« »

юли 2020

 ПВСЧПСН
27 12345
286789101112
2913141516171819
3020212223242526
312728293031 

август 2020

 ПВСЧПСН
31 12
323456789
3310111213141516
3417181920212223
3524252627282930
3631 

септември 2020

 ПВСЧПСН
36 123456
3778910111213
3814151617181920
3921222324252627
40282930 

октомври 2020

 ПВСЧПСН
40 1234
41567891011
4212131415161718
4319202122232425
44262728293031 

ноември 2020

 ПВСЧПСН
44 1
452345678
469101112131415
4716171819202122
4823242526272829
4930 

декември 2020

 ПВСЧПСН
49 123456
5078910111213
5114151617181920
5221222324252627
5328293031 
« »

Статии от 27 юни 2020г.

Световен ден на риболова.

27 юни 2020 г.

Чества се от 1985 г. по решение на Международната конференция по регулиране и развитие на риболова, проведена през юли 1984 г.


Начало на войните в Югослаия

27 юни 2020 г.

Югославски войски - танкове и авиация - преминават в Република Словения. 48 часа по-рано (на 25 юни 1991 г. ) Словения обявява независимостта си от СФР Югославия.


Роден Иван Вазов

27 юни 2020 г.

1850 г. В Сопот е роден "патриархът на българската литература" Иван Вазов (1850 - 1920).

Вазов е писател, поет, драматург, публицист, почетен член на БАН (1921), почетен доктор на филологическите науки. Брат на офицерите от Българската армия Георги Вазов и Владимир Вазов.

Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а след това в Пловдивската гимназия. През 1870 г. е изпратен в Румъния да практикува търговия при чичо си, но бяга в Браила, където попада в средите на българските хъшове.

В периода 1872 - 1873 г. учителства в България. През 1875 г.става член на революционния комитет в Сопот. След избухването на Априлското въстание 1876 г. емигрира през Цариград в Румъния. Първата му стихосбирка е "Пряпорец и гусла" (1871), последвана от "Тъгите на България" (1877). През Руско-турската война (1877 - 1878) пише трета стихосбирка "Избавление".

След Освобождението се премества в Пловдив, където развива активна обществено-политическа и публицистична дейност. Заедно с Константин Величков описва в продължение на 5 год. в-к "Народний глас", главен редактор е на сп. "Наука", съставител на литературното сп. "Зора" (1885). Отново с К. Величков участва в съставителството на двутомната "Българска христоматия" (1884). От това време са поетичният цикъл "Епопея на забравените", повестта "Чичовци" и др.

През есента на 1886 г. напуска България и се установява в Одеса. През 1894 г. излиза романът "Под игото", последван от драмата "Хъшове" (1894) и романа "Нова земя" (1896).

От 1889 г. живее в София. Издава сп. "Денница". От 1897 до 1899 г. е министър на народната просвета в кабинета на Константин Стоилов. По време на войните създава високопатриотични песни, с които възпява героизма на българския войник.

Автор е на многобройни пътеписи, есета, статии и исторически повести. Носител на ордена "Св. равноапостоли Кирил и Методий" (1920).

Произведенията му са преведени на ок. 50 езика. 

Иван Вазов умира на 22 септември 1921 г. в София.


Lazar Mladenov