Николай Димитров, студент трети курс

(2006-2007)

. политология в Пловдивския университет

Конрад Аденауер 

Конрад Херман Йозеф Аденауер (*5 януари 1876 Кьолн – †19 Април 1967 г.  Рьондорф)  е първият канцлер на Германия – 1949-1963 година – (общо 14 години, 1 месец и 1 ден) и министър на външните работи – 1951-1955 г. От 1950 до 1966 е първият председател на християндемократическия съюз (CDU). 

Аденауер определя не само за времето на своето управление, но и за в бъдеще политическата позиция на Федерална република Германия. Основни опорни точки са обвързване със запада, обединяване на Европа и приемане на ФРГ в НАТО. След сериозни вътрешно-политически конфликти и борби той успява да наложи системата на пазарна икономика – нещо нехарактерно за другите европейски страни по онова време. Следва стриктно антикомунистически курс на управление и назначава на важни държавни постове бивши  националсоциалисти, при условие че те изразят готовност за сътрудничество за демократичното развитие на Германия.

На 18 септември 1917 е избран за кмет на град Кьолн и по този начин става най-младия кмет на голям град в Германия. На тази си длъжност остава до 1933 г. Известен е като най-скъпия кмет на Германия – заради заплатата и проектите си. По време на неговото управление са възстановени университетът и изложението в Кьолн. На 12 март 1933 неговата “Централна партия” губи на изборите от националсоциалистическата партия, която в последствие го преследва по различни причини. На няколко пъти е арестуван за кратко, като веднъж е заради неуспелия атентат срещу Хитлер на 20 юли 1944, при което прекарва  малко повече от месец в концлагер, от който впоследствие успява да избяга.

След войната е назначен от американците отново за кмет на Кьолн, но няколко месеца по-късно британците го обявяват за неспособен да се справя с функциите си и той е освободен от този пост. За кратко му е забранено да упражнява политическа дейност. Реалните мотиви за отстраняването му са тайните планове на Аденауер да създаде малка автономна държава на брега на Рейн.

Аденауер използва времето, когато не е професионално ангажиран, за да укрепи позициите си в партията.  И го прави доста успешно – на 5 Февруари 1946 е избран за председател на CDU  в Рейнска област, през март за председател на CDU на британската зона на влияние, през октомври за председател на CDU в парламента на тогава най-голямата немска провинция – Нордрайн–Вестфален (Северен Рейн - Вестфалия). През 1948 г. става председател на парламентарния съвет, въпреки че извън британската зона на влияние е бил почти непознат, особено в сравнение с личности като Курт Шумахер от социалдемократическата партия (SPD)  или Лудвиг Ерхард. Ha 1 септември 1949 е избран за председател на коалицията CDU/CSU и така става и кандидат за канцлерското място.

На 15 септември 1949 е избран за канцлер с 1 глас мнозинство – включително неговия собствен. Решаващият глас обаче идва от опозицията – единствен глас “за” от Баварската партия - Йохан Вартнер.

Аденауер е преизбиран 3 пъти - 1953, 1957 и 1961 г. с рекордни резултати. На никой друг в немската история не му се е отдавало да бъде избиран с абсолютно мнозинство – изборите 1957 г. Въпреки че коалицията CDU/CSU е можела да управлява сама, Аденауер предпочита да образува коалиция с някоя по-малка партия, за да може да държи в шах CSU и да се предпази от евентуалните опити да бъде свален заради вътрешнопартийни несъгласия. Все пак той е бил известен с авторитарния си начин на управление и не е бил харесван от много хора.

Основното си внимание Аденауер е обръщал на външната политика. От 1951 до 1955 е едновременно и външен министър – това е постигано само от още един немски канцлер – Хелмут Шмид, - но той е бил външен министър само за 2 седмици в края на мандата си през 1982 година. Основните насоки на външната политика на Аденауер са били:

Ø създаване на тесни връзки с останалите западноевропейски държави,

Ø силни икономически връзки с Франция и Белгия,

Ø много добри политически връзки със САЩ.

Той е и един от първите, които открито подкрепят идеята за обединени европейски щати, защото само те могат да осигурят и гарантират дълготраен мир в Европа.

Среща на Аденауер с Бен Гурион

През 1952 г. Аденауер подписва Люксембургската спогодба с новообразуваната държава Израел, според която Германия изплаща като жест на извинение и добронамереност на всеки израелски бежанец по 3000 марки или общо 3 450 000 000 западногермански марки, предимно във вид на стоки немско производство. Тази постъпка му коства добрите отношения с тогавашния финансов министър. През 1960 се среща с израелския министър-председател Давид Бен Гурион в Ню Йорк, а през 1966 отива като първи високопоставен немски политик на посещение в Израел.                                                      

Отношението му към източния блок и СССР е много негативно и той не вижда възможност за сътрудничество и добри отношения с тоталитарните държави. Въпреки това той успява през 1955 година, след официалното приключване на Втората световна война от страна на СССР, да посети Москва и да освободи всички немски военнопленници.

Малко известно е, че Аденауер от 1949 година се бори за превъоръжаването на Западна Германия. Дори през 1957 г. одобрява проект, според който Германия, Франция и Италия трябва съвместно да създадат  атомна бомба. След идването на Де Гол на власт проектът пропада.

Икономическата и социалната политика са на по-заден план в управлението му. Противно на тогавашните тенденции в Европа той следва твърд курс на пазарна икономика. Като твърд консерватор Аденауер следва курс на конфронтация с всички социалисти и социалдемократи, които за него са били едно и също. Основен лозунг на предизборните му кампании е бил: “Свобода или социализъм”. Активисти на левите партии са били преследвани, някои партии са били забранени. На висши постове назначава бивши националсоциалисти и е използвал някои закони от времето на Хитлер и националсоциализма, най-известният от които е бил така нареченият “Параграф 175”, който забранява хомосексуализма.

След 14 години управление - второ място по време на управление след Хелмут Кол, - Аденауер напуска през 1963 г. канцлерския пост, но, чрез многото си медийни изяви и  посещения в други страни, остава важна фигура в политическото пространство. През 1965 г. се изказва положително за евентуална широка коалиция, а през 1966 – малко преди смъртта си, - че евентуалните отношения с източния блок са въпреки всичко възможни. До смъртта си той е депутат. Със своите 91 години и 3 месеца и половина и досега той е най-възрастният депутат в немския парламент.

Конрад Аденауер умира след кратко боледуване от грип и 2 инфаркта на 19 април 1967, в дома си в Рьондорф, където е и погребан.  

На негово име са кръстени летището в Кьолн, единият от двата представителни самолета Еърбъс A310 на Немските военновъздушни сили и моделът на Мерцедес, използван от него през 50-те години като официална лимузина.

През 2003 г. е избран от зрителите на Втора немска телевизия (ZDF) за най-великия германец за всички времена.

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) ☼ Защо преходът беше такъв? ☼ Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼  Новите йерархии ☼  СРЕДНАТА КЛАСА☼  КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼ 

Copyright ©1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.

 Монета от 2 DM с

 лика на Аденауер