« »

декември 2021

 ПВСЧПСН
48 12345
496789101112
5013141516171819
5120212223242526
522728293031 

януари 2022

 ПВСЧПСН
52 12
013456789
0210111213141516
0317181920212223
0424252627282930
0531 

февруари 2022

 ПВСЧПСН
05 123456
0678910111213
0714151617181920
0821222324252627
0928 

март 2022

 ПВСЧПСН
09 123456
1078910111213
1114151617181920
1221222324252627
1328293031 

април 2022

 ПВСЧПСН
13 123
1445678910
1511121314151617
1618192021222324
17252627282930 

май 2022

 ПВСЧПСН
17 1
182345678
199101112131415
2016171819202122
2123242526272829
223031 
« »

Статии от 21 април 2022г.

1906 г. загива Боби Стойчев

21 април 2022 г.

1906 г. загива Боби Стойчев с псевдонима Бобев, български офицер и революционер, скопски и кумановски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Стойчев е роден в град Дряново. Служи като старши подофицер в 18-ти етърски полк. През 1902 година се включва в национално-освободителната борба на българите в Македония под влияние на Борис Сарафов и участва в подготовката на четите на ВМОРО. През пролетта на 1903 година заминава като районен войвода в Светиниколско.

През Илинденско-преображенското въстание четата на Боби Стойчев се обединява с четата на скопския окръжен войвода Никола Пушкаров и на 5 август двете чети водят голямо сражение с турската войска при Гюришкия манастир. На 9 август 1903 (стар стил) година при село Дивле четата на Боби Стойчев среща обединената чета на Кръстю Лазаров, кратовския войвода Димче Берберчето и велешкия войвода подпоручик Панчо Константинов, при село Сопот дават сражение на турска потеря. Оттеглят се и през Сърбия се прибират в България, където за кратко са интернирани. Преди края на въстанието правят повторен опит за навлизане в Македония, но четата се разпада.

Стойчев участва в съвещанията от края на 1903 година в София, на които се определя тактиката на борбата след въстанието. С щипската чета на Мише Развигоров на 8 декември 1903 година Боби Стойчев заминава за Македония.

В края на март 1904 година Боби Стойчев е определен за войвода в Скопско. През лятото по поръчение на Борис Сарафов по погрешка прокарва за пръв път сръбски войвода в Македония - Григор Соколович Ляме, като му отваря достъп до куриерските служби на ВМОРО. Ляме се представя за войвода изпратен от мнимо македонско дружество в Ниш, а всъщност е пионер на сръбската пропаганда в Македония. Впоследствие той преминава официално на страната на Сърбия. Боби Стойчев, след като разбира заблудата си, се извинява за това, че е подпомагал сърбоманската чета на Соколович. Като скопски войвода Стойчев действа активно срещу сръбската пропаганда.

На 14 декември 1904 година четата на Боби Стойчев унищожава изцяло в манастира край Беляковци откъснала се група от сръбската чета на Йован Довезенски, разбита предния ден от Атанас Бабата при Шопско Рудари.
През март 1905 четата на Боби Стойчев и велешката чета на Иван Наумов Алябака водят сражение с турска войска при кумановското село Павлешенци, в което дават 20 убити. Четник на Стойчев в 1905 година е бъдещият войвода Спиро Дильов. През ноември 1905 година Боби Стойчев се прибира за лечение в България. През февруари 1906 година влиза повторно в Македония с чета.

Поради сериозното раздвижване на турските войски в Овче поле обединените чети на Боби Стойчев и подпоручик Панчо Константинов се пренасят във Велешко през ранната пролет на 1906 г. На 17 април четата се разполага за почивка в двора на манастира „Свети Йоан Ветерски“ край село Ветерско.

Поради голямата си самоувереност Боби Стойчев допуска четата да бъде обградена в манастира от турски аскер. На следващия ден се водят целодневни сражения между четниците и повече от 3 000 души редовна армия. През нощта, под прикритието на силен дъжд, четниците, командвани от Никола Дочев пробиват пътя си навън и сутринта се прикриват при село Новачани. На 20 април четата на Боби Стойчев се отделя и тръгва към Гюришкия манастир.

При поредна проява на непредпазливост Боби Стойчев оставя четата си да денува в село Лугунци. Сутринта на 21 април селото е обградено от турски аскер, турците подпалват селото и избиват невинните му жители, а в боя пада цялата чета и сам войводата Боби Стойчев.

Съвет на войводи - Михаил Ганчев, Сотир Атанасов, Боби Стойчев и отгоре Шишков и Атанас Бабата.
текст и снимка Лазар Младенов

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


1915 г. умира Стефан Николов

21 април 2022 г.

1915 г. умира Стефан Николов Николов с псевдоними Игнатий Лайола, Скендер бег, Тепайволци, български офицер, полковник и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Николов е роден в българския град Прилеп (днес в Република Македния) в 1859 година. В 1880 година завършва Военното училище в София. Участва в Сръбско българската война като дружинен командир в Трети пехотен бдински полк. Става член на тайните офицерски братства, работещи за освобождението на Македония и Одринска Тракия.

В 1901 година се уволнява от българската армия и става член на Върховния македоно-одрински комитет на Стоян Михайловски и генерал Иван Цончев. През юли 1901 година в Гърция се запознава с Васил Чекаларов и му казва, че главната му цел е да се сменят задграничните представители на ВМОРО Гьорче Петров и Гоце Делчев.

По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 година е началник на въстаническия щаб.

Интерниран е заедно с Иван Цончев, поручик Софроний Стоянов и мичман Тодор Саев от българското правителство под натиск от Великите сили..
По време на Илинденското въстание с чета на ВМОК Николов взима участие в сраженията по долината на Струма. Действа с чета в Македония до пролетта на 1906 година, когато Върховният комитет е разпуснат.

Участва в Балканската война като командир на Първа бригада на Македоно-одринското опълчение, а през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота. Кавалер е на офицерския орден „За храброст“ ІІІ степен.

На снимката : Алфред Хейлс, Борис Тагеев, Стефан Николов и Иван Цончев по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.

Текст и снимка - Лазар Младенов