« »

юли 2019

 ПВСЧПСН
271234567
28891011121314
2915161718192021
3022232425262728
31293031 

август 2019

 ПВСЧПСН
31 1234
32567891011
3312131415161718
3419202122232425
35262728293031 

септември 2019

 ПВСЧПСН
35 1
362345678
379101112131415
3816171819202122
3923242526272829
4030 

октомври 2019

 ПВСЧПСН
40 123456
4178910111213
4214151617181920
4321222324252627
4428293031 

ноември 2019

 ПВСЧПСН
44 123
4545678910
4611121314151617
4718192021222324
48252627282930 

декември 2019

 ПВСЧПСН
48 1
492345678
509101112131415
5116171819202122
5223242526272829
013031 
« »

Статии от 27 юни 2019г.

Световен ден на риболова.

27 юни 2019 г.

Чества се от 1985 г. по решение на Международната конференция по регулиране и развитие на риболова, проведена през юли 1984 г.


Начало на войните в Югослаия

27 юни 2019 г.

Югославски войски - танкове и авиация - преминават в Република Словения. 48 часа по-рано (на 25 юни 1991 г. ) Словения обявява независимостта си от СФР Югославия.


Роден Иван Вазов

27 юни 2019 г.

1850 г. В Сопот е роден "патриархът на българската литература" Иван Вазов (1850 - 1920).

Вазов е писател, поет, драматург, публицист, почетен член на БАН (1921), почетен доктор на филологическите науки. Брат на офицерите от Българската армия Георги Вазов и Владимир Вазов.

Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а след това в Пловдивската гимназия. През 1870 г. е изпратен в Румъния да практикува търговия при чичо си, но бяга в Браила, където попада в средите на българските хъшове.

В периода 1872 - 1873 г. учителства в България. През 1875 г.става член на революционния комитет в Сопот. След избухването на Априлското въстание 1876 г. емигрира през Цариград в Румъния. Първата му стихосбирка е "Пряпорец и гусла" (1871), последвана от "Тъгите на България" (1877). През Руско-турската война (1877 - 1878) пише трета стихосбирка "Избавление".

След Освобождението се премества в Пловдив, където развива активна обществено-политическа и публицистична дейност. Заедно с Константин Величков описва в продължение на 5 год. в-к "Народний глас", главен редактор е на сп. "Наука", съставител на литературното сп. "Зора" (1885). Отново с К. Величков участва в съставителството на двутомната "Българска христоматия" (1884). От това време са поетичният цикъл "Епопея на забравените", повестта "Чичовци" и др.

През есента на 1886 г. напуска България и се установява в Одеса. През 1894 г. излиза романът "Под игото", последван от драмата "Хъшове" (1894) и романа "Нова земя" (1896).

От 1889 г. живее в София. Издава сп. "Денница". От 1897 до 1899 г. е министър на народната просвета в кабинета на Константин Стоилов. По време на войните създава високопатриотични песни, с които възпява героизма на българския войник.

Автор е на многобройни пътеписи, есета, статии и исторически повести. Носител на ордена "Св. равноапостоли Кирил и Методий" (1920).

Произведенията му са преведени на ок. 50 езика. 

Иван Вазов умира на 22 септември 1921 г. в София.


Lazar Mladenov