Свети Герман

 Св. Герман /Градушкар/  - 12 май
Св. Герман /Градушкар/ - 12 май
Снимка: tr-tr.facebook.com

Български фолклор

ЛЕТНИ ПРАЗНИЦИ - ГЕРМАН - 12 май.

На този ден се почита паметта на Св. Герман, константинополски патриарх, църковен поет и борец против иконоборците.

Бил избран за цариградски патриарх през 715 г. Влязъл в остър спор с император Лъв Исаврянин, който се обявил против поклонението пред иконите и след като не успял да убеди императора в правотата си, се оттеглил в манастир като обикновен монах. Автор е на съчинения за иконо- почитането, за литургията, против ересите, на поучителни слова и църковни песнопения.

За народа е празник на градушката. Според вярванията има четири градушкари: Герман, Вартоломей, Лисе и Видовден. Но от всички Герман е първият и главният градушкар.

На този ден не се работи на полето и не се впрягат воловете в кола. Ако се зададе облак, палят се свещи по къщните прагове и гонят облака. Изпълняват се обредите Герман и Пеперуда, които са за измолване на дъжд.

За да умилостивят свети Герман, хората правят различни обреди. *

Още на Бъдни вечер го канят: "Дядо Германе, ела сега да ядем и пием, а лятос върви в гори Тилилейски, дето петел не пее, дето куче не лае!" Лятно време, когато се зададе градоносен облак, запалват свещта от Бъдни вечер и викат: "Там иди Германе, там иди, дето няма овци да блеят, дето няма крави да рикаят".

Обичаят Герман е твърде разпространен в Североизточна България и Силистренско. Прави се по един и същи начин в Шуменско и Видинско. Разликата е само в участниците: в Силистренско са възрастни жени, а на другите места - моми участвали в обичая Пеперуда.

Навсякъде правят мъжка кукла, наречена Герман, но са познати и наименованията, Джерман, Гечо, Герги (в Тетевенския балкан); Дюрманджо, Драганчо (Разградско); Калоян, Скалоян, Кабаиван (в Северна Добруджа); от кал - правят ѝ се очи, вежди, уста и т. н., като големината ѝ може да достигне до половин метър. Характерна особеност е ясно изразеният фалос. На някои места на Германа се прави червена шапка от червени черупки на великденски яйца - обикновено първото счупено на великденската трапеза яйце. Ръцете се кръстосват на гърдите като на умрял човек. След изработването на фигурата тя се полага в ковчег, покрива се с цветя, слага ѝ се запалена свещ и жените я оплакват като мъртвец. Едни от тях остават в къщата да приготвят помена, другите взимат куклата куклата с тържествена погребална процесия се отнася край някой водоизточник, обикновено река, където се погребва.

Жените, облечени в черни дрехи и с черни кърпи, вървят, оплакват високо и нареждат: "Ой, Германе, умрял Герман от суша за киша". В крайдунавските села Германа не се погребва, а се хвърля в реката; където няма река се погребва на кръстопът. На гроба се поставя малък дървен кръст и жените ходят на гроба и правят помени (до деветия ден). Вярва се, че след изпълнението на този обичай, завалява дъжд. Ако дъждовете обаче са прекалено силни или проливни, куклата се изважда от гроба.

После се връщат в къщата и правят гощавка като при истински помен.

Позната е и друга форма на обичая Герман - за суша, при която обредната фигура се прави от метла, която задължително трябва да е открадната от момите, участващи в обичая "Пеперуда". Тогава момите и жените го опяват: "Ой, Германе, умрял Герман от киша за суша".

 

---------------------------------------------

* Различните български обичаи - http://tr-tr.facebook.com

---------------------------------------------