« »

ноември 2021

 ПВСЧПСН
441234567
45891011121314
4615161718192021
4722232425262728
482930 

декември 2021

 ПВСЧПСН
48 12345
496789101112
5013141516171819
5120212223242526
522728293031 

януари 2022

 ПВСЧПСН
52 12
013456789
0210111213141516
0317181920212223
0424252627282930
0531 

февруари 2022

 ПВСЧПСН
05 123456
0678910111213
0714151617181920
0821222324252627
0928 

март 2022

 ПВСЧПСН
09 123456
1078910111213
1114151617181920
1221222324252627
1328293031 

април 2022

 ПВСЧПСН
13 123
1445678910
1511121314151617
1618192021222324
17252627282930 
« »

Статии от 21 март 2022г.

Ден на поезията и на гората. Празник на Кюстендил. Нова година за бахайската общност.

21 март 2022 г.

Световен ден на гората

Отбелязва се от 1972 г. в деня на пролетното равноденствие по инициатива на 23-ата сесия на Европейската конфедерация по земеделие (ноември 1971), подкрепена от Организацията на ООН по прехрана и земеделие, за да се защити флората и фауната на горите.

Световен ден на поезията

Отбелязва се по решение на 30-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) /26 октомври - 17 ноември 1999/ в Париж, Франция, прието на 3 ноември 1999 г. "За всеки жив читател и всеки жив поет." Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света и, както пише в декларацията на ЮНЕСКО, "да даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия".

Начало на Лунната нова година

Начало на Лунната нова година според лунно-слънчев календар - "ерата Шака". По него годината започва на 22 или на 21 март в зависимост от това дали е високосна или не. Ортодоксалните индуси и досега водят летоброенето си според лунния календар.

Религиозен празник за Бахайската общност

"НОУ - РУЗ" (БАХАЙСКАТА НОВА ГОДИНА). Религиозен празник за Бахайската общност в България. Определен с Решение 1011 на Министерски съвет от 12 декември 2012 г. за определяне на дните за религиозни празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, през 2013 г

 

Международен ден на кукления театър

През 2003 г. по решение на Международния съюз на куклените театри към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) този ден се посвещава на популяризирането и подкрепата на това изкуство – толкова любимо на децата. По този повод в почти всички театри в големите градове се организират куклени представления.

 

Празник на Кюстендил- "Кюстендилска пролет"

Обявен е с решение на Общинския съвет от 1965 г. Официално се отбелязва от 1966 г. Честването има дългогодишна история, като празник "Св. четиридесет мъченици" отбелязван в м. "Хисарлъка". В основа на празника "Кюстендилска пролет" е соларният култ, почитанието на слънцето като божество, чиято живителна сила събужда спящата през зимата природа, отключва изворите, довежда птиците и цветята, дарява селянина с надежда за плодородие, предприемача с очакване на добра печалба, всеки човек със здраве и щастие. Това е първият в страната празник, който има статут и е патентован в Патентно ведомство на България. Символ на празника е девойката "Кюстендилска пролет" и нейните две подгласнички. Те се избират чрез конкурс.
http://calendar.dir.bg

 

На този ден в историята

Изселници от Северна Добруджа
1909 - Чрез закон се задължават изселващите се от Северна Добруджа българи да продават земите си по занижени цени на румънската държава. Дадени са политически права на населението в Северна Добруджа.

Убит Петър Берон

1871 - В имението си край Крайова е убит Петър Берон. Той е виден възрожденец- учен, енциклопедист, просветен деец, педагог, естественик, лекар и философ. Роден е в Котел, където учи първоначално при поп Ст. Владиславов (по-късно Софроний Врачански). След това учи и в гръцкото училище в Букурещ. От 1821 г. до 1825 г. учителства в Брашов, а от 1825 г. до 1831 г. следва медицина в Мюнхен (Германия). След това до 1841 г. Берон работил като лекар в Крайова. От 1843 г. до края на живота си той се занимавал предимно с научна дейност. Най-големи са неговите заслуги в областта на българското просветно дело. Като учител в Брашов през 1824 г. съставя първия български учебник - "Буквар с различни поучения" ("Рибен буквар"). В него са засегнати въпроси от различни области на знанието и това му придава характер на малка енциклопедия. Освен това "Рибен буквар" е написан на жив, говорим български език и това го прави леснодостъпен за децата. С него Берон се изявява като първия български педагог, обявяващ се решително за светско образование. С "Рибен буквар" той поставя началото на нов етап в българското просветно дело. Берон подпомага образователното дело в българските земи, като дава средства за откриване на светски училища в различните краища на страната. Той написва около 20 научни труда. Живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага, Атина. Владее 9 езика. Голяма част от наследството си завещава на български училища.

През 1964 г. сърцето му (балсамирано още при смъртта му) е пренесено в Котел.