« »

август 2018

 ПВСЧПСН
31 12345
326789101112
3313141516171819
3420212223242526
352728293031 

септември 2018

 ПВСЧПСН
35 12
363456789
3710111213141516
3817181920212223
3924252627282930

октомври 2018

 ПВСЧПСН
401234567
41891011121314
4215161718192021
4322232425262728
44293031 

ноември 2018

 ПВСЧПСН
44 1234
45567891011
4612131415161718
4719202122232425
482627282930 

декември 2018

 ПВСЧПСН
48 12
493456789
5010111213141516
5117181920212223
5224252627282930
0131 

януари 2019

 ПВСЧПСН
01 123456
0278910111213
0314151617181920
0421222324252627
0528293031 
« »

Статии от 31 август 2018г.

Полагане честния пояс на Пресвета Богородица. Ден на свободата и солидарността

31 август 2018 г.

На този ден Православната църква чества:

Полагане честния пояс на Пресвета Богородица (395-408). Св. свещеномъченик Киприан, епископ Картагенски (258). Св. Генадий, патриарх Константинополски († 471)

Полагане честния пояс на Пресвета Богородица

Освен дрехата на пресвета Богородица, между останалите вещи се запазил и нейният пояс, който след Успението й бил поверен по поръка от самата нея на апостол Тома, а после бил предаван между вярващите по наследство един на друг.

В V век при царуването на Аркадий, син на Теодосий Велики, честният пояс на св. Богородица бил пренесен от Йерусалим в Цариград и положен в скъпоценен ковчег във Влахернския храм "Св. Богородица".

В Х век честният пояс на св. Богородица бил прославен чрез особена личба. Византийската императрица Зоя, съпруга на император Лъв Философ, след като дълго време страдала от душевна болест, получила веднъж насън откровение, че незабавно ще оздравее, ако на нея бъде възложен поясът на пресвета Богородица. Царят помолил патриарха и ковчегът бил отворен. Сам патриархът прострял пояса над болната царица и тя веднага оздравяла. Заради даруваната милост били отправени благодарствени молитви към Господа Иисуса Христа и пречистата му Майка. След това честният пояс тържествено бил положен отново в ковчега, в който по-рано се съхранявал.

За спомен на това чудо над болната царица бил установен в началото на Х в. празникът "Полагане честния пояс на пресвета Богородица".

/Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991/

 

Международен ден на свободата и солидарността

Обявен с Декларация, приета на 31 август 2005 г. в Гданск (Полша), по повод 25-та годишнина от създаването на полския профсъюз „Солидарност” (30 август 1980 г.).
Отбелязва се по решение на Европейския парламент от 28 септември 2005 г.

 

Международен филмов фестивал „Любовта е лудост” гр. Варна  /31 -  6 септември/

Провежда се всяка година в продължение на шест дни, като началото му е в последния петък на август.
Основен организатор е Фестивален и конгресен център - Варна.

Програмата има конкурсен характер и обичайно включва около 13 селектирани филми, създадени през последните две години и третиращи темата за любовта. Извън състезателната програма се организират специални кинопанорами, ретроспекции на кинотворци и произведения от млади автори.

 

На този ден в историята:

31 АВГУСТ 1939 Г.: ПРОВОКАЦИЯТА СРЕЩУ РАДИО ГЛАЙВИЦ Е ФОРМАЛНИЯТ ПОВОД ЗА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

На разсъмване на 31 август 1939 г. отряд мъже в полски военни униформи и с полско оръжие завладяват немска радиостанция в Горна Силезия, намираща се в района на граничния немски град Глайвиц (днес Гливице, Полша).

Същевременно в немския държавен радиоефир прозвучават няколко изстрела и е озвучено "обръщение" на полски език: „Граждани на Полша! Дойде време за война между Полша и Германия. Обединявайте се и убивайте всички немци.” Всичко това е инсценирана провокация, активно мероприятие на немските тайни служби под кодовото наименование "Консерви", послужило като Casus belli (формален повод за обявяване на война).

Всъщност „нападателите” са криминални затворници от концлагера „Заксенхаузен”, на които е обещано помилване след "съдействие от тяхна страна”. Онези от затворниците, които успеят да се спасят от огъня на "охраната на радиостанцията" (офицери от Гестапо) са свободни, а труповете на загиналите в полски униформи са показани по немските киносалони като доказателство за полската инвазия в Райха.

Според победителите във войната, провокацията е организирана по указание на самия Адолф Хитлер от шефа на СС Райнхард Хайдрих и неговия подчинен - началник на групите VI-F (диверсии) Алфред Науйокс, щурмбанфюрер от СС. Хитлер едва ли се залъгва, че е измамил световната общественост, но той е убеден в своята крайна победа, а победителите няма кой да ги съди.

На следващия ден след "инцидента" (1 септември 1939) Хитлер се обръща към немския народ, обявявайки, че Полша е извършила нападение на германска територия и че от този момент Германия се намира в състояние на война с Полша.

В действителност с оглед спечелване на инициативата предвид момента на изненадата, Вермахтът, цели пет часа преди обръщението на Хитлер към немския народ, започва настъпателната операция срещу Полша. В обръщението си към нацията, Хитлер заявява, че храбрите немски войници са защитили с чест от въоръжено нападение териториалната цялост на Райха.

Реално "изтласкването на полските въоръжени сили" се осъществява от шефа на Гестапо Мюлер, който със своите подчинени "успешно отблъсква нападението" срещу радиостанцията в Глайвиц, за което получава и награда - лента към Железния кръст, получен още по време на Първата световна война.

На 1 септември Германия напада Полша. Неизвестно защо след войната победителите считат именно тази дата de jure за начало на Втората световна, а не 3 септември, когато de facto Франция и Великобритания обявяват война на Германия и едва тогава локалният конфликт започва да ескалира и глобализира. При това първоначалните германски искания в конкретния случай се ограничават единствено до осигуряване на свободен достъп през град Данциг по т.нар. полски коридор към Източна Прусия откъм немския хинтерланд (родина).

Войната вече тропа на вратата, но всички се правят на глухи. В действителност още на 23 август 1939 Хитлер вика британския пълномощен министър в Берлин Хендерсън и му представя германските искания към Полша - осигуряване за Райха на сухопътен коридор между немския хинтерланд и Източна Прусия, чрез предаване контрола върху град Данциг на Германия. Същия ден гаулайтерът на Данциг Форстер по нареждане на Хитлер обявява територията на града за независима държава, а самия областен управител се прогласява за държавен глава, искайки "помощ от Райха". Междувременно Хитлер вече е мобилизирал и придвижил немските армии към полската граница. За прикритие е наредено особено тържествено да се отбележи на място 35-та годишнина от победата на кайзеровата армия начело с Хинденбург над руската императорска армия в битката при Таненберг през 1914.
Провокацията в Глайвиц е последният детайл в политическият пъзел, преди да загърмят оръдията на Втората световна.
/По материали в интернет/

 

* * *
Още от историята:

1422 г. – На девет месечна възраст Хенри IV става Крал на Англия, като единствен наследник на трона след смъртта на баща си Хенри V.
1888 г. – В Лондон е намерено тялото на първата жертва на серийния убиец с неустановена самоличност Джак Изкормвача.
1888 г. – Шотландец Джон Бойд Дънлоп получава патент за своето изобретение, наречено “пневматичен обръч” за транспортни средства.
1897 г. — Томас Едисън патентова кинетоскопа, първата кинокамера.
1907 г. — Голямата игра: Русия и Великобритания подписват Англо-руското съглашение, с което определят своите сфери на влияние в Персия, Афганистан и Тибет.
1913 г. — Основан е холандският футболен отбор ПСВ Айндховен.
1922 г. - От Русия са изгонени или са заточени в Сибир 160 културни дейци, по обвинение за контрареволюционни действия. Сред тях са руският религиозен философ Николай Бердяев (на снимката), Сергей Булгаков, Сорокин и други. Това е най-голямата чистка сред руската интелигенция до този момент.
1924 г. - Убит е Тодор Александров (1881 - 1924), създател и ръководител на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Тодор Александров е роден на 4 март 1881 г. в Щип, Вардарска Македония. От 1903 г. е член на Щипското околийско ръководство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След три години е назначен за окръжен войвода на Скопския революционен окръг. В началото на 1911 г. е избран за член на ЦК на ВМРО чрез писмено договаряне между ръководителите на организацията. Организира и ръководи атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и в Кочани (август 1912 г.), които ускоряват избухването на Балканската война. По време на Първата световна война служи в щаба на Действащата армия. След войната заедно с генерал Александър Протогеров и Петър Чаулев възстановява ВМРО. Проявява се като твърд и енергичен ръководител на организацията, създава стройна и дисциплинирана организация, вярна на идеите за освобождение на Македония. Усилията на правителството на Александър Стамболийски да изведе България от международната изолация и да я предпази от враждебните й съседи, като се откаже от защита на правата на българското население, останало в пределите на създаденото през 1918 г. Кралство на сърби, хървати и словенци, се приемат като предателство от ВМРО и водят до политически и въоръжен конфликт между правителството и организацията на Александров. През 1923 г. ВМРО на Тодор Александров подкрепя Деветоюнския преврат и свалянето на правителството на БЗНС.Опитва се да използва помощта на комунистическите сили на Балканите и на Коминтерна, в резултат на което се стига до подписване на Майския манифест от 1924 г., но скоро след това се отказва от Виенската договореност. Макар че Тодор Александров обявява, че не е подписал лично този документ, публикуването му води до огромен удар за ВМРО и загуба на неговия престиж в самата България. Водачът на ВМРО, подложен на натиск от страна на тогавашното българско правителство на Александър Цанков, публично се отказва от всякакви контакти с комунистическите сили. Въпреки това ВМРО изпада в изолация, като си спечелва враждебността не само на дотогавашните неприятели на българщината в Македония и на комунистическото движение, но и на правителството в София. В тази обстановка на 31 август 1924 г. около с. Сугарево в Пирин Тодор Александров е убит.

1939 г. — Глайвицки инцидент след който Адолф Хитлер обявява Херман Гьоринг за свой политически наследник.
1955 г. — В Чикаго е извършена демонстрация на първия в света автомобил със слънчева батерия.
1957 г. — Малайзия обявява своята независимост от Великобритания.
1980 г. — В Полша е основан профсъюзът Солидарност.
1991 г. — Киргизстан обявява независимост от СССР.
1991 г. — Азербайджан обявява независимост от СССР.
1994 г. — Ирландската републиканска армия обявява временно прекратяване на бойните действия.
1997 г. — При автомобилна катастрофа в Париж загиват принцеса Даяна, нейният придружител Доди ал-Файед и шофьорът на автомобила.
1998 г. — Съгласно сведенията Северна Корея изстрелва своя първи изкуствен спътник — Кванмьонсон-1.
1999 г. — Избухват първите взривове от поредицата терористични бомбени атентати срещу жилищни блокове в Русия.