« »

септември 2018

 ПВСЧПСН
35 12
363456789
3710111213141516
3817181920212223
3924252627282930

октомври 2018

 ПВСЧПСН
401234567
41891011121314
4215161718192021
4322232425262728
44293031 

ноември 2018

 ПВСЧПСН
44 1234
45567891011
4612131415161718
4719202122232425
482627282930 

декември 2018

 ПВСЧПСН
48 12
493456789
5010111213141516
5117181920212223
5224252627282930
0131 

януари 2019

 ПВСЧПСН
01 123456
0278910111213
0314151617181920
0421222324252627
0528293031 

февруари 2019

 ПВСЧПСН
05 123
0645678910
0711121314151617
0818192021222324
0925262728 
« »

Статии от 27 юли 2018г.

Свв.Седмочисленици. В Лондон започват летните олимпийски игри

27 юли 2018 г.

На този ден Православната църква чества:

Св. великомъченик Пантелеймон (Св. Панталеймон) († 305). Свв. Седмочисленици - Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий (IX). Успение на св. Климент, архиепископ Охридски († 916)

Св. Седмочисленици - славянските просветители, светите братя Кирил и Методий и техните ученици: Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Изгонени от Моравия, намерили прием в България. Проявили монашески подвизи и насаждали вяра и религиозна просвета сред народа през IX век. На тоя ден е починал първият от тях - св. Климент (916 г.).

Св.  Климент Охридски
† 27 юли 916 година
Чества се на 25 ноември. На 27 юли, в деня на свв. Седмочисленици, се възпоменава успението му

Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своято родина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.

Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпратил Климента (886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.

На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за "пръв епископ на българския език". Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса.

Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука "кирилица". Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир "Св. Пантелеймон", св. Климент починал на 27 юли 916 година.
След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса. Служба и жития на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094-1107 г.) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.).

Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
*Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година./pravoslavieto.com/

Почитта на българската църква към делото на равноапостолите Кирил и Методий и техните най-близки ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий като се изразява и в общото им честване като св. Седмочисленици.
За дата на общия празник се е утвърдил денят на успението на Климент Охридски (27 юли 916 година), най-изявеният от Кирило-Методиевите ученици.

На този ден се почита и паметта на Св. великомъченик Пантелеймон живял в Никомидия през III в. Син на сенатора Евстрогий. Учил при знаменития лекар Ефросин. Умен и способен, бил харесан от императора-езичник Максимиан.
Приел християнското учение и се покръстил, получил дара на лечителството и чудотворството. Обвинен, че е християнин, бил осъден и измъчван, но не се отрекъл от вярата си и бил убит на 27 юли 305 година.

Църквата "Свети Седмочисленици" в София е осветена на 27 юли 1903 година, дотогава на това място се намира т.нар. "Черна джамия".

Официално се е казвала Коджа дервиш Мехмед пашовата джамия или Имарет джамси и е издигната върху основи на българска средновековна сграда по волята на великия везир Мехмед паша Тавил Ибн Абдул Муедин през 1528 година.

Предполага се, че е дело на турския арх. Синан. Около джамията е бил съграден ансамбъл от сгради - имарет, медресета, теке, баня. По-късно става известна като Черната джамия, заради облицованото й с черен мрамор минаре, разрушено преди Освобождението. Непосредствено след 1878-а се използва като склад.

По идея на Петко Каравелов Черната джамия е обновена и реконструирана българска православна църква "Свети Седмочисленици". Намира се в столицата, в градинката между улиците „Цар Иван Шишман", „Граф Игнатиев", „6 септември" и „Генерал Паренсов".

Тя е един от малкото известни примери в култовото строителство по българските земи за превръщането на джамия в православен храм. През 1898 година руският архитект Л. О. Василев изработва идеен проект за реконструкция на историческата сграда в достолепна черква. От 1899  до 1903 година проектът е преработен от архитектите Петко Момчилов и Юрдан Попов в сътрудничество с арх. А. Н. Померанцев.

Именници: Пантелей, Панчо, Панто, Панка, Милчо, Милен, Милена, Милетин, Милица, Мирена, Милина, Миленко, Добри, Добрин, Добриян, Добра, Добрина, Добринка, Добрияна.
/bgvesti.com/


На този ден в историята
:

Днес е Освобождението на Варна

1147 г. - основана е столицата на Русия – Москва. Най-големият в страната политически, промишлен, научен и културен център. Разположен е на река Москва. Около Москва се формира най-голямата в Русия градска агломерация. Москва е най-големият транспортен възел на Русия, в който се събират 11 железопътни, 13 шосейни линии, има 3 речни пристанища, 4 летища. В Москва има 76 висши учебни заведения (вкл. 2 университета), 31 професионални театри, над 70 музея и др. В Москва се намира най-голямата в страната библиотека.

За първи път градът се споменава в летописи от 1147 г. От ХIII в. е столица на Московското княжество, а до 1712 г. – на Руската държава. След пренасянето на столицата в Петербург през 1712 г. Москва запазва значението си на втора столица. От 1918 г. Москва отново е столица на Русия, а от 1922 г. – на СССР. Градът става свидетел на тежки отбранителни битки по време на нашествията на Наполеон I (1812) и Хитлер (1941). Градът е запазил архитектурни паметници от ХIV-ХХ в. Домакин е на ХХII Олимпийски игри през 1980 г.

1940 г. - На 26 и 27 юли в Залцбург А. Хитлер и Й. Рибентроп приемат последователно румънския и българския премиер и уговарят връщането на Южна Добруджа на България.

1947 г. - в периода 27 юли – 3 август се провежда посещение на правителствена делегация начело с Георги Димитров в Югославия. В Блед Димитров и Тито обсъждат договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между двете страни, въпроси на стопанското сътрудничество, транспорта, двувластните имоти и някои митнически облекчения. В центъра на вниманието е и македонският въпрос - постигната е договореност за "културно сближаване" на населението в Пиринския край с НРМ чрез създаване на "македонски театър", "македонски книжарници" и изучаване в училище на "македонски език и история". Решено е да не се води пропаганда за незабавно присъединяване на Пиринска Македония към МНР, а този акт да се обвърже с подписването на съюзен договор и връщането на Западните покрайнини на България.

1949 - първият реактивен самолет, английският “Де Хавиланд комет"”, извършва първия си полет.

1974 г. - Американският Конгрес открива процедура по импийчмънт на президента Ричард Никсън във връзка с аферата “Уотъргейт”. По-късно Никсън подава оставка. Импийчмънт е процедурата за привличане към отговорност от законодателен орган на държавния глава и други висши длъжностни лица в някои държави за измяна, вземане на подкуп и други тежки престъпления. Възниква във Великобритания през 1376 г.

Аферата ”Уторгейт” включва незаконните действия на Комитета на Републиканската партия за избор на президент при избирателната кампания през 1972 г., когато опитват да монтират подслушвателно устройство в щабквартирата на Демократическата партия в хотел “Уотъргейт” във Вашингтон. Ричард Никсън не успява да докаже убедително, че няма нищо общо с аферата.

През 2000 г. на днешния ден след остър политически и исторически дебат с гласовете на ОДС ХХХVІІІ Народно събрание сваля академик Благовест Сендов от поста заместник-председател на парламента.

През 1993 г. лидерите на босненските сърби, хървати и мюсюлмани се срещат в Женева в опит да осуетят взаимно плановете си за разделянето на вече обхванатата от война разпаднала се Югославия.

Въоръжените конфликти в Югославия започват след отделянето на Словения и Хърватия от Федерация Югославия на 25 юни 1991 г. В периода 29 февруари – 1 март 1992 г. се провежда референдум за независимост в Босна и Херцеговина, бойкотиран от сърбите. Бившата югославска република е разделена на 52 окръга за мюсюлманите, 37 – за сърбите и 20 – за хърватите. С намеса на югославската армия е създаден Сръбски автономен район в Крайна. На 2 септември 1992 г. се провежда референдум за сръбска автономия. Създадена е Република Сръбска в Босна и Херцеговина с център Пале. Следват нови въоръжени сблъсъци между националните общности, дипломатическа намеса на Европейския съюз и изпращане на силите на ООН (ЮНПРОФОР). На 21 септември 1993 г. САЩ, Русия, Испания, Франция и Великобритания поемат инициативи за съвместни действия, преговарят с президентите на Босна и Херцеговина, Хърватия и Югославия. Страните не приемат предложените проекти за споразумение и следват нови религиозни и етнически сблъсъци. През март 1994 г. във Вашингтон е подписано споразумение между босненския президент Алия Изетбегович и хърватския президент Франьо Туджман. През април 1994 г. сръбската артилерия обстрелва мюсюлманския анклав Горажде в Източна Босна, обявен за "зона на сигурност". Американски самолети бомбардират сръбските позиции. Предложенията на т.нар. Контактна група (САЩ, Русия, Франция, Германия, Великобритания) за разделяне на босненските територии (51 % за мюсюлманите и хърватите, обединени в Мюсюлманско-хърватска федерация, и 49 % за босненските сърби; Сараево остава под контрола на ООН) не довеждат до прекратяване на военните действия. На 12 октомври 1995 г. след мирни преговори по инициатива на САЩ е постигнато споразумение за прекратяване на огъня. На 1 ноември 1995 г. в Дейтън, САЩ, президентите на Хърватия, Босна и на Мюсюлманско-хърватската федерация подписват споразумение за прекратяване на войната. На 14 декември 1995 г. в Париж президентите на Босна, Хърватия и Сърбия подписват договор за мир в Босна.

2012 г. - Откриване на Летните олимпийски игри в Лондон.

На този ден са родени:

1846 г. - в Чирпан е роден Георги Данчов - Зографина - български живописец, поборник и обществен деец. Близък сътрудник на Васил Левски. Заточен от турското правителство в Диарбекир, откъдето след 3 години успява са избяга в Русия. По време на Руско-турската освободителна война участва активно в Българското опълчение. След Освобождението участва в Румелийския преврат, член е на Временното правителство в Пловдив. Избиран е многократно за народен представител. Известен е като живописец преди Освобождението и в първите години след него. Рисува икони за църквите в Пловдив, Чирпан, Стара Загора, Казанлък, за музеите паметници в Пордим, Горна Студена и др. Оставя живописни портрети на Ботев, Левски, Д. Петков, на пловдивските първенци Х. Гьока и Х. Калчо и др. Изработва литографните портрети на видни личности, а през 1890 година редактира хумористичния в-к "Таласъм". В Художествената академия - София са запазени някои негови литографии, между които "Русалки", "съчинена и каменописана".

1824 г. - роден е френският писател и драматург Александър Дюма - син (1824 - 1895). Най-известното му произведение е "Дамата с камелиите".

Починали

916 г. - умира Св. Климент Охридски – първият български епископ, който проповядва словото Божие на славянски език. Климент Охридски e роден около 840 г. Архиепископ, учител и книжовник, един от учениците на братята Кирил и Методий. Предполага се, че е роден в югозападните български земи. Знае се, че като ученик на братята Кирил и Методий взима участие във Великоморавската мисия. След смъртта на Кирил през 869 г., придружава Методий от Рим до Панония и Великоморавия. След неговата смърт през 885 г. заедно с Горазд застава начело на борбата против немското католическо духовенство в Панония и Великоморавия. Климент Охридски е принуден да напусне пределите на тези две западнославянски княжества, след 885 г. заедно с Наум, Горазд, Сава и Ангеларий се отправя на изток и през Белград пристига в България. Тук е посрещнат много радушно от княз Борис I, който управлява от 852 г. до 889 г. и бива изпратен за учител в югозападните български земи – областта Кутмичевица. Установява се в Охрид (откъдето е наречен и Охридски) и създава там Охридската книжовна школа. За период от 7 години между 886 г. и 893 г. Климент Охридски успява да подготви 3500 ученици. През 893 г. е ръкоположен за пръв славянски архиепископ в Дрембица, или Великия, поради което му е прибавена и титлата Велички. Книжовното му дело е изключително голямо, както по своя обем, така и по значение. Предполага се, че Климент Охридски е автор на около 75 поучителни и похвални слова и на двете пространни жития на Кирил и Методий. Той е един от инициаторите и участниците в създаването на кирилицата (като по-опростен вариант на глаголицата). Съчиненията му получават широко разпространение във всички славянски страни. Книжовното му наследство се усвоява от Русия, Сърбия и Румъния. На негово име е наречен Софийският университет – първото висше учебно заведение, открито в България след Освобождението. Името му носят още Университетското издателство в София.

1841 г. - в Пятигорск, Кавказ умира Михаил Юриевич Лермонтов – бележит руски писател и поет.
Лермонтов е роден в Москва на 15 октомври 1814 г. На 12 години е настанен в Московския университетски пансион, където се запознава с образци на руската и чужда литература, става почитател на Пушкин и Байрон. На 16 години започва да следва в Московския университет, от където е изключен след 2 години заради разногласия с професорите. Постъпва в юнкерското кавалерийско училище. След 2 години получава назначение в лейбгвардейския хусарски полк в Царско село. Името му става известно в Русия със стихотворение, посветено на смъртта на Пушкин през 1837 г. Лермонтов е преместен на служба в Кавказ, а не след дълго е върнат в Петербург. През 1840 г. заради дуел със сина на френския консул отново е преместен в Кавказ, където участва в похода срещу черкезите. Бележитият руски поет е убит в кавказкия гр. Пятигорск в дуел. Въпреки ранната си смърт Лермонтов оставя в наследство забележително творчество: лирика – "Ангел" (1831 г.), "Русалка" (1832 г.), "Смъртта на поета" (1837 г.), "Бородино" (1837 г.), "Молитва" (1837 г.), "Поет" (1838 г.), "Дума" (1838 г.), "Три палми" (1839 г.), "И скучно, и тъжно" (1840 г.), "Мъгли" (1840 г.), "Валерик" (1840 г.), "Завещание" (1840 г.), "Въздушният кораб" (1840 г.), "Родина" (публикувана 1890 г.), "Прощавай, немита Русия" (публикувана през 1890 г.), "Сън" (1841 г.), "Тамара" (1841 г.), "Пророк" (1841) и други.; поеми – "Измаил бей" (1832 г.), "Литвинка" (1832 г.), "Хаджи Абрек" (1833 г.), "Аул Бастунджи" (1833 г. – 1834 г.), "Боярин Орша" (1835 г. – 1836 г.), "Сашка" (1835 г.), "Песен за цар Иван Василиевич, младият опричник и търговец Калашников" (1838 г.), и други, драми – "Испанци" (1830 г.), "Странният човек" (1831 г.), "Двама братя" (1834 г. – 1836 г., публикувана 1842 г.) и други; проза – "Вадим" (1832 г. – 1834 г., незавършен роман), "Княгиня Лиговска" (1836 г., незавършен роман), "Герой на нашето време" (1839 г. – 1840 г.), очерци. През 1840 г. излиза сбирката "Стихотворения".

1958 - Умира Александър Цанков (1879 - 1959) – български общественик, политик, държавник, публицист, академик. Александър Цанков е роден на 29 юни 1879 г. Министър-председател е на България от 9 юни 1923 г. до 3 януари 1926 г. Председател е на XXI и XXII Народно събрание между 1926 г. и 1931 г. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специализира държавни науки и политическа икономия в Мюнхен, Бреслау (Вроцлав) и Берлин. Александър Цанков е професор по политическа икономия в Софийския университет; член е на Българската академия на науките. Започва политическата си дейност като социалдемократ. Между 1921 г. и 1923 г. е ръководител на Народния сговор и на Демократически сговор (от август 1923 г.). Министър е на народното просвещение в периодите между 1923 г. и 1926 г. и между 1930 г. – 1931 г. Александър Цанков създава партията “Народно социално движение през 1932 г., разтурена след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. Автор е на “Икономическа история на България” (заедно с проф. Д. Мишайков), “Политическа икономия” (1931) и др. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. емигрира в Германия, където оглавява създаденото от него Задгранично представителство на България. В края на `40-те години заминава за Буенос Айрес. През 1945 г. е осъден задочно на смърт от Народния съд и лишен от политически и граждански права. Общото събрание на Българската академия на науките възстановява посмъртно членството му през 1993 г. Автор е на “България в бурно време. Спомени” (издадена 1998).

Умира поетът Христо Фотев (1934 - 2002). Роден е в Истанбул през 1934 г. Завършва фабрично-заводско училище в Сливен през 1951 г. Моряк е на моторен кораб от 1953 г. до 1954 г., художник е в стенописно ателие в Ямбол (1957 г. – 1959 г.); драматург е на театъра “Адриана Будевска”, Бургас (1961 – 1962); творчески секретар е на Дружеството на бургаските писатели (1964 – 1990); главен редактор е на алманах “Море” (от 1990). Носител е на националната литературна награда. “П. К. Яворов”, Чирпан (1992), литературната и морална награда “Атанас Яранов” (1993), наградата за цялостна творческа дейност “Пеньо Пенев” (1994); “Златен Пегас”, Бургас (1994); национална литературна награда за поезия “Иван Николов”, Пловдив (1995) и други.

Творби: “Баладично пътуване” (1961), “Лирика” (1965), “Сантиментални посвещения” (1967), “Пристанище” (1969), “Обещания за поезия” (1978), “Венецианска нощ” (1989), “Литургия за делфините” (1981), “Аполис” (1993), “Над съня” (1995), “Пейзаж от думи” и др.

Агенция "Фокус"