20 септември 2017г.

1916 г. — Издигната е кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература за 1917

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

« »

септември 2017

 ПВСЧПСН
35 123
3645678910
3711121314151617
3818192021222324
39252627282930 

октомври 2017

 ПВСЧПСН
39 1
402345678
419101112131415
4216171819202122
4323242526272829
443031 

ноември 2017

 ПВСЧПСН
44 12345
456789101112
4613141516171819
4720212223242526
4827282930 

декември 2017

 ПВСЧПСН
48 123
4945678910
5011121314151617
5118192021222324
5225262728293031

януари 2018

 ПВСЧПСН
011234567
02891011121314
0315161718192021
0422232425262728
05293031 

февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1234
06567891011
0712131415161718
0819202122232425
09262728 
« »

Статии от 14 септември 2017г.

КРЪСТОВДЕН. Празник на пожарникарите. Празник на Силистра...

14 септември 2017 г.

На този ден Православната църква чества:

ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ И ЖИВОТВОРЯЩ КРЪСТ ГОСПОДЕН (Кръстовден)

(Строг пост)

В древността, преди Христовото разпятие, кръстът се е смятал за знак на безчестието и позора. На него окачвали и бесели най-големите престъпници. След смъртта на Иисус Христос той се превръща в олицетворение на жертвената любов, на победа над злото. Превръща се в символ на вярата и боголюбието, става свещена утвар. Разпънат на него, Спасителят с кръвта си го осветил. Затова и датата 14 септември е определена за ден в памет на Христовите страдания и в чест на Въздигането на животворящия кръст Господен.

Според преданието по време на царуването на император Константин станали важни събития, които утвърдили християнството. Константин бил син на цезар Констанций Хлор, който владеел Галия. Майка му Елена била от неизвестен род, но затова пък благочестива християнка. След смъртта на баща си Константин заел престола и започнал да управлява с кротост и мъдрост. По това време римската империя се разпадала. Италия се владеела от цезар Максенций, който бил зъл и користолюбив. Върл противник на християните, той ги подлагал на небивали гонения. Затова народът се обърнал за помощ към Константин. Императорът събрал войска и тръгнал в поход. Когато наближавал Рим, един ден по пладне, видял на небето кръст от звезди и надпис „с това ще победиш". Същата нощ му се явил и Христос и му заповядал да направи знаме, което да прилича на кръст. Да изобрази същия знак на щитовете, мечовете и шлемовете на своите войници. Константин така и направил. Под спасителния символ, макар войската му да била малочислена, в голямата битка, станала през 312 година, той победил Максенций, чийто бойци били трикратно повече, и триумфално влязъл в Рим. Без да бъде християнин, император Константин признал, че тази победа му била дадена от Господа.

Видението на кръста се повторило още два пъти, което станало причина той да приеме християнската вяра.
Възрадвана от тази постъпка на сина си, майка му Елена пожелала да отиде в Палестина и види местата, където живял Спасителя. От всичко най-много искала да намери кръста, на който бил разпънат Иисус Христос. След дълги издирвания, в земята били намерени три кръста. Но, за да разберат кой е на Божия син, по предложение на йерусалимския патриарх Макарий, последователно ги допрели до неизлечимо болна жена. Единият от трите донесъл изцерение на умиращата и така се разбрало кой е живототворящият. Това станало в 326 година пред очите на множество народ. Сред него имало и езичници, които видели чудото, повярвали в Христос и приели светото кръщение.

Четири пъти в годината Православната църква чества светия Господен кръст:

  • на Третата неделя от Великите пости, наричана Кръстопоклонна;
  • на Велики петък, който предхожда Възкресение Господне
  • на 1 август - Изнасяне честното дърво на животворящия кръст Господен;
  • на 14 септември - въздигане на Христовия кръст.

На този ден според каноните на църквата се спазва строг пост.

Датата 14 септември, колкото и да се свързва с честването на животворящия кръст Господен, толкова според народния календар си остава един от най-жизнерадостните селски празници. В противовес на църковния канон, който изисквал строги пости, народът ни обратно, правел е събори, панаири, курбани. Според стародавното вярване празникът се нарича Кръстовден, защото по това време на годината „денят се кръстосвал с нощта". В повечето райони по тия дни започвал и гроздоберът. Жените в градините пък „кръстосвали", „загърляли", т.е. заривали стеблата на многогодишните цветя в градинките си, защото от тая дата водата в реките, езерата, ручеите започвала да изстудява и можело растенията да се „пресекат". Случвало се оттук нататък да паднат и първите слани.

По традиция на Кръстовден свещеникът обикалял къщите и четял за здраве, поръсвал със светена вода.

На Кръстовден според традицията, селища, които не си били нарекли събор, празнували родово, фамилиите се събирали на тържествена вечеря. Било задължително на трапезата да има сварени само в подсолена вода късове овнешко, печено „хвъркато", баница, печена или варена тиква.

Обичай било да се честват чакръкчиите - т.е. ония народни лечители, които умеели да наместват изкълчени и навехнати крайници или счупени кости. Оздравелите ги посещавали и в знак на благодарност за възвърнатото здраве им носели погача, ярка, мед, китка чемшир, завързана със син конец, наниз червени чушки. Давали им и сребърна пара. Чакръкчията от своя страна слагал на двора трапеза и канел всеки, който минел край къщата му, да влезе, да пийне и хапне и да споменува с добро Божията милост, проявила се чрез умението на лечителя да дарява на болни изцеление.

Именици: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.

-------------

"Православни традиции и български стародавни вярвания" - Вера Грозева, 1994 г. - Омда, Есенни празници

Вижте още на страниците на Омда:

 

14 септември е празник на градовете: Бяла Слатина и Силистра.

 

На 14 септември пожарникарите в България отбелязват своя професионален празник

Началото е поставено на същия ден през далечната 1905 година в София, когато е бил открит първият пожарникарски събор.

По време на Първия пожарникарски събор 17 пожарни команди от страната за първи път се обединяват и определят бъдещото изграждане и развитие на пожарното и спасително дело в България.

По този повод всяка година на този ден пожарникарите отбелязват своя професионален празник и отдават почит към паметта на загиналите си колеги при изпълнение на служебния им дълг.

 

На този ден в историята:

1752 г. — Британската империя приема Григорианския календар и пропуска 11 дни (предишният ден е 2 септември).
1812 г. – Наполеонови войни: Седем дни след Бородинската битка, Наполеон със своята Велика армия влиза в Москва без бой, но намира градът изоставен и запален от отстъпващите руснаци.
1829 г. – Руско-турска война (1828-1829): Османската империя сключва с Русия Одринския мирен договор, който слага край на войната.
1867 г. — Излиза първото издание на “Капиталът” на Карл Маркс.
1901 г. — Президентът на САЩ Уилям Маккинли умира след покушението от 6 септември и поста заема Теодор Рузвелт.
1911 г. — При атентат в Киевския театър смъртоносно е прострелян министър-председателят на Русия Пьотър Столипин, който умира четири дни по-късно.
1917 г. – Временното руско правителство обявява Руската империя за република.
1918 г. — Първа световна война: Започва атаката на Антантата при Добро поле.
1939 г. — VS-300 на Игор Сикорски става първият успешно изпробван хеликоптер.
1943 г. — Назначено е правителство на България начело с Добри Божилов.
1944 г. — Излиза първият брой на вестник “Земеделско знаме”, орган на БЗНС, с главен редактор Никола Петков.
1959 г. — Съветският космически апарат Луна 2 става първия обект с човешки произход на Луната, разбивайки се на нейната повърхност.
1960 г. — Приключва срещата в Багдад на страните производителки на петрол, с която се създава ОПЕК.
1978 г. — СССР изстрелва автоматичния космически апарат Венера 12.
1999 г. — Кирибати, Науру и Тонга се присъединяват към Организацията на обединените нации.
2006 г. — Покрив на летище на испанския остров Менорка се срутва и затрупва над 20 души. Според данни на регионалното правителство само трима души са пострадали при инцидента.