Седемдесетте години на ХХ век. От ляво на дясно на първия ред: Асен Крумов, Мехмед Мусов, от Пушките, Славчо Семков, Пано Бозов. На втория ред: Минчо Едрев, Мойно Добрев, Мустафа (Чилко) Асанов и Вълчо Танчев. На третия ред: Добри Кардаша - барабанчик и Мустафа (Мильо) Асанов - топанджия.

Асен Крумав с жена си Рамизе Салиева и внучката Анелия

Асен Иванов Игнев-Мантев

Внучката на Асен Иванов Игнев-Мантев, Ирена със съпруга си Мирослав, който е бил изоставен като бебе и отгледан от цигани в с. Гозница, с дъщеря си Анелия.

Семейството на дъщерята на Асен Михайлов Асенов - Рени, и Мирослав Цанов Мирчев с децата им Цвети и Кристиян.

От ляво на дясно: Елена Асенова, Юлияна Асенова, Асен Михайлов Асенов, детето Филисия Мариянова.

През 1957 година по нареждане на властта от циганите се формира "турски" ансамбъл, защото трябвало да има ансамбъл на малцинствата. Тъй като те не знаели турски, с кирилица им написали турски текстове. Изпълнявали турски и български песни. От ляво на дясно клекнали: Пушката, Альо, Сабри, Уската Мехмедов, Той е ръководител. Втори ред, жените: Ремзия (сега живее в Малиново), Рабие (на Уската жена), Еминка от Пушките (женена в Угърчин), после е Антоанета, Айше (на Рамадан сестра) и Гюлка (на Мутката сестра). Трети ред: Мехмед (на Ремзието мъжа), Байрям (на Еминето мъжа), Милко (на Асан бръснаря сина), брата на Антоанета Бако, на Рама мъжа и Мутката, на дядо Аско биволаря сина.

Антоанета Александрова обяснява снимката за спомен: "От ляво на дясно: клекналото дете е на батко Доко, на брат му момиченце, после на Резата дъщеря Алие, брат ми Богдан (Байрям), жената на брат ми Пенка (Атидже), детето пред нея е дъщеря й Еминка, сега как са я кръстили не знам, сигурно Емилия, мъжът ми, до него баща ми Андрей (Ахмед), детето в ръцете му е другото момиченце на брат ми – Анетка. Прави: братовчед ми Богдан (Байрям) от с. Абланица, работеше в управата на ТКЗС в село, до него е жена му Роза – сестра на Пейо печкаря в село, майката на братовчеда Салка, българското й име не знам, жената с детето съм аз, а детето е дъщеря ми, до мен е майка – Емине се казваше, българското й име не знам, до майка е жената на батко Доко – Ася мисля, че се казва сега, а старото Атидже, батко Доко, първата жена на брат му Гариб."

От ляво на дясно: Бано Богданов (зет на Пею), сетрата на Пею - Роза, Пею, жената на Пею, майката на зетя, съпругата на Исмаил - брат на Пею, Емина, брат му Исмаил, Клекналото дете е Миро на дете на Исмаил.

Махалата се снима за спомен. Крайната вдясно, права, е Асие Личкова Асанова