« »

май 2018

 ПВСЧПСН
18 123456
1978910111213
2014151617181920
2121222324252627
2228293031 

юни 2018

 ПВСЧПСН
22 123
2345678910
2411121314151617
2518192021222324
26252627282930 

юли 2018

 ПВСЧПСН
26 1
272345678
289101112131415
2916171819202122
3023242526272829
313031 

август 2018

 ПВСЧПСН
31 12345
326789101112
3313141516171819
3420212223242526
352728293031 

септември 2018

 ПВСЧПСН
35 12
363456789
3710111213141516
3817181920212223
3924252627282930

октомври 2018

 ПВСЧПСН
401234567
41891011121314
4215161718192021
4322232425262728
44293031 
« »

Статии от 8 юли 2018г.

Основан Париж, роден Елин Пелин. Изцеляването на бесноватия

8 юли 2018 г.

Ден на любовта и верността

/Русия/ 8 юли е денят на Св. Петър и Св. Феврония Муромски  - чудотворци-покровители на влюбените, покровители на любовта и верността.

Молят се: младите да им даде Бог истинска, вечна любов, а семейните - за съгласие и мир в домовете.

Русия отбелязва този празник вече четвърта година в деня, в който се почитат православните покровители на брака - св. Петър и Феврония Муромски (Муром е град във Владимирска област на 500 км от Москва). Всяка година на този ден на съпрузите, които са заедно повече от 25 години, се връчва медал „За любов и вярност”, като тази година с този медал ще бъдат наградени над 5 хиляди семейства, а младоженците ще получат ювелирни украшения. /bulgarian.ruvr.ru/

 Световен ден за борба с алергиите - Чества се от 2005 г. по инициатива на Световната организация за борба с алергиите (WAO) с Решение на Световния конгрес за борба с алергиите в Мюнхен, Германия (26 юни – 1 юли 2005), с цел популяризиране на информацията за алергичните заболявания и превенцията им.

Велинградски празници на културата /до 15-и юли/.

Официалното им откриване е на 7 юли, когато е Денят на Велинград. Началото на Велинградските празници на културата всяка година е в Деня на града - първата събота на месец юли. За първи път са организирани на 18 юни 1972 г. През 2012 г. е тяхното 40-о юбилейно издание.


На този ден Православната църква чества:

Пета неделя след Петдесетница - ИЗЦЕЛЯВАНЕТО НА ГАДАРИНСКИЯ БЕСНОВАТ

Св. великомъченик Прокопий († 303). Св. преподобни Теофил Мироточиви, Македонски († 1548)


ИЗЦЕЛЯВАНЕТО НА ГАДАРИНСКИЯ БЕСНОВАТ

"И преплуваха [Иисус и учениците Му] в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.

А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.

Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.

Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната.

А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.

Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.

А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният. И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна" (Ев. Лук. 8:26-37).


Житие на св. преподобни Теофил Мироточиви

Преподобни Теофил бил родом от с. Зиляхово (по гръцки Зихна), разположено по средата на пътя между градовете Драма и Серес. А всеизвестно е, че до Балканската война, 1912 - 1913 г., всички села около тези градове били населени с българи.

Получил добро образование, той обичал да чете Свещеното Писание, житията и творенията на светите отци, на които се стараел да подражава в добродетелите. Заради високите си достойнства той се удостоил със свещенство. Преподобни Теофил силно се привързал към рендинийския епископ Акакий, приятел на цариградския патриарх св. Нифонт.


Веднъж епископ Акакий бил изпратен от патриарха в Александрия, за да провери със собствени очи чудесата на александрийския патриарх св. Йоаким. В това пътуване го придружил и преподобни Теофил. За да посрами мохамеданските и еврейските врагове на християнството и за да се потвърдят думите на Евангелието, св. Йоаким с името Христово преместил планината близко до Кайро и изпил пълна чаша с отрова, без да претърпи вреда.

Връщайки се от Александрия, епископ Акакий и преподобни Теофил посетили Синайската планина и светия град Йерусалим, където Акакий починал. Като се върнал в Цариград, преподобни Теофил заварил вече новия патриарх Пахомий на мястото на оттеглилия се патриарх св. Нифонт. Заради високото му благочестие и образованост новият патриарх го задържал да изпълнява писмените дела на патриаршията. Но отегчен от доволството на външния живот и от почитта на народа, Теофил напуснал длъжността и се оттеглил в Атонския манастир Ватопед. Там той отдал своя духовен живот под ръководството на намиращия се в манастира епископ и всеки ден извършвал божествена литургия.

Подир смъртта на епископа той се поселил в манастира Ивер, гдето му възложили монашеско послушание да преписва книги. Славата за него се разнесла не само по Света гора, но и в далечните околности. Жителите на Солун настойчиво го молели да приеме тяхната архиепископска катедра. По това време патриархът случайно се намирал в Солун. С писмо той повикал Теофила за свиждане. Преподобни Теофил обаче побързал да приеме велика схима, за да няма - според каноните - право да свещенодейства. Така отклонил молбата на солунчани. С благословението на игумена на Иверската обител той си построил малка колиба близо до подвижника Дионисий, с когото започнал да споделя трудовете на строгото отшелничество.

Оттук отишъл в гр. Карея при други прославени подвижници, Кирил и Серафим. Най-после се поселил в килията "Св. Василий" заедно с ученика си Исак. Тук неговият изключителен подвиг бил духовният труд или съсредоточаване на ума чрез постоянна сърдечна молитва. По този начин преподобни Теофил стигнал състоянието на апостол Павел: "Вече не аз живея, а Христос живее в мен". Като очистил сърцето си от страсти и лоши помисли, той станал чист съсъд на Светия Дух.

Като предузнал своята близка кончина, Теофил написал изповедание на вярата и духовно завещание. След това се простил с всички, приел пречистите Христови Тайни, легнал на одъра си и изрекъл последни слова: "Господи Иисусе Христе, приеми духа ми!" Преподобни Теофил умрял на 8 юли 1548 г. От неговите мощи потекло благовонно миро, затова преподобни Теофил се нарича мироточиви. При тях ставали чудеса на изцерение.
----------------------------------

*Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев). /pravoslavieto.com/



На този ден в историята

- основан е Париж, роден е Елин Пелин.

52 пр.н.е. г. — Основан е град Париж.
1878 г. — В София е открито Военно училище за обучение на командни кадри.
1947 г. — Правителството на Георги Димитров дава категоричен отказ от американска финансова подкрепа по Плана Маршал за възстановяване на Европа, от която се възползват 16 западноевропейски страни.
1950 г. — Богословският факултет при Софийския университет се отделя с указ на 1 Народно събрание и се превръща във Висше духовно училище (Духовна академия) при Българска православна църква.
1963 г. — САЩ налагат финансово и икономическо ембарго на Куба.
1971 г. — Съставен е Държавен съвет на Народна република България.

Родени

135 г. от рождението на Елин Пелин (Димитър Стоянов)
На 8 юли 1877 г. е роден Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) - български писател класик. Родом е от с. Байлово, Софийско. През 1895 г. напуска гимназията и става учител в родното си място. Следващата година кандидатства в Рисувалното училище, но не е приет. За пръв път печата през 1895 г. От 1899 г. е в София, където работи като журналист, издава сп. "Селска разговорка". От 1903 г. с помощта на проф. Ив. Шишманов е назначен на служба в Университетската библиотека, а през 1906-1907 г. - командирован във Франция. От 1926 г. до 1944 г. е уредник на музея "Иван Вазов" в столицата. Участва в редактирането на в. "Българан", сп. "Слънчоглед", в. "Развигор", детски издания. Член е на БАН от 1940 г. Негови съчинения: "Разкази" (т. I, II, 1904 г., 1911 г.), "Гераците" (1911 г.), "Пижо и Пендо" (1917 г.), "Сборник от разкази" (1923 г.), "Земя" (1928 г.), "Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе" (1933 г.), "Ян Бибиян на луната" (1934 г.), "Под манастирската лоза" (1936 г.) и др. Елин Пелин е един от най-популярните български автори за деца. Умира на 3 декември 1949 г.

Починали

Годишнина от смъртта на Пърси Биш Шели
На 8 юли умира Пърси Биш Шели, английски поет /1792-1822/. Смятан е за един от най-изтъкнатите представители на романтизма с Джон Кийтс и Джордж Байрон. Той е смятан за един от най-добрите лирически поети, писали на английски език. Сред най-значимите му работи са поемите „Адонаис“ и „Освободеният Прометей“. Ексцентричният живот на Шели и безкомпромисният му идеализъм го превръщат в широко известна и силно очерняна личност, още докато е жив. По-късно той става идол за следващите две или три поколения британски поети. Втората съпруга на Пърси Шели е известната писателка Мери Шели, автор на „Франкенщайн“.
1932 г. — Александър Грин, руски писател (* 1880 г.)
1994 г. — Ким Ир Сен, севернокорейски ръководител (* 1912 г.)