« »

ноември 2022

 ПВСЧПСН
44 123456
4578910111213
4614151617181920
4721222324252627
48282930 

декември 2022

 ПВСЧПСН
48 1234
49567891011
5012131415161718
5119202122232425
52262728293031 

януари 2023

 ПВСЧПСН
52 1
012345678
029101112131415
0316171819202122
0423242526272829
053031 

февруари 2023

 ПВСЧПСН
05 12345
066789101112
0713141516171819
0820212223242526
092728 

март 2023

 ПВСЧПСН
09 12345
106789101112
1113141516171819
1220212223242526
132728293031 

април 2023

 ПВСЧПСН
13 12
143456789
1510111213141516
1617181920212223
1724252627282930
« »

Статии от 18 април 2023г.

1941 г. умира Георги Толев

18 април 2023 г.

- Известен като Гоце Междуречки, български революционер, кукушки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Гоце Толев е роден в кукушкото село Междурек, днес Мелисургио, Гърция. Занимава се с търговия. Въведен е в редовете на ВМОРО от Христо Чернопеев през 1901 година.

Участва в Илинденско-Преображенското въстание. През 1903 година е четник при войводата Кръстьо Асенов, а след това за около три месеца е в четата на Атанас Йовев в Струмишко. От май 1905 година за една година е помощник на войводата Кръстьо Лазаров в Кумановско. В 1906 година придружава Даме Груев в обиколките му из Македония. През 1907 година е в четата на Кимон Георгиев, а по-късно е титулярен околийски войвода в Кукушко.

При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, участва в освобождаването на Кукуш като войвода на партизанска чета №26 с 10 души четници, действаща в Гевгелийско, а по-късно е в Сборната партизанска рота на МОО. На 5 октомври 1912 година Гоце Междуречки напредва по линията Петрич-Струмица, на 8 октомври освобождава струмишкото село Банско, а към 12 октомври е вече в Кукушко. След освобождението на Кукуш на 23 октомври 1912 година Гоце Междуречки е назначен на висш военно-административен пост в околията.
След окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция, Гоце Междуречки се включва с четата си в съпротивата на ВМОРО. През декември 1914 година четата му разрушава моста на река Водосир за трети път (след Христо Симеонов през юни и Никола Лефтеров през ноември).
След войните продължава активно да участва в дейността на ВМРО като войвода на чета.

Умира на 18 април 1941 година. В некролога му, публикуван в „Илюстрация Илинден“, пише:
„ Покойният бе един от многото ратници за свободата на Македония. В ранни години той дига знамето на борбата против тиранията и води непрекъснато борба до Хуриета, когато с четата си напусна балкана и в разбирателство с младотурците повежда легална борба за човешки права и културно развитие на своя народ.

Излъган, той и българският народ, напуска легалния живот и повежда наново нелегална борба, като в 1912 г. влиза в гърба на отоманската армия и смущава тила ѝ.

През 1915 до 1918 година в редовете на българската армия, като началник на партизански отряди той принася ценни услуги на освободителното дело. След 1918 год., и до последно време покойният Гоце не преставаше да се интересува живо за свободата на Македония, но уви, в крайния момент на осъществуването на идеала му, умре с най-голяма тъга по родината.
Мир на праха му, Бог да го прости!“

На снимката : Четата на Гоце Междуречки с четите на Георги Мончев, Григор Джинджифилов, Дякон Евстатий, Стамен Темелков и Христо Цветков.

текст и снимка - Lazar Mladenov