« »

април 2018

 ПВСЧПСН
13 1
142345678
159101112131415
1616171819202122
1723242526272829
1830 

май 2018

 ПВСЧПСН
18 123456
1978910111213
2014151617181920
2121222324252627
2228293031 

юни 2018

 ПВСЧПСН
22 123
2345678910
2411121314151617
2518192021222324
26252627282930 

юли 2018

 ПВСЧПСН
26 1
272345678
289101112131415
2916171819202122
3023242526272829
313031 

август 2018

 ПВСЧПСН
31 12345
326789101112
3313141516171819
3420212223242526
352728293031 

септември 2018

 ПВСЧПСН
35 12
363456789
3710111213141516
3817181920212223
3924252627282930
« »

Статии от 21 март 2017г.

Ден на поезията и на гората. Празник на Кюстендил. Нова година за бахайската общност.

21 март 2017 г.

Световен ден на гората

Отбелязва се от 1972 г. в деня на пролетното равноденствие по инициатива на 23-ата сесия на Европейската конфедерация по земеделие (ноември 1971), подкрепена от Организацията на ООН по прехрана и земеделие, за да се защити флората и фауната на горите.

Световен ден на поезията

Отбелязва се по решение на 30-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) /26 октомври - 17 ноември 1999/ в Париж, Франция, прието на 3 ноември 1999 г. "За всеки жив читател и всеки жив поет." Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света и, както пише в декларацията на ЮНЕСКО, "да даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия".

Начало на Лунната нова година

Начало на Лунната нова година според лунно-слънчев календар - "ерата Шака". По него годината започва на 22 или на 21 март в зависимост от това дали е високосна или не. Ортодоксалните индуси и досега водят летоброенето си според лунния календар.

Религиозен празник за Бахайската общност

"НОУ - РУЗ" (БАХАЙСКАТА НОВА ГОДИНА). Религиозен празник за Бахайската общност в България. Определен с Решение 1011 на Министерски съвет от 12 декември 2012 г. за определяне на дните за религиозни празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, през 2013 г

 

Международен ден на кукления театър

През 2003 г. по решение на Международния съюз на куклените театри към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) този ден се посвещава на популяризирането и подкрепата на това изкуство – толкова любимо на децата. По този повод в почти всички театри в големите градове се организират куклени представления.

 

Празник на Кюстендил- "Кюстендилска пролет"

Обявен е с решение на Общинския съвет от 1965 г. Официално се отбелязва от 1966 г. Честването има дългогодишна история, като празник "Св. четиридесет мъченици" отбелязван в м. "Хисарлъка". В основа на празника "Кюстендилска пролет" е соларният култ, почитанието на слънцето като божество, чиято живителна сила събужда спящата през зимата природа, отключва изворите, довежда птиците и цветята, дарява селянина с надежда за плодородие, предприемача с очакване на добра печалба, всеки човек със здраве и щастие. Това е първият в страната празник, който има статут и е патентован в Патентно ведомство на България. Символ на празника е девойката "Кюстендилска пролет" и нейните две подгласнички. Те се избират чрез конкурс.
http://calendar.dir.bg

 

На този ден в историята

Изселници от Северна Добруджа
1909 - Чрез закон се задължават изселващите се от Северна Добруджа българи да продават земите си по занижени цени на румънската държава. Дадени са политически права на населението в Северна Добруджа.

Убит Петър Берон

1871 - В имението си край Крайова е убит Петър Берон. Той е виден възрожденец- учен, енциклопедист, просветен деец, педагог, естественик, лекар и философ. Роден е в Котел, където учи първоначално при поп Ст. Владиславов (по-късно Софроний Врачански). След това учи и в гръцкото училище в Букурещ. От 1821 г. до 1825 г. учителства в Брашов, а от 1825 г. до 1831 г. следва медицина в Мюнхен (Германия). След това до 1841 г. Берон работил като лекар в Крайова. От 1843 г. до края на живота си той се занимавал предимно с научна дейност. Най-големи са неговите заслуги в областта на българското просветно дело. Като учител в Брашов през 1824 г. съставя първия български учебник - "Буквар с различни поучения" ("Рибен буквар"). В него са засегнати въпроси от различни области на знанието и това му придава характер на малка енциклопедия. Освен това "Рибен буквар" е написан на жив, говорим български език и това го прави леснодостъпен за децата. С него Берон се изявява като първия български педагог, обявяващ се решително за светско образование. С "Рибен буквар" той поставя началото на нов етап в българското просветно дело. Берон подпомага образователното дело в българските земи, като дава средства за откриване на светски училища в различните краища на страната. Той написва около 20 научни труда. Живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага, Атина. Владее 9 езика. Голяма част от наследството си завещава на български училища.

През 1964 г. сърцето му (балсамирано още при смъртта му) е пренесено в Котел.