« »

ноември 2017

 ПВСЧПСН
44 12345
456789101112
4613141516171819
4720212223242526
4827282930 

декември 2017

 ПВСЧПСН
48 123
4945678910
5011121314151617
5118192021222324
5225262728293031

януари 2018

 ПВСЧПСН
011234567
02891011121314
0315161718192021
0422232425262728
05293031 

февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1234
06567891011
0712131415161718
0819202122232425
09262728 

март 2018

 ПВСЧПСН
09 1234
10567891011
1112131415161718
1219202122232425
13262728293031 

април 2018

 ПВСЧПСН
13 1
142345678
159101112131415
1616171819202122
1723242526272829
1830 
« »

Статии от 20 април 2017г.

Умира Петър Ацев

20 април 2017 г.

1939 г. умира Петър Ацев от рода Симоновци, български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Използва псевдонимите Герасим, Дедото, Дедо Петре, Сакъллията даскал, Тале.

Петър Ацев е роден през 1877 година в село Ореовец, тогава в Османската империя в семейството на Аце Хаджикостадинов от рода Симоновци. Завършва VI гимназиален клас в София. От 1897 до 1901 година е учител в Прилеп, Крушево и други селища в Македония. Заедно с братята си Мирче и Георги се включва във революционната дейност на ВМОРО.

През 1901 година негов четник е Кръстю Гермов, по-късно известен като Шакир войвода. В началото на 1902 година става нелегален, а от май е околийски войвода в Прилепско. Тогава негов четник е и Атанас Иванов. Временно замества Христо Оклев като Полски войвода. Наказва предателя на Методи Патчев от Кадино село.

Петър Ацев е представител на Прилепския революционен район на Смилевския конгрес в началото на 1903 година, като е един от основните противници на провеждането на въстанието. За основна причина изтъква лошото въоръжение в района си. Също така Петър Ацев, заедно с Георги Попхристов и Лазар Поптрайков, е избран за запасен член на генералния щаб, съставен от Даме Груев, Анастас Лозанчев и Борис Сарафов.

След края на Илинденско-Преображенското въстание е избран за нелегален член на окръжния комитет заедно с Павел Христов и Пандо Кляшев, а легални са Милан Матов, Петър Нешев и Михаил Ракиджиев. Ацев води редица сражения с османски части и чети на сръбската и гръцката пропаганда в Македония. На 28 юни 1904 година четите на войводите Петър Ацев и Никола Каранджулов водят сражение с турски аскер в местността Кюлето при село Селце, в която загива Никола Каранджулов. През 1905 година Трайко Краля, Петър Ацев, Гьоре Спирков - Ленищанец и Кръстьо Гермов правят среща с Глигор Соколович, който с фалшифи документи ги убеждава да го допуснат в Македония.

През 1907 година участва в битката на Ножот заедно с войводите Тане Николов, Иван Наумов, Михаил Чаков, Христо Цветков и Мирчо Найдов. На Кюстендилския конгрес от 1908 година Петър Ацев е избран за допълнителен член на ЦК на ВМОРО заедно с Петко Пенчев, Павел Христов, Ефрем Чучков, Аргир Манасиев и Стамат Икономов.

След Младотурската революция 1908 година излиза от нелегалност и се установява да живее в Прилеп. В 1910 година е арестуван след убийството на сръбския войвода Глигор Соколов. Осводобен е закратко, но септември 1910 година по време на обезоръжителната акция на младотурците е отново арестуван, заедно с Михаил Попев, Георги Небрежанец и още няколко бивши дейци на ВМОРО. На 12 ноември 1910 година е осъден на доживотен затвор заедно с Данко Бърдаров и Фидан Найдов от Прилеп. 15 месеца е разкарван из различни затвори в Македония и Мала Азия.
Освободен е през средата на 1911 година и се установява в Пловдив, България. Участва като доброволец в Балканската война, след това и в Първата световна война. През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.

След края на войната Петър Ацев участва във Временното представителство на бившата ВМОРО, а по-късно е член на Илинденската организация. След създаването си ВМРО (обединена) прави опит да привлече хора с тежест и авторитет в освободителното движение, като Ацев, но съзнавайки, че организацията има за цел да провежда чужда антинационална политика, Ацев отказва.

Почива през 1939 година в Пловдив. Лазар Томов пише в списание Илюстрация Илинден за кончината му:

„ На 20 април т.г. се помина в гр. Пловдив почти пожизнения председател на бюрото на конгресите на Илинденската организация. В същия ден радиото разнесе скръбната вест за смъртта на големия българин и борец за свободота на Македония по всички краища на българските земи. Много български сърца се свиха от жал за него, много негови другари, приятели и познати, пророниха сълзи за своя свиден водач. “


1846 г. роден е Георги Поптодоров Икономов

20 април 2017 г.

1846 г. роден е Георги Поптодоров Икономов, български националреволюционер.

Георги Икономов е роден е на 20 април 1846 г. в град Сливен. Семейството на поп Тодор Икономов. Учи в родния си град при прочутия възрожденец, поет и музикант Добри Чинтулов. Кратко време живее при сестра си, женена за търговеца Д. Петров в Тулча. Работи като железопътен служител в „Хиршовата железница“.

Свързва се с Русенския частен революционен комитет на ВРО, основан от Васил Левски. Един от най-дейните му членове. Нему се пада жребият от името на комитета да накаже със смърт предателя Стоян Пенев, словослагател в Каравеловата печатница в Букурещ. След този случай оставането му в Русе е опасно. Комитет го прехвърля временно в Румъния.
След завръщане в България отново е чиновник и маневрист в компанията на барон Хирш по ж. п. линията Харманли-Одрин в гарите Русе, Търново-Сеймен (Симеоновград) и Одрин. Сближава се с телеграфиста и началник на ж. п. станция на гара Белово Тодор Каблешков.

Според плана на БРЦК в Букурещ за Старозагорското въстнание (1875) е сред главните организатори. Командва въстаническа чета.

След въстанието емигрира в Румъния. Влиза в състава на Гюргевския комитет. Определен е за помощник-апостол на Иларион Драгостинов във II-ри Сливенски революционен окръг. Добре е познат в родния си град и за да не изложи делото и себе си на опасност, се прехвърля да действа в IV-ти Пловдивски революционен окръг. Делегат на събранието в Оборище.

Известието за преждевременното обявяване на Априлското въстание (1876) в Копривщица на 20 април 1876 г. го заварва в Панагюрище. Веднага тръгва заедно с Панайот Волов и Орчо войвода за Стрелча, където участвал в едно от първите сблъсквания с турците. Командва чета заедно с Панайот Волов.

След погрома на въстанието заедно с Панайот Волов и Стоян Ангелов се отправя към Румъния. При „Беленския мост“ на уста Кольо Фичето е ранен и се удавя в придошлата река Янтра на 26 май 1876 г.

снимка и текст Лазар Младенов


1868 г. е роден Тома Костов Давидов

20 април 2017 г.

1868 г. роден е Тома Костов Давидов, български военен, поручик, и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Тома Давидов е роден в град Ловеч на 20 април 1868 г. Завършва медицина. Като доброволец се сражава в Сръбско-българската война в 1885 г. Завършва Военното училище в София, където е съвипускник на Гоце Делчев и Борис Сарафов.

Като офицер се включва в дейността на Македонския комитет. През 1895 г. участва в Четническата акция на Македонския комитет, като войвода на чета в III Серска дружина в състав от 200 души. Дружината влиза в Неврокопско и превзема Доспат, заедно с Яне Сандански и Кирил Пърличев. Група, начело със стария харамия дядо Стойо Костов, се отделя от дружината и заминава за Драмско. Останалите четници, начело с Тома Давидов и капитан Еню Димитров се връщат в България.

От тази първа голяма акция в Македония Тома Давидов си взема първия урок в революционното движение. Той осъзнава, че въстание в Македония не може да бъде вдигнато само с чети, изпратени от България, а трябва дълга и упорита работа сред местното българско население, което да бъде добре подготвено за национална революция.

След завръщането си от Македония Тома Давидов се включва в работата на Тайните македоно-одрински офицерски братства и Върховния македоно-одрински комитет. На VI-ия конгрес в 1899 година е избран в ръководството на Комитета, заедно с Борис Сарафов, Антон Бозуков, Славчо Ковачев и Христо Саракинов. На VII-ия конгрес в 1900 година на Македонските братства в България е повторно избран за подпредседател на ВМОК.
През януари 1901 година Давидов инспектира македоно-одринските дружества в Станимашка и Рупчоска околия.

През нощта на 23 срещу 24 март 1901 година Давидов заедно с другите членове на ВМОК е арестуван по обвинение в участие в убийството на Стефан Михайляну в Букурещ. Процесът започва на 29 юли и на 2 август всички обвиняеми са оправдани поради липса на доказателства. Избран е за депутат на Деветия македоно-одрински конгрес (29 юли - 5 август 1901) от Софийското дружество заедно с Михаил Ковачев.

През септември 1902 година Давидов, огорчен от вътрешните ежби във Върховния комитет, заминава за Македония начело на чета. Гоце Делчев го назначава за войвода на Ревизионната чета на II-ри Битолски революционен окръг, след като Давидов му заявява:

„ Не съм от Македония, но за свободата на Македония съм готов всеки момент да дам живота си. Ще отида там, между народа на братска Македония, да умра, а не тук да тровя душата си за нея. “

Давидов спечелва доверието на всички районни войводи. В писмо до своите приятели в София Давидов ги насърчава да действат по-активно с думите:

„ Нито минута да не стоим на едно място. Както знаеш, осветлявай (народа), защото както е казал Шекспир, заблуждението не спи, затова пък истината трябва да се повтаря 1000 пъти. “

Като главен ревизор на четите в Битолския революционен окръг Тома Давидов обикаля Охридско, Битолско, Демирхисарско и се грижи за военната подготовка на войводите и четниците, засилва дисциплината и бойния дух с оглед на предстоящото въстание. Димитър Попандов пише за него:

„ Голям водач, психолог, той разбираше човешката душа, влизаше в тежкото положение на населението и вземаше мерки, щото четите да не са му в голяма тежест. Беше издал заповед, когато се наложи чета да пребивава в дадено село, да не се поръчва какво да ѝ се приготовлява за ядене, а четниците да бъдат доволни от каквото ядене им поднесат селяните. Сам Давидов, когато отиваше в някое село, никога не позволяваше да му постилат завивки, а спеше само с шинела си. “

Помага му Славейко Арсов, а негови четници от това време са Тома Николов, Христо Настев и Лука Групчев. Тома Давидов и Лазар Поптрайков привличат нови войводи като Георги Папанчев и Никола Андреев.
През пролетта на 1903 г. подготовката за предстоящото въстание се усилва и в Преспанско, Ресенско и Охридско четите на ВМОРО често водят сражения с турския аскер. На 14 март 1903 г. Давидов получава съобщение, че Горнодебърската чета на войводата Деян Димитров е обсадена в село Ърбино и веднага вдига своята чета, заедно с въоръжени селяни от околните села, за да се притече на помощ.

На 15 март Давидов пристига близо до Ърбино заедно с 80 души, но сражението вече е свършило, войводата Деян е разкъсал обръча и се е изтеглил. Под село Оздолени, Охридско четата се натъква на башибозук и при завързалото се сражение поручик Тома Давидов е смъртоносно ранен. След убийството на войводата избухва така наречената Давидова афера, при която са арестувани около 164 души от цяла Дебърца. Неговите другари го носят върху т.нар. комитски саркофаг – три напречно поставени пушки.
Признателните селяни го погребват в местността Градище в Слатинската планина, като превръщат неговия гроб в място за поклонение. Местността се нарича Давидов гроб. Място на Давидов като главен войвода заема Христо Узунов.

текст и снимка Лазар Младенов


1941 г. Втора българска армия влиза в Македония и Беломорието

20 април 2017 г.

1941 г. Втора Българска армия влиза в Беломорска Тракия и във Вардарска Македония.

Въпреки че българската армия не участва пряко във войната на Германия и Италия против Югославия и Гърция, по предложение на Хитлер три български дивизии навлизат във Вардарска Македония и поемат администрирането там.

Границите на областите, които може да заеме българската армия във Вардарска Макeдония и Беломорието са: в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония между реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват т.нар. Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните покрайнини с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие.

На 24 април 1941 г. в София е подписана спогодбата “Клодиус-Попов”, с която се уреждат задълженията на България към Германия.

На 6 април Германия напада Югославия и Гърция и чрез обход на отбранителната линия “Метаксас” на 9 април достига Солун.

На 17 април германските армии навлизат в Тесалия.

На 20 април генералите Чолакоглу, Бакапулос и Демистихис, без съгласието на правителство, подписват капитулацията на гръцката армия.

текст и снимка Лазар Младенов