« »

април 2021

 ПВСЧПСН
13 1234
14567891011
1512131415161718
1619202122232425
172627282930 

май 2021

 ПВСЧПСН
17 12
183456789
1910111213141516
2017181920212223
2124252627282930
2231 

юни 2021

 ПВСЧПСН
22 123456
2378910111213
2414151617181920
2521222324252627
26282930 

юли 2021

 ПВСЧПСН
26 1234
27567891011
2812131415161718
2919202122232425
30262728293031 

август 2021

 ПВСЧПСН
30 1
312345678
329101112131415
3316171819202122
3423242526272829
353031 

септември 2021

 ПВСЧПСН
35 12345
366789101112
3713141516171819
3820212223242526
3927282930 
« »

Статии от 27 септември 2021г.

Ден на морето, ден на туризма, празник на сливата в Троян

27 септември 2021 г.

На този ден Православната църква почита:

Св. мъченик Калистрат и дружината му (266). Св. свещеномъченик Петър Крутицки († 1937). Архимандрит Серафим (Алексиев) († 1993)

 

Световен ден на морето

Отбелязва се от 1978 г. с решение на 38-ата сесия на Международната морска организация (IMO) от ноември 1977 г., първоначално на 17 март.

От 1980 г. се чества в един от дните през последната седмица на м. септември. Целта му е да бъде привлечено вниманието на обществеността към проблемите, свързани със замърсяването на водните басейни, глобалното затопляне и незаконния риболов.

Мотото за 2012 г. е: "Международна морска организация: Сто години след Титаник", а за 2015 г. - "Морски образователни системи и обучение".
/calendar.dir.bg, БТА/

 

Световен ден на туризма

Едно 1 от всеки 11 създадени работни места на планетата се създава благодарение на пътуванията на хората - на туризма. Готвачи, хотелиери, шофьори, екскурзоводи, търговци, занаятчии и представители на още десетки професии...

От 1980 г. Световната организация по туризъм отбелязва Световния ден на туризма на 27 септември, с цел да се насърчава усещането на международната общественост за значимостта на туризма и неговата роля за развитието на социалната, културната, икономическата и политическата сфера на обществения живот.

Мотото на деня през 2012 г. е: "Туризъм и устойчива енергия: да подпомогнем устойчивото развитие", а за 2015 г. - "Милион туристи, милион възможности".

През 2011 г. в страните от Европейския съюз денят преминава под мотото: "Индустриално наследство: разнообразяване на европейската оферта за туризъм".

През 2010 година празникът е под мотото "Туризъм и биоразнообразие", а Европейският ден на туризма е посветен на културните и религиозните маршрути.

През 2009 г. година Световната организация обръща внимание на тясната връзка между туризма и транспорта. “Транспорт и туризъм – от въображението на Жул Верн до действителността на 21 век”.

снимка Мими Иванова
/Собствени източници и calendar.dir.bg, БТА/

 

Празника на сливата и сливовата ракия в Троян

Празникът в Троян събира хора от цялата страна, тъй като от настоящата година е вече със национален статут, след спечеления от общината проект за иновативни културни събития става „Български фестивал на сливата". По този начин градът се превръща в подходящо място, демонстриращо и доказващо успешната практика по усвояването на европейски субсидии в това направление. По време на празника се правят демонстрации на варене на троянска сливова ракия и дегустации, варене на сливов мармалад, продажби на различни видове ракии, пестил, сушени сливи.
/calendar.dir.bg/

 

На този ден в историята:

27.9.1940 Г.: СКЛЮЧЕН Е „ТРИСТРАННИЯТ ПАКТ” ОТ ГЕРМАНИЯ, ИТАЛИЯ И ЯПОНИЯ

На 27 септември 1940 г. е сключен „Тристранният пакт” между Германия, Италия и Япония. За отбелязване е, че военнополитическият съюз е създаден година след като вече е започнала Втората световна война (1.9.1939).
Договорът е подписан в Берлин от министрите на външните работи на Германия - Й. Рибентроп, на Италия - Галеацо Чано и на Япония - Сабуро Курузу.

На практика Пактът формализира сътрудничеството на трите държави във военната област и поделя света на сфери на влияние - Европа, Африка и Близкият изток за Германия и Италия, а Източна Азия и Пасифика - за Япония.
С него се предвижда създаването на нов световен ред, основан върху идеите на фашизма. Отправя и своеобразно предупреждение към САЩ да запазят неутралитет, за да не бъдат принудени да воюват на два фронта.

Пактът предвижда 10-годишно сътрудничество и е своеобразно продължение на сключения през 1936 г. антикоминтерновски пакт. От друга страна, той има за цел да сближи отново Германия и Япония, раздалечили позициите си след сключване на пакта "Молотов - Рибентроп", подписан през август 1939 г.

С Тристранния пакт се осигурява взаимодействието между тези три държави при осигуряването на интересите им в европейски и световен мащаб, окончателното премахване на Версайската мирна система и преразпределението на световните сили.

В специален секретен протокол е набелязано създаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и икономически въпроси.
На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват последователно Унгария, Румъния и Словакия.
На 7 септември 1940 г. под диктата на СССР и Германия е сключена Крайовската спогодба между България и Румъния. На България е върната територията на Южна Добруджа, загубена след Първата световна война. Извършва се и размяна на население.
След решение на правителството от 20 януари, в двореца Белведере във Виена на 1 март 1941 г. министър-председателят Богдан Филов тържествено подписва договора за присъединяване на България към пакта, с което се слага край на политиката на неутралитет и страната ни става съюзник на Германия.

Със сключването на спогодбата Клодиус–Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. Страната ни скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Тристранния пакт.

Пактът започва да се разпада още през 1943 г. с излизането от него на Италия след десантирането на съюзнически войски на италианска територия, но фактически престава да съществува едва след разгрома на Германия и Япония в края на Втората световна война (1939-1945 г.).

/www.blitz.bg/news/article/156520/

 

Още исторически събития

1529 г. - турските войски предвождани от Сюлейман І Великолепни обсаждат Виена. До 15 октомври същата година Сюлейман І провежда няколко безуспешни атаки срещу града. Защитниците на австрийската столица проявяват изключителен героизъм. Постепенно османските войници започват да изпитват остър недостиг на хранителни продукти. Султанът и армията започват да се страхуват, че до настъпване на зимните студове няма да могат да се върнат по домовете си. Това принуждава Сюлейман І да снеме обсадата на Виена и да потегли обратно за Истанбул, където пристига през декември 1529 г.
1540 г. - папа Павел III узаконява създадения 6 години по-рано от Игнаций Лойола Орден на йезуитите.
1825 г. - пусната е в експлоатация първата в света железопътна линия между английските градове Стъктън и Дарлингтън. Англичанинът Джордж Стивънсън управлява лично конструирания от него парен локомотив с 450 пътника и скорост на движение 24 км/час.
1950 г. — Би Би Си осъществява първото телевизионно предаване на живо.
1955 г. — Излиза първият брой на книгата Световни рекорди на Гинес.
1959 г. — С решение на Политбюро на ЦК на БКП е закрит концлагера Белене.
1962 г. — НАСА изстрелва космическия апарат Маринър 2.
 1962 г. -  във Велико Търново е основан Висш педагогически институт, който по-късно прераства във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий".
1964 г.  - комисията "Уорън" решава, че единствено Ли Харви Осуалд е виновен за убийството на американския президент Джон Кенеди, извършено на 22 ноември 1963 година.
1972 г. - На двудневно посещение в България пристига генералният секретар на Румънската комунистическа партия и председател на Държавния съвет на Румъния Николае Чаушеску.
1977 г. — В експлоатация е пусната АЕЦ в Чернобил.
1979 г. — Бомба на ИРА убива Лорд Маунтбатън и още 3 души, докато са на почивка на яхта в Слайгоу, Ирландия; друга бомба в Северна Ирландия убива 18 британски войници.
1990 г. - Русия е приета в Интерпол.
1991 г. — Европейската общност признава независимостта на Балтийските страни: Литва, Латвия и Естония.
1991 г. — Молдова обявява независимостта си от СССР.
1996 г.  - в обръщение по БНТ президентът д-р Желю Желев обявява, че е изпратил лична молба до МВФ за финансова помощ за България. Международният валутен фонд (МВФ) (на английски International Monetary Fund; IMF) е международна организация, която се грижи за управлението на световната финансова система, като наблюдава валутните курсове и платежния баланс и предлага техническо и финансово сътрудничество при нужда. Седалището й е във Вашингтон, САЩ.
Създадена е в през юли 1944 в град Бретън Уудс, Ню Хемпшир, САЩ, като резултат от международна конференция с участието на 44 държави, чиято цел е следвоенна организация на международните парични отношения. Международният валутен фонд се създава чрез вноски от всяка държава-членка. Размерът на вноската се определя според формула, която изразява делът на страната в международните плащания, както и нейния БВП. Общата сума на вноските и относителния дял на всяка страна се преразглеждат периодично. Предвидено е 25% от квотата на всяка държава да бъде внесена в СПТ (Специални права на тираж), а останалите 75% в местната валута. Така събраните средства е предвидено да бъдат източник на кредити за държави, които изпитват временни затруднения с паричния си баланс. В замяна държавите, на които се помага, се задължават да изпълнят някакви ангажименти, да проведат реформи като например приватизация на правителствени предприятия. Размерът на вноските влияе на две основни неща: на кредитния ресурс, до който ще има достъп държавата-членка и на гласовете, с който държавата участва във вземането на решения. По подразбиране, всяка държава има право на 250 базови гласа, плюс по един за всеки 100 хил. СПТ от квотата си.
България е член на МВФ от 25 септември 1990г. Делът на България в МВФ е 640,20 млн. СПТ.
1998 г.  -  основан е  Google.
1999 г. — Руският космонавт Сергей Авдеев поставя световен рекорд по престой в Космоса — 742 дни, прекарани в космическата станция Мир.
2000 г. - Съдът официално реабилитира д-р Георги М. Димитров, осъден задочно през 40-те години за "антидържавна дейност".