ГЕРГАНА ДЕМИРЕВА
Кварталните градини и зелените площи в Пловдив през последните десет години
(1999-2008)
Местните паркове и зелените площи в град Пловдив са едни от любимите места за разходка, отдих и почивка нa пловдивчани. Като втори по численост на населението в България градът е разположен в силно урбанизирана и централизирана зона, както в промишлено отношение, така и в транспортно и комуникационно. В такъв смисъл различните паркове, градини, тревни и други зелени площи имат изключително значение както за възможните приятни занимния, които предоставят на населението, така също и за опазването на екологичното равновесие в града. Затова тяхната роля не бива да бъде пренебрегвана и омаловажавана.
„Цар Симеоновата градина” е любимо място за почивка
През последните десет години кметските и общинските служби внесоха множество подобрения и удобства в тези паркове и градини, като измеренията на тези промени бяха в най-различни посоки. Управлението на д-р Иван Чомаков засяга най-много разглеждания период, тъй като той два пъти беше избиран за кмет (от 1999 – 2003 и от 2003 – 2007). През това време се направиха много положителни промени в парковете и градините. През първите години на управлението му постепенно бяха възстановени различните напоителни, водоснабителни и други инсталции, заработиха множество фонтани и други водни атракции, останали от времето на социализма, като известните на всички пловдивчани и гости на града „Пеещи фонтани” в „Цар Симеоновата градина”.
„Пеещите фонтани” са едно от най-атрактивните места за пловдивчани, но както се вижда от горната снимка, лошата им подръжка ги превръща в неприветливо място.
Немалка е заслугата на кметската управа за това, че проработиха всички чешми в кварталните паркове, които са основен източник за разхлада през летните месеци за пловдивчани.
Фонтан в „Цар Симеоновата градина”
Към края на последния мандат на бившия кмет за повечето паркове бяха доставени нови пейки, преасфалтирани бяха алеите на „Цар Симеоновата градина”. Навсякъде в градинките се обновиха детските площадки – бяха доставени нови съоръжения, които заместиха старите, наследени от социализма. Всички тези промени доведоха до облагородяването на парковата система в Пловдив, която се превърна в обичайно място за отдих на пловдивчани и гостите на града.
В „Цар Симеоновата градина” има скулптури на творци от Гърция, Македония, Франция, Румъния и България, защото от 1999 г. тук се провежда Международен симпозиум по скулптура.
Не трябва обаче да се пропускат и множеството проблеми, които стоят пред общинските и кметските служби за разрешаване.
Твърде малко е наличието на паркове и градини по райони. Статистиката показва, че общата изграденост на зелената система на град Пловдив по показателите „зеленина за широко обществено ползване” и „допълващи зелени площи” – със специфично ползване (гробища, ботанически градини, защитни и др. площи) е 442,24 ха, което показва задоволеност на населението от 12.98 м2/жител[1], при нормативно определени от Наредба № 5 – чл.37, ал (1) - 20 м2/жител. Терените за спорт обхващат общо 116,08 ха и по този показател задоволеността е 3,41 м2/обитател, при нормативно определени от Наредба № 5 – чл.39, ал.(1) - 5-7 м2/жител.
Освен че е недостатъчна, зелената система покрива отделните градски части твърде неравномерно. В „най-привилегировано” положение са жителите на Район „Западен”, където благодарение на големия масив на Парк „Отдих и култура” задоволеността с обекти за спорт и зеленина е 55,59 м2/жител, при това в благоприятен пешеходен изохрон; следвани от Район „Тракия” – с парк „Лаута”, който не е никакъв парк, а занемарен и опасен горски масив, както и с отредените за зелени площи, но неизградени като такива – 23,14 м2/обитател.
„Сривът на задоволеността” се разкрива и при „най-комфортния” – Район „Централен”, където в зелената система участват хълмовете, реката, „Цар Симеоновата” и „Дондуковата” градини – 14,87 м2/жител.
Оттам нататък са Район „Източен” – 6,49 м2/жител (от които – 4,48 м2/жител – от Централни гробища), Район „Южен” – 3,89 м2/жител и Район „Северен” – 10,84 м2/жител, от които зеленина за широко обществено ползване – 1,68 м2/обитател и 9,06 м2/жител – гробищен „парк” – в производствената зона.
Обща площ на терените на социалната инфраструкрура[2]
I. Селищна територия
Съществуващо положение
А. Жилищна зона
Обща площ в ха
% от зоната
На жител в м2
Зелени площи за ширко обществено позлване, в т.ч. за:
442.24
12.70
12.98
Паркове, скверове и др.
315.92
9.07
9.27
Защитно и мелиоративно озеленяване
53.49
1.54
1.57
Гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, разсадници
72.83
2.09
2.14
Река
56.01
1.61
1.65
Б. Зона на селищното стопнаство
Обща площ в ха
% от зоната
На жител в м2
Залени площи: защитни, рекреационни
4.44
0.23
0.13
Обща площ на терните на зелената система (А +Б)
446.68
12.93
13.11
II. Извънградска територия
Обща площ в ха
% от зоната
На жител в м2
Горски територии
46.28
0.97
1.36
Водни течения и водни площи
321.17
6.72
9.43
Всичко община Пловдив:
814.13
7.99
23.9
Съществен проблем е застрояването на различни жилищни сгради и кооперации в междублоковите пространства. Това ограничава силно тревните площи в града и намалява процентното съотношение между тях и броя на населението.
Не трябва да се пренебрегва и фактът, че голяма част от зелените площи около жилищните сгради се ползват като паркинги или стават място за поставяне на метални бараки, използвани като гаражи. Поради увеличения брой на автомобилните превозни средства в последните години и рязкото намаляване на свободните места за паркиране зелените площи стават жертва на непрекъснато унищожаване. Все още общината и кметските институции не са взели необходимите мерки за опазване на тези зони.
Метални бараки, използвани като гаражи. и кола, паркирана в междублоково пространство.
Много голям проблем възниква и със самата поддръжка на зелените площи. Летните месеци са особено благоприятни за развитието на различни насекоми, носещи зарази и болести като комари, кърлежи и други. През последните няколко години се правят опити зелените зони да бъдат обезпаразитени, но въпреки всичко това не е достатъчно, за да се спре развитието и увеличението на броя на насекомите. Много често се оказва, че обработката на зелените площи не е извършена в най-благоприятното за това време и впоследствие местните паркове и градини вместо в място за избягване от ежедневието се превръщат в ад за жителите на града.
Тревните площи не се поддържат редовно – не се косят и пръскат с пестициди, което засилва проблема с вредителите.
Освен борбата с различните вредители много важна е също поддръжката на тези обекти. Из по-малките локални паркове и междублоковите пространства много често се наблюдава струпване на боклуци, които с години не са почиствани. Също общинските и кметските служби през последните десет години не са извършвали огледи на различните дървета в междублоковите пространства и много от тях са в окаяно състояние – с изпочупени, изсъхнали клони, заплашващи да паднат върху минувачите при всяка буря.
Не трябва да се пренебрегва, че през посочения период общината и кметските служби не са създали почти никакви нови зелени площи, което при развитието на града и увеличеното строителство, отбелязва една негативна тенденция. Почти липсват посадени нови дръвчета, а много от стария дървесен фонд е в незадоволително състояние и спешно трябва да бъде подменен, за да не доведе до проблемни ситуации и инциденти.
Едно от малкото новопосадени дръвчета, намиращо се пред Централна поща.
В заключение трябва да се отбележи сравнително доброто състояние, в което се намират различните паркове и градини, които се стопанисват от специалния отдел на общината „Паркове и градини”.
Почти навсякъде има достатъчно нови и стари пейки, детските съоръжения са в задоволително състояние, в парковете има посадени свежи цветя, подходящи за сезона, поставени са почти навсякъде кофи за боклук.
Пролетно разнообразие в парковете
Всичко това създава една спокойна и приятна атмосфера на жителите на града, които винаги могат да потърсят спокойствие и отмора в множеството паркове и градини в Пловдив.
