26 май 2018г.

Св. мъченик Георги Софийски,мъченици българи от Армения, празник на Божурище, Ихтиман...

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

« »

май 2018

 ПВСЧПСН
18 123456
1978910111213
2014151617181920
2121222324252627
2228293031 

юни 2018

 ПВСЧПСН
22 123
2345678910
2411121314151617
2518192021222324
26252627282930 

юли 2018

 ПВСЧПСН
26 1
272345678
289101112131415
2916171819202122
3023242526272829
313031 

август 2018

 ПВСЧПСН
31 12345
326789101112
3313141516171819
3420212223242526
352728293031 

септември 2018

 ПВСЧПСН
35 12
363456789
3710111213141516
3817181920212223
3924252627282930

октомври 2018

 ПВСЧПСН
401234567
41891011121314
4215161718192021
4322232425262728
44293031 
« »

Статии от 6 май 2017г.

Свети Георги Победоносец

6 май 2017 г.


Свети Георги Победоносец, Гергьовден

6 май 2017 г.

 

23 АПРИЛ — СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК, ПОБЕДОНОСЕЦ И ЧУДОТВОРЕЦ ГЕОРГИ. СВЕТА МЪЧЕНИЦА АЛЕКСАНДРА
Свети великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклетиан (284—305 г.) в малоазийската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се пре¬селила в Палестина, където била родена и където имала голямо имение. Младият Георги — красив, снажен и мъжествен — постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и той на 20-годишна възраст получил чин военен трибун. За показаните от него доблест и храброст сам император Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и го назначил на отговорна длъжност във войската и дори член на държавния съвет. По това време императорът не знаел, каква вяра из¬повядва младият военачалник.
Георги бил съвсем млад, когато починала майка му, и той станал на¬следник на голямо богатство. По. това време император Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Той заповядал да се изгарят книгите им, да бъдат разрушени храмовете им, а самите те да бъдат,предавани на мъче¬ние. Като узнал това. Георги започнал да се готви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, които имал у себе си, а за имущество¬то си в Палестина наредил: робите да бъдат освободени, а имотът да бъде раздаден на бедните. По този начин той уредил всичките си житейски работи.
След като издал законите за преследване на християните, император Диоклетиан свикал в гр. Никомидия управителите на източните провин¬ции и им дал подробни указания, как да постъпват с християните. Като презрял всякакъв човешки страх, смелият войн Георги високо заявил пред този съвет:
—    Докога ти, царю, и вие князе и съветници, ще разпалвате своя гняв срещу християните? Докога ще гоните и ще мъчите невинните и добродетелни люде, които никога с нищо не са обидили и на всички дават пример за благочестив живот? Вие се заблуждавате, защото вашите идоли не са богове. Иисус Христос е истинският Бог. Или познайте истината и се научете на благочестие, или пък престанете да смущавате със своето безумие тези, които са я познали.
Всички останали изумени от неочакваното изказване на Георги и от неговата смела реч, мълчали и чакали да заговори императорът. Дио¬клетиан сам бил учуден и дълго мълчал. Най-после дал знак на про-консула Магненций да отговори на Георги. Магненций запитал младия войн:
—    Кой те накара да извършиш тази дръзка постъпка?
—    Истината — отговорил Георги.
—    Коя е тази истина?
—    Истината е сам Христос, гонен от вас.
—    Та нима и ти си християнин? — запитал Магненций.
—    Аз съм раб на Христа, моя Бог; с надежда в Него аз дойдох добро¬волно тук пред вас, за да свидетелствувам за истината.
Дигнал се невъобразим шум. Раздали се викове и хули, и никой не-могъл да разбере нищо. Най-после Диоклетиан заповядал на всички да млъкнат, обърнал се към Георги и заговорил:
—    Аз отдавна те познавам, Георги, и винаги съм се учудвал на твоята храброст и мъжество. Удостоих те с висок сан. И сега съм готов да ти про¬стя дръзката постъпка заради предишните ти заслуги. Като баща те съвет¬вам: не погубвай твоята младост, не се лишавай от военната си слава и от честта на своя сан. Принеси жертва на боговете и ще бъдеш удостоен с още по-голяма чест.
—    По-добре ти, царю, познай истинския Бог, повярвай в Него и Му принеси хвалебна жертва, и Той щете удостоисЦарство небесно. Земното Царство е непостоянно, богатството е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да ме уплашат и няма да разколебаят вярата ми!
Разгневен, Диоклетиан дори не го оставил да се изкаже и заповядал Да го затворят в тъмница. Пак по негова заповед войниците поставили краката му в клада, проснали го на земята по гръб, а върху гърдите му сложили тежък камък. В това положение Георги прекарал цялата нощ, като мъжествено понасял страданията и благодарял на Бога.
На другия ден Диоклетиан го повикал при себе си и го запитал:
—    Разкая ли се, Георги?
Мъченикът едвам могъл да говори, но спокойно и твърдо отговорил:.
—    Царю, нима мислиш, че аз съм изпаднал в такава немощ, та сл тези нищожни страдания да се откажа от вярата си? По-скоро ти ще се измориш да ме мъчиш, отколкото аз ще се изморя да търпя мъчения!
Тогава Диоклетиан заповядал да привържат мъченика гол на специал¬но колело, под което били поставени дъски със забити в тях гвоздеи. Като въртели колелото, гвоздеите раздирали тялото на мъченика. През всичкото време той не издал нито един стон. Отначало високо славел Бога, след това тихо се молел и най-после замлъкнал, сякаш е заспал. Като помислил, че Георги вече е мъртъв, императорът, за да осмее християнския Бог, из¬викал:
—    Къде е живият Бог, Георги? Защо Той не те избави от тези мъки? След това заповядал да свалят окървавеното тяло от колелото, а сам
отишъл да принесе жертва в храма на Аполон. Изведнъж небето се затъм¬нило, прсбляснала мълния, чул се страшен гръм, и мнозина чули глас от небето:
—    Не бой се, Георге. Аз съм с тебе!
След малко бляснала необикновена светлина, и ангел Господен в образ на прекрасен юноша се явил, застанал до колелото, сложил ръката си върху тялото на мъченика и изцерил раните му. Георги сам слязъл от колелото и застанал прав, като славел и благодарял на Бога. Изумените войници побързали да отидат в идолското капище и да съобщат на импера¬тора за станалото. След тях и сам Георги отишъл в капището и застанал пред императора. Настанал смут. Диоклетиан не вярвал на очите си, ноГ Георги му казал:
—    Аз съм Георги!
Там имало двама висши чиновници, Анатолий и Протолеон, кои тайно изповядвали християнската вяра. Като видели мъченика здрав те се убедили в силата Божия и извикали:
—    Има само един велик и истински Бог. Той е Богът на християнит Диоклетиан заповядал веднага да ги накажат със смърт. Повярвал
и мнозина други, но се страхували да изповядат открито вярата си. В тов време и съпругата на Диоклетиан, императрица Александра се намирала в капището. Като видяла изцерения мъченик и като чул за явяването на ангела, тя познала истината и искала пред всички да из повяда вярата си в Христа. Стоящите до нея дворцови чиновници я извел из капището и не съобщили на императора за нейното обръщение.
Диоклетиан не се вразумил от тези прояви на силата Божия. Той заповядал да хвърлят Георги в яма, пълна с негасена вар. Като отива към ямата, мъченикът усърдно се молел. След това се прекръстил и свобод но влязал в нея. След три дни императорът заповядал да извадят тялото му и да разпръснат костите му, като мислел, че те вече са изгорели от варта. Войниците били силно изненадани, като видели, че светият мъченик е жив и здрав. Той съсредоточено се молел, а лицето му сияело от небесна радост. Всички, които видели това, били изумени от почуда и славели Божието всемогъщество.
Като узнал това, императорът отново повикал мъченика при себе си и го запитал чрез какви магии запазва живота си. Георги отговорил:
—    Царю, аз се надявах, че след всичко, което се случи, ти вече не ще дръзнеш да произнасяш хули против всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно, и Който по чудесен начин спаеява ония, които се надяват на Него. Но ти си изпаднал в толкова голяма заблуда, че наричаш магии чудесата, които Бог извърши пред твоите очи. Съжалявам за твоята сле¬пота и смятам за недостойно повече да отговарям.
Диоклетиан измислил ново мъчение. На Георги обули нагорещени до червено обуща с гвоздеи отвътре. След това го гонели по улиците, влачели го и жестоко го биели. И при тези тежки страдания мъченикът.повтарял:
—    Тичай, Георги, и ще достигнеш победа!
След това отправил молитва към Бога да му даде сили и търпение:
—    Погледни от небето, Господи, и виж моите страдания! Чуй стоно¬вете на Твоя раб! Намразиха ме за Твоето свято име. Изцери ме и ми дай търпение!
Отпаднал тялом от непоносимите страдания, но бодър ду>:ом, светият мъченик отново бил затворен в тъмница. Пял ден и цяла нощ не преставал да се моли и, по Божия милост, раните му оздравели. След това бил под¬ложен на нови изтезания: удряли го по устата, били го с бич от волски жили, докато разкъсат месата му, давали му да пие силна отрова. Георги всичко понасял търпеливо и Божията сила го подкрепяла и изцерявала раните му. Той не преставал да убеждава изумените езичници, че не с някаква магическа сила и не с човешки хитрини запазва живота си, а Господ го пази и му дава сили.
Най-много се чудел императорът на това, че въпреки всички страдания, лицето на мъченика оставало спокойно и бодро. Удивен от това, импе¬раторът го запитал:
—    Кажи ни, докога ще ни смайваш с твоите дела, и какво е учението на твоя Христос, и ние спокойно ще те изслушаме.
—    Христос — отговорил мъченикът — предвиждайки вашата злоба, ни е научил да не се боим от ония, които убиват тялото, но не могат да погубят душата. На тия, които изпълняват Неговите заповеди, Той дава голяма благодат и е обещал да им даде и сила да вършат дела, каквито Той сам върши.
—    Какви са тези дела? — запитал императорът.
—    Христос изцерявал болни, възкресявал мъртви, дарявал на сле¬пите зрение, на глухите слух.
Наблизо имало пресен гроб, в който бил погребан човек, починал преди няколко дена. Присъствуващите там езически жреци поискали от мъченика да възвърне живота му. По молитвата на светеца Господ възкресил покойника. Пред изумения от учудване народ излязъл жрецът Атанасий, паднал пред краката на Георги, изповядал, че Христос е един¬ственият всемогъщ Бог и молел мъченика да му прости извършените по незнание грехове. Разяреният Диоклетиан, изпълнен със сатанинска злоба, заповядал на войниците веднага да отсекат главите на Атанасия и на възкресения. След това наредил да отведат мъченика в тъмницата и да-го пазят там, докато реши, какво да прави с него.
Мнозина, като подкупвали стражата, посещавали св. Георги в тъм¬ницата и го молели да ги поучава з закона Господен. Идвали и езичници, Които той съветвал да се откажат от идолопоклонството и да повярват в
Христа. При него идвали и болни, и той ги изцерявал с молитвата си Ппеданието разказва, че веднъж в тъмницата при св. Георги дошъл беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, та не могъл вече да оре нивите си. Светият мъченик съжалил нещастника в неговата беда и му казал-
—    Иди си у дома, брате, волът ти е жив.
Земеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома си и намерил вола жив. Тогава той високо изповядал вярата си в Бога, за което бил осъден на смърт, която посрещнал с радост. Оттогава е останало поверието че св. великомъченик Георги пази от беда стадата.
В навечерието на смъртта си св. Георги бил утешен от явилия му се Спасител, Който го ободрил и му обещал небесна радсст. На сутринта мъченикът помолил пазача на тъмницата да пусне при него един слуга, който денем и нощем прекарвал пред вратите на тъмницата. Като влязъл при господаря си, слугата разплакан паднал пред краката му. Светецът го утешил, помолил го да изпьлни завещанието за имуществото и се прос¬тил с него.
Диоклетиан, който все още се надявал да склони Георги .да се отрече от Христа, му предлагал богати дарове и високи почести, ако се откаже от вярата си. Вместо отговор мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Императорът помислил, че Георги се е вслушал в съвета м\\ Когато обаче дошли в езическия храм, пред многочислено събрание све¬тецът изобличил езическите заблуди и чрез молитва съкрушил идолите. Като чула за това, жената на императора, Александра, не могла повече да скрива своите християнски убеждения. Тя отишла в храма и високо заявила:
—    Боже на Георги, помогни ми, защото единствено Ти си всемогъщ! След това се хвърлила в краката на мъченика.
Диоклетиан не могъл повече да сдържа гнева си. Веднага той издал смъртна присъда: главата па собствената му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч. Локато отивали към мястото на наказание¬то, императрица Александра вървяла с вдигнати към небето очи и усърдно се молела. По пътя, капнала от умора, тя помолила войниците да й раз¬решат да си почине. Като се опряла на една стена, тя тихо предала Богу душата си. При вида на такава блажена смърт свети великомъченик Георги прославил Бога и бодро продължил пътя към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, той спокойно навел главата си под меча на палача и бил обезглавен.
В християнската иконография свети великомъченик Георги се изо¬бразява възседнал на бял кон и с дълго копие в ръка, забито в устата на страшен змей. Това се основава на следното предание.
Недалеч от мястото, където бил погребан Георги, близо до град Бейрут, при планина Ливан, излизал От близкото езеро страшен змей, който опустошавал цялата околност и заразявал въздуха със смъртонос¬ното си дихание. Местните жители не знаели, как да премахнат тази беда и, понеже били езичници, поискали съвет от идолските жреци. Те им казали, че всяко семейство трябва по ред да дава едно от децата си да бъде изядено от страшното чудовище. Като нямали друг изход, жителите приели този съвет и всеки ден нова жертва се довеждала на брега на езерото. Дошъл и редът на едничката дъщеря на тамошния цар. Девойката била доведена при езерото и с трепет очаквала смъртта. Ненадейно й се явил светъл юно ша на бял кон и с копие в ръка. Той бил свети велокомъченик Георги
—    Защо плачеш?--запитал той девойката.
—    Добри момко, отдалечи се по-скоро, за да не загинеш заедно е мене — отговорила тя. След това му разказала всичко за змея.
—    Не се страхувай, момиче — казал йтой. — Чрез името на истинния Бог аз ще те избавя от чудовището.
—    Не, добри войниче, не погубвай себе си. Аз вече съм обречена на смърт. Ти няма да ме спасиш, а и сам ще загинеш.
Не свършили още разговора, изведнъж страшното ч\довище се пока¬зало из езерото и се отправило към девойката. Тя извикала високо
—    Бягай!
Но храбрият Христов воин, като се прекръстил и повикгл на помощ Св. Троица, се спуснал към чудовището и го поразил с копкего си. След това казал на девойката да свали пояса си, да върже с него змея и да го повлече към града. Тя така и направила. В присъствието на много народ змеят бил изгорен. След това всички жители на града и околността приели християнската вяра.
За тази победа над чудовището и за показаното мъжество през време на мъченията свети Георги се нарича Победоносец и се счита покровител на войниците.

СЪЩИЯ ДЕН — СВЕТИ МЪЧЕНИК ЛАЗАР БЪЛГАРСКИ
Свети Лазар бил българин от село Дебелдял, което отстои на 14 клм. от гр. Габрово. Още като момче той оставил родното си място и отишел в Мала Азия. В селото Соми той бил нает за овчар, но като хри¬стиянин предизвикал омразата на турците против себе си и някой си турски големец го гвърлил в тъмнина. След дълги изтезания и жестоки мъчения, които Лазар мъжествено понасял поради голяма любов към Христа, той бил убит на 23 април 1802 г. на 28-годишна възраст. Господ го приел във вечните Свои обители и го прославил на небето и на земята: над мощите на св. Лазар ставали много чудеса. За него било написано житие и била съставена служба в негова чест, които спорел описа на проф. Иван Шишманов се намирали в частната библиотека на приснопаметния йеромонах Неофит Рилски, но които сега се намират в неизвестност. Образът му е изписан в цял ръст в параклиса на Рилския манастир «Свети Архангели»,   където е означено и родното му село Дебелдял.