Иван Николов, яростни привърженици и с всички сили ще се борят за утвърждаване на клуба.

Прави впечатление, че се появяват и някои особени мнения. Така например Николай Василев споделя, че клубът е теоретичен, че повече нови членове те няма да събират и че този клуб - той има сведения - ще получи пълната подкрепа на централния комитет на партията. В същото време във второто издание на декларацията, която вече се разпространява, се казва, че вече членовете на клуба са 110.

Като правим анализ на причините, създали възможносттаза организиране на клуба, трябва да подчертаем преди всичко недостатъчната активна работа на партийните органи и на първичните партийни организации за изпълнение на решенията на IOлския пленум на ЦК по духовната сфера, на мерките на Секретариата на ЦК. Въпреки че нашите първични партийни организации след решенията на IOлския пленум и след мерките на Секретариата на Централния комитет сериозно активизираха своята дейност, много от тях още не са станали политически ръководители на трудовите колективи и не могат да овладеятполитически обстановката. Недостатъчно ефективна е и помощта на Градския комитет на партията.

При тази обстановка се налага ние да осъществим една много гъвкава, активна, умна и диференцирана, но твърда и последователна работа.

Какви мерки вземаме сега?

1. Стремим се на основата на разговорите и мненията на участниците в клуба на направим диференциация между тях и тези, които отричат досегашната негова дейност и имат отрицателно отношение към изграждането на тази политическа структура, да бъдат отделени и да бъдат активно привлечени в по-нататъшната наша политическа работа.

2. Стремим се решително да издигнем работата на първичните партийни организации, по-активно да работят общинските комитети на партията. Сега ние сме възложили отношение към участниците да вземат общинските партийни комитети, а там, където могат, и самите първични партийни организации.

3. Стремим се да следим всяко политическо, културно и просветно мероприятие и инициатива на територията настолицата. Една от мерките, които те предприемат, и едно отуказанията е да използуват абсолютно всякакви прояви, където и да се намират те, за да популяризират дейността на клуба и да привличат нови участници. Затова ние ще вземем мерки да създадем обстановка да следим всяка инициатива, на която те евентуално биха могли да намерят трибуна.

4. Специални мерки ще вземем за целесъобразно използуване на размножителната техника, печатната база, салоните, местата за културни прояви, защото прави впечатление, че те използуват именно машини на учреждения, институти и пр.

5. Искаме да създадем една организация за адекватна политическа реакция. Ако все пак те някъде съумеят да се изявят, ние да създадем условия по същия начин адекватно да се реагира от група другари, които ще участвуват в тези мероприятия и ще пресичат тяхната дейност. Специални мерки ще вземем за 8 декември.

6. Проверихме, че от всички само двама не са софийски жители, а живеят в Пловдив.

Едновременно с това смятам, че едно основно изискване, за да няма в бъдеще такива прояви, е ние да бъдем последователни и да изпълняваме докрай решенията, които вземаме. Ние не завършихме своята работа - аз говоря за Градския комитет на партията и за редица централни органи и ведомства.

Първо, ние трябва да имаме пълно координиране на усилията на партийните, на административните и на обществените органи и организации. Сега в редица вестници - "Народна култура", "Поглед", радиото и телевизията - именно тези хора публикуват най-остри материали, явяват се постоянно на екрана. Такъв е случаят с Жельо Желев, Георги Аврамов, Светла Иванова, Радой Ралин, Борис. Димовски.

Второ, много от ръководствата на институти, на вузове не помагат на партийните органи, а някои административни ръководители се разграничават от дейността на партийните организации. Такъв е случаят със Съюза на българските художници, Съюза на филмовите дейци. В редица факултети на Софийския университет заместник-ректори, декани не подкрепят активната позиция на първичните партийни организации и по същество създават условия хората да се раздвояват, да се колебаят дали правилно постъпват.

Трето, много от въпросите, които се поставиха на събранията по Съображенията, които ние обобщихме, не намериха отговор. Ние трябваше да отговорим на тези въпроси - положително или отрицателно. Ние ги събрахме, обобщихме ги и не им дадохме обяснение, включително и на въпросите, които се отнасят и до нас - до Градския комитет на партията и до Градския народен съвет. Ние трябва да направим много сериозна преоценка на нашата работа в това отношение.

Четвърто, смятам, че всяка обществена организация и всеки институт трябва да бъде активен в осъществяването на политическата дейност и да носи своята отговорност, особено що се отнася до младежта. Безпокоят ни редица публикации в младежкия печат, където се обсъждат въпросите на неформалнитегрупи, създаваме условия за по-свободни изяви на младежта и т.н.

Пето, особено внимание трябва да отделим за конгресите на творческите съюзи. Според нас не бива да се бърза, а трябва много добре да ги подготвим. И това, което др. Стоянов препоръчва - да се срещнем, да дискутираме, да обсъждаме въпросите,които вълнуват творците, но да отидем подготвени на тези конгреси.

Шесто, трябва да прегледаме изпълнението на собствените си решения по Съображенията. Един пример. Сега Философският институт на БАН няма нито ръководство, нито някой се занимава с неговата организация. Там се събират хора, които постоянно дискутират, обсъждат различни политически въпроси, и по същество няма атмосфера за работа. Ние не бива да търпим колективи в такива състояния.

Седмо, трябва да бъде осъществена една постоянна координация и непрекъснато да се анализират тези неща на съответните равнища.

Трябва да подчертая, че ние разбираме нашата отговорност и ще вземем необходимите мерки да изпълним поставената ни задача.»[12]

 

 

 

ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА

КЛУБА ЗА ПОДКРЕПА НА ГЛАСНОСТТА И

ПРЕУСТРОЙСТВОТО В БЪЛГАРИЯ[13]

 

Другари,

Измина един месец от учредяването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, но поради независещи от нас причини (за които ще стане дума по-долу), не бяхме в състояние да подготвим сбирка, с която да започнем предвидените дискусии. Ето защо считаме за свое задължение с настоящето писмо да ви информираме за извършената досега работа, за ситуацията, в която се набира Клубът, и за намеренията ни относно неговата бъдеща дейност.

Още на следващия ден след учредителната сбирка Програмната декларация на клуба беше направена достояние на ЦК на БКП, творческите съюзи и средствата за масова информация. На 8.XI. 1988 г. от името на Клуба бе изпратена поздравителна телеграма до генералния секретар на ЦК на КПСС и председател на Върховния съвет на СССР М. С. Горбачов по случай годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция, подписана от 56 клубни членове. Уточнена беше и темата за предстоящата първа сбирка – “Специфика на преустройството в България”, като се взе решение за нея да бъде потърсен докладчик от лекторския екип на ЦК на БКП. Заедно с това бяха обсъждани и редица проблеми от оперативно, организационно и техническо естество – намиране на помещение за постоянно работно място на оперативното ръководство на Клуба, за да има той точно определен и общоизвестен адрес, осигуряване на зали за провеждане на бъдещите дискусии, начините за навременното поддържане на контакти и за евентуална съвместна дейност с научни и културни институти, творчески съюзи, масови организации и т.н., начините за навременното и широко разгласяване на сбирките на Клуба... В тези основни насоки вървяха (и продължават да вървят) констуктивните търсения и дейност на ръководството на клуба.

За съжаление, още през първите дни възникнаха непредвидени и нежелателни обстоятелства, които неимоверно затрудниха нашата работа и доведоха до невъзможност да започнем по същество клубната си дейност. За какво става дума?

От 8.XI. 88 година започнаха цяла серия от извиквания на клубни членове (около 50 души) за разговори в партийни инстанции (главно в общински, съюзни и учрежденски партийни комитети), в районни прокуратури, в ръководството на творчески съюзи и др. На тези разговори (в повечето случаи нееднократни) се правиха опити за въздействие върху извиканите да се откажат от своята клубна дейност, тъй като споменатите органи имат преднамерено, подозрително и дори отрицателно отношение към клуба. При някои от разговорите с членове на БКП е било заявено, че ако не се откажат от принадлежността си към клуба, за тях ще бъдат направени съответните изводи. Особено драстичен случай е редовното призоваване по следствена преписка № 265 на четирима членове на клуба (и на една гражданка, която не е негов член) от органите на районната прокуратура. На тези лица са им направени официални предупреждения, предвидени в член 7 от Закона за прокуратурата, с оглед извършено правно нарушение, след което им е обяснено, че ако не прекратят дейността си в клуба, ще последват и други съдебни санкции. Петимата граждани са били обвинениу че като членове на клуба “дублират държавно-управленческата структура” и “създават социално напрежение”. По тези поводи ръководството на клуба на заседанието си от 11.XI.88 год. Взе решения да се изпратят оплаквания до ЦК на БКП, до Главния прокурор на НРБ, до Председателя на комисията за защита на обществените интереси и правата на гражданите при Народното събрание. Освен тези официални призовавания и разговори, беше констатирано открито и натрапчиво следене (с автомобил и пеша) на двама членове на клуба – Мария Бойкикева и Желю Желев. Те са направили своите лични оплаквания до съответните компетентни органи. Трябва да отбележим, че на разговорите, за които стана дума, са правени изявления, че някои от членовете на клуба са се разколебали и отказали от своята принадлежност към клуба. По повод на това ние считаме за свое задължение да ви уверим, че до този момент ръководството няма сведения за такива случаи, а тъкмо обратно – отправени са редица молби за включване в клуба. Освен това е необходимо да напомним, че членуването в клуба е напълно доброволно и всеки негов член има пълното морално право да го напусне, когато неговата дейност му стане неинтересна или пък по каквито и да било други причини или съображения. Но заедно с това считаме, че елементарната етика изисква в такива случаи да бъде уведомявано ръководството на клуба, за да знае то с кого да поддържа връзка и на кого да разчита в своята дейност.”

 

 

ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА КЛУБА ЗА ПОДКРЕПА НА

ГЛАСНОСТТА И ПРЕУСТРОЙСТВОТО

В БЪЛГАРИЯ

 

 

Другари,

Ръководството смята за крайно наложително да ви информира за събитията от учредяването на Клуба /3.XI.1988 г./ до сега...

... незабавната управленска реакция бе категорично отрицателна. Забранено бе да се споменава където и да било за Клуба и програмата му. Бе блокирана всяка възможна констуктивна дейност. На досега изпратените молби за зали никой не е отговорил положително. Още незапочнала, дейността на Клуба бе парадоксално квалифицирана като антипартийна, като подриваща устоите на социализма и дестабилизираща политическата ситуация в България. В официално разпространяваните по първичните партийни организации “становища” на общинските комитети на БКП се съдържат неистини и клеветнически инсинуации: за “прикритите” зад паравана на “демагогските” декларации “действителни” цели на Клуба; за стремежа на влезлите в него “наказани”, “обидени” и “некадърници” към завоюване на власт и позиции; за “вярно обслужване” на западните идеологически центрове; за някакво “материално замогване” на клубните членове, многократно надвишаващо това на средния български гражданин; за фактическото “разпадане” на клуба – твърдение, подкрепено с имената на вече “отказалите” се от членство в него /т.е. “осъзнали” се/ лица.

През този период бяха предприети и редица по-решителни мерки за сплашване и вразумяване: серия от извиквания на клубни членове /около 50 души/ за разговори, увещания и ултимативни предупреждения в различни партийни инстанции, в ръководства на творчески съюзи, в ЦК на АБПФК; редовно призоваване по следствена преписка № 265 от органи на районната прокуратура и отправяне на официално предупреждение /Мария Бойкикева, Евгения Иванова, Ивайло Трифонов, Желю Желев, Малина Петрова/; открито и демонстративно следене като форма на психологически натиск /Желю Желев, Мария Бойкикева/; извършен на 16. XII.1988 обиск от страна на органите на Главно следствено управление на МВР в дома на писателите Георги Величков и Евгения Иванова, конфискуване на легална документация, временно задържане и разпит с подписване на предупредителен протокол /Невена Стефанова, Мария Бойкикева, Евгения Иванова, Желю Желев, Борис Спасов, Деян Кюранов/; изключване на телефонни постове /Невена Стефанова, Желю Желев, Борис Спасов/ и подслушване на телефонни разговори; контролна селекция на кореспонденцията; наложени партийни наказания – изключване от партията /Борис Спасов, Копринка Червенкова, Иван Джаджев, Иван Марев/, строго мъмрене с последно предупреждение /Искра Панова, Мария Бойкикева, Чавдар Кюранов/, порицание и други; уволнение /Копринка Червенкова, Борис Спасов/; “навременно” или преждевременно пенсиониране /Мария Бойкикева, Иван НИколов и др./; “естествено отпадане” от ликвидиран и наново създаден научен институт /Христо Смоленов, Вероника Николова и др./; пълна забрана на всякакви публикации и на лекционна дейност и т.н.

Широкият диапазон от наказателни мерки е насочен срещу хора, които не искат нищо друго освен да се събират и обсъждат интересуващите ги проблеми на нашето социално развитие, срещу хора, които не правят нищо друго освен да се обръщат официално към една или друга инстанция за съответното разрешение. Необоснованите репресии биват посрещани с възмущение от българската интелигенция. Протестното писмо по повод на извършениет в дома на Георги Величков и Евгения Иванова обиск бе подписано и от други видни дейци на културния фронт: Елка Константинова, Яко Молохов, Любен Станев, Петър Динеков, Пенчо Данчев, Тончо Жечев, Стоян Каролев. Индивидуални протестни писма по повод на насочената срещу нас кампания изпратиха, освен някои членове на Клуба, Христо Ганев, Иван Радоев, Пенка Дамянова, проф. Трайко Петков, Мария Ценева и др. Нито една първична партийно организация не прие наложените на нейните членове наказания. Все по-очевидно става отчуждаването на някои управленски органи не само от интелигенцията, но и от самата партия...

...Шестима от членовете на Клуба /Блага Димитрова, Копринка Червенкова, Алексей Шелудко, Радой Ралин, Желю Желев, Николай Василев/ участваха в проведената на 19.I. 1989 среща с френския президент Франсуа Митеран. Там те спокойно и с достойнство защитиха правото на съществуване и дейност на Клуба; изложиха своите схващания за демократизацията на обществения живот; изразиха убеждението си, че обновителните процеси в страната ще се разгърнат, преодолявайки съпротивата на бюрократизацията и административно-силовите рецидиви...

20.II. 1989

 

 

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА КЛУБА

«Ръководейки се [14]  от следните решения и действия на определени инстанции. Нито eдно от същ­есвуващите у нас неформални сдружения /Комитетът за екологическа защита на Pусе, Общественото движение "Eкогласност", Независимият профсъюз "Подкрепа", Независимото дружество за защита на правата на човека, Комитетът за защита на религиозните права, cвободата на съвестта и духовните ценности / все още не е регистрирано. Продължава /чрез cpeдcтвата на психологическия натиск, откритите заплахи и и принудително изтръгнатите "доброволни" желания/ методичното из­селване от Родината на членове на Независимото дружество за защита на правата на човека. Сътрудници на Hapодната милиция стрелят по невъоръжен и неоказващ съпротива човек[15] . Набързо "разследван" и "осъден", член на Независимия профсъюз "Подкрепа" бива интерниран в Бобовдол[16]. Наказателните акции срещу членове на Клуба придобиват алегорични, но по-остри форми, като засягат пряко възможностите за професионалната им реализация.» се от тези принципни съображения, изразяваме тревогата си от пос

 

«При претърсването намерих, описах и иззех[17]:

 

1.Декларация за основните принципи на гласността и преустройството в НРБ, състояща се от пет листа, започваща с “До десетата сесия на Народното събрание, свикано в София на 9 май 1989 г.” и завършващо с думите” подписването може да става и с особено мнение по една или друга точка от текста”. – 34 броя и една непълна, + 2 бр.

2. Информация до членовете на клуба на гласността и преустройството в България, състояща се е от 4 листа 1 бр.

3. Проект-писмо до ЦК на БКП – запитване 1 бр. от 17 листа.

4. Заявление от Петър Манолов 1 бр. 2 листа.

5. Декларация на рък. на клуба 27 броя 1 лист.

6. Писмо от ИВАН МАРЕВ до секретаря на ЦК 1 бр. 8 листа.

7. Въпросник за члена на дискусионния клуб 8 броя по 9 листа.

8. Програмна декларация на клуба 3 бр.по 4 листа.

9. Жалба от ръководството на клуба до др. С. Тодоров 1 бр 4 листа.

10. Писмо информация 1 бр 4 лшта.

11. Писмо до Л. Левчев за архива на П. Манолов 1 бр. 1 лист

12. Открито писмо до Народното събрание 1 бр. 1 лист

13. Писмо относно посещението на Ф. Митеран 1 бр. от 6 листа.

14. Стихотворение от Иван Коларов, посветено на П. Манолов 2 бр. 1 лист.

15. Писмо до К.Кюлюмов от Б. Димитрова 2 броя по 1 лист.

16. Пиемо-до Й. Йотов от В. Стоянов 2бр. от 3 листа.

17. Открито писмо до министъра на културата 1 бр. З листа.

18. Молба декларация Збр. по 1 лист.

19. Списъци с имена на хора ръкописни 4 листа.

20. Изказване във връзка с дейността на клуба 1 бр. 10 листа.

21. Изказване на име Барух 1 бр 4 листа.

22. Писмо до Политбюро и клуба 2 бр. по 4 листа.

23. Към по-висока политическа култура 4 бр. по 15 листа.

24. Размишления с преписки 1 бр 8 листа.

25. Изказване на Б Спасов 6 бр. по 1 лист.

26. Списък-управителен съвет 1 бр. 1 лист.

27. Декларация на независимия профсъюз “Подкрепа” и устав 1 бр. 3 листа.

28. Програмна декларация 2 бр. по 2 листа

29. Писмо от 3 листа до членовете на клуба 1 бр.

30. Ръкописен текст –“ репресии срещу членовете на клуба” 2 бр.З листа.

31. Поверителен бюлетин на БТА 1 бр. 8 листа.

32. Статия от Хр. Смоленов – ксероксно копие 1 бр. – 2 листа.

33. Изложение от Н. Василев до Политбюро 1 бр. 20 листа.

34. Време за въпроси от Е. Иванова 1 бр. 5 листа.

35. Теми за перестройката 1 бр.7 листа.

36. Открито писмо до Ген.секретар 1бр. 12 листа.

37. Ръкопис – Бай Ганьо предвожда делегация в Москва 1 бр. 5 листа.

38. Перестройката – велико време на интелигенцията от Ж. Желев 2 бр. 7 листа.

39. Писмо до Политбюро от Соломон Паси 1бр. 6 листа.

40. Посредствеността като полит. програма в нашето общество 4бр. 5 листа.

41. Покана до Желю Желев за сбирка 1 бр. 1 лист.

42. Цената от В. Дърева 1бр. 4 листа.

43. Ръкописна декларация за осн. принципи на преустройството 1 бр. 3 л.

44. Хронология на събитията 1 бр. 7 рък. листа.

45. Социалистическа кабалистика от Н. Василев 1 бр. – листа.

46. Запитване от ръководството на клуба до Ген. Сек. 1 бр. 13 листа.

47. Списък на членовете на клуба 1 бр. 11 листа.

48. Отворено писмо до президиума на БАН п. Ст. Васев 11 бр.

49. Молба до Ст. Нинов 2 бр. по 2 листа.

50. Устав на Об. Комитет на ек. защита 4 бр. по 3 листа.

51. Предложение за об. контрол и иниц. съвет 1 бр. 4 листа.

52. Как обществеността създава комитети 1 бр. 5 листа.

53. Открито писмо до Т. Николов 1 бр. 10 листа.

54. Фашизмът – Ж. Желев 335 листа. Издателство Народна младеж. 1982 г.

55. Усмивка за достойните 1 бр. 6 листа от И. Коларов.

56. Декларация до Екогласност 1 бр. 3 листа.

57. Писмо до Б. Димитрова от К. Кюлюмов 1 бр. 3 листа.

58. Запитване до предстоящия пленум на ЦК 1 бр. 1 лист.

59. Бележки от Д.Коруджиев 1 бр. 5 листа.

60. Писмо от Б. Димитрова отн. П. Манолов 1бр. 5 листа.

61. Писмо до Политбюро от Ал. Шелудко 1 бр. 1 лист.

62. Изказване на П. Симеонов 1 бр. 2 листа.

63. Твоите права 1 бр. 5 листа.

64. Писмо до Ж.Желев от Хр. Кьосев 1 бр. 6 листа.

65. Писмо от П. Дамянова до Б на ОКБКП Средец 1 бр.2 листа.

66. Обяснителна бележка 2 бр.2 листа.

67. Писмо до Еко форум за мир от Р. Ралин 3 бр. по 2 листа.

68. Изявление от Б. Димитрова 2 бр. по 2 листа.

69. Писмо от А. Кулев до клуба 3 бр. по 1 лист.

70. До председателя на съюза на писателите 2 писма по 1 лист.

71. Писмо от Хр. Радевски до КРК Средец 1 бр. 2 листа

72. Писмо до ЦК на БКП 2 бр. по 1 лист.

73. Писмо до Политбюро от П. Панойтов 1 бр. 1 лист.

74. Апел до Д. Съвет 1 бр. 2 листа

75.Писмо до Ж. Желев от Ат. Лозанов 1 бр.1 лист.

76. Рькопсни страници. Бележки за преустройството 16 листа.

77. Писмо до гл. редактор на в. “Р. Дело” 1 бр. 3 листа.

78. Четири броя касети за касетофон със запис - 4 бр.

79. Песен за Ж. Войвода от 3 листа 1 бр.

80. Юри Палазов – 5 лв., Л. Каменова 5 лв., Р.Тошева 5 лв. – бележка 1 бр.

81. Оскар Кристанов 5 лв. – бележка 1 бр.

82. Възвание 1 бр. 3 листа.

83. Писмо от Д. Леджидим 1бр. 1 лист.

84. Червена на цвят тетрадка със записки 1 бр.

85. La-tentation totaitaire – прочетна книга 1 бр.

86. Мемурандум на клуба 12 листа.

87. За гласността на Горбачов – 1 бр.2 л.

88. 70 броя малки листа – Латвия – 1 бр.»

 

 

«При претърсването намерих, описах и иззех[18]:

1) 15 страници – ксерографско копие с изписан машинописен текст, започващ с “/Каменев и Зиновиев/ и завършващ с “... ние няма да изглеждаме пред целия смят по-опасни. Напротив”

2) 12 страници обикновен формат с ксерографско копие от машинописен текст, започващи с “Открито писмо до Й. В. Сталин от Фьодор Фьодорович Илин-Разколников” и завършващ с “Писмото е обнародвано във в. “Новая Россия” № 71, 01. октомври 1939 гд. - Франция”.

3/) 5 страници машинописен текст нормален формат, с добавки текст на ръка с химикал, започващ с “Членове за Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България” и завършващ с “Иван Колев, скулптор, жк. “Младост”, бл. 16, вх. Е, тел. 745993.

4) 5 страници машинописен текст, с добавен в края ръкописен текст, изписан с химикал, започващ с “До Десетата сесия на Народното събрание, свикано на 9 май 1989 година и завършващи с “4. Георги Николов /Сиромахов/ - журналист във в-к “Черноморски фар – Бургас”.

5) Два броя листи, изписани с еднакъв машинописен текст, започващ с “Декларация на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България” и завършващ с “Управителен съвет на клуба”.

6) Молби и декларации за приемане в клуба за подкрепа на гласността и преустройството, изписани ръкописно от следните лица: Георги Николов Николов, Иван Колев /скулптор/, Йордан Анастасов, Веселина П. Цанкова, Юриана Георгиева Димитрова, Константин Сергей Аджаров, Радка Михайлова Кулекова, Рада Александрова, Румен Петров Данов, Александър Тодоров Богданов, Елена Василева Попова, Юлия Богданова Папазова, Иван Иванов Цонев, Емил Захариев Захариев, Гатю Иванов Гатев, Малина Петрова, Асен Наков Владимиров, Васил Димитров Шопов, Любен Борисов Бенчев, Невена Спасова Тошева, Димитър Любомиров Деремиев, Мустафа Илиев Пашов, Орлин Филев Георгиев, Петрана Ник. Василева-Олянова, Росица Борисова Ташева, Наташа Анчева, Виолета Иванова Мишева.

7) 4 листа машинописен текст, закопчан с кламер, започващи с “Драги Костадин Кюлюмов," и завършващи с “Недостойно ест да се ловим на ръждиви въдици и да си правим интриги и инсинуации 8 IV 1989 год. София-подпис”.

8) Два броя листи с написан машинописен текст, с еднакво съдържание, започващи с “ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО НА КЛУБА ЗА ПОДКРЕПА НА ГЛАСНОСТТА И ПРЕУСТРОЙСТВОТО В БЪЛГАРИЯ ЗА ОТНОШЕНИЕТО МУ КЪМ ОСТАНАЛИТЕ НЕФОРМАЛНИ СДРУЖЕНИЯ В СТРАНАТА” и завършващ с “ ---- БТА, БТ, БР и останалите средства за масова информация”.

9) Лист с машинописен текст, започващ с “Управителен съвет” и завършващ с “Борис Спасов – 74 12 46”.

10) Лист с машинописен текст, започващ с “ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ИНТЕРЕСИ И ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ ПРИ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ” и завършващ с “14.XI.1988 От ръководството”.

11) Лист с машинописен текст, започващ с “До ЦК на БКП” и завършващ с “14.XI.1988”.

12) Пощенски плик с ръкописно изписан получател “Георги Величков Жени Иванова”, в който с поставено листче с машинописен текст, започващ с “ЧНГ” и завършващ с “От Ръководството на Клуба”. 13/ Папка с твърди корици, кафява на цвят, в която има изписани с машинописен и ръкописен текст 53 страници, различен формат.

14) Два броя “Програмни декларации на клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България за отношението му към останалите неформални сдружения в страната”, всяко от тях състоящо се от по една страница.

15) 18 екземпляра от машинописно изписано обръщение “До членовете на клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България” от 10.12.1988 г., всяко едно състоящо се от по 4 страници.

16) 53 листа с изписан от двете страни машинописен текст.

17) Илюстрована пощенска картичка с изглед от Делхи и пощенски клейма, изписана на обратната страна с ръкописен текст, започващ с “15.4.1989 Индия Мили Евгения и Гошо” и завършваща с “Целувки – Румяна”, получател Евгения Иванова и Георги Величков.

18) Три броя тъжби до Главния прокурор на НРБ – 2 броя Евгения Иванова и един от ръководството на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, всяка една от по един машинопечатан лист.

19) Тъжба от Евгения Величкова до Главния прокурор на НРБ, с копия до председателя на комитета за защита на общ. Интереси и правата на гражданите и до председателя на Общ. комитет за защита на човешките права, изписани ръкописно, състояща се от 4 страници и копие от индиго от същата тъжба.

20) Писмо До редакцията на в. “Поглед” и до РУМЯНА УЗУНОВА, РАДИО “СВОБОДНА ЕВРОПА” , Мюнхен от Евгения Иванова и Георги Величков с дата 8. II. 1989 г.

21) Писмо до Комисията за защита на общ. интереси и правата на гражданите.»

 

 

«При претърсването намерих, описах и иззех[19]:

1. Наръчник на гражданина – машинописен текст 9 листа.

2. До десетата сесия на Народното събрание (9.5.1989 год.) ксероксно копие на машинен текст, започващо с обръщението: “Уважаеми председателю на Народното събрание ...” – 5 листа.

3. Протокол на сдружението “Екогласност” машинописен текст 1 лист.

4. Програмна декларация на клуба за подкрепа на ... машинописен текст – три листа.

5. “До деветата сесия на Народното събрание” машинописен текст – три листа.

6. Един лист машинописен текст, започващ с думите: “Ако човечността” и завършващ с думите: “За екологична защита на населението ...”

7. Молба от Димитрина Петрова за приемане като член в Клуба за ... - един ръкописен лист.

8. Програмна декларация на дижението Екогласност – ксероксно копие 5 листа.

9. Програмна декларация на движението Екогласност (съкратен вариант) един лист ксероксно копие.

10. Запитване относно произхода и разполагането на токсични и радиоактивни ... един лист ксерокопие.

11. Ксерокопие, печатен текст, започващ с думите: “Не днес, утре!” и завършващ с думите: “Чувствам се престъпник”.

12. Устав на сдружение с нестопанска цел Екогласност пет листа.

13. Открито писмо до Районния съд Ст. Загора ... 1 лист машинописен текст с поправки, написани с химикалка.

14. Протестна преписка два листа ксерокопие, започваща с: колектива при ОДЗ № 12, и завършва с № 45 Маргарита Стефанова Кюмюджиева – два листа.

15. Един лист с машинописен текст на английски език, касаещ сдружението Екогласност.

16. Три листа машинописен текст, започващи с думите “Бюрокрацията 3 април 89” и завършваща с думите: в сравнение със състоянието сега.»

 

 

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА НРБ

КОПИЯ:

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА НРБ

ДО СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

 

Др. Председател,

На 5 и 6 май т.г. в различни управления на МВР бяхя отведени и разпитани от следователи от Главно следствено управление[20] следните лица:

Борис Спасов – полковник о.з.

Борис Христов – поет

Валентин Томов – социолог

Георги Величков – писател

Георги Николов – журналист от Бургас

Деян Кюранов – политолог

Проф. Димитър Аврамов – изкуствовед

Дучо Мундров – кинорежисьор

Евгения Иванова – писател

Доц. Д.р Елка Константинова – литературовед

Ст.н.с. д.р Желю Желев - философ

Проф. Д-р Иван Джаджев – изкуствовед

Проф. Иван Марев – педагог

Йордан Василев – литературовед

Константин Аджаров – философ

Доц. Д-р Николай Василев – философ

Ст.н.с. Петко Симеонов – социолог

Възможно е да има още задържани, за които не знаем. Възможно е задържанията да продължават. С разрешение за обиск, подписано от прокурори, чиито имена не се четат, и печат на Главна прокуратура бяха извършени претърсванитя в домовете на: Деян Кюранов, Евгения Иванова, Георги Величков, Желю Желев и Иван Марев. При обиските бяха иззети както документи от архива на кпуба за подкрепа на гласността и преустройствот в България [21], така и лични книжа, документи и кореспонденция на обискираните. От дома на Желю Желев беше взет авторовия екземпляр на собствената му книга “Фашизмът”, а от Евгения Иванова – петдесетина страници от романа, който тя пише в момента.

Повод за тези репресивни действия беше едно обръщение[22] от група български граждани, което трябваше да бъде внесено за разглеждане от Десетата сесия на Народното събрание. Тъй като документът също ни беше иззет при обиските, не можем да го приложим тук. Обръщението беше изготвено от неспециалисти и в него сигурно имаше неточни формулировки или недостатъчно обосновани твърдения. Общият дух, обаче, показваше искрения стремеж на част от нашето общество да помогне на Висшия законодателен орган в неговата трудна и благородна задача. Обръщението целеше да се внесе яснота и спокойствие в сегашния момент от живота на обществото, да се обвържат със закони необратимите процеси на преустройството в НРБ, както и да се дадат гаранции за стриктното изпълнение на членовете от действащата конституция на НРБ.

Вместо да стигне, обаче, до Вас, то спря при следствените органи на МВР. По този начин бе грубо нарушено конституционното право на всеки гражданин или група граждани да се обръщат с молби, запитвания, искания или предложения до Народното събрание. Макар че притежаваха формални разрешения за разпити и обиск, следствените органи извършиха неоправдано посегателство върху личността и жилищата ни, тъй като много добре знаеха, че никой от нас не е нарушавал, не нарушава и няма да наруши нито един от действащите в страната закони.

Поради всичко гореописано, ние остро протестираме и настояваме:

Да бъдат наказани лицата, дали разрешения за тази репресивна акция.

Да ни се върнат всички документи, лични и на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, иззети при обиските.

Да се осветли обективно нашия случай в средствата за масова информация и по този начин да се избегнат вероятните слухове, за които нито държавните органи, нито ние ще носим отговорност.

 

9.V.1989

 

С уважение:

 

Георги Величков

Евгения Иванова

Иван Джаджев

Йордан Василев

Петко Симеонов

Деян Кюранов

Борис Спасов

Дучо Мундров

Николай Василев

Елка Константинова

Димитър Аврамов

 

 

 

ДОКЛАД

 

Уважаеми членове на Клуба![23]

Драги гости!

 

....У нас нещата са в застой и безпътица. Обявеното от партийното ръководство преустройство практически не се осъществява. Многобройните ограничения от всякакъв характер, които номенклатурата налага на трудовите колективи, свеждат ефекта от фирмената организация до нула.

За гласност не може и дума да става. Това дори не се крие. Средствата за масова информация са поставени под най-строг контрол на апарата, така че никакво алтернативно мнение или виждане не може да проникне там. За диалог с възникналите в страната независими движения и групи също не може да се говори. Властите продължават да не ги признават и да ги преследват като незаконни, макар че единствено незаконни и противоконституционни са репресивните им мерки.

Репресиите на 26 октомври т.г. срещу активистите на Екогласност и другите неформални групи за пореден път показват нежеланието на сегашното държавно и партийно ръководство да се раздели с идеологическия комфорт и политическия монопол, на който се радва в продължение на десетилетия. Всички тези факти изискват основно преосмисляне на ценностите на нашите общества и изграждане на научно обоснована стратегия за бъдещето, която да се основава върху икономическите и политически реалии, а не върху идеологически илюзии и предразсъдъци.

Ако искаме да вървим в крак с времето и със събитията, които се случват навън и вътре в страната, първото нещо, което трябва да направим, е да положим максимум усилия за обединяването на неформалните граждански организации в единен форум, независимо как ще бъде наречен той – дали демократичен съюз, демократичен фронт или просто демократичен форум[24] .

Само не “отечествен фронт”, защото комунистите достатъчно много го компрометираха и с него освен да прогоним нашите привърженици, нищо друго не бихме могли да постигнем.

На Клуба, който в момента разполага с най-голям интелектуален и политически потенциал, най-много подхожда да вземе инициативата за обединяването на неформалните граждански организации и да започне преговори с тях...”[25]

 

* * *

 

 

СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ

на

ОРГАНИЗАЦИОННОТО СЪБРАНИЕ

НА КЛУБА ЗА ГЛАСНОСТ И ДЕМОКРАЦИЯ В СОФИЯ, СЪСТОЯЛО СЕ НА 1 и 2 ДЕКЕМВРИ 1989 г.[26]

 

...........

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

За характера и организационната структура на клуба при новата политическа ситуация в страната.

Отстраняването на Тодор Живков и някои от неговите най-близки помощници от държавните и партийни постове създаде нова политическа ситуация в страната. След 10 ноември тази година рязко се повиши политическата активност на населението. В столицата и редица градове на провинцията се проведоха митинги в подкрепа на промяната и с искането да се разширява по-нататък демократичния процес.

Сред елементите на новата политическа ситуация, които заслужават да бъдат отбелязани и с които трябва дасе съобразяваме, са следните:

- Определено спадане престижа на Българската комунистическа партия, намиращо израз във връщането на партийни билети, гласуването на резолюции от отделни партийни организации за отпадане на чл 1 ал. II от конституцията на НРБ за ръководната роля на БКП.

- Рязко спадане престижа на официалните обществени организации, което на отделни места стигна до разпадане на тяхната организационна тъкан.

- Възникване на десетки нови независими групи и сдружения след десети ноември.

- Лавинообразно бързо нарастване на интереса към съществуващите независими сдружения за гласността и преустройството: “Екогласност”, независимият профсъюз “Подкрепа”, Независимото дружество за защита правата на човека, Комитета за религиозните свободи и духовните ценности и и пр.

- Небивал наплив на нови членове, които тези нови сдружения просто не успяват да приемат.

- Опити на официалните обществени организации да маневрират, обявявайки се за независими от държавата с цел да неутрализират и ограничат интереса към действително независимите сдружения: официалните профсъюзи – срещу профсъюз “Подкрепа”, шумно оповестеният от ЦК на комсомола “Народен студентски съюз” – срещу независимото студентско дружество, официалният БЗНС срещу опити да бъде възстановен опозиционният земеделски съюз “Никола Петков”.

- Многобройни групи в столицата и провинцията, които се опитват да възстановят организационната мрежа на старите политически партии – Земеделски съюз “Никола Петков”, Социалдемократическата партия; Социалистическата партия, Демократическата партия, старите дейци на БРСДС.

Този процес се засили и те известили официално Петър Младенов за възстановяването на тяхната партия и същевременно са влезли във връзка с Вили Бранд.

Първи заявки за създаване на нови партии: зелена партия на базата на “Екогласност” и Християндемократическа партия в Пловдив.

- Спонтанен стремеж и искане от страна на неформалите, както и на обикновени граждани, които симпатизират на независимите сдружения, да се обединяват силите на многобройните групи и сдружения в по-голяма формация от рода на народните фронтове в Съветския съюз или демократичните форуми в Източна Европа.

- Първи опити идеята за единодействие на независимите демократични сили да се реализира от отделни лица и цели групи.

В същото време въпреки някои достойни дела като отмяната на редица членове от наказателния кодекс, решението за освобождаването на политическите затворници, разпускането на VI-ти отдел на Държавна сигурност, забелязваме опити на номенклатурата отново да консолидира своите позиции, за да не позволи по-нататъшното задълбочаване и развитие на демократичния процес, който би могъл да заплаши нейните привилегии и монопола й върху властта. Квалифициране на по-радикални, но законни искания за оставка на компрометирани и корумпирани представители на висшия ешалон като прояви на екстремизъм, въпреки отделни пробиви и козметични кадрови промени в средствата за масова информация. Никакви промени в по-нисшите звена на номенклатурата. В провинцията, особено в по-дълбоката провинция, всичко продължава да си тече по старому и основната маса от населението не вярва в преустройството.

Новата парола на номенклатурата “Стига декларации”, “Стига митинги”, “Всеки да се върне на работното си място” най-добре изразява нейното нежелание да развива демократичния процес. За нея отстраняването на Тодор Живков изчерпва съдържанието на демократичната програма.

Съществува тревожно бездействие по турския въпрос, което би могло да стане причина за ново надигане на турското население с искането му да се върнат елементарните му човешки права и граждански свободи, отнети от режима на Живков. Това на свой ред би могло да разпали още повече шовинизма и патриотарството на онази част от българското население, което веднъж вече беше насъсквана от официалната пропаганда срещу това малцинство. Не е изключено заинтересовани живковски среди, които вече са замесени в престъпленията и се страхуват от изобличение, да провокират турците към стихийни протести и безредици, за да задействуват създадения вече механизъм на междуетническата вражда и чрез това да спрат, да блокират демократичния процес, както Живков успя за известно време на тая основа да укрепи позициите на личния си режим, представяйки се за най-голям защитник на националните интереси на българския народ.

Сред елементите на новата политическа ситуация, които най-пряко и непосредствено засягат клуба са:

- бързото нарастване на желаещите да станат членове на клуба, кандидати от всички социални групи, макар че основния контингент си остават средите на интелигенцията.

- възникването на аналогични клубове в редица градове на страната като Пловдив, Бургас, Варна, Ямбол, Пазарджик, Велико Търново, Видин и предстоящото създаване на такива клубове в Михайловград, Русе, Благоевград и Петрич.

- поява на сателитни интелектуални групи, които не искат да принадлежат към клуба, но държат да имат с него най-тесни връзки, а в отделни случаи да работят под неговата егида.

Тази рязко променила се политическа ситуация в страната след 10 ноември изисква отново да се върнем към характера и организационната структура на клуба, за да кажем, че Клубът за подкрепа на гласността и преустройството не би могъл да действува и да се развива нормално, адекватно на новите условия, не би могъл да изпълнява своята роля и предназначение, да отговори на очакванията, които българската общественост му възлага, ако той не действува като политически клуб, който чрез своята многостранна дейност създава политическо движение на българската интелигенция за демокрация и демократично преустройство на съвременна България. Не става дума, че трябва да му се придава политически характер, отвън да му се привнася подобно качество.

Клубът за подкрепа на гласността и подкрепа на проустройството в България винаги е бил политически клуб и е действувал като такъв. Той беше такъв, когато правеше своите декларации по турския въпрос, когато събираше подписи под декларацията до Народното събрание за принципите на гласността и преустройството в България, когато излизаше с протестни декларации по повод арестите и задържанията на неговите активисти, когато неговите активисти даваха интервюта на чужди радиостанции, когато негови активисти биваха изключвани от комунистическата партия или освобождавани от работа и пр.

Самият предмет на клубната дейност има политически характер. Шестте кръга проблеми, посочени в програмната декларация, имат напълно политически характер, в това число разбира се екологическите, тъй като при нашата система те са изключително тясно свързани с всичко останало в обществения живот на страната.

Поради ненормалните условия, при които беше поставен клубът през изминалата година главно поради невъзможността да се събере в пълния си състав, за да започне свободни научни дискусии, неговата дейност имаше крайно едностранчив характер. Клубът се занимаваше главно с изработването и публикуването на декларации или петиции по жизнено важните въпроси и събития в живота на страната.

Едностранчивостта беше толкова по-голяма като се има предвид, че дори и тези документи се изработваха не от целия клуб, а с помощта на един сравнително тесен кръг активисти, докато останалата част практически нямаше и такава възможност за участие. Това естествено пораждаше недоволство, което макар не винаги да беше основателно, създаваше напрежение.

Ненормално беше дори и това, че клубът трябваше да прави декларации и да публикува изявления по такива сложни проблеми като турския въпрос например, без да е имал възможността предварително в рамките на една открита дискусия да обсъжда тези проблеми.

Преценявайки перспективите на клуба, ние смятаме, че сега пред него се разкрива широко поле за дейност. За пръв път пред клуба се открива възможността той да разгъне цялата палитра на дейности, заложени в самия предмет на неговата дейност. И понеже от предмета на дейността се определя и характера на клуба, считаме за необходимо накратко да очертаем основните кръгове и форми на тези дейности.

Първата и най-важна група дейности, която всъщност изразява неговата специфична същност, както и специфичното му място сред другите независими сдружения, е организирането и провеждането на публични дискусии по основните проблеми на нашето общество. Чрез този вид дейности клубът има възможността да актуализира и пренася в общественото съзнание животрептящите въпроси на съвременността, да активизира общественото мнение, да го подтиква към нови търсения и нови виждания, да го освобождава от идеологически илюзии и политически предразсъдъци, индоктринирани от официалната пропаганда в продължение на десетилетия.

На базата на широка публична дискусия клубът може да изработва свободно собствени, както и да предлага алтернативни решения за всички онези области на обществения живот, които са посочени в програмната декларация.

Осъществявайки на практика всичко това, клубът, без да монополизира тази роля, има всички шансове да се открои и наложи като генератор на нови нестандартни политически идеи за демократичното преустройство ва нашето общество, особено ако чрез средствата за масова информация тези идеи стават достояние на широката общественост.

Вторият кръг дейности, който би могъл да бъде определен като пряко участие в политическия живот на страната, включва в себе си издаването на декларация, изявления, правенето на протести, даването на интервюта, участие в радио и телевизионни предавания, публикуване на статии пр. Също така участие в митинги, демонстрации, поднасяне на петиции, както и съвместно участие заедно с другите независими сдружения в по-крупни събития на обществения и политическия живот като провеждането на избори, референдуми и т.н.

Съвместните акции и дейности, единодействието заедно с другите независими сдружения и партии на базата на една последователно демократична платформа биха могли да очертаят контурите на един трети кръг от дейности.

Кой от така очертаните кръгове на дейността в даден момент ще има предимство зависи от конкретната политическа ситуация и изискванията на момента. При едни обстоятелства масово-политическата дейност ще има предимство, при други дискусиите, при трети вътрешната реорганизация и реформация на клуба. Никога обаче не би трябвало да се забравя, че специфичната характеристика на клуба се крепи върху дискусионната ни дейност, чрез която той може да отговаря на очакванията на нашата общественост.

В момента ние сме изправени пред обстоятелства, които повелително изискват клуба, за да оцелее и за да може да действа адекватно на новата политическа ситуация, да стане инициатор на движение, на политическо движение за демокрация на българската интелигенция и всички онези представители на другите социални групи, които гравитират около нея. В този смисъл ние смятаме, че вратите на клуба трябва широко да бъдат отворени за всички, които ще примат неговата нова, далеч по-радикална програма и желаят на практика да работят за нейното осъществяване.

Новите обстоятелства, за които стана дума по-горе, повелително изискват също промени в организационната структура на клуба, както на самия клуб като цяло, така и на неговото ръководство. В нашите търсения на новата организационна структура ние се движим в рамките на два основни ограничителя: от една страна клубната дейност да не бъде организирана повече отколкото трябва, повече отколкото се изисква от самото естество на работата, защото в противен случай ще бъде унищожен самият клуб като специфична организационна форма на духовна дейност. Да не говорим за това, че изрично строгата организация би могла не само да скове инициативата на членовете на клуба, но и да превърне сдружението от неформална във формална организация.

От друга страна промени трябва да бъдат непременно направени, защото те се изискват от променилата се обстановка и защото ако клубът не ги направи, рискува да се окаже в изолация, извън времето, в което живеем и в крайна сметка да се разпадне.

Водени от тези противоречиви обективни тенденции ние смятаме, че по пътя на изграждането на едно клубно движение в страната, поемайки ролята на инициатор на това движение, нашият клуб трябва първо да изгражда отношенията си с другите клубове на координационна основа с тенденция да се върви към федерация на клубовете със съответно общо ръководство или общо представителство и пр.

Второ.

Клубовете, които се изграждат като наши филиали или секции независимо дали са в провинцията или в столицата, към тях ние ще се отнасяме като към наши подразделения с всичките ангажименти и задължения, произтичащи от това.

Трето.

Сателитните или гравитиращи около клуба формации на интелигенцията като “Координационният център на професионалните сдружения” например, който обединява около себе си усилията на 18 различни интелектуални групи, ние ще поддържаме, ще го каним на наши иницианиви, ще участваме в съвместни действия и инициативи, още повече, че голяма част от тези групи са основани от членове на клуба.

Любопитно е да се отбележи, че основните цели, които този център си поставя, са съвсем близки до задачите на клуба – да стимулира, обменя и разпостранява културен продукт, да помага на процеса на обществената еманципация на интелигенцията, да установява контакт между различните групи на интелигенцията и да осигурява взаимна подкрепа помежду им, да подпомага процеса на демократизацията у нас.

От организационна гледна точка още по-интересно е да се отбележи, че работните комисии, които координационният център е създал, се водят към клуба и че единствените две комисии по икономическите и правни въпроси, които реално работят в клуба, са на координационния център.

Отделяме специално внимание на този факт, защото той на практика ни показва колко гъвкава, подвижна, многопланова, пластична би трябвало да бъде организационната структура на клуба и на клубното движение, което той би трябвало да оглави, за да може тя действително да предлага терен за гражанска и политическа изява на различните слоеве и катигории на нашата интелигенция.

Нарасналата и все по-нарастваща численост на клуба изисква час по-скоро да се изградят групите и комисиите по различни направления, обозначени в програмната декларация, без да се счете, че числото 6 трябва да представлява някакво ограничение за броя на комисиите. Могат да се създават и други комисии върху по-частни направления от проблематиката на клуба. На комисиите ние възлагаме големи надежди, тъй като те и единствено могат да подготвят същинската публична дискусия.

В съответствие с новите изисквания по-диференцирана и пластична би трябвало да бъде и структурата на ръководните органи на клуба. Сегашната структура на ръководството беше създадена за един сравнително малоброен и относително затворен за себе си клуб. Предполагаше се, че тази ситуация ще продължи значително по-дълго време. Сега обаче нещата бързо се променят и това налага също такава бърза промяна в ръководните органи на клуба.

Трябва преди всичко да се разшири управителния съвет на клуба, за да могат в него да присъстват както видни членове на клуба, които със самото си присъствие ще му придадат по-голяма престижност и авторитетност, така и по-млади хора, които ще вършат ежедневната оперативна работа, която по всичко изглежда ще нараства все повече и повече.

Затова ръководството предлага да се увеличи състава на управителния съвет до 25 души, а задачите и задълженията на членовете на оперативното бюро да се диференцират ясно и всеки да отговаря за определен вид дейност. Трябва да има първо председател. Второ - заместник-председател, трето - наблюдаващ работата на комисиите и отговарящ за подготовката на дискусиите. Четвърто – координатор на връзките и съвместните дейности на клуба с другите клубове в провинцията и столицата, както и с гравитиращите около клуба интелектуални групи.

Пето – отговарящ за връзките на клуба с другите обществени организации и творчески съюзи.

Шесто – отговарящ за международната дейност и международните връзки на клуба.

Седмо – завеждащ техническата служба.

Осмо – главен редактор на ежемесечния бюлетин.

Девето – отговарящ за финансовата служба към клуба.

Клубът се нуждае също от едно техническо лице, което без да е член на ръководството, евентуално срещу заплащане през определено време на денонощието да стои на телефона и да отговаря на запитванията, разгласява решенията на ръководството, води протокол на заседанията и съхранява архива на клуба.

Нужно е естествено и наемането или осигуряването на такова помещение с телефон.

Пак с оглед на по-голяма оперативност и ефискасност в работата на ръководството нужно е управителният съвет да се събира по-рядко – в случаите, когато се решават принципни, важни въпроси за работата и съдбата на клуба.

Новата и бързо променяща се политическа ситуация изисква също да се преработи програмната декларация на клуба като от нея се изхвърлят всички онези елементи, които вече са остарели като например заявлението, че клубът се ангажира с поддръжката на решенията на Юлския пленум от 1977 година /шум и оживление в залата/ и пр. /смях/, като същевременно се посочат също така и крайните политически цели, към които клубът се стреми, а именно:

- премахване на политическия монополизъм и преход към политически плурализъм, стигащ до установяване на многопартийна политическа система в страната,

- равенство и равнопоставяне на всички форми на собственост пред закона – частна, кооперативна и държавна1

- пазарна икономика

- правова държава, при която конституцията и законодателството са приведени в пълно съответствие с всеобщата декларация за правата на човека и с другите международни съглашения, подписани от наша страна,

- деполитизация на армията и милицията,

- свободен достъп до средствата за масова информация и пълна свобода на словото, печата, събиранията и сдруженията,

- премахване идеологическия монопол в образователната система,

- пълна автономия за всички вузове в страната,

- самоуправление за научно-изследователските институти и художествено-творческите обединения,

- независими творчески съюзи от каквато и да било политическа партия и от държавата,

Справедливо разрешение на етническите проблеми на базата на Хартата за правата на човека и пр.

Новата ситуация изисква също така да се направи промяна в самото наименование на клуба от “Клуб за подкрепа на гласността и преустройството” да стане “Клуб за гласност и демокрация”.

Съдържанието на новото наименование трябва да се разбира в смисъл, че клубът се бори за гласност и демокрация. Макар гласността да се включва имплицитно в понятието демокрация, ни смятаме, че трябва да се запази в наименованието главно, за да съхрани приемствеността между старото и новото наименование. Все пак този клуб през едногодишното си съществуване получи своята политическа биография, популярност и престиж и ние не би трябвало така с лека ръка да се отказваме от подобен политически капитал.

Когат говорим за мястото и характера на клуба сред независимите сдружения в страната днес редно е да посочим и неговата роля за оцеляването на тези сдружения, нещо за което мнозина забравят или предпочитат да не си спомнят. Клубът с големия авторитет на неговите основатели, с голямата политическа и интелектуална тяжест в духовния живот на България, се оказа практически нерешим проблем за режима на Живков. Благодарение на това клубът не само устоя, но и със самия факт на своето съществуване създаде чадър за другите независими движения, които щяха да дойдат след него като “Екогласност”, профсъюзът “Подкрепа”, Комитетът за защита на религиозните свободи и духовни ценности и пр., Гражданската самоинициатива, Комитет 273 и пр.

Това толкова повече налага клубът да заеме достойно място в общите усилия за обединяването на независимите сружения около една последователно демократична платформа при пълно запазване на тяхната автономност и самостоятелност на техния специфичен профил и предмет на дейност. В този смисъл бяха водени сондажни разговори между представители на ръководствата на седем от най-популярните независими сдружения за създаването на демократичен съюз между тях.

Тъй като нашият управителен съвет все още няма определено решение по въпроса, целесъобразно би било да се изкажат по този въпрос членовете на клуба и ако е възможно да се вземе решение от общото събрание.

Бих искал в заключение да кажа, че ние преживяваме един вълнуващ период от историята на България и Източна Европа, койтоникога повече няма да се повтори – преходът от тоталитаризма към демокрацията. Разбира се, когато един ден, който вероятно няма да бъде толкова далеч, ще се установи трайно демократична система в страната, ще дойдат традиционните политически партии, ще възникнат и нови с техните борби за власт, боричкания за места в парламента и за министерски кресла, с техните коалиции, комбинации и машинации, много от сегашните неформални групи и сдружения ще се окажат излишни или ще изчезнат, но тяхната заслуга в борбата за извеждане на страната от тоталитаризма на широките простори на демокрацията ще си остане историческа и непреходна, защото тук всичко е било безкористно, всеотдайно, самоотвержено, ново, неизвестно и първооткривателско.

ГЛАС: За България ли искаш да кажеш?

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ: Да. /Смях, весело оживление в залата/

Вероятно някои от тези сдружения ще прераснат в политически партии или ще се реорганизират по начин, който да им позволи да действат като политически партии, други могат да се обединят или слеят в едно. Все едно, на сегашния етап, етапът, през който независимите сдружения са се нагърбили с непосилната задача да изведат страната от тоталитаризма към демокрацията, те ще си спомнят с носталгия.

Що се отнася до клуба, за него този въпрос засега остава открит.»

 

 

* * *

«Историята на Клуба за гласност и демокрация би могла да бъде разказана по различни начини и от нея могат да се правят множество допълващи се или противоречащи един на друг изводи. Безспорно е обаче, че когато на 3 ноември 1988 година Клубът беше основан, както неговите създатели, така и неговите противници, разбираха много добре, че става дума за изключително удачна форма на организирано противопоставяне на тоталитарната система оглавявана от Тодор Живков. Клубът позволи на няколкостотин души, предимно от средата на творческата интелигенция, чрез серия от декларации и други документи, посветени на остри политически проблеми, да издигнат една нравствена мярка на гражданско поведение в Българското общество.

Именно този резултат – нравствената мярка[27] , беше и си остава главно постижение на Клуба в политическия живот на страната. Достатъчно беше да се надигне вълната на политическото невежество по повод решенията от 29 декември за възстановяването на имената на мюсюлманите, за да се повдигне наново и значението на Клуба сред вече десетките национални движения и партии. Той е важен, защото е готов да пренебрегне ефтината популярност и благоволението на властите, в името на достойното отстояване на общочовешките ценности. Той може да каже “да” или “не”, без да се интересува дали ще бъде освиркан или аплодиран, но и без да проявява глупашка упоритост.

Надигането обаче на псевдопатриотична вълна, в която бяха увлечени стотици хиляди хора, показа какво значение би имало за целия народ, ако навсякъде по страната, авторитетните и интелигентните хора, могат навреме да казват своето “да” или “не” по повод политически събития в страната или региона. Реакциите на Клубовете в Благоевград, Смолян, Търговище са характерен пример за това. С други думи нравственият метър на нашия Клуб трябва да бъде под ръка, пред очи и уши на всеки български гражданин. Националните средства за масова информация могат да вършат полезна работа в това отношение, но те не трябва да отнемат възможността за политическа инициатива на отделния интелигентен човек.

В политическия живот на обществото какво друго може да върши интелигенцията, която си има достатъчно собствена творческа работа, освен да поддържа образеца за достойно политическо поведение?

Така се очертават двете основни задачи пред Клуба за гласност и демокрация и съществуващите вече родствени на него сдружения, както и на федерацията, която трябва да възникне:

Първо. Той трябва да продължи да отстоява общочовешките ценности и висшите национални интереси.

Второ: Той трябва да насочва своите сили към творческо осмисляне и творческа разработка на главните политически, икономически, научни и културни, екологични, демографски и други проблеми, които стоят пред нашата страна, особено при прехода от тоталитаризъм към демокрация. Дейността на Клуба трябва да се насочва и постепенно да обхване цялата страна. Подобни на Софийския клуб, и даже открито обявяващи се за негови филиали, има в Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Благоевград, Петрич, Михайловград, Видин, Смолян, Ямбол, Ловеч, Севлиево и другаде. Навсякъде, където има интелигентни и будни хора, те би трябвало да се обединят и да се опитват да налагат висока нравствена мярка в политическия и граждански живот на своето селище, община или област.

Естествено е, че като изхождаме от тези две задачи, лесно бихме могли да развием идейната платформа на Клуба, характера на неговата организация и въпросът за членството в него.

Идейната му платформа би могла да бъде много сложна или подробна. Клубът смята, че общественият живот трябва да бъде устроен по демократичен модел, в обществото не трябва да има подтискани и експлоатирани, грижа на държавата трябва да бъдат хората, които поради физически, психически или възрастови причини, не могат да се издържат. Освен това Клубът е за нравствени междуличностни отношения, достойнството на индивида е висша ценност, а етническите и националните традиции и обичаи трябва да се съхраняват и развиват. Запазването и възстановяването на природната среда, където тя е увредена, представлява траен интерес в дейността на Клубовете.

В по-разгърнат вид, макар и не подробно, Клубът се обявява за:

1. Създаване на нормативни основи и социални механизми, за да може да се реализира в нашето общество записаното в международно приетите документи за правата на човека и то да стане действителност за всеки български гражданин.

2. Да бъде премахнат и по-нататък да не се допуска, монополът на една партия, група или личност в политическия и обществен живот на страната, региона, селището.

3. В страната да има разделение на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Парламентът да бъде постоянно действуващ орган.

4. Изборите на всички равнища да бъдат действително избори и да бъдат свободни.

5. Националните средства за масова информация, милицията, армията, съдът да бъдат независими от партиите.

6. Трудовопридобитата собственост е неприкосновена и може да се наследява.

7. Социалната политика на държавата, както и дейността на обществените благотворителни организации трябва да гарантират жизнения минимум, образование и здравеопазване на всеки гражданин, който поради независещи от него причини – здраве, възраст, безработица, сиротство е без издръжка.

8. Минималното почасово заплащане на труда в държавните, кооперативните и частните предприятия е еднакво и регламентирано от парламента в зависимост от икономическата конюнктура.

9. Подкрепяме проявите на милосърдие, доброта, търпимост и великодушие.

10. Не трябва да има нормативни документи и социални механизми, които уронват достойнството на човека.

11.Да бъдат обявени за национални празници Коледа и Великден за тези, които спазват християнските обичаи и Байрама, за тези, които спазват мюсюлманските обичаи. Да се даде възможност на всеки вярващ човек да се подчинява на законите на своята вяра.

12. Да се съдействува за запазване и възстановяване на народните обичаи и всички прояви, които водят до укрепването на трудовите и селищни общности на основата на хуманизма.

13. Да съществува дружелюбие и взаимопомощ между различните етнически общности. Малцинството, в което и да е селище трябва да бъде зачитано от по-голямата общност. Помирение.

14. Да има гласност на всички аспекти на увреждането и опазването на природната среда. Към природата трябва да се отнасяме с разумна мярка....”[28]

 

 

 

 

“У С Т А В[29]

На Федерацията на клубовете за демокрация

 

ГЛАВА ПЪРВА: ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Федерацията на клубовете за гласност и демокрация е независима доброволна организация, обединяваща Клубовете за гласност и демокрация и сродните местни организации, които нямат национална структура и програмите им не се различават по принципните въпроси, залегнали в програмата на Федерацията.

2. Федерацията е юридическо лице със седалище гр. София, адрес ........... бул. “Дондуков” 39.

3. В своята дейност Федерацията се основава на Конституцията на България, действуващите закони. Хартата за правата на човека и всички международни съглашения, подписани от България в хуманитарната област.

4. Федерацията развива обществено-политическа дейност самостоятелно, или в съюз с други демократични движения на равноправни начала.

5. В организациите на Федерацията не могат да членуват граждани с националистически, расистки и екстремистки убеждения, или пропагандиращи еднопартийна система в обществото.

6. Организациите-членки на Федерацията могат за изпълнение на определени свои задачи да влизат в сдружение с други организации, без предварително разрешение от ръководството на Федерацията, но са задължени веднага да го уведомят.[30]”

 

 

 

СПИСЪК НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ФКГД

1. СЛАВЯН САПАРЕВ – председател на групата, инженер /съобщителна техника, ж. п. автоматика, компютърно проектиране/. Участва в парл. комисии: 1. За административно-териториално устройство и местни държавни органи. 2. За науката и образованието.

2. ЕЛЕНКО БОЖКОВ – секретар на групата, електроинженер. Участие в комисии: 1. Икономическата политика. 2. Енергетика. 3. Мандатна. 4. По външния дълг.

3. МАРКО ТОДОРОВ – говорител на групата, инженер /механика/. Комисии: 1. По здравеопазването и спорта. 2. По науката и образованието.

4. БОЯН ПАПАЗОВ – кинодраматург. Комисии: 1. По културата и духовните ценности.

5. ВАСИЛ ПАЛАКАРКИН – инженер-химик. Комисии: 1. По опазване на околната среда. 2. Анкетна комисия по опожаряването на сградата на ВС на БСП.

6. ВЕНЕЛИН ЦАНКОВ – режисьор. Комисии: 1. По културата и духовните ценности. 2. По радиото и телевизията.

7. ГЕОРГИ МИШЕВ – писател. Комисии: 1. По културата и духовните ценности. 2. По радиото и телевизията.

8. ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ – история, полит. икономия, социология. Не участва в комисии. Зам. председател на Министерски съвет.

9. ЙОРДАН ВАСИЛЕВ – журналист, участва в комисията по телевизия и радио.

10. МАРКО ГАНЧЕВ – писател. Участва в комисията по културата и духовните ценности.

11. НИКОЛАЙ БЛИЗНАКОВ – юрист. Комисии: 1. По икономическата политика. 2. По науката и образованието. 3. Мандатна.

Работи по програмата “Равен старт” /Шанс за всички/

12. ПЕТКО СИМЕОНОВ – социолог. Комисии: 1. По демографските проблеми. 2. Мандатна. 3. Анкетна комисия за причините за икономическата и политическа криза.

13. СТОЙЧО ДОНЕВ – лекар-хистолог. Комисии: 1. По здравеопазването и спорта. 2. По демографските проблеми.

14. ТЕОДОСИ ТОМОВ – икономист. Участва в комисията по енергетика.

15. ТРИФОН ГЕОРГИЕВ – агроном-растениевъдство. Комисии: 1. Аграрна политика и реформите в селското стопанство. 2. По науката и образованието.

16. ЦЕНКО ЦВЕТКОВ – психолог. Комисии: 1. Труда, социалната защита и осигуряване на гражданите. 2. Молби, жалби, предложения на граждани.

17. ТОДОР ТОДОРОВ /ГОРУНЯ/[31] - икономист. Комисии: 1. По парламентарната етика. 2. По аграрната политика и реформите в селското стопанство.”

 

 

 


 

[1] Този разказ за историята на Клуба от неговото основаване на 3 ноември 1988 до юни 1990 година, когато се проведоха изборите за Велико народно събрание. Разкъзът е компилиран от извъдки от документи, които дават представа за развитието на Клуба.

[2] Списъците на членовете на първия Клуб имат своя собствена история. До сега са публикувани няколко техни варианта. По този повод ще отбележа, че Управителния съвет на Клуба не е обсъждал въпроса за архива и не е възлагал на никого да го съхранява. Така че кой списък, кой вариант на документ ще се приеме за истински е въпрос на специално проучване.

От множеството физически списъци - намиращи се в членове на Клуба, в симпатизанти или службите, стойността на оригинал имат три:

1. Написаните на ръка от Желев преди учредяването;

2. На основата на втория ръкописен, като са внасяни промени, са направени четири машинописни копия. Едно от тях е прочетено от трибуната на 65 аудитория при учредяването. Това е вторият оригинал; Четирите копия са унищожени от Йордан Василев (по сведение от Евгения Иванова) след учредяването, за да няма документ, кой е член и кой не. Затова е сигурно кои са дали съгласие да станат членове преди учредяването. А предполагаме кои са се записали при самото учредяване. Става дума за 21 имена. Има още двайсетина души, които не фигурират никъде.

3. Съществуваше постоянно допълван и разширяван списък, който се предаваше от един председател на друг (ще припомня, че председателството беше на ротация). Към него имаше листчета с имена и молби за приемане в Клуба. През есента на 1989 година този списък беше подреден и написан на машина. Едно от копията беше на председателя. С това копие се работеше. Например - поканени сме от "Екогласност" да участваме в подписката им. Председателят изважда списъка и преценяваме име по име кой би могъл да участва.

В този сборник поместваме наличните списъци на първия клуб и два от списъците на клубове в провинцията.

ПЪРВИЯТ СПИСЪК

Списъкът е писан на ръка от Желев. Той се съхранява в неговия архив. След като е провел серия разговори, Желев го прави, за да очертае евентуалния кръг на учредителите. В него са включени лица, с които е предвидено да говори той или някой, който е поел такъв ангажимент. Мнозинството от изброените не подозират за бъдещия Клуб. Повечето от тях са написани с малки имена, което подсказва, че организирането се опира на лични познанства. Фамилиарността в междуличностните взаимоотношения тепърва ще бъде измествана от политичността.

Публикуването на съдържанието на този списък има за цел да създаде документална основа на представата за многомесечния процес на разговори, съгласия и откази при учредяването на Клуба.

ВТОРИЯТ СПИСЪК

Написан на ръка. Той доразвива първия. В него се съдържат имена, с които вече е направена поне една консултация. Празните редове са оставени за хора, чиито имена Желев не знае, но са му казани като бройка.
[3]Тук поместваме само имената - допълваме липсващо второ или трето име, за да бъде ясно кой е споменатия; махаме телефоните и адресите.
[4]Валери Петров - роден през 1920 г. в София. Автор на стихове, приказки, сценарии за филми, пиеси за деца и възрастни. Преводач. Особенно ценни са преводите му на творчеството на Шекспир и Гьоте. Работил е във в. “Стършел”, бил е аташе по печата в Рим /1950 г./ През 1990-91 г. е народен представител в 7 велико народно събрание от ПГ на БСП.
[5] Георги Мишев(Георги Мишев Иванов) – роден през 1935 г. – писател. Разкази - сборник "Матриархат", повести - "Вилна зона", "Селянинът с колелото", "Дами канят", киносценарии, произведения за деца и юноши. Дисидент, председател на Русенския комитет, активно участва в дейността на Клуба за гласност и преустройство, във ФКД, в дейността на СДС, депутат във ВНС, "отлюспен" е през лято на 1991 г.
[6]Давид Хаим Овадия (1923-1996) поет. Почти цялото му творчество е посветено на партизанското движение, в което участва. Стихотворения - сборници "Стихове за партизанския отряд", "Трябва да се живее", документална проза - "Менахо или терористът", "Леваневски", спомени. Превежда поезия от руски език.

[7] Чавдар Йорданов Кюранов - р. 16 май 1921 г. в София. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". Научен сътрудник в Икономическия институт 1956-65 г. Международен служител в Женева 1965-71 г. Старши съветник в Държавния съвет 1971-82 г. Работи в Централния комитет на БКП 1982-84 г. Завеждащ секция "Социология на труда" в Института по социология към БАН 1971-88 г. Професор-доктор на философските науки. Преподавател по социология в СУ "Св. Климент Охридски". Зам.-председател на Международния съвет по социални науки към ЮНЕСКО. Член на Клуба за гласност и преустройство 1988-89 г. Член на БКП от 1948 г. Изключен 1988 г. и възстановен 1989 г. Член на Висшия съвет на БСП от 1990 г. Зам.-председател на Висшия съвет на БСП 1990-91 г. Председател на Обединението за социална демокрация. Депутат в 7 велико народно събрание, в 36-то и в 37 НС.

[8]Искра Панова – (1918-2004) Семейно свързана с левицата. Започва да се занимава с политика още като студентка през 1937 година. Многократно арестувана. Два пъти е изключвана от Университета заради политическата си дейност. Една година учи в Париж. От 1940 година е член на нелегалната компартия (тогава Българска работническа партия). Веднага след нападението на Хитлер над Съветския съюз тя е въдворена в концлагера "Свети Никола".

От 1942 година се включва в нелегална антифашистка дейност. Арестувана и изтезавана. Не дава никакви сведения за своята дейност и за други хора. Прокурорът иска смъртна присъда. Осъдена е на доживотен затвор. Тя вече е легенда за поведение в полицията сред младежите.

След 9 септември развива международна дейност в леви младежки организации. През 1949 година става заместник-председател на Комитета за наука, изкуство и култура. Тогава е сред първите пет най-високопоставени жени в България.

Възложено и е (по съветско указание) да подготви правителствен документ за грешките в изкуството. След като посочи грешните са щели да последват репресии. Тя отказва и по свой избор напуска политическата работа.

Завършва аспирантура в Москва и постъпва на работа в литературния институт на БАН, където работи до пенсионирането си. Национално име с демократичните си разбирания. Тежко преживява инвазията в Чехословакия. ("Всичко у мене се отрови. Всяка радост.").
[9]Светла Иванова - завършила е немска филология в СУ "Климент Охридски" (1970) и кинознание във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1978). Един от най-изявените български кинокритици. Работила е като филмов редактор в "Култура". Била е главен редактор на сп. "Летература". Културен аташе в Берлин.
[10]Дучо Тодоров Мундров – кинорежисьор. Роден е на 14.03.1920 г. в Сливен. Завършил е кинорежисура във ВГИК Москва. Режисьор-постановчик в СИФ “Бояна” 1954-88 г. Един от инициаторите за създаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България през 1988 г.
[11] Борис ДимовскиБил е депутат от БСП в 7–ото велико народно събрание 1990 г. Има 5 деца и много внуци. Почина през 2007 г. Освен всеизвестен карикатурист той е майстор на акварела, живописта, импресията, графиката. Роден е на 20 октомври 1925 г. в асеновградското с. Яворово.

[12] П Р О Т О К О Л "А" № 180 ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП НА 11, 15 и 16 НОЕМВРИ 1988 ГОДИНА, ЦДА, Ф 1б,

[13]Тази информация има различни чернови. Тук е онзи текст, който е разпратен до членовете на Клуба.
[14]Протестна декларация на Клуба от 24 април 1989 г.
[15]Беше стреляно по Симон Варсано. Късно вечерта той пишел лозунги против властта. Автопатрулът от милицията го забелязал и се опитал да го задържи, при което той побягнал. Стреляли по него. Ранили го и го заловили.
[16]Става дума за Николай Колев-Босия. Виж стравката за него в www.omda.bg, както и неговите автобиографични бележки в същия сайт.
[17]ПРОТОКОЛ за претърсване, обиск и изземване от 05.05.1989 г. в дома на Желю Желев
[18]ПРОТОКОЛ за претърсване, обиск и изземване от 05.05.1989 г. в дома на Евгения Иванова и Георги Величков
[19]ПРОТОКОЛ за претърсване, обиск и изземване от 05.05.1989 г. в дома на Деян Кюранов
[20]Операцията по проследяването, арестите и разпитите се е ръководела, както сам твърди, от Димитър Иванов - тогава офицер от Държавна сигурност, сега - общественик, колекционер, издател и разпространител на печата. Активист на т.нар. "генералско движение" в БСП.
[21]Част от архива на Клуба, оттразяващ неговата дейност, е загубен при обиските от 5 май 1989.
[22]Става дума за поместеното по-горе обръщение (в двата му варианта) до десетата сесия на Народното събрание.
[23]Доклад на Желю Желев на първото публично събрание на Клуба, което беше проведено в кино "Петър Берон" на 2 ноември 1989 година. Докладът беше четен пред Управителния съвет на Клуба и не беше приет като документ на Клуба. Но така или иначе Управителният съвет прецени, че позицията на Желев е важна, и се реши той да го прочете на събранието на Клуба като свое мнение.
[24]Това е първият публичен призив за обединение на опозицията.
[25] Тук Стефан Продев, прекъсва Желев, като заявява, че това не е мнение на ръководството на Клуба, Клубът не е вземал такова решение... Желев се съгласява и продължава.
[26]Този протокол се публикува без съкращения.
[27]"Нравствената мярка" е мярката на общочовешките ценности. Но те не могат да бъдат защитавани от безнравствени хора. Не беше случайно, че атаката срещу Клуба и Федерацията в по-късно време, осъществена от различни представители на крайната десница и "революционери", вероятно манипулирани от стари властови структури, беше насочена срещу моралното, не толкова политическото, компрометиране на лидерите на Клуба и Федерацията. Използваха се клевети и лъжи. Това беше мероприятие по обезсилване на Клуба и демократичните сили.
[28]Доклад пред събранието на Клуба на 19 януари 1990, прочетен от Петко Симеонов. Той беше обсъждан и приет на заседание на Управителния съвет. С него и последвалите обсъждания Клубът прерасна във Федерация. Учредяването стана на следващия ден в заседателната зала на Института по социология на Московска 13А.
[29]Уставът е приет на 3 март 1990 година. С него ФКГД се регистрира по закона за политическите партии, за да може да участва в изборите. С малки несъществени промени с този устав се работи до средата на 1991 година.
[30]Такива организации-членки на Федерацията бяха Женското дружество "Надежда" и Съюза на свободните демократи на Иван Калчев.
[31]Избран в листата на БСП, но преминал към ФКД.

 

Линк към подробния сборник "Клубът"

 

КЛУБ ЗА ПОДКРЕПА НА ГЛАСНОСТТА И ПРЕУСТРОЙСТВОТО В БЪЛГАРИЯ[1]

 

Идеята на клуба е на Желев. В първия вариант клубът трябваше да бъде малък - от неколцина и да защитава правата на човека. Тази идея претърпя развитие. През януари 1988 година възникна Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев, а през март 1988 се огласи Русенския комитет.

През пролетта и лятото се преосмисляше опита от Русенския комитет. В разговори Желев казваше – за нашия Клуб трябва да търсим нова формула за параван на политическата ни дейност. Не можем да бъдем Клуб за правата на човека. Какво да защитаваме?!

Желев организираше Клуба на принципа – човекът, с когото разговаря, сам привлича членове. Най-много хора водеха след себе си Копринка Червенкова, Евгения Иванова, Иван Николов, Чавдар Кюранов и Искра Панова, Блага Димитрова, Невена Стефанова, Николай Василев, самият Желев.

На два пъти през есента на 1988 година се насрочваше учредяването, но поради някакви причини беше отлагано. Всеки път узнавах нови и нови имена, които щяха да се присъединят към учредителите на Клуба, и усещах неувереността на Желев в това, което ще стане (толкова много активни борци!), както и облекчение, че точно така ще стане.

На 3 ноември 1988 година с Желю се видяхме сутринта. Каза ми, че този път шега няма, разработеното сценарио е задвижено. Вечерта в 65-а аудитория Иван Николов щял да открие събранието на Клуба.

Използвахме дискусия, обявена от катедрата по научен комунизъм в Софийския университет. Когато дискусията на катедрата завърши, Иван Николов зае трибуната и каза: „А сега да свършим нашата си работа!“. Настъпи брожение.

Катедрата по научен комунизъм не искаше да бъде злепоставяна. Шефът й повтаряше – това е провокация, това е провокация. Даде се няколко минути почивка, за да напуснат онези, които не искаха да остават. Започна общ разговор, който може да бъде наречен и дискусия. Ще спомена двама – Владимир Кънев, който случайно беше попаднал на нашето събрание, и Христо Смоленов.

Владимир беше студент по право, виждахме го за пръв път: „Вие, дето сте се събрали и имате намерение да учредявате този клуб, сте такъв тип хора, че властите няма да ви закачат. Как в него да участвам аз като студент. Вие ще ме защитите ли?“

По повод на неговия въпрос после се прие решение в Клуба да не се приемат студенти. Христо Смоленов, след няколко колебливи изказвания на участници, взе думата и рече: „Да се разберем! Това, което правим, не е за нервни хора.“

Събранието продължи. Копринка Червенкова прочете Учредителната декларация. Евгения Иванова изчете имената на учредителите.

 

В Учредителната декларация се казваше:

 

«Процесите на демократизация и преустройство, които са обхванали почти цялата система на социализма, навлизат в решителната си фаза, когато усилията на интелигенцията за разширяването на гласността и изграждането на неформални групи, организации и движения придобиват все по-голямо значение.

Новият етап на преустройството предлага не само по-големи възможности, но заедно с това изисква по-висока степен на гражданска и политическа активност, която вече може да бъде постигната само чрез обединяване на силите.

Вземайки предвид това обстоятелство, група интелектуалци от София реши да основе клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България. Клубът си поставя за цел да обсъжда публично, в условията на пълна откритост най-актуалните и наболели политически проблеми на нашето общество, които директно засягат съдбата на нашия народ - неговото близко минало, непосредствено настояще и обозримо бъдеще. Клубът по-специално, ще разисква въпросите на икономическото състояние на Стpaнaтa и жизненото равнище на населението, сложните и все по-утежняващи се демографски проблеми, въпросите около човешките права у нас, екологическата обстановка в България и изгледите за нейното подобряване, темповете на преобразованията, действителното равнище на гласността и пр.

 

СПИСЪК НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА КЛУБА[2]

 

Членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България[3]

 

1. Христо Радевски

2. Радой Ралин

3. Блага Димитрова

4. Марко Ганчев

5. Невена Стефанова

6. Александър Миланов

7. Георги Величков

8. Михаил Величков

9. Елка Константинова

10. Валери Петров[4]

11. Георги Мишев[5]

12. Васил Акьов

13. Давид Овадия[6]

14. Енчо Мутафов

15. Иван Коларов

16. Христо Алексиев

17. акад. Алексей Шелудко

18. проф. д-р Чавдар Кюранов[7]

19. проф. Кирил Василев

20. проф. Иван Марев

21. проф. д-р Иван Николов

22. проф. д-р Иван Джаджев

23. прф. Д-р Цветана Тодорова

24. проф. Мария Велева

25. проф. Снежа Аврамова

26. проф. Д-р Димитър Овчаров

27. доц. Недялко Мерджанов

28. доц. Д-р Николай Василев

29. ст. н.с. Искра Панова[8]

30. ст.н.с. д-р Петър Райчев

31. доц. Бернард Мунтян

32. ст.н.с. д-р Зина Маркова

33. доц. Георги Гунев

34. ст.н.с. Ангел Димитров

35. доц. Миляна Каймакова

36. ст.н.с. Цанка Рибарова

37. ст.н.с. д-р Желю Желев

38. ст.н.с. Диана Георгиева

39. доц. Кира Андрейчина

40. ст.арх. Стойне Гергов

41. ст.н.с. Кристина Тошева

42. ст.н.с. Петко Симеонов

43. н.с. Анна Серафимова

44. н.с. Росица Аркова

45. н.с. Евелина Първанова

46. н.с. Евгения Иванова

47. н.с. Антонина Желязкова

48. Волга Тодорова

49. гл.ас. Минчо Минчев

50. гл.ас. Ивайло Трифонов

51. н.с. Деян Кюранов

52. н.с. Христо Смоленов

53. н.с. Вероника Николова

54. Александър Каракачанов

55. Момчил Баджаков

56. инж. Румяна Куцарова

57. Брайко Кофарджиев

58. Георги Друмев

59. Копринка Червенкова

60. Светла Иванова[9]

61. Ангел Русков

62. Милка Рускова

63. Мария Бойкикева

64. Вера Смилкова

65. Марин Маринов

66. Елена Атанасова

67. Дучо Мундров[10]

68. Анри Кулев

69. Светла Ганева

70. Румяна Живкова Петкова

71. Васил Живков

72. Боян Папазов

73. Иван Росенов

74. Юли Стоянов

75. Маргарита Николова

76. о.з.полк. Борис Спасов

77. Дона Боричева

78. Невена Мечкова /Даря/

79. Мария Желева

80. Димитър Новачков

 

 

НА САМОТО УЧРЕДЯВАНЕ КЪМ КЛУБА СЕ ПРИСЪЕДИНИХА

Според един машинописен списък на Желев на учредяването се присъединяват:

 

81. Анди Палиева

82. Воин Кятов

83. Борис Димовски[11]

84. Уляна Раднева

85. Йордан Василев

86. Светлана Байчинска

87. Никола Вандов, главен драматургна ДСТ

88. Петър Стайков

89. Лиляна Александриева, киновед

90. Вера Бакалска

91. Деян Деянов

92. акад. Асен Дацев

93. Валентин Томов, социолог

94. н.с. Вяра Николова

95. Буряна Захариева, редактор в ДИ “Наука и изкуство”

96. Констанца Попова, киновед

97. Рашко Сугарев, писател

98. Кирил Прашков, редактор във в."Народна култура"

99. Хрйсто Буцев, редактор във в. “Народна култура”

100. Карин Янакиева, киновед

101. Цветан Пенчев

 

* * *

П Р О Т О К О Л "А" № 180

ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП НА 11, 15 и 16

НОЕМВРИ 1988 ГОДИНА

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

на др. ДИМИТЪР СТОЯНОВ във връзка със създаването на клуб за подкрепа на преустройството, направена на заседанието на Политбюро на ЦК на БКП на 11 ноември 1988 г.

 

Другари,

На 4 ноември ние изпратихме на членовете и кандидат-членовете на Политбюро и секретарите на ЦК на БКП първоначална информация относно: "Създаване на т. нар. клуб за подкрепа гласността и преустройството в България".

Въз основа на анализа на получените данни оттогава досега могат да се направят следните оценки и изводи:

- Като участвували и поканени да се присъединят към клуба досега са установени над 80 лица.

- Една част от тях са членове на БКП, включително и 9 АБПФК, предимно научни и културни дейци.

Основен инициатор и организатор на т. нар. "клуб" е Желю Желев и неговото обкръжение. Това са:

ИВАЙЛО ТРИФОНОВ - главен асистент във Физическия факултет на Софийския университет;

МАРИЯ БОЙКИКЕВА - редактор в издателство "Наука и изкуство";

ИСКРА ПАНОВА - бивш научен работник, пенсионерка;

МАЛИНА ПЕТРОВА - кинорежисьорка;

ЕВГЕНИЯ ИВАНОВА - работи в Института за култура, баща й е ликвидиран от Народния съд;

БОРИС СПАСОВ - офицер от запаса, полковник, и др.

Подготвителната работа и разгласяването за учредителното събрание те извършвали изключително чрез лични контакти и разговори, без да дават достатъчно информация за същността на клуба и неговите цели.

По този начин те са привлекли и хора, които искрено и честно подкрепят преустройството у нас и не са подозирали истинските им замисли.

Освен официално обявените в "декларацията" цели, организаторите на клуба искали в него да се разглеждат "неудобни за режима факти и проблеми", да се правят запитвания в различни инстанции и "да влязат в диалог с правителството".

Ивайло Трифонов и Желю Желев възнамерявали да искат сведения чрез открити писма за апарата, заплатите и други данни на ЦК на БКП, МНО и МВР.

-Двамата били на мнение, че учредяването на клуба било проверка на хората и главното било да се активизира интелигенцията като най-близките и непосредствени задачи били осигуряване на помещения за провеждане на сбирки и печатна база за пропагандиране дейността на клуба.

- На 4 т.м. е било проведено събиране на ръководството на клуба. на което обсъждали предстоящите му прояви.

- Разполагаме с данни, че са проведени още две сбирки на ръководството в ресторанти.

- Организаторите се стремяли да проведат бързо и някои други изяви за утвърждаване на клуба.

- Имали идеята на всяка цена да афишират дейността си чрез средствата за масова информация.

- Поставили си за цел също да разширят дейността на клvба чрез привличане на повече лица из средите на интелигенцията и студентите и създаване на други подобни клубове в страната.

-Желю Желев и Блага Димитрова обсъждали спешно да се организира литературно четене в София като изява на клуба.

- Изказана била идея да се покани кореспондентът на в."Правда" у нас Л. Жмирьов.

- Радой Ралин се хвалил, че председател на ТКЗС ги е поканил да проведат сбирка в тяхното стопанство.

- Замислили да се свържат с някои заводи, където да провеждат свои мероприятия.

- Една от първите прояви на клуба е изпращането на поздравителна телеграма до Михаил Горбачов по случай 71-вата годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция.

 

Какви изводи могат да се направят на основата на постъпилите данни?

1. Между инициаторите и организаторите на Клуба има предимно лица, които по различни причини са загубили позиции и влияние в научните и културните среди.

С участието си в клуба те разчитали да възвърнат и дори да увеличат влиянието и авторитета си у нас и зад граница, да натрупат "идейно-политически дивиденти".

2. Друга група лица са известни като стоящи на нездрави позиции в творческата, научната и обществената си дейност.

- Част от тях се чувствуват обидени и недооценени. Изразявали са несъгласие с отделни страни на партийната политика и социалистическото строителство през последните 10-15 години.

-Някои от тях изтъкват тезата, че преустройството у нас следва да бъде напълно аналогично с преустройството в Съветския съюз, без да се съобразява с различията и резултатите, постигнати у нас през годините на априлския период.

-Оперативните данни показват, че Желю Желев и групата около него търсят контакти с представители на неформални групи и клубове от Съветския съюз, с оглед да получат подкрепа от тях, за да не се стигне до мерки спрямо тях, както при случая с комитета за Русе.

- Поведението на мнозина от ангажиралите се лица показва, че в последните дни те са смутени, уплашени и в очакване какви мерки ще предприеме централният комитет, ГК на БКП и органите на държавна сигурност.

- Проведените разговори досега показват, че една част от лицата се дистанцират, като обясняват, че не са били запознати по същество със замисъла на клуба.

- Някои от тях съзнават, че са нарушили Устава на партията и очакват, че ще им бъде потърсена партийна отговорност.

- Въпреки твърденията, че клубът няма да функционира при условия на секретност и нелегалност, прави впечатление, че извършвана предварителна дейност с елементи на конспиративност.

- Следва да се отхвърли като неприемлив аргументът на учредителите, че клубът се изгражда на конституционна основа.

- Чл. 52 от Конституцията на HP България регламентира правата на гражданите за сдружаването им в обществени организации, когато основната им дейност е формулирана в устав и е дадена гласност чрез регистрация в съответния районен съд.

- Изразеното в декларацията становище, че "клубът не ще търси юридическо признание от съда" и "няма да притежава статут на юридическо лице" влиза в противоречие с конституционния принцип за законност и контрол чрез закона.

- Те се опитват да се позовават на Юлската концепция, където се съдържат постановки за създаване на условия за изграждане на самодейни сдружения по интереси и творчески клубове кактов границите на обществените организации, така и извън тях, нопренебрегват действуващото законодателство.

- Постановките на Юлската концепция обаче са категорични по отношение на възможността демократизацията на процесите при социализма да бъде използвака като платформа за развитие на анархия, хаос и демагогия.

- Действията и намеренията на организаторите на клуба създават условия за развитието именно на такива явления.

- Както посочих от лицата, ангажирани в т.нар. "клуб" една част са членове на БКП.

- Те грубо са нарушили чл.24 и чл.25 от Устава на Българската комунистическа партия, който регламентира реда за обсъжданена въпросите за развитието на страната и политиката на БКП от членовете на партията.

- Учредяването на клуба и участието на комунисти в него е неформална сдружение извън действуващата организационна структурана БКП.

То е в противоречие с партийно-организационния принцип.

1. Главният, основният извод, който може да се направи от получените данни, от техния анализ и оценка, е, че е направен опит да се създаде паралелна политическа структура на партията по подобие на такива структури в други социалистически страни.

2. Дълбокият, прикрит замисъл на инициаторите на клуба е да се дестабилизира политическата система и обстановка у нас, да се противопостави част от интелигенцията на партията и чрез нея да се диктуват условия на Централния комитет, да се подготви почвата за променяне на властта.

Искам да илюстрирам този извод със становището на Желю Желев, че "Министерството на вътрешните работи пази властта на няколко души и не се интересува, че България изгаря".

Какви мерки предлагаме да се предприемат по отношение на нициаторите и ангажираните лица в т.нар. "клуб"?

1. Като се има предвид разнообразният състав, различната степен на ангажираност, това,че някои от лицата не са били наясно по същността на целите и намеренията на инициаторите на клуба, е необходимо да се подходи диференцирано към всеки от тях.

2. В кратки срокове - до няколко дни - в общинските комитети на БКП от служебните ръководства и партийните организации да се проведат разговори и срещи за разколебаване, разобличаване, дезангажиране и пресичане на дейността на клуба.

3. Органите на прокуратурата да се заемат активно, на основата на правна оценка, да проведат в следващите дни в районните прокуратури в София предупредителни разговори с инициаторите и активните организатори, като им се посочи тяхната неправомернадейност и последиците, които могат да настъпят за тях.

4. Като се има предвид, че част от лицата, заангажирани в клуба,са преподаватели във вуз, да се предприемат мерки от административните, партийните и комсомолските органи и организации, за да не се допуснат негативни настроения и анти-обществени прояви на студентите преди и по време на студентския празник, а също така и да не се допусне ангажиране на студенти и други преподаватели в дейността на "клуба".

5. Да се проведат в централния комитет срещи с ръководители на творчески съюзи, БАН и средствата за масова информация, на които да се информират за случая с клуба и им се дадат указания за пресичане проявите на техни дейци и членове.

6. Да не се допускат публикации от името и в подкрепа на т.нар. "клуб".

- Да не се предоставят помещения и печатна база.

7. Анализът на обстановката показва, че следва решително да се активизират ръководствата на творческите съюзи, научните институти и партийните организации за организиране на дискусии, срещи, кръгли маси за обсъждане на различни аспекти и проблеми на преустройството у нас, за да се изземе инициативата от недобронамерени лица и демагози.

Това особено се налага във връзка с предстоящото провеждане на конгресите на творческите съюзи.

8. Налага се, според нас, по-отговорно и по-прецизно да се подготвят и програмите на българската телевизия.

Повод да поставя този въпрос е, че в последните седмици беше дадена на няколко пъти трибуна на Радой Ралин и други лица, които се знае, че стоят на нездрави позиции.

9. Да се решат в по-кратки срокове въпросите за редакционната колегия и позицията на вестник "Народна култура", тъй като той става трибуна на редица материали със съмнително идейно съдържание, което не е в интерес на преустройството, а се афишират материалите под флага на преустройството. Тук става дума също за една нездрава позиция.

10. Да се информират и дадат указания на областните комитети на партията да вземат свои мерки за пресичане на опити засъздаване на подобни клубове или други прояви от този характер.

Да се насочи тяхното внимание към предприемане на допълнителни инициативи за привличане на интелигенцията в общините около политиката на партията по преустройството в страната.

Като отчитаме нарастващите опити на идеологическите централи на империалистическите страни да дестабилизират България и обстановката в някои социалистически страни, както и случая, който разглеждаме днес, временните трудности, които имаме във връзка с преустройството, органите на Министерството на вътрешните работи преустройват своята работа и ще насочват своите усилия за своевременно разкриване, предотвратяване и пресичане на намеренията и опитите на противника да използва преустройството в България за свои подривни, кариеристични цели.

Във връзка със случая с т.нар. "клуб" ние най-тясно координираме нашата дейност с Градския комитет на БКП, Главната прокуратура и предприемаме свои специфични оперативни и профилактични мерки.

 

 

Стенографски запис

Строго поверително!

 

 

 

ИНФОРМАЦИЯ

на др. ИВАН ПАНЕВ във връзка със създаването на клуб за подкрепа на преустройството, направена на заседанието на Политбюро на ЦК на БКП на 11 ноември 1988 г.

 

Другари, аз няма да повтарям това, което другарят Стоянов вече каза, но още един път искам да подчертая, че от анализа, който ние правим след срещата на 4 ноември, категорично се потвърждава становището, че става дума за създаване на една паралелна опозиционна на партията структура.

Това се потвърждава от обстоятелството, че зад лозунгите на преустройството се прокарват груби, тенденциозни обвинения срещу партията и нейното ръководство. Хората, които участвуват, са преди всичко хора наказани, обидени, с незадоволени амбиции, изразяващи по различни поводи несъгласие с партийната линия, в това число участници в комитета за Русе. В техния състав са: 39 комунисти, 11 активни борци, 4 изключени от партията, 10 наказани и 36 безпартийни.

Цялата организация се извършва тайно, извън партийните органи и организации, в нарушение на организационните принципи, като се използуват и методи на шантаж, на злепоставяне и включване на xopa без тяхно съгласие.

През тези дни в общинските партийни комитети и в партийните организации се проведоха разговори с редица участници. За резултатите от разговорите с тези участнициможем да кажем, че се оформиха три групи:

Първа група - тези, които са включени в списъците на участниците, но не са знаели и не са присъствували на събранието, като: Кръстьо Горанов, Величко Добриянов, Евгени Ганчовски, Искра Цонева, Юлиян Минков, Давид Овадия, проф. Овчаров Те не са давали съгласие да участвуват в подобен клуб и се разграничават от неговата дейност.

След първите разговори, както подчерта и др. Стоянов, се чувства известно отрезвяване на тази група.

Втората група: Снежана Аврамова, Николай Василев, Искра Панова, Ч. Кюранов са върли привърженици на идеята и заявяват, че даже ако към тях се приложат партийни санкции, те пак активно ще участвуват в работата на клуба.

Трета група - това са инициаторите, организаторите: Жельо Желев, Петко Симеонов, Борис Спасов, Малина Петрова, Кирил Василев, Радой Ралин, Ивайло Трифонов и Иван Николов, яростни привърженици и с всички сили ще се борят за утвърждаване на клуба.

Прави впечатление, че се появяват и някои особени мнения. Така например Николай Василев споделя, че клубът е теоретичен, че повече нови членове те няма да събират и че този клуб - той има сведения - ще получи пълната подкрепа на централния комитет на партията. В същото време във второто издание на декларацията, която вече се разпространява, се казва, че вече членовете на клуба са 110.

Като правим анализ на причините, създали възможносттаза организиране на клуба, трябва да подчертаем преди всичко недостатъчната активна работа на партийните органи и на първичните партийни организации за изпълнение на решенията на IOлския пленум на ЦК по духовната сфера, на мерките на Секретариата на ЦК. Въпреки че нашите първични партийни организации след решенията на IOлския пленум и след мерките на Секретариата на Централния комитет сериозно активизираха своята дейност, много от тях още не са станали политически ръководители на трудовите колективи и не могат да овладеятполитически обстановката. Недостатъчно ефективна е и помощта на Градския комитет на партията.

При тази обстановка се налага ние да осъществим една много гъвкава, активна, умна и диференцирана, но твърда и последователна работа.

Какви мерки вземаме сега?

1. Стремим се на основата на разговорите и мненията на участниците в клуба на направим диференциация между тях и тези, които отричат досегашната негова дейност и имат отрицателно отношение към изграждането на тази политическа структура, да бъдат отделени и да бъдат активно привлечени в по-нататъшната наша политическа работа.

2. Стремим се решително да издигнем работата на първичните партийни организации, по-активно да работят общинските комитети на партията. Сега ние сме възложили отношение към участниците да вземат общинските партийни комитети, а там, където могат, и самите първични партийни организации.

3. Стремим се да следим всяко политическо, културно и просветно мероприятие и инициатива на територията настолицата. Една от мерките, които те предприемат, и едно отуказанията е да използуват абсолютно всякакви прояви, където и да се намират те, за да популяризират дейността на клуба и да привличат нови участници. Затова ние ще вземем мерки да създадем обстановка да следим всяка инициатива, на която те евентуално биха могли да намерят трибуна.

4. Специални мерки ще вземем за целесъобразно използуване на размножителната техника, печатната база, салоните, местата за културни прояви, защото прави впечатление, че те използуват именно машини на учреждения, институти и пр.

5. Искаме да създадем една организация за адекватна политическа реакция. Ако все пак те някъде съумеят да се изявят, ние да създадем условия по същия начин адекватно да се реагира от група другари, които ще участвуват в тези мероприятия и ще пресичат тяхната дейност. Специални мерки ще вземем за 8 декември.

6. Проверихме, че от всички само двама не са софийски жители, а живеят в Пловдив.

Едновременно с това смятам, че едно основно изискване, за да няма в бъдеще такива прояви, е ние да бъдем последователни и да изпълняваме докрай решенията, които вземаме. Ние не завършихме своята работа - аз говоря за Градския комитет на партията и за редица централни органи и ведомства.

Първо, ние трябва да имаме пълно координиране на усилията на партийните, на административните и на обществените органи и организации. Сега в редица вестници - "Народна култура", "Поглед", радиото и телевизията - именно тези хора публикуват най-остри материали, явяват се постоянно на екрана. Такъв е случаят с Жельо Желев, Георги Аврамов, Светла Иванова, Радой Ралин, Борис. Димовски.

Второ, много от ръководствата на институти, на вузове не помагат на партийните органи, а някои административни ръководители се разграничават от дейността на партийните организации. Такъв е случаят със Съюза на българските художници, Съюза на филмовите дейци. В редица факултети на Софийския университет заместник-ректори, декани не подкрепят активната позиция на първичните партийни организации и по същество създават условия хората да се раздвояват, да се колебаят дали правилно постъпват.

Трето, много от въпросите, които се поставиха на събранията по Съображенията, които ние обобщихме, не намериха отговор. Ние трябваше да отговорим на тези въпроси - положително или отрицателно. Ние ги събрахме, обобщихме ги и не им дадохме обяснение, включително и на въпросите, които се отнасят и до нас - до Градския комитет на партията и до Градския народен съвет. Ние трябва да направим много сериозна преоценка на нашата работа в това отношение.

Четвърто, смятам, че всяка обществена организация и всеки институт трябва да бъде активен в осъществяването на политическата дейност и да носи своята отговорност, особено що се отнася до младежта. Безпокоят ни редица публикации в младежкия печат, където се обсъждат въпросите на неформалнитегрупи, създаваме условия за по-свободни изяви на младежта и т.н.

Пето, особено внимание трябва да отделим за конгресите на творческите съюзи. Според нас не бива да се бърза, а трябва много добре да ги подготвим. И това, което др. Стоянов препоръчва - да се срещнем, да дискутираме, да обсъждаме въпросите,които вълнуват творците, но да отидем подготвени на тези конгреси.

Шесто, трябва да прегледаме изпълнението на собствените си решения по Съображенията. Един пример. Сега Философският институт на БАН няма нито ръководство, нито някой се занимава с неговата организация. Там се събират хора, които постоянно дискутират, обсъждат различни политически въпроси, и по същество няма атмосфера за работа. Ние не бива да търпим колективи в такива състояния.

Седмо, трябва да бъде осъществена една постоянна координация и непрекъснато да се анализират тези неща на съответните равнища.

Трябва да подчертая, че ние разбираме нашата отговорност и ще вземем необходимите мерки да изпълним поставената ни задача.»[12]

 

 

 

ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА

КЛУБА ЗА ПОДКРЕПА НА ГЛАСНОСТТА И

ПРЕУСТРОЙСТВОТО В БЪЛГАРИЯ[13]

 

Другари,

Измина един месец от учредяването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, но поради независещи от нас причини (за които ще стане дума по-долу), не бяхме в състояние да подготвим сбирка, с която да започнем предвидените дискусии. Ето защо считаме за свое задължение с настоящето писмо да ви информираме за извършената досега работа, за ситуацията, в която се набира Клубът, и за намеренията ни относно неговата бъдеща дейност.

Още на следващия ден след учредителната сбирка Програмната декларация на клуба беше направена достояние на ЦК на БКП, творческите съюзи и средствата за масова информация. На 8.XI. 1988 г. от името на Клуба бе изпратена поздравителна телеграма до генералния секретар на ЦК на КПСС и председател на Върховния съвет на СССР М. С. Горбачов по случай годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция, подписана от 56 клубни членове. Уточнена беше и темата за предстоящата първа сбирка – “Специфика на преустройството в България”, като се взе решение за нея да бъде потърсен докладчик от лекторския екип на ЦК на БКП. Заедно с това бяха обсъждани и редица проблеми от оперативно, организационно и техническо естество – намиране на помещение за постоянно работно място на оперативното ръководство на Клуба, за да има той точно определен и общоизвестен адрес, осигуряване на зали за провеждане на бъдещите дискусии, начините за навременното поддържане на контакти и за евентуална съвместна дейност с научни и културни институти, творчески съюзи, масови организации и т.н., начините за навременното и широко разгласяване на сбирките на Клуба... В тези основни насоки вървяха (и продължават да вървят) констуктивните търсения и дейност на ръководството на клуба.

За съжаление, още през първите дни възникнаха непредвидени и нежелателни обстоятелства, които неимоверно затрудниха нашата работа и доведоха до невъзможност да започнем по същество клубната си дейност. За какво става дума?

От 8.XI. 88 година започнаха цяла серия от извиквания на клубни членове (около 50 души) за разговори в партийни инстанции (главно в общински, съюзни и учрежденски партийни комитети), в районни прокуратури, в ръководството на творчески съюзи и др. На тези разговори (в повечето случаи нееднократни) се правиха опити за въздействие върху извиканите да се откажат от своята клубна дейност, тъй като споменатите органи имат преднамерено, подозрително и дори отрицателно отношение към клуба. При някои от разговорите с членове на БКП е било заявено, че ако не се откажат от принадлежността си към клуба, за тях ще бъдат направени съответните изводи. Особено драстичен случай е редовното призоваване по следствена преписка № 265 на четирима членове на клуба (и на една гражданка, която не е негов член) от органите на районната прокуратура. На тези лица са им направени официални предупреждения, предвидени в член 7 от Закона за прокуратурата, с оглед извършено правно нарушение, след което им е обяснено, че ако не прекратят дейността си в клуба, ще последват и други съдебни санкции. Петимата граждани са били обвинениу че като членове на клуба “дублират държавно-управленческата структура” и “създават социално напрежение”. По тези поводи ръководството на клуба на заседанието си от 11.XI.88 год. Взе решения да се изпратят оплаквания до ЦК на БКП, до Главния прокурор на НРБ, до Председателя на комисията за защита на обществените интереси и правата на гражданите при Народното събрание. Освен тези официални призовавания и разговори, беше констатирано открито и натрапчиво следене (с автомобил и пеша) на двама членове на клуба – Мария Бойкикева и Желю Желев. Те са направили своите лични оплаквания до съответните компетентни органи. Трябва да отбележим, че на разговорите, за които стана дума, са правени изявления, че някои от членовете на клуба са се разколебали и отказали от своята принадлежност към клуба. По повод на това ние считаме за свое задължение да ви уверим, че до този момент ръководството няма сведения за такива случаи, а тъкмо обратно – отправени са редица молби за включване в клуба. Освен това е необходимо да напомним, че членуването в клуба е напълно доброволно и всеки негов член има пълното морално право да го напусне, когато неговата дейност му стане неинтересна или пък по каквито и да било други причини или съображения. Но заедно с това считаме, че елементарната етика изисква в такива случаи да бъде уведомявано ръководството на клуба, за да знае то с кого да поддържа връзка и на кого да разчита в своята дейност.”

 

 

ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА КЛУБА ЗА ПОДКРЕПА НА

ГЛАСНОСТТА И ПРЕУСТРОЙСТВОТО

В БЪЛГАРИЯ

 

 

Другари,

Ръководството смята за крайно наложително да ви информира за събитията от учредяването на Клуба /3.XI.1988 г./ до сега...

... незабавната управленска реакция бе категорично отрицателна. Забранено бе да се споменава където и да било за Клуба и програмата му. Бе блокирана всяка възможна констуктивна дейност. На досега изпратените молби за зали никой не е отговорил положително. Още незапочнала, дейността на Клуба бе парадоксално квалифицирана като антипартийна, като подриваща устоите на социализма и дестабилизираща политическата ситуация в България. В официално разпространяваните по първичните партийни организации “становища” на общинските комитети на БКП се съдържат неистини и клеветнически инсинуации: за “прикритите” зад паравана на “демагогските” декларации “действителни” цели на Клуба; за стремежа на влезлите в него “наказани”, “обидени” и “некадърници” към завоюване на власт и позиции; за “вярно обслужване” на западните идеологически центрове; за някакво “материално замогване” на клубните членове, многократно надвишаващо това на средния български гражданин; за фактическото “разпадане” на клуба – твърдение, подкрепено с имената на вече “отказалите” се от членство в него /т.е. “осъзнали” се/ лица.

През този период бяха предприети и редица по-решителни мерки за сплашване и вразумяване: серия от извиквания на клубни членове /около 50 души/ за разговори, увещания и ултимативни предупреждения в различни партийни инстанции, в ръководства на творчески съюзи, в ЦК на АБПФК; редовно призоваване по следствена преписка № 265 от органи на районната прокуратура и отправяне на официално предупреждение /Мария Бойкикева, Евгения Иванова, Ивайло Трифонов, Желю Желев, Малина Петрова/; открито и демонстративно следене като форма на психологически натиск /Желю Желев, Мария Бойкикева/; извършен на 16. XII.1988 обиск от страна на органите на Главно следствено управление на МВР в дома на писателите Георги Величков и Евгения Иванова, конфискуване на легална документация, временно задържане и разпит с подписване на предупредителен протокол /Невена Стефанова, Мария Бойкикева, Евгения Иванова, Желю Желев, Борис Спасов, Деян Кюранов/; изключване на телефонни постове /Невена Стефанова, Желю Желев, Борис Спасов/ и подслушване на телефонни разговори; контролна селекция на кореспонденцията; наложени партийни наказания – изключване от партията /Борис Спасов, Копринка Червенкова, Иван Джаджев, Иван Марев/, строго мъмрене с последно предупреждение /Искра Панова, Мария Бойкикева, Чавдар Кюранов/, порицание и други; уволнение /Копринка Червенкова, Борис Спасов/; “навременно” или преждевременно пенсиониране /Мария Бойкикева, Иван НИколов и др./; “естествено отпадане” от ликвидиран и наново създаден научен институт /Христо Смоленов, Вероника Николова и др./; пълна забрана на всякакви публикации и на лекционна дейност и т.н.

Широкият диапазон от наказателни мерки е насочен срещу хора, които не искат нищо друго освен да се събират и обсъждат интересуващите ги проблеми на нашето социално развитие, срещу хора, които не правят нищо друго освен да се обръщат официално към една или друга инстанция за съответното разрешение. Необоснованите репресии биват посрещани с възмущение от българската интелигенция. Протестното писмо по повод на извършениет в дома на Георги Величков и Евгения Иванова обиск бе подписано и от други видни дейци на културния фронт: Елка Константинова, Яко Молохов, Любен Станев, Петър Динеков, Пенчо Данчев, Тончо Жечев, Стоян Каролев. Индивидуални протестни писма по повод на насочената срещу нас кампания изпратиха, освен някои членове на Клуба, Христо Ганев, Иван Радоев, Пенка Дамянова, проф. Трайко Петков, Мария Ценева и др. Нито една първична партийно организация не прие наложените на нейните членове наказания. Все по-очевидно става отчуждаването на някои управленски органи не само от интелигенцията, но и от самата партия...

...Шестима от членовете на Клуба /Блага Димитрова, Копринка Червенкова, Алексей Шелудко, Радой Ралин, Желю Желев, Николай Василев/ участваха в проведената на 19.I. 1989 среща с френския президент Франсуа Митеран. Там те спокойно и с достойнство защитиха правото на съществуване и дейност на Клуба; изложиха своите схващания за демократизацията на обществения живот; изразиха убеждението си, че обновителните процеси в страната ще се разгърнат, преодолявайки съпротивата на бюрократизацията и административно-силовите рецидиви...

20.II. 1989

 

 

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА КЛУБА

«Ръководейки се [14] от следните решения и действия на определени инстанции. Нито eдно от същ­есвуващите у нас неформални сдружения /Комитетът за екологическа защита на Pусе, Общественото движение "Eкогласност", Независимият профсъюз "Подкрепа", Независимото дружество за защита на правата на човека, Комитетът за защита на религиозните права, cвободата на съвестта и духовните ценности / все още не е регистрирано. Продължава /чрез cpeдcтвата на психологическия натиск, откритите заплахи и и принудително изтръгнатите "доброволни" желания/ методичното из­селване от Родината на членове на Независимото дружество за защита на правата на човека. Сътрудници на Hapодната милиция стрелят по невъоръжен и неоказващ съпротива човек[15] . Набързо "разследван" и "осъден", член на Независимия профсъюз "Подкрепа" бива интерниран в Бобовдол[16]. Наказателните акции срещу членове на Клуба придобиват алегорични, но по-остри форми, като засягат пряко възможностите за професионалната им реализация.» се от тези принципни съображения, изразяваме тревогата си от пос

 

«При претърсването намерих, описах и иззех[17]:

 

1.Декларация за основните принципи на гласността и преустройството в НРБ, състояща се от пет листа, започваща с “До десетата сесия на Народното събрание, свикано в София на 9 май 1989 г.” и завършващо с думите” подписването може да става и с особено мнение по една или друга точка от текста”. – 34 броя и една непълна, + 2 бр.

2. Информация до членовете на клуба на гласността и преустройството в България, състояща се е от 4 листа 1 бр.

3. Проект-писмо до ЦК на БКП – запитване 1 бр. от 17 листа.

4. Заявление от Петър Манолов 1 бр. 2 листа.

5. Декларация на рък. на клуба 27 броя 1 лист.

6. Писмо от ИВАН МАРЕВ до секретаря на ЦК 1 бр. 8 листа.

7. Въпросник за члена на дискусионния клуб 8 броя по 9 листа.

8. Програмна декларация на клуба 3 бр.по 4 листа.

9. Жалба от ръководството на клуба до др. С. Тодоров 1 бр 4 листа.

10. Писмо информация 1 бр 4 лшта.

11. Писмо до Л. Левчев за архива на П. Манолов 1 бр. 1 лист

12. Открито писмо до Народното събрание 1 бр. 1 лист

13. Писмо относно посещението на Ф. Митеран 1 бр. от 6 листа.

14. Стихотворение от Иван Коларов, посветено на П. Манолов 2 бр. 1 лист.

15. Писмо до К.Кюлюмов от Б. Димитрова 2 броя по 1 лист.

16. Пиемо-до Й. Йотов от В. Стоянов 2бр. от 3 листа.

17. Открито писмо до министъра на културата 1 бр. З листа.

18. Молба декларация Збр. по 1 лист.

19. Списъци с имена на хора ръкописни 4 листа.

20. Изказване във връзка с дейността на клуба 1 бр. 10 листа.

21. Изказване на име Барух 1 бр 4 листа.

22. Писмо до Политбюро и клуба 2 бр. по 4 листа.

23. Към по-висока политическа култура 4 бр. по 15 листа.

24. Размишления с преписки 1 бр 8 листа.

25. Изказване на Б Спасов 6 бр. по 1 лист.

26. Списък-управителен съвет 1 бр. 1 лист.

27. Декларация на независимия профсъюз “Подкрепа” и устав 1 бр. 3 листа.

28. Програмна декларация 2 бр. по 2 листа

29. Писмо от 3 листа до членовете на клуба 1 бр.

30. Ръкописен текст –“ репресии срещу членовете на клуба” 2 бр.З листа.

31. Поверителен бюлетин на БТА 1 бр. 8 листа.

32. Статия от Хр. Смоленов – ксероксно копие 1 бр. – 2 листа.

33. Изложение от Н. Василев до Политбюро 1 бр. 20 листа.

34. Време за въпроси от Е. Иванова 1 бр. 5 листа.

35. Теми за перестройката 1 бр.7 листа.

36. Открито писмо до Ген.секретар 1бр. 12 листа.

37. Ръкопис – Бай Ганьо предвожда делегация в Москва 1 бр. 5 листа.

38. Перестройката – велико време на интелигенцията от Ж. Желев 2 бр. 7 листа.

39. Писмо до Политбюро от Соломон Паси 1бр. 6 листа.

40. Посредствеността като полит. програма в нашето общество 4бр. 5 листа.

41. Покана до Желю Желев за сбирка 1 бр. 1 лист.

42. Цената от В. Дърева 1бр. 4 листа.

43. Ръкописна декларация за осн. принципи на преустройството 1 бр. 3 л.

44. Хронология на събитията 1 бр. 7 рък. листа.

45. Социалистическа кабалистика от Н. Василев 1 бр. – листа.

46. Запитване от ръководството на клуба до Ген. Сек. 1 бр. 13 листа.

47. Списък на членовете на клуба 1 бр. 11 листа.

48. Отворено писмо до президиума на БАН п. Ст. Васев 11 бр.

49. Молба до Ст. Нинов 2 бр. по 2 листа.

50. Устав на Об. Комитет на ек. защита 4 бр. по 3 листа.

51. Предложение за об. контрол и иниц. съвет 1 бр. 4 листа.

52. Как обществеността създава комитети 1 бр. 5 листа.

53. Открито писмо до Т. Николов 1 бр. 10 листа.

54. Фашизмът – Ж. Желев 335 листа. Издателство Народна младеж. 1982 г.

55. Усмивка за достойните 1 бр. 6 листа от И. Коларов.

56. Декларация до Екогласност 1 бр. 3 листа.

57. Писмо до Б. Димитрова от К. Кюлюмов 1 бр. 3 листа.

58. Запитване до предстоящия пленум на ЦК 1 бр. 1 лист.

59. Бележки от Д.Коруджиев 1 бр. 5 листа.

60. Писмо от Б. Димитрова отн. П. Манолов 1бр. 5 листа.

61. Писмо до Политбюро от Ал. Шелудко 1 бр. 1 лист.

62. Изказване на П. Симеонов 1 бр. 2 листа.

63. Твоите права 1 бр. 5 листа.

64. Писмо до Ж.Желев от Хр. Кьосев 1 бр. 6 листа.

65. Писмо от П. Дамянова до Б на ОКБКП Средец 1 бр.2 листа.

66. Обяснителна бележка 2 бр.2 листа.

67. Писмо до Еко форум за мир от Р. Ралин 3 бр. по 2 листа.

68. Изявление от Б. Димитрова 2 бр. по 2 листа.

69. Писмо от А. Кулев до клуба 3 бр. по 1 лист.

70. До председателя на съюза на писателите 2 писма по 1 лист.

71. Писмо от Хр. Радевски до КРК Средец 1 бр. 2 листа

72. Писмо до ЦК на БКП 2 бр. по 1 лист.

73. Писмо до Политбюро от П. Панойтов 1 бр. 1 лист.

74. Апел до Д. Съвет 1 бр. 2 листа

75.Писмо до Ж. Желев от Ат. Лозанов 1 бр.1 лист.

76. Рькопсни страници. Бележки за преустройството 16 листа.

77. Писмо до гл. редактор на в. “Р. Дело” 1 бр. 3 листа.

78. Четири броя касети за касетофон със запис - 4 бр.

79. Песен за Ж. Войвода от 3 листа 1 бр.

80. Юри Палазов – 5 лв., Л. Каменова 5 лв., Р.Тошева 5 лв. – бележка 1 бр.

81. Оскар Кристанов 5 лв. – бележка 1 бр.

82. Възвание 1 бр. 3 листа.

83. Писмо от Д. Леджидим 1бр. 1 лист.

84. Червена на цвят тетрадка със записки 1 бр.

85. La-tentation totaitaire – прочетна книга 1 бр.

86. Мемурандум на клуба 12 листа.

87. За гласността на Горбачов – 1 бр.2 л.

88. 70 броя малки листа – Латвия – 1 бр.»

 

 

«При претърсването намерих, описах и иззех[18]:

1) 15 страници – ксерографско копие с изписан машинописен текст, започващ с “/Каменев и Зиновиев/ и завършващ с “... ние няма да изглеждаме пред целия смят по-опасни. Напротив”

2) 12 страници обикновен формат с ксерографско копие от машинописен текст, започващи с “Открито писмо до Й. В. Сталин от Фьодор Фьодорович Илин-Разколников” и завършващ с “Писмото е обнародвано във в. “Новая Россия” № 71, 01. октомври 1939 гд. - Франция”.

3/) 5 страници машинописен текст нормален формат, с добавки текст на ръка с химикал, започващ с “Членове за Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България” и завършващ с “Иван Колев, скулптор, жк. “Младост”, бл. 16, вх. Е, тел. 745993.

4) 5 страници машинописен текст, с добавен в края ръкописен текст, изписан с химикал, започващ с “До Десетата сесия на Народното събрание, свикано на 9 май 1989 година и завършващи с “4. Георги Николов /Сиромахов/ - журналист във в-к “Черноморски фар – Бургас”.

5) Два броя листи, изписани с еднакъв машинописен текст, започващ с “Декларация на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България” и завършващ с “Управителен съвет на клуба”.

6) Молби и декларации за приемане в клуба за подкрепа на гласността и преустройството, изписани ръкописно от следните лица: Георги Николов Николов, Иван Колев /скулптор/, Йордан Анастасов, Веселина П. Цанкова, Юриана Георгиева Димитрова, Константин Сергей Аджаров, Радка Михайлова Кулекова, Рада Александрова, Румен Петров Данов, Александър Тодоров Богданов, Елена Василева Попова, Юлия Богданова Папазова, Иван Иванов Цонев, Емил Захариев Захариев, Гатю Иванов Гатев, Малина Петрова, Асен Наков Владимиров, Васил Димитров Шопов, Любен Борисов Бенчев, Невена Спасова Тошева, Димитър Любомиров Деремиев, Мустафа Илиев Пашов, Орлин Филев Георгиев, Петрана Ник. Василева-Олянова, Росица Борисова Ташева, Наташа Анчева, Виолета Иванова Мишева.

7) 4 листа машинописен текст, закопчан с кламер, започващи с “Драги Костадин Кюлюмов," и завършващи с “Недостойно ест да се ловим на ръждиви въдици и да си правим интриги и инсинуации 8 IV 1989 год. София-подпис”.

8) Два броя листи с написан машинописен текст, с еднакво съдържание, започващи с “ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО НА КЛУБА ЗА ПОДКРЕПА НА ГЛАСНОСТТА И ПРЕУСТРОЙСТВОТО В БЪЛГАРИЯ ЗА ОТНОШЕНИЕТО МУ КЪМ ОСТАНАЛИТЕ НЕФОРМАЛНИ СДРУЖЕНИЯ В СТРАНАТА” и завършващ с “ ---- БТА, БТ, БР и останалите средства за масова информация”.

9) Лист с машинописен текст, започващ с “Управителен съвет” и завършващ с “Борис Спасов – 74 12 46”.

10) Лист с машинописен текст, започващ с “ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ИНТЕРЕСИ И ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ ПРИ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ” и завършващ с “14.XI.1988 От ръководството”.

11) Лист с машинописен текст, започващ с “До ЦК на БКП” и завършващ с “14.XI.1988”.

12) Пощенски плик с ръкописно изписан получател “Георги Величков Жени Иванова”, в който с поставено листче с машинописен текст, започващ с “ЧНГ” и завършващ с “От Ръководството на Клуба”. 13/ Папка с твърди корици, кафява на цвят, в която има изписани с машинописен и ръкописен текст 53 страници, различен формат.

14) Два броя “Програмни декларации на клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България за отношението му към останалите неформални сдружения в страната”, всяко от тях състоящо се от по една страница.

15) 18 екземпляра от машинописно изписано обръщение “До членовете на клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България” от 10.12.1988 г., всяко едно състоящо се от по 4 страници.

16) 53 листа с изписан от двете страни машинописен текст.

17) Илюстрована пощенска картичка с изглед от Делхи и пощенски клейма, изписана на обратната страна с ръкописен текст, започващ с “15.4.1989 Индия Мили Евгения и Гошо” и завършваща с “Целувки – Румяна”, получател Евгения Иванова и Георги Величков.

18) Три броя тъжби до Главния прокурор на НРБ – 2 броя Евгения Иванова и един от ръководството на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, всяка една от по един машинопечатан лист.

19) Тъжба от Евгения Величкова до Главния прокурор на НРБ, с копия до председателя на комитета за защита на общ. Интереси и правата на гражданите и до председателя на Общ. комитет за защита на човешките права, изписани ръкописно, състояща се от 4 страници и копие от индиго от същата тъжба.

20) Писмо До редакцията на в. “Поглед” и до РУМЯНА УЗУНОВА, РАДИО “СВОБОДНА ЕВРОПА” , Мюнхен от Евгения Иванова и Георги Величков с дата 8. II. 1989 г.

21) Писмо до Комисията за защита на общ. интереси и правата на гражданите.»

 

 

«При претърсването намерих, описах и иззех[19]:

1. Наръчник на гражданина – машинописен текст 9 листа.

2. До десетата сесия на Народното събрание (9.5.1989 год.) ксероксно копие на машинен текст, започващо с обръщението: “Уважаеми председателю на Народното събрание ...” – 5 листа.

3. Протокол на сдружението “Екогласност” машинописен текст 1 лист.

4. Програмна декларация на клуба за подкрепа на ... машинописен текст – три листа.

5. “До деветата сесия на Народното събрание” машинописен текст – три листа.

6. Един лист машинописен текст, започващ с думите: “Ако човечността” и завършващ с думите: “За екологична защита на населението ...”

7. Молба от Димитрина Петрова за приемане като член в Клуба за ... - един ръкописен лист.

8. Програмна декларация на дижението Екогласност – ксероксно копие 5 листа.

9. Програмна декларация на движението Екогласност (съкратен вариант) един лист ксероксно копие.

10. Запитване относно произхода и разполагането на токсични и радиоактивни ... един лист ксерокопие.

11. Ксерокопие, печатен текст, започващ с думите: “Не днес, утре!” и завършващ с думите: “Чувствам се престъпник”.

12. Устав на сдружение с нестопанска цел Екогласност пет листа.

13. Открито писмо до Районния съд Ст. Загора ... 1 лист машинописен текст с поправки, написани с химикалка.

14. Протестна преписка два листа ксерокопие, започваща с: колектива при ОДЗ № 12, и завършва с № 45 Маргарита Стефанова Кюмюджиева – два листа.

15. Един лист с машинописен текст на английски език, касаещ сдружението Екогласност.

16. Три листа машинописен текст, започващи с думите “Бюрокрацията 3 април 89” и завършваща с думите: в сравнение със състоянието сега.»

 

 

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА НРБ

КОПИЯ:

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА НРБ

ДО СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

 

Др. Председател,

На 5 и 6 май т.г. в различни управления на МВР бяхя отведени и разпитани от следователи от Главно следствено управление[20] следните лица:

Борис Спасов – полковник о.з.

Борис Христов – поет

Валентин Томов – социолог

Георги Величков – писател

Георги Николов – журналист от Бургас

Деян Кюранов – политолог

Проф. Димитър Аврамов – изкуствовед

Дучо Мундров – кинорежисьор

Евгения Иванова – писател

Доц. Д.р Елка Константинова – литературовед

Ст.н.с. д.р Желю Желев - философ

Проф. Д-р Иван Джаджев – изкуствовед

Проф. Иван Марев – педагог

Йордан Василев – литературовед

Константин Аджаров – философ

Доц. Д-р Николай Василев – философ

Ст.н.с. Петко Симеонов – социолог

Възможно е да има още задържани, за които не знаем. Възможно е задържанията да продължават. С разрешение за обиск, подписано от прокурори, чиито имена не се четат, и печат на Главна прокуратура бяха извършени претърсванитя в домовете на: Деян Кюранов, Евгения Иванова, Георги Величков, Желю Желев и Иван Марев. При обиските бяха иззети както документи от архива на кпуба за подкрепа на гласността и преустройствот в България[21], така и лични книжа, документи и кореспонденция на обискираните. От дома на Желю Желев беше взет авторовия екземпляр на собствената му книга “Фашизмът”, а от Евгения Иванова – петдесетина страници от романа, който тя пише в момента.

Повод за тези репресивни действия беше едно обръщение[22] от група български граждани, което трябваше да бъде внесено за разглеждане от Десетата сесия на Народното събрание. Тъй като документът също ни беше иззет при обиските, не можем да го приложим тук. Обръщението беше изготвено от неспециалисти и в него сигурно имаше неточни формулировки или недостатъчно обосновани твърдения. Общият дух, обаче, показваше искрения стремеж на част от нашето общество да помогне на Висшия законодателен орган в неговата трудна и благородна задача. Обръщението целеше да се внесе яснота и спокойствие в сегашния момент от живота на обществото, да се обвържат със закони необратимите процеси на преустройството в НРБ, както и да се дадат гаранции за стриктното изпълнение на членовете от действащата конституция на НРБ.

Вместо да стигне, обаче, до Вас, то спря при следствените органи на МВР. По този начин бе грубо нарушено конституционното право на всеки гражданин или група граждани да се обръщат с молби, запитвания, искания или предложения до Народното събрание. Макар че притежаваха формални разрешения за разпити и обиск, следствените органи извършиха неоправдано посегателство върху личността и жилищата ни, тъй като много добре знаеха, че никой от нас не е нарушавал, не нарушава и няма да наруши нито един от действащите в страната закони.

Поради всичко гореописано, ние остро протестираме и настояваме:

Да бъдат наказани лицата, дали разрешения за тази репресивна акция.

Да ни се върнат всички документи, лични и на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, иззети при обиските.

Да се осветли обективно нашия случай в средствата за масова информация и по този начин да се избегнат вероятните слухове, за които нито държавните органи, нито ние ще носим отговорност.

 

9.V.1989

 

С уважение:

 

Георги Величков

Евгения Иванова

Иван Джаджев

Йордан Василев

Петко Симеонов

Деян Кюранов

Борис Спасов

Дучо Мундров

Николай Василев

Елка Константинова

Димитър Аврамов

 

 

 

ДОКЛАД

 

Уважаеми членове на Клуба![23]

Драги гости!

 

....У нас нещата са в застой и безпътица. Обявеното от партийното ръководство преустройство практически не се осъществява. Многобройните ограничения от всякакъв характер, които номенклатурата налага на трудовите колективи, свеждат ефекта от фирмената организация до нула.

За гласност не може и дума да става. Това дори не се крие. Средствата за масова информация са поставени под най-строг контрол на апарата, така че никакво алтернативно мнение или виждане не може да проникне там. За диалог с възникналите в страната независими движения и групи също не може да се говори. Властите продължават да не ги признават и да ги преследват като незаконни, макар че единствено незаконни и противоконституционни са репресивните им мерки.

Репресиите на 26 октомври т.г. срещу активистите на Екогласност и другите неформални групи за пореден път показват нежеланието на сегашното държавно и партийно ръководство да се раздели с идеологическия комфорт и политическия монопол, на който се радва в продължение на десетилетия. Всички тези факти изискват основно преосмисляне на ценностите на нашите общества и изграждане на научно обоснована стратегия за бъдещето, която да се основава върху икономическите и политически реалии, а не върху идеологически илюзии и предразсъдъци.

Ако искаме да вървим в крак с времето и със събитията, които се случват навън и вътре в страната, първото нещо, което трябва да направим, е да положим максимум усилия за обединяването на неформалните граждански организации в единен форум, независимо как ще бъде наречен той – дали демократичен съюз, демократичен фронт или просто демократичен форум[24] .

Само не “отечествен фронт”, защото комунистите достатъчно много го компрометираха и с него освен да прогоним нашите привърженици, нищо друго не бихме могли да постигнем.

На Клуба, който в момента разполага с най-голям интелектуален и политически потенциал, най-много подхожда да вземе инициативата за обединяването на неформалните граждански организации и да започне преговори с тях...”[25]

 

* * *

 

 

СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ

на

ОРГАНИЗАЦИОННОТО СЪБРАНИЕ

НА КЛУБА ЗА ГЛАСНОСТ И ДЕМОКРАЦИЯ В СОФИЯ, СЪСТОЯЛО СЕ НА 1 и 2 ДЕКЕМВРИ 1989 г.[26]

 

...........

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

За характера и организационната структура на клуба при новата политическа ситуация в страната.

Отстраняването на Тодор Живков и някои от неговите най-близки помощници от държавните и партийни постове създаде нова политическа ситуация в страната. След 10 ноември тази година рязко се повиши политическата активност на населението. В столицата и редица градове на провинцията се проведоха митинги в подкрепа на промяната и с искането да се разширява по-нататък демократичния процес.

Сред елементите на новата политическа ситуация, които заслужават да бъдат отбелязани и с които трябва дасе съобразяваме, са следните:

- Определено спадане престижа на Българската комунистическа партия, намиращо израз във връщането на партийни билети, гласуването на резолюции от отделни партийни организации за отпадане на чл 1 ал. II от конституцията на НРБ за ръководната роля на БКП.

- Рязко спадане престижа на официалните обществени организации, което на отделни места стигна до разпадане на тяхната организационна тъкан.

- Възникване на десетки нови независими групи и сдружения след десети ноември.

- Лавинообразно бързо нарастване на интереса към съществуващите независими сдружения за гласността и преустройството: “Екогласност”, независимият профсъюз “Подкрепа”, Независимото дружество за защита правата на човека, Комитета за религиозните свободи и духовните ценности и и пр.

- Небивал наплив на нови членове, които тези нови сдружения просто не успяват да приемат.

- Опити на официалните обществени организации да маневрират, обявявайки се за независими от държавата с цел да неутрализират и ограничат интереса към действително независимите сдружения: официалните профсъюзи – срещу профсъюз “Подкрепа”, шумно оповестеният от ЦК на комсомола “Народен студентски съюз” – срещу независимото студентско дружество, официалният БЗНС срещу опити да бъде възстановен опозиционният земеделски съюз “Никола Петков”.

- Многобройни групи в столицата и провинцията, които се опитват да възстановят организационната мрежа на старите политически партии – Земеделски съюз “Никола Петков”, Социалдемократическата партия; Социалистическата партия, Демократическата партия, старите дейци на БРСДС.

Този процес се засили и те известили официално Петър Младенов за възстановяването на тяхната партия и същевременно са влезли във връзка с Вили Бранд.

Първи заявки за създаване на нови партии: зелена партия на базата на “Екогласност” и Християндемократическа партия в Пловдив.

- Спонтанен стремеж и искане от страна на неформалите, както и на обикновени граждани, които симпатизират на независимите сдружения, да се обединяват силите на многобройните групи и сдружения в по-голяма формация от рода на народните фронтове в Съветския съюз или демократичните форуми в Източна Европа.

- Първи опити идеята за единодействие на независимите демократични сили да се реализира от отделни лица и цели групи.

В същото време въпреки някои достойни дела като отмяната на редица членове от наказателния кодекс, решението за освобождаването на политическите затворници, разпускането на VI-ти отдел на Държавна сигурност, забелязваме опити на номенклатурата отново да консолидира своите позиции, за да не позволи по-нататъшното задълбочаване и развитие на демократичния процес, който би могъл да заплаши нейните привилегии и монопола й върху властта. Квалифициране на по-радикални, но законни искания за оставка на компрометирани и корумпирани представители на висшия ешалон като прояви на екстремизъм, въпреки отделни пробиви и козметични кадрови промени в средствата за масова информация. Никакви промени в по-нисшите звена на номенклатурата. В провинцията, особено в по-дълбоката провинция, всичко продължава да си тече по старому и основната маса от населението не вярва в преустройството.

Новата парола на номенклатурата “Стига декларации”, “Стига митинги”, “Всеки да се върне на работното си място” най-добре изразява нейното нежелание да развива демократичния процес. За нея отстраняването на Тодор Живков изчерпва съдържанието на демократичната програма.

Съществува тревожно бездействие по турския въпрос, което би могло да стане причина за ново надигане на турското население с искането му да се върнат елементарните му човешки права и граждански свободи, отнети от режима на Живков. Това на свой ред би могло да разпали още повече шовинизма и патриотарството на онази част от българското население, което веднъж вече беше насъсквана от официалната пропаганда срещу това малцинство. Не е изключено заинтересовани живковски среди, които вече са замесени в престъпленията и се страхуват от изобличение, да провокират турците към стихийни протести и безредици, за да задействуват създадения вече механизъм на междуетническата вражда и чрез това да спрат, да блокират демократичния процес, както Живков успя за известно време на тая основа да укрепи позициите на личния си режим, представяйки се за най-голям защитник на националните интереси на българския народ.

Сред елементите на новата политическа ситуация, които най-пряко и непосредствено засягат клуба са:

- бързото нарастване на желаещите да станат членове на клуба, кандидати от всички социални групи, макар че основния контингент си остават средите на интелигенцията.

- възникването на аналогични клубове в редица градове на страната като Пловдив, Бургас, Варна, Ямбол, Пазарджик, Велико Търново, Видин и предстоящото създаване на такива клубове в Михайловград, Русе, Благоевград и Петрич.

- поява на сателитни интелектуални групи, които не искат да принадлежат към клуба, но държат да имат с него най-тесни връзки, а в отделни случаи да работят под неговата егида.

Тази рязко променила се политическа ситуация в страната след 10 ноември изисква отново да се върнем към характера и организационната структура на клуба, за да кажем, че Клубът за подкрепа на гласността и преустройството не би могъл да действува и да се развива нормално, адекватно на новите условия, не би могъл да изпълнява своята роля и предназначение, да отговори на очакванията, които българската общественост му възлага, ако той не действува като политически клуб, който чрез своята многостранна дейност създава политическо движение на българската интелигенция за демокрация и демократично преустройство на съвременна България. Не става дума, че трябва да му се придава политически характер, отвън да му се привнася подобно качество.

Клубът за подкрепа на гласността и подкрепа на проустройството в България винаги е бил политически клуб и е действувал като такъв. Той беше такъв, когато правеше своите декларации по турския въпрос, когато събираше подписи под декларацията до Народното събрание за принципите на гласността и преустройството в България, когато излизаше с протестни декларации по повод арестите и задържанията на неговите активисти, когато неговите активисти даваха интервюта на чужди радиостанции, когато негови активисти биваха изключвани от комунистическата партия или освобождавани от работа и пр.

Самият предмет на клубната дейност има политически характер. Шестте кръга проблеми, посочени в програмната декларация, имат напълно политически характер, в това число разбира се екологическите, тъй като при нашата система те са изключително тясно свързани с всичко останало в обществения живот на страната.

Поради ненормалните условия, при които беше поставен клубът през изминалата година главно поради невъзможността да се събере в пълния си състав, за да започне свободни научни дискусии, неговата дейност имаше крайно едностранчив характер. Клубът се занимаваше главно с изработването и публикуването на декларации или петиции по жизнено важните въпроси и събития в живота на страната.

Едностранчивостта беше толкова по-голяма като се има предвид, че дори и тези документи се изработваха не от целия клуб, а с помощта на един сравнително тесен кръг активисти, докато останалата част практически нямаше и такава възможност за участие. Това естествено пораждаше недоволство, което макар не винаги да беше основателно, създаваше напрежение.

Ненормално беше дори и това, че клубът трябваше да прави декларации и да публикува изявления по такива сложни проблеми като турския въпрос например, без да е имал възможността предварително в рамките на една открита дискусия да обсъжда тези проблеми.

Преценявайки перспективите на клуба, ние смятаме, че сега пред него се разкрива широко поле за дейност. За пръв път пред клуба се открива възможността той да разгъне цялата палитра на дейности, заложени в самия предмет на неговата дейност. И понеже от предмета на дейността се определя и характера на клуба, считаме за необходимо накратко да очертаем основните кръгове и форми на тези дейности.

Първата и най-важна група дейности, която всъщност изразява неговата специфична същност, както и специфичното му място сред другите независими сдружения, е организирането и провеждането на публични дискусии по основните проблеми на нашето общество. Чрез този вид дейности клубът има възможността да актуализира и пренася в общественото съзнание животрептящите въпроси на съвременността, да активизира общественото мнение, да го подтиква към нови търсения и нови виждания, да го освобождава от идеологически илюзии и политически предразсъдъци, индоктринирани от официалната пропаганда в продължение на десетилетия.

На базата на широка публична дискусия клубът може да изработва свободно собствени, както и да предлага алтернативни решения за всички онези области на обществения живот, които са посочени в програмната декларация.

Осъществявайки на практика всичко това, клубът, без да монополизира тази роля, има всички шансове да се открои и наложи като генератор на нови нестандартни политически идеи за демократичното преустройство ва нашето общество, особено ако чрез средствата за масова информация тези идеи стават достояние на широката общественост.

Вторият кръг дейности, който би могъл да бъде определен като пряко участие в политическия живот на страната, включва в себе си издаването на декларация, изявления, правенето на протести, даването на интервюта, участие в радио и телевизионни предавания, публикуване на статии пр. Също така участие в митинги, демонстрации, поднасяне на петиции, както и съвместно участие заедно с другите независими сдружения в по-крупни събития на обществения и политическия живот като провеждането на избори, референдуми и т.н.

Съвместните акции и дейности, единодействието заедно с другите независими сдружения и партии на базата на една последователно демократична платформа биха могли да очертаят контурите на един трети кръг от дейности.

Кой от така очертаните кръгове на дейността в даден момент ще има предимство зависи от конкретната политическа ситуация и изискванията на момента. При едни обстоятелства масово-политическата дейност ще има предимство, при други дискусиите, при трети вътрешната реорганизация и реформация на клуба. Никога обаче не би трябвало да се забравя, че специфичната характеристика на клуба се крепи върху дискусионната ни дейност, чрез която той може да отговаря на очакванията на нашата общественост.

В момента ние сме изправени пред обстоятелства, които повелително изискват клуба, за да оцелее и за да може да действа адекватно на новата политическа ситуация, да стане инициатор на движение, на политическо движение за демокрация на българската интелигенция и всички онези представители на другите социални групи, които гравитират около нея. В този смисъл ние смятаме, че вратите на клуба трябва широко да бъдат отворени за всички, които ще примат неговата нова, далеч по-радикална програма и желаят на практика да работят за нейното осъществяване.

Новите обстоятелства, за които стана дума по-горе, повелително изискват също промени в организационната структура на клуба, както на самия клуб като цяло, така и на неговото ръководство. В нашите търсения на новата организационна структура ние се движим в рамките на два основни ограничителя: от една страна клубната дейност да не бъде организирана повече отколкото трябва, повече отколкото се изисква от самото естество на работата, защото в противен случай ще бъде унищожен самият клуб като специфична организационна форма на духовна дейност. Да не говорим за това, че изрично строгата организация би могла не само да скове инициативата на членовете на клуба, но и да превърне сдружението от неформална във формална организация.

От друга страна промени трябва да бъдат непременно направени, защото те се изискват от променилата се обстановка и защото ако клубът не ги направи, рискува да се окаже в изолация, извън времето, в което живеем и в крайна сметка да се разпадне.

Водени от тези противоречиви обективни тенденции ние смятаме, че по пътя на изграждането на едно клубно движение в страната, поемайки ролята на инициатор на това движение, нашият клуб трябва първо да изгражда отношенията си с другите клубове на координационна основа с тенденция да се върви към федерация на клубовете със съответно общо ръководство или общо представителство и пр.

Второ.

Клубовете, които се изграждат като наши филиали или секции независимо дали са в провинцията или в столицата, към тях ние ще се отнасяме като към наши подразделения с всичките ангажименти и задължения, произтичащи от това.

Трето.

Сателитните или гравитиращи около клуба формации на интелигенцията като “Координационният център на професионалните сдружения” например, който обединява около себе си усилията на 18 различни интелектуални групи, ние ще поддържаме, ще го каним на наши иницианиви, ще участваме в съвместни действия и инициативи, още повече, че голяма част от тези групи са основани от членове на клуба.

Любопитно е да се отбележи, че основните цели, които този център си поставя, са съвсем близки до задачите на клуба – да стимулира, обменя и разпостранява културен продукт, да помага на процеса на обществената еманципация на интелигенцията, да установява контакт между различните групи на интелигенцията и да осигурява взаимна подкрепа помежду им, да подпомага процеса на демократизацията у нас.

От организационна гледна точка още по-интересно е да се отбележи, че работните комисии, които координационният център е създал, се водят към клуба и че единствените две комисии по икономическите и правни въпроси, които реално работят в клуба, са на координационния център.

Отделяме специално внимание на този факт, защото той на практика ни показва колко гъвкава, подвижна, многопланова, пластична би трябвало да бъде организационната структура на клуба и на клубното движение, което той би трябвало да оглави, за да може тя действително да предлага терен за гражанска и политическа изява на различните слоеве и катигории на нашата интелигенция.

Нарасналата и все по-нарастваща численост на клуба изисква час по-скоро да се изградят групите и комисиите по различни направления, обозначени в програмната декларация, без да се счете, че числото 6 трябва да представлява някакво ограничение за броя на комисиите. Могат да се създават и други комисии върху по-частни направления от проблематиката на клуба. На комисиите ние възлагаме големи надежди, тъй като те и единствено могат да подготвят същинската публична дискусия.

В съответствие с новите изисквания по-диференцирана и пластична би трябвало да бъде и структурата на ръководните органи на клуба. Сегашната структура на ръководството беше създадена за един сравнително малоброен и относително затворен за себе си клуб. Предполагаше се, че тази ситуация ще продължи значително по-дълго време. Сега обаче нещата бързо се променят и това налага също такава бърза промяна в ръководните органи на клуба.

Трябва преди всичко да се разшири управителния съвет на клуба, за да могат в него да присъстват както видни членове на клуба, които със самото си присъствие ще му придадат по-голяма престижност и авторитетност, така и по-млади хора, които ще вършат ежедневната оперативна работа, която по всичко изглежда ще нараства все повече и повече.

Затова ръководството предлага да се увеличи състава на управителния съвет до 25 души, а задачите и задълженията на членовете на оперативното бюро да се диференцират ясно и всеки да отговаря за определен вид дейност. Трябва да има първо председател. Второ - заместник-председател, трето - наблюдаващ работата на комисиите и отговарящ за подготовката на дискусиите. Четвърто – координатор на връзките и съвместните дейности на клуба с другите клубове в провинцията и столицата, както и с гравитиращите около клуба интелектуални групи.

Пето – отговарящ за връзките на клуба с другите обществени организации и творчески съюзи.

Шесто – отговарящ за международната дейност и международните връзки на клуба.

Седмо – завеждащ техническата служба.

Осмо – главен редактор на ежемесечния бюлетин.

Девето – отговарящ за финансовата служба към клуба.

Клубът се нуждае също от едно техническо лице, което без да е член на ръководството, евентуално срещу заплащане през определено време на денонощието да стои на телефона и да отговаря на запитванията, разгласява решенията на ръководството, води протокол на заседанията и съхранява архива на клуба.

Нужно е естествено и наемането или осигуряването на такова помещение с телефон.

Пак с оглед на по-голяма оперативност и ефискасност в работата на ръководството нужно е управителният съвет да се събира по-рядко – в случаите, когато се решават принципни, важни въпроси за работата и съдбата на клуба.

Новата и бързо променяща се политическа ситуация изисква също да се преработи програмната декларация на клуба като от нея се изхвърлят всички онези елементи, които вече са остарели като например заявлението, че клубът се ангажира с поддръжката на решенията на Юлския пленум от 1977 година /шум и оживление в залата/ и пр. /смях/, като същевременно се посочат също така и крайните политически цели, към които клубът се стреми, а именно:

- премахване на политическия монополизъм и преход към политически плурализъм, стигащ до установяване на многопартийна политическа система в страната,

- равенство и равнопоставяне на всички форми на собственост пред закона – частна, кооперативна и държавна1

- пазарна икономика

- правова държава, при която конституцията и законодателството са приведени в пълно съответствие с всеобщата декларация за правата на човека и с другите международни съглашения, подписани от наша страна,

- деполитизация на армията и милицията,

- свободен достъп до средствата за масова информация и пълна свобода на словото, печата, събиранията и сдруженията,

- премахване идеологическия монопол в образователната система,

- пълна автономия за всички вузове в страната,

- самоуправление за научно-изследователските институти и художествено-творческите обединения,

- независими творчески съюзи от каквато и да било политическа партия и от държавата,

Справедливо разрешение на етническите проблеми на базата на Хартата за правата на човека и пр.

Новата ситуация изисква също така да се направи промяна в самото наименование на клуба от “Клуб за подкрепа на гласността и преустройството” да стане “Клуб за гласност и демокрация”.

Съдържанието на новото наименование трябва да се разбира в смисъл, че клубът се бори за гласност и демокрация. Макар гласността да се включва имплицитно в понятието демокрация, ни смятаме, че трябва да се запази в наименованието главно, за да съхрани приемствеността между старото и новото наименование. Все пак този клуб през едногодишното си съществуване получи своята политическа биография, популярност и престиж и ние не би трябвало така с лека ръка да се отказваме от подобен политически капитал.

Когат говорим за мястото и характера на клуба сред независимите сдружения в страната днес редно е да посочим и неговата роля за оцеляването на тези сдружения, нещо за което мнозина забравят или предпочитат да не си спомнят. Клубът с големия авторитет на неговите основатели, с голямата политическа и интелектуална тяжест в духовния живот на България, се оказа практически нерешим проблем за режима на Живков. Благодарение на това клубът не само устоя, но и със самия факт на своето съществуване създаде чадър за другите независими движения, които щяха да дойдат след него като “Екогласност”, профсъюзът “Подкрепа”, Комитетът за защита на религиозните свободи и духовни ценности и пр., Гражданската самоинициатива, Комитет 273 и пр.

Това толкова повече налага клубът да заеме достойно място в общите усилия за обединяването на независимите сружения около една последователно демократична платформа при пълно запазване на тяхната автономност и самостоятелност на техния специфичен профил и предмет на дейност. В този смисъл бяха водени сондажни разговори между представители на ръководствата на седем от най-популярните независими сдружения за създаването на демократичен съюз между тях.

Тъй като нашият управителен съвет все още няма определено решение по въпроса, целесъобразно би било да се изкажат по този въпрос членовете на клуба и ако е възможно да се вземе решение от общото събрание.

Бих искал в заключение да кажа, че ние преживяваме един вълнуващ период от историята на България и Източна Европа, койтоникога повече няма да се повтори – преходът от тоталитаризма към демокрацията. Разбира се, когато един ден, който вероятно няма да бъде толкова далеч, ще се установи трайно демократична система в страната, ще дойдат традиционните политически партии, ще възникнат и нови с техните борби за власт, боричкания за места в парламента и за министерски кресла, с техните коалиции, комбинации и машинации, много от сегашните неформални групи и сдружения ще се окажат излишни или ще изчезнат, но тяхната заслуга в борбата за извеждане на страната от тоталитаризма на широките простори на демокрацията ще си остане историческа и непреходна, защото тук всичко е било безкористно, всеотдайно, самоотвержено, ново, неизвестно и първооткривателско.

ГЛАС: За България ли искаш да кажеш?

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ: Да. /Смях, весело оживление в залата/

Вероятно някои от тези сдружения ще прераснат в политически партии или ще се реорганизират по начин, който да им позволи да действат като политически партии, други могат да се обединят или слеят в едно. Все едно, на сегашния етап, етапът, през който независимите сдружения са се нагърбили с непосилната задача да изведат страната от тоталитаризма към демокрацията, те ще си спомнят с носталгия.

Що се отнася до клуба, за него този въпрос засега остава открит.»

 

 

* * *

«Историята на Клуба за гласност и демокрация би могла да бъде разказана по различни начини и от нея могат да се правят множество допълващи се или противоречащи един на друг изводи. Безспорно е обаче, че когато на 3 ноември 1988 година Клубът беше основан, както неговите създатели, така и неговите противници, разбираха много добре, че става дума за изключително удачна форма на организирано противопоставяне на тоталитарната система оглавявана от Тодор Живков. Клубът позволи на няколкостотин души, предимно от средата на творческата интелигенция, чрез серия от декларации и други документи, посветени на остри политически проблеми, да издигнат една нравствена мярка на гражданско поведение в Българското общество.

Именно този резултат – нравствената мярка[27] , беше и си остава главно постижение на Клуба в политическия живот на страната. Достатъчно беше да се надигне вълната на политическото невежество по повод решенията от 29 декември за възстановяването на имената на мюсюлманите, за да се повдигне наново и значението на Клуба сред вече десетките национални движения и партии. Той е важен, защото е готов да пренебрегне ефтината популярност и благоволението на властите, в името на достойното отстояване на общочовешките ценности. Той може да каже “да” или “не”, без да се интересува дали ще бъде освиркан или аплодиран, но и без да проявява глупашка упоритост.

Надигането обаче на псевдопатриотична вълна, в която бяха увлечени стотици хиляди хора, показа какво значение би имало за целия народ, ако навсякъде по страната, авторитетните и интелигентните хора, могат навреме да казват своето “да” или “не” по повод политически събития в страната или региона. Реакциите на Клубовете в Благоевград, Смолян, Търговище са характерен пример за това. С други думи нравственият метър на нашия Клуб трябва да бъде под ръка, пред очи и уши на всеки български гражданин. Националните средства за масова информация могат да вършат полезна работа в това отношение, но те не трябва да отнемат възможността за политическа инициатива на отделния интелигентен човек.

В политическия живот на обществото какво друго може да върши интелигенцията, която си има достатъчно собствена творческа работа, освен да поддържа образеца за достойно политическо поведение?

Така се очертават двете основни задачи пред Клуба за гласност и демокрация и съществуващите вече родствени на него сдружения, както и на федерацията, която трябва да възникне:

Първо. Той трябва да продължи да отстоява общочовешките ценности и висшите национални интереси.

Второ: Той трябва да насочва своите сили към творческо осмисляне и творческа разработка на главните политически, икономически, научни и културни, екологични, демографски и други проблеми, които стоят пред нашата страна, особено при прехода от тоталитаризъм към демокрация. Дейността на Клуба трябва да се насочва и постепенно да обхване цялата страна. Подобни на Софийския клуб, и даже открито обявяващи се за негови филиали, има в Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Благоевград, Петрич, Михайловград, Видин, Смолян, Ямбол, Ловеч, Севлиево и другаде. Навсякъде, където има интелигентни и будни хора, те би трябвало да се обединят и да се опитват да налагат висока нравствена мярка в политическия и граждански живот на своето селище, община или област.

Естествено е, че като изхождаме от тези две задачи, лесно бихме могли да развием идейната платформа на Клуба, характера на неговата организация и въпросът за членството в него.

Идейната му платформа би могла да бъде много сложна или подробна. Клубът смята, че общественият живот трябва да бъде устроен по демократичен модел, в обществото не трябва да има подтискани и експлоатирани, грижа на държавата трябва да бъдат хората, които поради физически, психически или възрастови причини, не могат да се издържат. Освен това Клубът е за нравствени междуличностни отношения, достойнството на индивида е висша ценност, а етническите и националните традиции и обичаи трябва да се съхраняват и развиват. Запазването и възстановяването на природната среда, където тя е увредена, представлява траен интерес в дейността на Клубовете.

В по-разгърнат вид, макар и не подробно, Клубът се обявява за:

1. Създаване на нормативни основи и социални механизми, за да може да се реализира в нашето общество записаното в международно приетите документи за правата на човека и то да стане действителност за всеки български гражданин.

2. Да бъде премахнат и по-нататък да не се допуска, монополът на една партия, група или личност в политическия и обществен живот на страната, региона, селището.

3. В страната да има разделение на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Парламентът да бъде постоянно действуващ орган.

4. Изборите на всички равнища да бъдат действително избори и да бъдат свободни.

5. Националните средства за масова информация, милицията, армията, съдът да бъдат независими от партиите.

6. Трудовопридобитата собственост е неприкосновена и може да се наследява.

7. Социалната политика на държавата, както и дейността на обществените благотворителни организации трябва да гарантират жизнения минимум, образование и здравеопазване на всеки гражданин, който поради независещи от него причини – здраве, възраст, безработица, сиротство е без издръжка.

8. Минималното почасово заплащане на труда в държавните, кооперативните и частните предприятия е еднакво и регламентирано от парламента в зависимост от икономическата конюнктура.

9. Подкрепяме проявите на милосърдие, доброта, търпимост и великодушие.

10. Не трябва да има нормативни документи и социални механизми, които уронват достойнството на човека.

11.Да бъдат обявени за национални празници Коледа и Великден за тези, които спазват християнските обичаи и Байрама, за тези, които спазват мюсюлманските обичаи. Да се даде възможност на всеки вярващ човек да се подчинява на законите на своята вяра.

12. Да се съдействува за запазване и възстановяване на народните обичаи и всички прояви, които водят до укрепването на трудовите и селищни общности на основата на хуманизма.

13. Да съществува дружелюбие и взаимопомощ между различните етнически общности. Малцинството, в което и да е селище трябва да бъде зачитано от по-голямата общност. Помирение.

14. Да има гласност на всички аспекти на увреждането и опазването на природната среда. Към природата трябва да се отнасяме с разумна мярка....”[28]

 

 

 

 

“У С Т А В[29]

На Федерацията на клубовете за демокрация

 

ГЛАВА ПЪРВА: ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Федерацията на клубовете за гласност и демокрация е независима доброволна организация, обединяваща Клубовете за гласност и демокрация и сродните местни организации, които нямат национална структура и програмите им не се различават по принципните въпроси, залегнали в програмата на Федерацията.

2. Федерацията е юридическо лице със седалище гр. София, адрес ........... бул. “Дондуков” 39.

3. В своята дейност Федерацията се основава на Конституцията на България, действуващите закони. Хартата за правата на човека и всички международни съглашения, подписани от България в хуманитарната област.

4. Федерацията развива обществено-политическа дейност самостоятелно, или в съюз с други демократични движения на равноправни начала.

5. В организациите на Федерацията не могат да членуват граждани с националистически, расистки и екстремистки убеждения, или пропагандиращи еднопартийна система в обществото.

6. Организациите-членки на Федерацията могат за изпълнение на определени свои задачи да влизат в сдружение с други организации, без предварително разрешение от ръководството на Федерацията, но са задължени веднага да го уведомят.[30]”

 

 

 

СПИСЪК НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ФКГД

1. СЛАВЯН САПАРЕВ – председател на групата, инженер /съобщителна техника, ж. п. автоматика, компютърно проектиране/. Участва в парл. комисии: 1. За административно-териториално устройство и местни държавни органи. 2. За науката и образованието.

2. ЕЛЕНКО БОЖКОВ – секретар на групата, електроинженер. Участие в комисии: 1. Икономическата политика. 2. Енергетика. 3. Мандатна. 4. По външния дълг.

3. МАРКО ТОДОРОВ – говорител на групата, инженер /механика/. Комисии: 1. По здравеопазването и спорта. 2. По науката и образованието.

4. БОЯН ПАПАЗОВ – кинодраматург. Комисии: 1. По културата и духовните ценности.

5. ВАСИЛ ПАЛАКАРКИН – инженер-химик. Комисии: 1. По опазване на околната среда. 2. Анкетна комисия по опожаряването на сградата на ВС на БСП.

6. ВЕНЕЛИН ЦАНКОВ – режисьор. Комисии: 1. По културата и духовните ценности. 2. По радиото и телевизията.

7. ГЕОРГИ МИШЕВ – писател. Комисии: 1. По културата и духовните ценности. 2. По радиото и телевизията.

8. ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ – история, полит. икономия, социология. Не участва в комисии. Зам. председател на Министерски съвет.

9. ЙОРДАН ВАСИЛЕВ – журналист, участва в комисията по телевизия и радио.

10. МАРКО ГАНЧЕВ – писател. Участва в комисията по културата и духовните ценности.

11. НИКОЛАЙ БЛИЗНАКОВ – юрист. Комисии: 1. По икономическата политика. 2. По науката и образованието. 3. Мандатна.

Работи по програмата “Равен старт” /Шанс за всички/

12. ПЕТКО СИМЕОНОВ – социолог. Комисии: 1. По демографските проблеми. 2. Мандатна. 3. Анкетна комисия за причините за икономическата и политическа криза.

13. СТОЙЧО ДОНЕВ – лекар-хистолог. Комисии: 1. По здравеопазването и спорта. 2. По демографските проблеми.

14. ТЕОДОСИ ТОМОВ – икономист. Участва в комисията по енергетика.

15. ТРИФОН ГЕОРГИЕВ – агроном-растениевъдство. Комисии: 1. Аграрна политика и реформите в селското стопанство. 2. По науката и образованието.

16. ЦЕНКО ЦВЕТКОВ – психолог. Комисии: 1. Труда, социалната защита и осигуряване на гражданите. 2. Молби, жалби, предложения на граждани.

17. ТОДОР ТОДОРОВ /ГОРУНЯ/[31] - икономист. Комисии: 1. По парламентарната етика. 2. По аграрната политика и реформите в селското стопанство.”

 

 

 


 

[1] Този разказ за историята на Клуба от неговото основаване на 3 ноември 1988 до юни 1990 година, когато се проведоха изборите за Велико народно събрание. Разкъзът е компилиран от извъдки от документи, които дават представа за развитието на Клуба.

[2] Списъците на членовете на първия Клуб имат своя собствена история. До сега са публикувани няколко техни варианта. По този повод ще отбележа, че Управителния съвет на Клуба не е обсъждал въпроса за архива и не е възлагал на никого да го съхранява. Така че кой списък, кой вариант на документ ще се приеме за истински е въпрос на специално проучване.

От множеството физически списъци - намиращи се в членове на Клуба, в симпатизанти или службите, стойността на оригинал имат три:

1. Написаните на ръка от Желев преди учредяването;

2. На основата на втория ръкописен, като са внасяни промени, са направени четири машинописни копия. Едно от тях е прочетено от трибуната на 65 аудитория при учредяването. Това е вторият оригинал; Четирите копия са унищожени от Йордан Василев (по сведение от Евгения Иванова) след учредяването, за да няма документ, кой е член и кой не. Затова е сигурно кои са дали съгласие да станат членове преди учредяването. А предполагаме кои са се записали при самото учредяване. Става дума за 21 имена. Има още двайсетина души, които не фигурират никъде.

3. Съществуваше постоянно допълван и разширяван списък, който се предаваше от един председател на друг (ще припомня, че председателството беше на ротация). Към него имаше листчета с имена и молби за приемане в Клуба. През есента на 1989 година този списък беше подреден и написан на машина. Едно от копията беше на председателя. С това копие се работеше. Например - поканени сме от "Екогласност" да участваме в подписката им. Председателят изважда списъка и преценяваме име по име кой би могъл да участва.

В този сборник поместваме наличните списъци на първия клуб и два от списъците на клубове в провинцията.

ПЪРВИЯТ СПИСЪК

Списъкът е писан на ръка от Желев. Той се съхранява в неговия архив. След като е провел серия разговори, Желев го прави, за да очертае евентуалния кръг на учредителите. В него са включени лица, с които е предвидено да говори той или някой, който е поел такъв ангажимент. Мнозинството от изброените не подозират за бъдещия Клуб. Повечето от тях са написани с малки имена, което подсказва, че организирането се опира на лични познанства. Фамилиарността в междуличностните взаимоотношения тепърва ще бъде измествана от политичността.

Публикуването на съдържанието на този списък има за цел да създаде документална основа на представата за многомесечния процес на разговори, съгласия и откази при учредяването на Клуба.

ВТОРИЯТ СПИСЪК

Написан на ръка. Той доразвива първия. В него се съдържат имена, с които вече е направена поне една консултация. Празните редове са оставени за хора, чиито имена Желев не знае, но са му казани като бройка.
[3]Тук поместваме само имената - допълваме липсващо второ или трето име, за да бъде ясно кой е споменатия; махаме телефоните и адресите.
[4]Валери Петров - роден през 1920 г. в София. Автор на стихове, приказки, сценарии за филми, пиеси за деца и възрастни. Преводач. Особенно ценни са преводите му на творчеството на Шекспир и Гьоте. Работил е във в. “Стършел”, бил е аташе по печата в Рим /1950 г./ През 1990-91 г. е народен представител в 7 велико народно събрание от ПГ на БСП.
[5] Георги Мишев(Георги Мишев Иванов) – роден през 1935 г. – писател. Разкази - сборник "Матриархат", повести - "Вилна зона", "Селянинът с колелото", "Дами канят", киносценарии, произведения за деца и юноши. Дисидент, председател на Русенския комитет, активно участва в дейността на Клуба за гласност и преустройство, във ФКД, в дейността на СДС, депутат във ВНС, "отлюспен" е през лято на 1991 г.
[6]Давид Хаим Овадия (1923-1996) поет. Почти цялото му творчество е посветено на партизанското движение, в което участва. Стихотворения - сборници "Стихове за партизанския отряд", "Трябва да се живее", документална проза - "Менахо или терористът", "Леваневски", спомени. Превежда поезия от руски език.

[7] Чавдар Йорданов Кюранов - р. 16 май 1921 г. в София. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". Научен сътрудник в Икономическия институт 1956-65 г. Международен служител в Женева 1965-71 г. Старши съветник в Държавния съвет 1971-82 г. Работи в Централния комитет на БКП 1982-84 г. Завеждащ секция "Социология на труда" в Института по социология към БАН 1971-88 г. Професор-доктор на философските науки. Преподавател по социология в СУ "Св. Климент Охридски". Зам.-председател на Международния съвет по социални науки към ЮНЕСКО. Член на Клуба за гласност и преустройство 1988-89 г. Член на БКП от 1948 г. Изключен 1988 г. и възстановен 1989 г. Член на Висшия съвет на БСП от 1990 г. Зам.-председател на Висшия съвет на БСП 1990-91 г. Председател на Обединението за социална демокрация. Депутат в 7 велико народно събрание, в 36-то и в 37 НС.

[8]Искра Панова – (1918-2004) Семейно свързана с левицата. Започва да се занимава с политика още като студентка през 1937 година. Многократно арестувана. Два пъти е изключвана от Университета заради политическата си дейност. Една година учи в Париж. От 1940 година е член на нелегалната компартия (тогава Българска работническа партия). Веднага след нападението на Хитлер над Съветския съюз тя е въдворена в концлагера "Свети Никола".

От 1942 година се включва в нелегална антифашистка дейност. Арестувана и изтезавана. Не дава никакви сведения за своята дейност и за други хора. Прокурорът иска смъртна присъда. Осъдена е на доживотен затвор. Тя вече е легенда за поведение в полицията сред младежите.

След 9 септември развива международна дейност в леви младежки организации. През 1949 година става заместник-председател на Комитета за наука, изкуство и култура. Тогава е сред първите пет най-високопоставени жени в България.

Възложено и е (по съветско указание) да подготви правителствен документ за грешките в изкуството. След като посочи грешните са щели да последват репресии. Тя отказва и по свой избор напуска политическата работа.

Завършва аспирантура в Москва и постъпва на работа в литературния институт на БАН, където работи до пенсионирането си. Национално име с демократичните си разбирания. Тежко преживява инвазията в Чехословакия. ("Всичко у мене се отрови. Всяка радост.").
[9]Светла Иванова - завършила е немска филология в СУ "Климент Охридски" (1970) и кинознание във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1978). Един от най-изявените български кинокритици. Работила е като филмов редактор в "Култура". Била е главен редактор на сп. "Летература". Културен аташе в Берлин.
[10]Дучо Тодоров Мундров – кинорежисьор. Роден е на 14.03.1920 г. в Сливен. Завършил е кинорежисура във ВГИК Москва. Режисьор-постановчик в СИФ “Бояна” 1954-88 г. Един от инициаторите за създаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България през 1988 г.
[11] Борис ДимовскиБил е депутат от БСП в 7–ото велико народно събрание 1990 г. Има 5 деца и много внуци. Почина през 2007 г. Освен всеизвестен карикатурист той е майстор на акварела, живописта, импресията, графиката. Роден е на 20 октомври 1925 г. в асеновградското с. Яворово.

[12] П Р О Т О К О Л "А" № 180 ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП НА 11, 15 и 16 НОЕМВРИ 1988 ГОДИНА, ЦДА, Ф 1б,

[13]Тази информация има различни чернови. Тук е онзи текст, който е разпратен до членовете на Клуба.
[14]Протестна декларация на Клуба от 24 април 1989 г.
[15]Беше стреляно по Симон Варсано. Късно вечерта той пишел лозунги против властта. Автопатрулът от милицията го забелязал и се опитал да го задържи, при което той побягнал. Стреляли по него. Ранили го и го заловили.
[16]Става дума за Николай Колев-Босия. Виж стравката за него в www.omda.bg, както и неговите автобиографични бележки в същия сайт.
[17]ПРОТОКОЛ за претърсване, обиск и изземване от 05.05.1989 г. в дома на Желю Желев
[18]ПРОТОКОЛ за претърсване, обиск и изземване от 05.05.1989 г. в дома на Евгения Иванова и Георги Величков
[19]ПРОТОКОЛ за претърсване, обиск и изземване от 05.05.1989 г. в дома на Деян Кюранов
[20]Операцията по проследяването, арестите и разпитите се е ръководела, както сам твърди, от Димитър Иванов - тогава офицер от Държавна сигурност, сега - общественик, колекционер, издател и разпространител на печата. Активист на т.нар. "генералско движение" в БСП.
[21]Част от архива на Клуба, оттразяващ неговата дейност, е загубен при обиските от 5 май 1989.
[22]Става дума за поместеното по-горе обръщение (в двата му варианта) до десетата сесия на Народното събрание.
[23]Доклад на Желю Желев на първото публично събрание на Клуба, което беше проведено в кино "Петър Берон" на 2 ноември 1989 година. Докладът беше четен пред Управителния съвет на Клуба и не беше приет като документ на Клуба. Но така или иначе Управителният съвет прецени, че позицията на Желев е важна, и се реши той да го прочете на събранието на Клуба като свое мнение.
[24]Това е първият публичен призив за обединение на опозицията.
[25] Тук Стефан Продев, прекъсва Желев, като заявява, че това не е мнение на ръководството на Клуба, Клубът не е вземал такова решение... Желев се съгласява и продължава.
[26]Този протокол се публикува без съкращения.
[27]"Нравствената мярка" е мярката на общочовешките ценности. Но те не могат да бъдат защитавани от безнравствени хора. Не беше случайно, че атаката срещу Клуба и Федерацията в по-късно време, осъществена от различни представители на крайната десница и "революционери", вероятно манипулирани от стари властови структури, беше насочена срещу моралното, не толкова политическото, компрометиране на лидерите на Клуба и Федерацията. Използваха се клевети и лъжи. Това беше мероприятие по обезсилване на Клуба и демократичните сили.
[28]Доклад пред събранието на Клуба на 19 януари 1990, прочетен от Петко Симеонов. Той беше обсъждан и приет на заседание на Управителния съвет. С него и последвалите обсъждания Клубът прерасна във Федерация. Учредяването стана на следващия ден в заседателната зала на Института по социология на Московска 13А.
[29]Уставът е приет на 3 март 1990 година. С него ФКГД се регистрира по закона за политическите партии, за да може да участва в изборите. С малки несъществени промени с този устав се работи до средата на 1991 година.
[30]Такива организации-членки на Федерацията бяха Женското дружество "Надежда" и Съюза на свободните демократи на Иван Калчев.

[31]Избран в листата на БСП, но преминал към ФКД.

 

 

Линк към подробния сборник "Клубът"