19 юни 2018г.

Ден на Св. Преподобни Пасий Хилендарски, Годишнина от написването на "История славянобългарска"

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Вътрешна македонска революционна организация - Съюз на македонските дружества /ВМРО-СМД/ - 1989 г.

Вътрешната македонска революционна организация - Съюз на македонските дружества /ВМРО-СМД/ е основана на 15-16 декември 1989 г. в София.

През януари 1990 г. абревиатурата ВМРО се появява за първи път след 56-годишен период на забрана, когато след преврата на 19 май 1934 г. ВМРО е забранена.

Определя се като надпартийна, самостоятелна и независима организация, обединяваща на патриотична и демократична основа представители на македонските бежанци, на техните потомци и всички родолюбиви българи, които са готови да защитават българската национална кауза в Македония. Официално обявената цел на ВМРО-СМД е пълното и трайно разрешаване на македонския въпрос на основата на историческата истина, политическата справедливост и международните договори. ВМРО се бори против денационализацията и асимилацията на българското население във Вардарска и Егейска Македония.

Първият лидер на възстановената ВМРО е доцентът по история в Софийския университет "Св. Кл. Охридски" Димитър Гоцев, който е повече академичен тип лидер, отколкото организатор.

През 1992 г. председател става Стоян Бояджиев.

През 1995 г. Бояджиев навършва 80 г. и на конгреса в Кюстендил се оттегля от ръководния пост.

От 1995 до 1997 г. партията се ръководи от трима съпредседатели - Красимир Каракачанов, Райна Дрангова и Евгени Еков, както е предложил Бояджиев.

През 1997 г. председателското място заема Красимир Каракачанов.

Преди изборите за 36-ото народно събрание през октомври 1991 г. ВМРО-СМД излиза с Декларация за неучастие в предизборни коалиции и политически партии.
При изборите за 37-ото и 38-ото НС участвува в коалиция със СДС и има по двама депутати.

През 1997 г. е сред партиите от управляващото мнозинство като присъдружна партия на СДС в рамките на коалицията на Обединените демократични сили.

МРО има активна роля в събитията през януари - февруари 1997 г. за сваляне на правителството на БСП.

След възстановяването на ВМРО дълго време господства идеята тя да действа като обществена организация, която да не работи като партия.


ВМРО - Съюз на македонските организации

На 7 юни 1998 г. в София е учреден ВМРО - Съюз на македонските организации. Новата организация декларира, че ще бъде координиращ център на всички македонски организации в страната, а не ръководен център. Идеята на учредителите е да се възроди родовата памет на наследниците на българите от Македония. Инициатор на създаването на новата организация е Христо Матов, който е и неин председател. Учредители са дружеството "Братя Миладинови", фондация "Иван Михайлов", дружество "Иван Михайлов" от Гоце Делчев, дружество "Парашкев Цветков" от Плевен.

От ВМРО-СМД на Красимир Каракачанов изразиха становище, че целта на новата организация е да изяви претенция за имотите на македонските организации.

Новата организация декларира същите цели като ВМРО-СМД - опазване на родовия корен и националната идентичност на македонските българи, борба срещу македонизма и сърбокомунизма. В новата организация не са доволни от обвързването на ВМРО-СМД със СДС, от бавното възстановяване на отделните братства и най-вече от лошото стопанисване на македонските имоти, притежавани сега от ВМРО-СМД. От новата организация призовават "Да се сложи край на кариеризма, партизанщината и мафиотството, внедрени през последните години в някои организации в македонското обществено движение". За хората от новата организация младите казвали, че трудно приемат днешните реалности и че живеели със спомените за културно-просветните мероприятия. Може би истинската картина се разкрива от заявеното от ръководството на новата организация, че "ще водим съдебни дела за имотите". Досега всички опити да се оспорва стопанисването на имотите от ВМРО-СМД са завършвали неуспешно. В периода след 1989 г. ВМРО-СМД е единствената българска партия, която не беше преживявала разцепления, но очевидно и тя е сполетяна от този феномен.

27-28.03.99 - ВМРО регистрира политически клуб "ВМРО - Българско национално движение" за самостоятелно участие на местните избори. Пръв и основен партньор остава СДС, решава конгресът на ВМРО на 27-28 март в София.

На XIV конгрес на ВМРО на 27 и 28 март в София лидерът на организацията Красимир Каракачанов е преизбран за следващите три години. Неговата кандидатура за председател на ВМРО е единствената, съобщава пресата. Бившият главен прокурор Иван Татарчев вече е редови член на организацията, а не почетен председател. Този пост ще се заема единствено от Стоян Бояджиев. (До конгреса ВМРО има двама почетни председатели - Татарчев и Бояджиев.)

Конгресите на ВМРО ще се провеждат вече през 3 години, досега висшият форум се свикваше на 2 години.

На национално ниво коалицията ОДС съществува, пръв и основен партньор на ВМРО си остава СДС, но дружествата трябва да мислят и за самостоятелни кандидати на местните избори, заявява Каракачанов. Те могат да се коалират по места с монархистите от Федерация "Царство България" и др. монархисти, както и с БДФ.

ВМРО ще регистрира свое политическо представителство, е решил конгресът. Организационният съвет ще регистрира политически клуб "ВМРО Българско национално движение", за да бъде възможно издигането на самостоятелни кандидатури на местните избори.

На своя конгрес ВМРО-СМД подкрепя правителството по войната в Югославия, осъжда просръбския курс на БСП и иска автономия за Западните покрайнини.

На своя 14-ти конгрес ВМРО-СМД призовава българското правителство да прояви дипломатическа активност и решимост и с подкрепата на ООН да съдейства за неразпространение на военния конфликт извън територията на СРЮ. ВМРО настоява България твърдо да изиска компенсации за икономическите загуби от войната. Със специална декларация ВМРО се противопоставя на действията на сръбското ръководство за предизвикване на масови бежански потоци от Косово към Македония с цел да промени нейният демографски облик. В декларацията ВМРО осъжда БСП и други просръбски кръгове в България да раздухват истерия и да разделят нацията.

ВМРО поиска след края на войната в СРЮ и в Косово и след демократизирането на СРЮ България да настоява за предоставянето на статут на автономия на Западните покрайнини. Този статут, според лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, няма да бъде политически като този на Косово и Войводина, а ще засяга само гарантирането на човешките права и развитието на просветата и културата. Това трябвало да се реализира под егидата на международните организации. Решението от конгреса не е съгласувано с правителството и със СДС. В решението на конгреса е записано: "Вменяваме в дълг на българското държавно ръководство след прекратяване на конфликта да поиска автономен статут за Западните покрайнини. Дойде време България да заеме място на първостепенна сила на Балканите".

През 1999 г. ВМРО се регистрира като политическа партия. Политическата партия ВМРО - Българско национално движение /ВМРО-БНД/ счита себе си за приемник на традициите на ВМРО (Вътрешната македонска революционна организация) - национално-освободителната организация на българите в Македония и Одринска Тракия, оставени под османска власт с решенията на Берлинския конгрес, основана през 1893. Като свои цели партията определя: съхранение и развитие на традиционните български ценности, обичаи и вяра; духовното единение на българския народ в Мизия, Тракия и Македония; демократичност и развито гражданско общество, изграждане на обединена Европа на принципа “Европа на отечествата” и др. Председател на партията е Красимир Каракачанов. Ръководни органи на партията са Национален съвет и Национална контролна комисия.

На 4 юли 1999 г. ВМРО и Движение "Гергьовден" подписват общ документ, в който декларират своята близост като национални и патриотични движения.

На местните избори през октомври 1999 г. ВМРО участва самостоятелно в 20% от общините и печели 63 000 гласа. Това й носи 132 общински съветници и 6 кмета на общини. На предходните общински избори ВМРО има само 31 общински съветници.

В изборите за общински съветници ВМРО в коалиция печели 502 231 гласа - 472 места, което е 15,44%.

В изборите за кмет на кметства ВМРО в коалиция печели 130 514 гласа и 105 места, което е 7,54% от общия брой на гласовете.

Възможността на парламентарните избори през 2001 г. ВМРО да се яви самостоятелно извън ОДС е много голяма. Възможно е тя да търси партньорството на Движение "Гергьовден", БЗНС - Народен съюз, някои монархически организации и БДФ, при условие че излезе от СДС.

На регионалната конференция на ВМРО в София в началото на февруари 2000 г. се решава да се разтури Софийската градска организация. Вместо нея се създават политически структури по общини. Задачата им е да работят за успех на парламентарните избори. За шеф на ВМРО - София е избран д-р Красимир Пандев.

ВМРО отчита 3700 членове в София.

Ръководни органи: Конгрес, Съюзен съвет, Ревизионна комисия, Изпълнителен комитет.
Емблема - Златен лъв с корона.

През февруари 2000 г. се учредява паралелна на ВМРО организация ВМРО - Българско демократично движение.

2005  - ВМРО участва в изборите за 40 НС в рамките на Български народен съюз (заедно със Съюза на свободните демократи на Стефан Софиянски и Народен съюз на Анастасия Мозер). Коалицията успява да премине 4-процентовата бариера и ВМРО вкарва в парламента свои депутати. ВМРО е представена в 40-то народно събрание от Бойко Ватев, Борис Ячев, Красимир Каракачанов, Мирослав Мурджов и Николай Кънчев, избрани от листата на коалиция БНС /ВМРО, БЗНС-Народен съюз и ССД/.

През декември 2008 г. депутатите от ВМРО стават част от новосъздаденото Движение „Напред“ (което има общо 12 народни представители).

2014 - ВМРО се включва в изборите за Европейския парламент заедно с партията на Николай Бареков България без цензура, движението "Гергьовден" и Българския земеделски съюз (в рамките на коалицията "България без цензура"), като представителят на ВМРО Ангел Джамбазки печели място в ЕП.