19 август 2018г.

Празник на Бялото братство. Празник на мюсюлманите "Рамазан Байрам". Ден на фотографията. Хуманитарен ден

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Кой кой е : С

Петър Стоянов

 Президент (1997 - 2002) на Р България

Роден е на 25 май 1952  г. в Асеновград.
1972 - 1976 - завършва право в Софийския университет "Кл. Охридски". 
1989 - специализира гражданско право. 
Адвокат в Пловдив от 1978 до 1992 г. 
1989  - Влиза в Клуба за гласност и преустройство; член е на  СДС от първия ден на съществуването на коалицията. 
1990 - 1991 - член и говорител на СДС-Пловдив по време на изборите за 7-ото велико народно събрание и на изборите за 36-ото народно събрание.
1991 - 1993 - заместник-министър на правосъдието в кабинета на СДС начело с Филип Димитров.
1993 - 1996 - заместник-председател на Националния клуб за демокрация.
1994-1996 - Член на Националния координационен съвет на СДС.
Председател на Юридическия съвет на СДС (май 1993-1996). Член на Националния изпълнителен съвет на СДКС, отговарящ за вътрешната политика, и заместник-председател на СДС (април 1995-ноември 1996).

1995 - заместник-председател на коалицията на СДС. 
Депутат от Монтана в 37-ото народно събрание; заместник-председател на парламентарната група на СДС; заместник-председател на Комисията по младежта, спорта и туризма  (до ноември 1996).

1996 - на VIII национална конференция на СДС през март Петър Стоянов е избран за участие в първичните избори  за президент.
От 3 декември 1996 до 22 януари 2002 е президент на Република България.  Избран е в изборите на 2 ноември 1996 г. с 59,3 % от гласувалите. Полага клетва като президент на 19 ануари 1997 г. и встъпва в длъжност на 22 януари 1997 г. В края на юли 2000 г. в интервю за в. "Труд" президентът Стоянов заявява: "Мога да кажа с открито чело пред българския народ, че през времето, докато съм бил президент, не съм откраднал нито една стотинка, не съм поставил нито един "свой" човек или роднина в борд, не съм участвал сам или с подставени лица в приватизацията, не съм осигурил успешен бизнес на нито един роднина или приятел."
На президентските избори през ноември 2001 г. се кандидатира за втори мандат като независим. В надпреварата участва заедно с Нели Куцкова като кандидат за вицепрезидент. Получава подкрепата на ОДС, Национално движение Симеон Втори, Гергьовден и ВМРО, БЗНС-Народен съюз, но на втория тур губи от кандидата на Коалиция за България - Георги Първанов.
В нощта след изборите се определя като неуспял кандидат-президент с успешен президентски мандат.
От март 2003 е в неправителствената организация "Джърман Маршал Фонд" във Вашингтон, САЩ.
2005 - участва в парламентарните избори като водач на листа от СДС в рамките на коалиция ОДС (СДС на Надежда Михайлова, "Гергьовден" на Любен Дилов, Демократическа партия на А. Праматарски и партия ДРОМ). Депутат в 40 народно събрание.
Ноември 2005 - избран за лидер на СДС, като успява да се наложи над другите издигнати  кандидатури, включително тази на Надежда Михайлова.

Президент на волейболен клуб "Марица"-Пловдив от 1989 г.
Член на Управителния съвет на Българската федерация по волейбол до 1986 г.

Издал е  монографията "Сериозно за развода".
Говори немски език.
Женен, съпруга Антонина. Има син и дъщеря.


* Из архива на Омда:

В специално обръщение по националната телевизия след края на местните избори през октомври 1999 г. президентът Стоянов обвинява ръководството на СДС в корупция, в отдалечаване от народа и неправилно провеждане на реформата. Ето част от обръщението му: "Искам да благодаря на българския народ, който като истински суверен успя да направи най-важното - да отрезви българските политици, за да можем да продължим напред. Първият извод вече е ясен - винаги печелят повече онези, които избягват противопоставянето, конфронтацията и показната сила на властта… Българският етнически модел е завоевание на бългаорския народ, формиран през могото векове на неговата история, а не е модел на партиите или политиците. Ето защо спекулирането с този модел или още повече поставянето му под съмнение, за да се спечелят няколко общини в повече, е абсолютно неразумно и неоправдано… Отливът на избирателите се дължи главно на разминаването между очакванията на хората след април 1997 г. и начинът, по който те живеят днес. Защото ако някои от българските политици не знае, че голяма част от българските граждани днес живеят не само бедно, но и мъчително, то той няма право да се занимава с политика. Разочарованието на българите е не от реформата и от този европейски избор, а от хората, които я провеждаме, и от начина, по който я правим. Да, ние заявихме честно, че реформата ще бъде много болезнена, и хората ни отвърнаха чрез своя вот. Но ние никога не сме казвали, че тази реформа ще бъде придружена от корупция, че тя ще бъде параван, зад който ще се обогатяват големи и малки управници, роднини и близки на властта. Че вместо да бъдем в непрекъснат контакт с хората, когато те имат най-много нужда от това, ние ще увеличаваме дистанцията между управляващите и обществото и така ще оставим у гражданите чувството на неянота, тревога и дори безперспективност, които убиват вярата, инициативата и предприемчивостта - най-важният ресурс за успеха на една нация. Българските граждани могат да разберат защо се затварят губещи предприятия и защо заплатите  и пенсиите не могат изведнъж да бъдат увеличени два пъти, но те не могат да разберат защо, докато те продължават да са бедни, много от хората във властта и близо до нея ставаха все по-богати. Хората на България разбират реформата и нуждата от нея - за съжаление не я разбрахме ние, управляващите. Когато казвам всичко това, най-малко искам да внуша недоверие по отношение на днешното управление на България. Аз поздравявам премиера Иван Костов за категоричната му готовност да продължи със същото темпо реформите, както и стратегическата ориентация на България и след тези избори. Това е единственият спасителен път на страната и аз ще подкрепям министър-председателя неизменно в тази му дейност. Аз ще застана категорично и без всякакви уговорки зад него и по отношение на незабавните и енергични действия, които той трябва да започне срещу корумпираните, некомпетентните и самодоволни управници, независимо от това колко висок пост заемат те, дали са членове на правителството и колко големи са заслугите им към СДС - политическата сила, която издигна и подкрепи и двама ни за постовете, които заемаме."

***
Ако издигна кандидатурата си за втори мандат, ще го направя като независим и надпартиен кандидат, заявява президентът Стоянов в специално изявление на 25 септември 2000. В него той предупреждава, че няма да действа под натиска нито на шефа на правната комисия в парламента Лучников, нито на премиера Костов или който и да било друг. Изявлението на Стоянов е провокирано от призивите на Лучников на страниците на в. "Демокрация", по радио "Свободна Европа" и по националната телевизия президентът да действа по-категорично на страната на СДС и да не се поддава на провокациите на опозицията за корупция в СДС, подпомагайки индиректно компроматната война срещу правителството и СДС.
В изявлението си президентът Стоянов казва: "Поводът за отговора на г-н Лучников е много сериозен - страхувам се, че неговата атака може да сътвори една от големите провокации в историята на СДС - да бъде противопоставен СДС на президента и така да се създаде конфликт там, където не съществува. Ако е вярно, че СДС има толкова много врагове, какъв е смисълът да се полагат усилия да бъде създаван още един в лицето на президента?
Колкото до неуместните заплахи, че СДС може да не издигне кандидатурата ми за втори мандат, ще кажа следното: Не съм решил дали да издигна кандидатурата си за втори  мандат. Но ако го сторя, ще я издигна като независим и надпартиен кандидат. Бил съм президент на всички българи и искам да остана такъв. Но тъй като вярвам, че в политиката трябва да има морал, ще го направя, само ако получа за това ясната и категорична подкрепа на СДС - силата, която ме издигна за президент преди 4 години и чиято програма и идеали никога не съм преставал да подкрепям.
Искам да подчертая много ясно, че няма да извърша нито едно политическо действие под натиск, независимо дали Лучников, Иван Костов или който и да е друг стоят зад този натиск, и до края на мандата си няма да направя нито един компромис със съвестта си и клетвата, която съм дал да служа на България, заради евентуален втори мандат.
Една партия може да се идентифицира със своето ръководство и това обикновено става след успешни избори. Но преди избори СДС трябва да се идентифицира със своите избиратели. Нещо повече - за да спечели изборите, трябва да предложи на избирателите си темите, които вълнуват българския народ днес, а сред тях очевидно не са компроматните войни, политическите разправии или личните взаимоотношения между политиците."

 

Едно интервю на Петър Стоянов:

24 часа.bg

02.12.2012

С  Петър Стоянов разговаря Юри Велев

- Г-н Стоянов, как ще коментирате обвиненията за тайна сделка около вашата кандидатура за КС? Срещнахте ли се с Бойко Борисов, за да получите подкрепа от него?

- (Смее се.) Това е най-смешната част от сагата, наречена “Конституционен съд”. Всъщност сделка с Бойко Борисов никога не е имало, аз никога не съм се срещал с него, нещо повече - никога не съм посещавал кабинета, офиса или дома му. Моето дълбоко убеждение е, че Бойко Борисов беше изненадан от предложението на СДС, изненадана бе и ПГ на ГЕРБ.

Никакъв ентусиазъм не пролича в техните редици в дните след моето номиниране. Но самата идея, че е имало договорка, е съвършено невярна, въпреки че самият закон предполага консултации между политическите сили за избор на конституционен съдия. Защото колкото по-голямо мнозинство - толкова по-солиден избор. Това е направила и кандидатката на ДСБ г-жа Екатерина Михайлова, когато е посетила кабинета на Бойко Борисов, за да говорят на тази тема, и то е част от нормалната парламентарна процедура. Всичко останало, което се изговори, е христоматиен пример за политическо лицемерие и крайна непочтеност. Не си струва даже да се коментира.

- Откога всъщност сте врагове с Иван Костов?

- Даже не сме врагове. Аз съм сред малкото хора в стария СДС, който никога не се е карал с Иван Костов. Причината е очевидна: нямали сме "конфликт на интереси" - не съм участвал в приватизацията. Но точно заради приватизацията влязох в много сериозна полемика с него. Аз и досега смятам, че начинът, по който се направи приватизацията в България, остава най-старателно пазената тайна на прехода. Голямото мнозинство от днешните български политици, а и политолози и икономисти са възпитаници на марксистко-ленинската икономическа школа, а тя поставя в своя център собствеността. Как никой не си зададе въпроса какво се случи с тази гигантска трансформация на собственост- милиарди левове преминаха от държавни в частни ръце, къде отидоха те и как след приватизацията беше структурирана днешната българска икономика.

Голямото ни противоречие с Костов бе, че аз се възпротивих на начина, по който се прави приватизацията у нас.

Аз виждах как от нея се облагодетелстват посветените представители на висшата комунистическа номенклатура и Държавна сигурност. Вместо да създадем средна класа, която е базово почтена към принципите на демокрацията и в частност към СДС, ние всъщност предадохме милиардите в ръцете на нашите политически противници. Макар че, дума да няма - в България днес има и много почтени бизнесмени чиито усилия заслужават адмирации.

Още нещо. В годините малко преди 1989 г. и малко след 1989 г. беше ясно, че добре подготвените представители на висшата номенклатура изтеглиха немалко пари от българските банкови сметки в чужбина. Вместо да направим всичко възможно да приберем тези пари в България и да накажем виновниците, чрез приватизацията ние ги направихме още по-богати и вече недосегаеми. Не е ли очевидно - днес няма нито един представител на СДС, който да се нареди сред богатите българи. Това е и причината СДС да няма вестник вече 10 г. Мисля, че коренът на проблема не е в това кой какво е казал днес в елементарните злостни престрелки между различните групи. Коренът на проблема е преди 13 г.

Ние направихме приватизацията така, че лишихме СДС завинаги от неговата материална база. Без средна класа СДС беше обречен на гибел.

Обратно - парите отидоха у тези, които продължават да доминират българския преход така, както го правят от самото начало. Разбира се, аз също имам своята вина. Като президент нямах достатъчно сила, нито правомощия да се противопоставя ефикасно на това.

Иван Костов направи приватизацията така, както би я направил Луканов, ако беше жив. Това прави претенцията му за лидер на автентичната десница нелепа.

- Това ли имахте предвид с фразата “Иване, кажи си”?

- Точно това имах предвид тогава. Нашият спор беше във връзка със закона за лустрацията, който аз подписах, независимо от разпространяваните и до днес лъжи, че не съм. Но когато го подписах, поисках среща с ПГ на СДС, за да им кажа, че начинът, по който правят лустрацията, е всъщност хвърляне на прах в очите на истинските антикомунисти - умела фасада, зад която се извършва 10 пъти по-важният процес на приватизация. Тези, които ние имахме намерение да лустрираме, умираха от смях и брояха вече милионите си във Виена. Чрез приватизацията можехме да отрежем тяхната сенчеста икономическа власт или поне да я направим по-малко влиятелна.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1657964

 

 ------------------------------------------------

*Още информация може да намериете на сайта на президента Петър Стоянов за периода на мандата му 1997 - 2002 г на адрес: http://www.petarstoyanov.com