1 септември - началото на Новата година. Симеоновден

Симеоновден
Симеоновден
Снимка: в. Новинар

Българите наричат празника „Симоновден”, „Летни Симеоновден”, „Симеон орач”, „Симеон сърп” и на него започва есенната оран и сеитба.

ПЪРВИ СЕПТЕМВРИ - НАЧАЛОТО НА НОВАТА ГОДИНА. СИМЕОНОВДЕН

 

Според индикта, т.е. официалното свето разпореждане, църковната Нова година започва от 1 септември. На този ден се чества паметта на свети Симеон Стълпник и неговата майка Марта.

Според сказанието преподобни Симеон се родил през 357 година в бедно семейство. Родителите му си изкарвали препитанието от скотовъдство в граничната област разделяща Сирия от Килирия - все обширни земи в Мала Азия. Детските си години светията прекарвал като пастирче. Бил тринадесет годишен, когато с него станало чудото. Явил му се Бог и го призовал за подвижнически живот. Това се случило един ден, в който Симеон отишъл в църквата да се помоли. Тогава чул Господния глас и неговата повеля.

На осемнадесетгодишна възраст юношата постъпил в манастир и се отдал на непрестанен труд. С вяра понасял изпитанията и все му се струвало, че малко прави за Онзи, който пострадал за спасението на човеците. Затова един ден напуснал манастирската килия, изкачил се високо в близката планина и далеч от всякакво смущение се отдал изцяло на Господа. Мълвата за неговия постнически и молитвен подвиг се разчул. На тълпи към него тръгнали поклонници. За да бъде по-далеч от тях, свети Симеон си изградил стълп, който издигал все по-високо, и по-високо. От него, благ и смирен, изцяло отдаден на вярата си, се молел за спасението на хората и за Божието милосърдие. Тук, освен християни, идвали и езичници и след като чуели словата му за пресвета Троица и Спасителя, се обръщали към Иисусовото учение. Пустинникът често напомнял за повелението на свети апостол Павел, който внушавал на вярващите „да се облекат в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кроткост, дълготърпение и най-вече в любовта, която е връзка за съвършенството".

Десетки години живял на стълпа свети Симеон. И когато станал на 103 години Бог повикал душата му при себе си. Това станало в 460 година. Народът взел тялото му и го отнесъл в Антиохийския храм, за да му се поклони за последно. Сред множеството имало и едно нямо момче. То, щом се доближило до мощите на светеца, проговорило. Чудото силно развълнувало хората. Те му построили храм, където пренесли нетленното му тяло. Съградили и манастир на мястото, където бил каменния стълп.

Преданието гласи, че и на двете места имало Божа сила. Ставали чудеса. Най-вече нелечимо болни оздравявали.

Според народния календар Симеоновден се приема за началото на новата селскостопанска година. Свети Симеон се счита за покровител на земеделския труд. Това вярване вероятно се е оформило от църковната разпоредба за честване на неговата памет, съответстваща с началото на есенния сеитбен сезон.

Когато реколтата започвала да се прибира, първите класове жито, ечемик или овес се отделяли настрана и на Симеоновден се носели в църквата. След светата празнична литургия се освещавали. След това се смесвали със зърното за посев и така се считало, че то вече е благословено. С Божията помощ и с молитвеното покровителство на свети Симеон, семената били готови да се възродят и дадат благодатен плод. Пак по традиция на този ден нищо не се давало в заем, за да не избяга „берекетът от къщата". Следяло се кой пръв ще влезе в дома и по него се гадаело за бъдещето. Ако човекът (народът го нарича „полазник") е добър и имотен - добро се чакало. Ако бил лош и мързелив - трудно време идвало. Ако първият човек, който се види на Симеоновден е свещеник, бременна жена или човек с „пълни ръце" - пак било знамение за добро. Това вярване е останало и до днес в ежедневното ни битуване. Приема се за добра поличба: ако сутрин срещнеш свещеник или съседа си с покупки - това означава, че ще се радваш през деня на Божията милост или „на пълно" ще ни върви.

Някога Симеоновден бил на голяма почит. Чествал се както в селските, така и в градските семейства. Задължително било отиването на църква, както и на вечеря да се събират родовете и фамилиите. На софрата се приготвяла обрядна пита, отгоре пластично украсена на бразди (символът на разораните ниви), правел се курбан от петел, кокошка или ярка, варено жито, каша.

Първият къшей от погачата се оставял пред вратата за невидимият дух, покровител на дома, който в народните представи се отъждествява със смок или змия-стопанин. Хубаво било от този ден в къщата да се пуща в употреба нов съд - било котле, тенджера, тиган.

Според друго народно вярване, ако на Симеоновден по ливадите е цъфнал кърпи кожуха (синия минзухар) зимата ще бъде продължителна и пролетта трудно ще си пробие пъртина през снега, затова ще закъснее. Ако на същия ден прехвърча сняг - пчелите ще се роят и ще съберат много мед.

Народът ни е почитал свети Симеон и на 3 февруари. Този празник е известен като зимен Симеоновден, стар Симеон, Симеон бележник, Симон, Шимон. Почитал се е като начало на пролетната оран. Стопаните закичвали воловете с чемшир и здравец, впрягали ги в колата и обикаляли три пъти нивите си, а жените ги прикаждали с тамян против зли сили. Заравяли и въглени от домашното огнище, за да сгреят земята. Пак със живи въглени правели и други гадания - за младите в семейството и за домашния добитък. Жив въглен се поставял върху палешник вечерта и се наричало желание. Ако сутринта той бил изгорял изцяло - желанието щяло да се сбъдне.

-------------------
"Православни традиции и български стародавни вярвания" - Вера Грозева, 1994 г.