« »

януари 2018

 ПВСЧПСН
011234567
02891011121314
0315161718192021
0422232425262728
05293031 

февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1234
06567891011
0712131415161718
0819202122232425
09262728 

март 2018

 ПВСЧПСН
09 1234
10567891011
1112131415161718
1219202122232425
13262728293031 

април 2018

 ПВСЧПСН
13 1
142345678
159101112131415
1616171819202122
1723242526272829
1830 

май 2018

 ПВСЧПСН
18 123456
1978910111213
2014151617181920
2121222324252627
2228293031 

юни 2018

 ПВСЧПСН
22 123
2345678910
2411121314151617
2518192021222324
26252627282930 
« »

Статии от 21 април 2018г.

1906 г. загива Боби Стойчев

21 април 2018 г.

1906 г. загива Боби Стойчев с псевдонима Бобев, български офицер и революционер, скопски и кумановски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Стойчев е роден в град Дряново. Служи като старши подофицер в 18-ти етърски полк. През 1902 година се включва в национално-освободителната борба на българите в Македония под влияние на Борис Сарафов и участва в подготовката на четите на ВМОРО. През пролетта на 1903 година заминава като районен войвода в Светиниколско.

През Илинденско-преображенското въстание четата на Боби Стойчев се обединява с четата на скопския окръжен войвода Никола Пушкаров и на 5 август двете чети водят голямо сражение с турската войска при Гюришкия манастир. На 9 август 1903 (стар стил) година при село Дивле четата на Боби Стойчев среща обединената чета на Кръстю Лазаров, кратовския войвода Димче Берберчето и велешкия войвода подпоручик Панчо Константинов, при село Сопот дават сражение на турска потеря. Оттеглят се и през Сърбия се прибират в България, където за кратко са интернирани. Преди края на въстанието правят повторен опит за навлизане в Македония, но четата се разпада.

Стойчев участва в съвещанията от края на 1903 година в София, на които се определя тактиката на борбата след въстанието. С щипската чета на Мише Развигоров на 8 декември 1903 година Боби Стойчев заминава за Македония.

В края на март 1904 година Боби Стойчев е определен за войвода в Скопско. През лятото по поръчение на Борис Сарафов по погрешка прокарва за пръв път сръбски войвода в Македония - Григор Соколович Ляме, като му отваря достъп до куриерските служби на ВМОРО. Ляме се представя за войвода изпратен от мнимо македонско дружество в Ниш, а всъщност е пионер на сръбската пропаганда в Македония. Впоследствие той преминава официално на страната на Сърбия. Боби Стойчев, след като разбира заблудата си, се извинява за това, че е подпомагал сърбоманската чета на Соколович. Като скопски войвода Стойчев действа активно срещу сръбската пропаганда.

На 14 декември 1904 година четата на Боби Стойчев унищожава изцяло в манастира край Беляковци откъснала се група от сръбската чета на Йован Довезенски, разбита предния ден от Атанас Бабата при Шопско Рудари.
През март 1905 четата на Боби Стойчев и велешката чета на Иван Наумов Алябака водят сражение с турска войска при кумановското село Павлешенци, в което дават 20 убити. Четник на Стойчев в 1905 година е бъдещият войвода Спиро Дильов. През ноември 1905 година Боби Стойчев се прибира за лечение в България. През февруари 1906 година влиза повторно в Македония с чета.

Поради сериозното раздвижване на турските войски в Овче поле обединените чети на Боби Стойчев и подпоручик Панчо Константинов се пренасят във Велешко през ранната пролет на 1906 г. На 17 април четата се разполага за почивка в двора на манастира „Свети Йоан Ветерски“ край село Ветерско.

Поради голямата си самоувереност Боби Стойчев допуска четата да бъде обградена в манастира от турски аскер. На следващия ден се водят целодневни сражения между четниците и повече от 3 000 души редовна армия. През нощта, под прикритието на силен дъжд, четниците, командвани от Никола Дочев пробиват пътя си навън и сутринта се прикриват при село Новачани. На 20 април четата на Боби Стойчев се отделя и тръгва към Гюришкия манастир.

При поредна проява на непредпазливост Боби Стойчев оставя четата си да денува в село Лугунци. Сутринта на 21 април селото е обградено от турски аскер, турците подпалват селото и избиват невинните му жители, а в боя пада цялата чета и сам войводата Боби Стойчев.

Съвет на войводи - Михаил Ганчев, Сотир Атанасов, Боби Стойчев и отгоре Шишков и Атанас Бабата.
текст и снимка Лазар Младенов

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


1915 г. умира Стефан Николов

21 април 2018 г.

1915 г. умира Стефан Николов Николов с псевдоними Игнатий Лайола, Скендер бег, Тепайволци, български офицер, полковник и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Николов е роден в българския град Прилеп (днес в Република Македния) в 1859 година. В 1880 година завършва Военното училище в София. Участва в Сръбско българската война като дружинен командир в Трети пехотен бдински полк. Става член на тайните офицерски братства, работещи за освобождението на Македония и Одринска Тракия.

В 1901 година се уволнява от българската армия и става член на Върховния македоно-одрински комитет на Стоян Михайловски и генерал Иван Цончев. През юли 1901 година в Гърция се запознава с Васил Чекаларов и му казва, че главната му цел е да се сменят задграничните представители на ВМОРО Гьорче Петров и Гоце Делчев.

По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 година е началник на въстаническия щаб.

Интерниран е заедно с Иван Цончев, поручик Софроний Стоянов и мичман Тодор Саев от българското правителство под натиск от Великите сили..
По време на Илинденското въстание с чета на ВМОК Николов взима участие в сраженията по долината на Струма. Действа с чета в Македония до пролетта на 1906 година, когато Върховният комитет е разпуснат.

Участва в Балканската война като командир на Първа бригада на Македоно-одринското опълчение, а през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота. Кавалер е на офицерския орден „За храброст“ ІІІ степен.

На снимката : Алфред Хейлс, Борис Тагеев, Стефан Николов и Иван Цончев по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.

Текст и снимка - Лазар Младенов