« »

май 2022

 ПВСЧПСН
17 1
182345678
199101112131415
2016171819202122
2123242526272829
223031 

юни 2022

 ПВСЧПСН
22 12345
236789101112
2413141516171819
2520212223242526
2627282930 

юли 2022

 ПВСЧПСН
26 123
2745678910
2811121314151617
2918192021222324
3025262728293031

август 2022

 ПВСЧПСН
311234567
32891011121314
3315161718192021
3422232425262728
35293031 

септември 2022

 ПВСЧПСН
35 1234
36567891011
3712131415161718
3819202122232425
392627282930 

октомври 2022

 ПВСЧПСН
39 12
403456789
4110111213141516
4217181920212223
4324252627282930
4431 
« »

Статии от 21 март 2022г.

Ден на поезията и на гората. Празник на Кюстендил. Нова година за бахайската общност.

21 март 2022 г.

Световен ден на гората

Отбелязва се от 1972 г. в деня на пролетното равноденствие по инициатива на 23-ата сесия на Европейската конфедерация по земеделие (ноември 1971), подкрепена от Организацията на ООН по прехрана и земеделие, за да се защити флората и фауната на горите.

Световен ден на поезията

Отбелязва се по решение на 30-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) /26 октомври - 17 ноември 1999/ в Париж, Франция, прието на 3 ноември 1999 г. "За всеки жив читател и всеки жив поет." Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света и, както пише в декларацията на ЮНЕСКО, "да даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия".

Начало на Лунната нова година

Начало на Лунната нова година според лунно-слънчев календар - "ерата Шака". По него годината започва на 22 или на 21 март в зависимост от това дали е високосна или не. Ортодоксалните индуси и досега водят летоброенето си според лунния календар.

Религиозен празник за Бахайската общност

"НОУ - РУЗ" (БАХАЙСКАТА НОВА ГОДИНА). Религиозен празник за Бахайската общност в България. Определен с Решение 1011 на Министерски съвет от 12 декември 2012 г. за определяне на дните за религиозни празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, през 2013 г

 

Международен ден на кукления театър

През 2003 г. по решение на Международния съюз на куклените театри към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) този ден се посвещава на популяризирането и подкрепата на това изкуство – толкова любимо на децата. По този повод в почти всички театри в големите градове се организират куклени представления.

 

Празник на Кюстендил- "Кюстендилска пролет"

Обявен е с решение на Общинския съвет от 1965 г. Официално се отбелязва от 1966 г. Честването има дългогодишна история, като празник "Св. четиридесет мъченици" отбелязван в м. "Хисарлъка". В основа на празника "Кюстендилска пролет" е соларният култ, почитанието на слънцето като божество, чиято живителна сила събужда спящата през зимата природа, отключва изворите, довежда птиците и цветята, дарява селянина с надежда за плодородие, предприемача с очакване на добра печалба, всеки човек със здраве и щастие. Това е първият в страната празник, който има статут и е патентован в Патентно ведомство на България. Символ на празника е девойката "Кюстендилска пролет" и нейните две подгласнички. Те се избират чрез конкурс.
http://calendar.dir.bg

 

На този ден в историята

Изселници от Северна Добруджа
1909 - Чрез закон се задължават изселващите се от Северна Добруджа българи да продават земите си по занижени цени на румънската държава. Дадени са политически права на населението в Северна Добруджа.

Убит Петър Берон

1871 - В имението си край Крайова е убит Петър Берон. Той е виден възрожденец- учен, енциклопедист, просветен деец, педагог, естественик, лекар и философ. Роден е в Котел, където учи първоначално при поп Ст. Владиславов (по-късно Софроний Врачански). След това учи и в гръцкото училище в Букурещ. От 1821 г. до 1825 г. учителства в Брашов, а от 1825 г. до 1831 г. следва медицина в Мюнхен (Германия). След това до 1841 г. Берон работил като лекар в Крайова. От 1843 г. до края на живота си той се занимавал предимно с научна дейност. Най-големи са неговите заслуги в областта на българското просветно дело. Като учител в Брашов през 1824 г. съставя първия български учебник - "Буквар с различни поучения" ("Рибен буквар"). В него са засегнати въпроси от различни области на знанието и това му придава характер на малка енциклопедия. Освен това "Рибен буквар" е написан на жив, говорим български език и това го прави леснодостъпен за децата. С него Берон се изявява като първия български педагог, обявяващ се решително за светско образование. С "Рибен буквар" той поставя началото на нов етап в българското просветно дело. Берон подпомага образователното дело в българските земи, като дава средства за откриване на светски училища в различните краища на страната. Той написва около 20 научни труда. Живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага, Атина. Владее 9 езика. Голяма част от наследството си завещава на български училища.

През 1964 г. сърцето му (балсамирано още при смъртта му) е пренесено в Котел.