22 ноември 2017г.

Ден на българските адвокати. Ден на балгодарността в САЩ. Годишнини - Дж. Лондон, Кенеди

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Първо действие

  
 
ВИЛАТА
 
ГЕРОИЧНА ТРАГИКОМЕДИЯ В ПЕТ  ДЕЙСТВИЯ 
 
 
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
(Голям хол, обзаведен със стари стилни мебели. Има и пиано. Един възрастен мъж с халат и чехли седи в едно от креслата, а друг, в генералска униформа, се върти пред голямото огледало, украсяващо една от вратите на гардероба.)
Генералът - Колко пъти съм ти казвал да не ми носиш униформата. Свали я веднага!
Духът - Какво ти става? Ти и без това не я носиш. Виси в гардероба. А на мен ми стои по- хубаво.
Генералът - Ти, долен мошеник, фашист и черноборсаджия, как си позволяваш да оскверняваш униформата на генерал от народната армия. Свали я веднага!
Духът - Ех вие комунистите само знаете да ругаете. Какво й осквернявам на униформата. Първо, твоята народна армия вече я няма и сега генералите са със съвсем други униформи, а тази става само за музея, но и музеите не искат реликви от комунистическото минало. И второ, аз, като я обличам, извършвам обреден травестизъм. Не си ли чел Георг Краев? Прочети го. Синчето ти донесе една негова книга. Търкаля се някъде на горния етаж.Като влизам в дрехите на моите врагове и убийци, аз се опитвам да видя света през техните очи, за да ги разбера, да разбера и тебе, за да ви опозная по-дълбоко, което ще ми помогне и да ви мразя по-дълбоко. Не е възможно да общуваме с другите, не е възможно да мразим другите, ако за момент не се въплъщаваме в тях, не заемаме тяхната позиция и не погледнем на себе си с техните очи. Този травеститен по същество процес дава криле на омразата ми. Мисля, че големият американски социолог Мийд го е казала най-добре:”Да влезеш в униформата на другия”.
В началото, когато узурпира къщата ми, мебелите ми, та и дрехите ми, не правеше ли същото? Ходеше с моите чехли, с моите ризи и халати. Правеше се на буржоа и това ти доставяше истинско перверзно удоволствие. Нали вече не беше миризлив селянин, а управляваща класа. Опитваше се, като ми носиш дрехите, да прихванеш нещо от възпитаните ми маниери. Не се получи, но пък жена ти се възбуждаше повече, когато отиваше при нея с онзи мой халат от китайска коприна, бродиран с огнени дракони. И тя се опита да се навре в дрехите на драгоценната ми прогонена съпруга, но не се получи, защото беше трътлеста селянка с голям задник и изобщо не можеше да става сравнение между нея и стройната ми и фина жена.
Генералът - Виждал съм я на снимка. Стройна! Дъска за гладене. Ако стройната ти съпруга разбере, че се кичиш в униформата на комунистически генерал, ще се отврати от тебе. Сваляй я!
Духът - Няма как да разбере. Отдавна съм умрял, духа ми го виждаш само ти. Предполагам, че тези дни, когато те изхвърлят от къщата ми, ще си прибереш и този комунистически кич със златни ширити и петолъчки. Така че остави ме за последно да му се понарадвам. Много съм щастлив, че ще те изхвърлят, но униформата ще ми липсва. Пък и ти също. Все пак толкова години живеем заедно, а аз за съжаление с други не мога да общувам, тъй като само ти ме виждаш и чуваш. Така е решил Господ - да съм дух и да общувам с убиеца си, а и той с мене. Съдба.
Генералът - Колко пъти ще ти казвам, че не съм те убил аз. По времето, когато те е съдил Народният съд, учех във военната академия в Москва. А вилата ти ми я даде НАРОДЪТ, защото се сражавах срещу вас, фашистите, и съм си я заслужил с пролятата си кръв и с раните си.
Духът - Не ми ги показвай. Лично не си ти, разбира се, но ме съди твоята партия. А ти някога да си имал мнение, различно от това на твоята партия?
Генералът - Винаги съм следвал линията на партията.
Духът- Която през годините впрочем, беше доста криволичеща.
Генералът - Не се нарича криволичене, а диалектика.
Духът - Да, диалектика, но ти, приятелю, не си бил в диалектическо, а в просто тъждество с твоята партия и следователно си виновен за смъртта ми толкова, колкото и преките ми убийци. Я, мерцедесът на мазното ти синче. Ще трябва да сваля униформата, да не се шашне като я види да се рее из въздуха. Отивам си, защото не мога да понасям сина ти - надут новобогаташ и парвеню с леви убеждения. Чао.
 Стефан - Добър ден татко. Защо си изкарал тази стара униформа? Кичиш се с нея и се въртиш пред огледалото, за да си спомниш миналото? Ти май съвсем си се вдетинил. Тате, забрави миналото. Няма да се върне. А настоящето е такова, че трябва да напуснеш къщата.
Генералът - Няма да стане.
Стефан - Как си могъл за толкова години да не си извадиш един нотариален акт за тази скапана вила? Можел си да я купиш на безценица. Добре, през 50-те, даже през 70-те години ти се е струвало, че социализмът е вечен. Но в края на 80-те не видя ли накъде вървят нещата? И след 90-та година можеше да си уредиш някакви документи, колко твои познати го направиха. Ти като си бил заблуден, нямало ли е някой партиен другар да ти подскаже?
Генералът - Тази вила ми я даде НАРОДЪТ! Заслужих я с кръвта си, която пролях на Драва. Шестнадесет рани имам по тялото си. И после, кога да се занимавам с разни хартийки?! Докато бях в армията, трябваше да изграждаме новата социалистическа армия и по цял ден стоях в казармите. След това партията ме изпрати да ръководя големите социалистически строежи и със месеци не съм се прибирал в София. Връщах се за ден-два и заминавах отново. Накрая, преди да се пенсионирам, партията ме изпрати на културния фронт и това бяха най-тежките години от моя живот. Да бъдеш директор на театър се оказа по-трудно, отколкото да водиш армия или да строиш заводи. До късни вечери се занимавах с онези откачалки артистите и артистките, защото, не ги ли държиш изкъсо, изтървеш ли ги за миг, и ще ти спретнат някаква антисоциалистическа дивотия. Не ми остана време, а майка ти нищо не разбираше от документи.
Стефан - Не ти остана време? Вярно, че беше зает на стари години да търчиш по младите артистки, та майка ми от мъка и срам се отиде без време.
Генералът - Не смей да ми приписваш на мен твоето безсрамно поведение. Аз служех вярно и всеотдайно на идеята и винаги съм бил пример за висок комунистически морал, защото и най-малкото отклонение би опетнило не само моето име, а преди всичко името на партията.
Стефан - Да, да, добре... но ако не бях аз с моето безсрамно поведение, сега щеше да се озовеш на улицата и да спиш под мостовете. Добре че направих пари и къщи, докато ти лъскаше идеала, за да бъде чист, та сега има къде да отидеш.
Та ти и един лев нямаш спестен. Кажи бе, тате, какво ги направи парите, които получаваше толкова години - големи заплати, премии, валута - къде отиде всичко това? Едно ново нещо няма тук. Цялата ти мебел е купена още преди войната от черноборсаджията, който е построил и вилата. Майка ми трябваше да те заплаши с развод, за да се решиш да купиш една "опера". Впрочем, тя работи ли още?
Генералът - Не гледам телевизия. Прилошава ми от разните демократи, реститути, и криминални отрепки, които изпълзяха из мишите си дупки, провъзгласиха се за големи политици и съсипаха всичко, което ние изградихме. Меко сме пипали. Трябвало е да избием всички - до девето коляно.
Стефан - Това съм го слушал. А за парите си няма да кажеш как си ги профукал, но миналото - минало. Ти нямаш, но аз имам, а щом имам аз, значи имаш и ти. Днес разполагам с малко време. Ще съберем каквито дрехи решиш да вземеш, ще ги натоварим на колата и отиваме у нас. Къщата е голяма, стаи бол - ще си избереш една, а може и две - колкото искаш. В хола имам домашно кино. Няма нужда да гледаш политическите предавания. Един познат от киноцентъра ще ми запише колекция от български и съветски филми отпреди 60-те години. Можеш да каниш бойните си другари. Ще ви отпусна по бутилка уиски на месец - стари хора сте - не трябва да се наливате. Ще си гледате филмите, ще отпивате от американската ракия и ще псувате международния капитализъм на воля.
Генералът - Никъде няма да ходя. Имам къде да живея. Тази вила ми е дал НАРОДЪТ и аз няма да я напусна.
Стефан - Тате не ме нервирай.Напълно ли си се смахнал, та не можеш да разбереш за какво става дума. Социализмът вече го няма. Ти вече си никой. Вилата ти е дал народът, но не е знаел да пише, пък и той не издава нотариални актове. Така че ти си просто незаконно нанесъл се гражданин и ако не си тръгнеш на часа, след някой и друг ден ще те изритат със съдия-изпълнител.
От Щатите е пристигнала внучката на жената на черноборсаджията с цял куфар документи за всичките им имоти, които комунистите са им отнели. Наела е адвокат. Другите имоти може да си ги върнат, може и да не успеят, но вилата ще им я поднесем на тепсия.
Между другото тя се е запътила насам, за да разгледа дома на дядо си. Така че, най-добре да си тръгнеш веднага.
Генералът - Идва тук? Ще я изритам надолу по стълбите като мръсно коте!
Стефан - Тате, не говори глупости. Правото е на нейна страна.
Генералът - Не признавам вашето буржоазно право, а само това на великия Вишински. Ще изритам и нея и всеки, който се опита да ме извади от къщата ми!
Стефан - Виждам, че си се привързал към тази съборетина, но със закани и заплахи доникъде няма да стигнем. Слушай, защо не се махнеш за час-два, а аз ще остана да посрещна внучката и да поговоря с нея. Можем да се разберем да ни продаде вилата. Щом е тръгнала сама от Щатите да си търси имотите - не е богата, а за ремонта на тази старина ще й трябват повече пари, отколкото да си построи нова къща.
Генералът - Ще разговаряш с потомка на фашисти, черноборсаджии и буржоа? Впрочем, защо се учудвам?. Ти - собственият ми син си жалък ревизионист! Ти се обуржоази, забогатя крадейки от общонародната собственост, предаде идеалите ни и разбира се, сега ще разговаряш с такива като тебе.
Стефан - Тате, без обиди и квалификации. Ако искаш да си останеш във вилата, позволи ми да опитам.
Генералът - Хм. Добре, ще ти позволя да опиташ, но само за да се убедиш, че с тези хора не може да се разговаря. Нищо няма да постигнеш с компромиси. Истинският път е този на съпротивата и борбата.
(Започва да се облича)
Стефан - Къде ще ходиш?
Генералът - На партийно събрание.
Стефан - Ти нали си хвърли билета и напусна партията?
Генералът - Напуснах вашата предателска, ревизионистка и обуржоазена партия БСП, но членувам в единствено истинската, революционна и безкомпромисна Българска комунистическа партия!
Стефан - Четох, че някакви старци са регистрирали партия БКП. И ти значи си сред тях?
Генералът - Нещо такова. Засега съм само председател на първичната организация във вилната зона.
Стефан - Е, тук живеят доста пенсионери и повечето все бивши номенклатури.Сигурно има какво да си спомняте. Нещо като пенсионерски клуб предполагам.
Генералът - Не иронизирай. Може и да сме възрастни, но сме съхранили идеите си, принципите си и желанието да воюваме за победата на комунизма.
Стефан - Да воювате..?
Генералът - Да. На последното си заседание Централният комитет на партията анализира положението в страната, стигна до извода, че е налице революционна ситуация и взе курс на подготовка за въоръжена борба.
Стефан Стефан - Революционна ситуация? Въоръжена борба? Та вие сте луди за връзване.
Генералът - Не момчето ми. Ти си заблуденият и не виждаш какво става в страната. Вихри се свръхинфлация, цените растат непрекъснато, а безработицата достига огромни размери . Шепа реститути, бандити и ревизионисти богатеят за сметка на народа, който обеднява с всеки изминал ден. Хората вече митингуват, организират гладни стачки, обявяват граждански неподчинения. Трябва им само партия, която да ги поведе.. И ако това не е революционна ситуация, здраве му кажи.
Стефан - И вие ще вдигате въстание?
Генералът - Да, ела да ти покажа.
(Отваря вратите на стария гардероб и отвътре изпопадат пушки, калашници и една голяма картечница. Виждат се и сандъци с патрони.)
Стефан - Мале, тук има цял арсенал. Откъде си взел това оръжие?
Генералът - Предвидливо го скътах още преди да ме уволнят от армията. Опомни се сине, идвай в нашите редици, защото, когато започнем революцията, можеш да се окажеш от другата страна на барикадата, а революцията милост не знае.
Стефан - А ти знаеш ли, че за нелегално притежание на оръжие могат да те тикнат в затвора?
Генералът - Не ме разсмивай. Този, който е тръгнал на въоръжена борба, не се страхува от затвора.
Стефан - И сега отиваш на събрание?
Генералът - Да, ще разглеждаме последните директиви на ЦК.
Стефан - Къде се събирате?
Генералът - В кръчмата. Поръчваме си по една ракия и отстрани изглеждаме като безобидни пенсионери пияници, така че никой не може и да се досети с какво всъщност се занимаваме.
Стефан - Хитро. Но сега няма да дойда. Ще остана да посрещна внучката.
Генералът - Както искаш. Аз тръгвам, защото закъснявам, а ти внимавай с тази внучка. Да не хукнеш да я сваляш.
Стефан - Татко, моля те.
Генералът - А бе, знам си стоката.
 (Старецът излиза, а синът му остава да седи слисан и загледан в оръжието, почесвайки се по главата. Звъни се. Синът се сепва, набутва припряно оръжието в гардероба, заключва го и с бързи крачки отива и отваря вратата. Влиза млада жена.)
*   *   *
Внучката - Good morning.
Стефан  - Good morning
Внучката - I'm Rosa Smith and I'm coming to see the house of my grand father.
Стефан  - Please, come in. I'm Stephan Ivanov, nice to meet you.
Внучката -You speak English, но аз предпочита да говори български, да тренирам, защото ще живея тука.
Стефан - Както обичате.
Внучката - Казаха ми, че тука ще срещна един стар човек...
Стефан - Не съм млад.
Внучката - Но не толкова стар.
Стефан - Благодаря, аз съм синът.
Внучката - Вие сте синът на комуниста, убил дядо и узурпирал негов имот? Може би не трябва да говори с вас.
Стефан - Трябва ли децата да плащат за греховете на родителите си?
Внучката - I don't know.
Стефан - Можете да разглеждате сама, а аз ако разрешите, ще ви почакам в хола. Все още не сте получили съдебното решение за вилата, нали?
Внучката - До два - три дни.
Стефан - Радвам се, че случаят ще се реши толкова бързо.
Внучката - Вие се радвате?
Стефан - Вилата си е ваша и не мога да не се радвам, когато се възстановява една справедливост.
 Внучката - Но вие трябва да напуснете.
Стефан - Не живея тук. А баща ми ще се премести при мен. Така че няма проблеми.
Внучката - Това е холът нали?
Стефан - Да.
Внучката - Тези мебели са останали от дядо и баба. Познах ги. Баба толкова ми е разправяла за вилата и как са я обзавели, как са се радвали на всяка покупка и колко щастливи са били тук до идването на комунистите. А това навярно е същото пиано, за което баба ми говори с толкова любов. Тя обожава да свири и вечер е свирела на дядо.
(Приближава до пианото и вдига капака му.)
Внучката - Сигурно е разстроено.
Стефан - Не, наскоро го акордирах. Когато идвам тук и аз обичам да свиря на него..
Внучката - Един комунист да свири на пиано?
Стефан - Не съм комунист, но в случая това няма никакво значение. Много комунисти са свирили на пиано, а сред тях е имало и големи пианисти.
Внучката - И какво свирите?
Стефан - Зависи от настроението ми.
Внучката - И какво ще изсвирите сега?
(Стефан неохотно тръгва към пианото, сяда, замисля се за момент и започва да свири. Холът се изпълва със звуците на ...Младата жена слуша, едновременно учудена, но и с интерес. Стефан свири около минута и обирайки виртуозно звука,спира, оставайки седнал с лице към пианото.)
Внучката - Вие много добре свири.
Стефан - Благодаря.
Внучката - А свирите ли американска музика?
Стефан - Музиката на враговете ли? Да.
(Стефан започва да свири Гершуин ...после преминава към някаква популярна композиция, например Маки Найф. Внучката също отива до пианото и започват да свирят на две ръце. Свършват и двамата казват едновременно:
Внучката - Terrific!
Стефан - Страхотно!
(Разсмиват се.)
Внучката - Unbelievable. Не съм предполагала, че един комунист може да свири така.
Стефан - Сори, не исках да разстройвам стереотипите ви.
Внучката - Вече го направихте.
(Внучката изведнъж се сепва и казва официално:)
Внучката - Все пак, бих искала да разгледам и другите стаи.
(Стефан с гръб към внучката свири неангажиращи акорди.)
Стефан - Тъй като не желаете да разговаряте с мен, мога да ви свиря докато разглеждате другите стаи. Не са заключени.
Внучката - Предпочитам да сте с мен. Да не ме обвините, че съм взела нещо.
Стефан - Тук всичко е ваше. А ако питате мен, няма нищо за вземане.
(Внучката стои нерешително, но Стефан не се обръща, продължавайки да свири и тя тръгва. След малко се връща. Стефан спира да свири и се завърта към нея.
(Да се намери музика еквивалент на "Да се завърнеш в бащината къща..." )
Стефан - Разгледахте ли?
Внучката - Да.
Стефан - Съвпадна ли реалността с представите, които вашата баба ви е създала?
Внучката - Roughly, реалността е остаряла.
Стефан - Това ли е първото нещо, което разглеждате в София?
Внучката - Не, вече видях "Александър Невски" и иконите, бях в историческия музей.
Стефан - Значи току що разгледахте още една реликва.
Внучката - Well, I think sow.
Стефан - Но вие сте младо момиче. Сигурно искате да видите и някои по-модерни неща. Щом се интересувате от музика, мога да ви разведа из музикална София. Вярвайте ми, има какво да се чуе: . рап, джаз, латино, поп-фолк. Тук имаме банди, които могат да засрамят американските. Ако нямате други ангажименти, мога да ви бъда гид напълно безплатно.
Внучката - Are you seduce me?
Стефан - Може и така да се каже.
Внучката - Не сте ли зает?
Стефан -. I'm free.
- Трябва да посетя за половин час адвоката си.
Стефан - It’s mean you are agree. С кола ли сте?
Внучката - Таксито ме чака отвън.
Стефан - Вие луда ли сте? Ще ви оскубят жестоко. Да вървим да освободим таксито и ще слезем в града с моята кола.
Внучката - Какво е "оскубят"?
Стефан - Сега ще видиш.
(Стефан става, галантно отваря вратата и пропуска внучката да мине.
Завеса