« »

февруари 2021

 ПВСЧПСН
051234567
06891011121314
0715161718192021
0822232425262728

март 2021

 ПВСЧПСН
091234567
10891011121314
1115161718192021
1222232425262728
13293031 

април 2021

 ПВСЧПСН
13 1234
14567891011
1512131415161718
1619202122232425
172627282930 

май 2021

 ПВСЧПСН
17 12
183456789
1910111213141516
2017181920212223
2124252627282930
2231 

юни 2021

 ПВСЧПСН
22 123456
2378910111213
2414151617181920
2521222324252627
26282930 

юли 2021

 ПВСЧПСН
26 1234
27567891011
2812131415161718
2919202122232425
30262728293031 
« »

Статии от 18 април 2021г.

1941 г. умира Георги Толев

18 април 2021 г.

- Известен като Гоце Междуречки, български революционер, кукушки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Гоце Толев е роден в кукушкото село Междурек, днес Мелисургио, Гърция. Занимава се с търговия. Въведен е в редовете на ВМОРО от Христо Чернопеев през 1901 година.

Участва в Илинденско-Преображенското въстание. През 1903 година е четник при войводата Кръстьо Асенов, а след това за около три месеца е в четата на Атанас Йовев в Струмишко. От май 1905 година за една година е помощник на войводата Кръстьо Лазаров в Кумановско. В 1906 година придружава Даме Груев в обиколките му из Македония. През 1907 година е в четата на Кимон Георгиев, а по-късно е титулярен околийски войвода в Кукушко.

При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, участва в освобождаването на Кукуш като войвода на партизанска чета №26 с 10 души четници, действаща в Гевгелийско, а по-късно е в Сборната партизанска рота на МОО. На 5 октомври 1912 година Гоце Междуречки напредва по линията Петрич-Струмица, на 8 октомври освобождава струмишкото село Банско, а към 12 октомври е вече в Кукушко. След освобождението на Кукуш на 23 октомври 1912 година Гоце Междуречки е назначен на висш военно-административен пост в околията.
След окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция, Гоце Междуречки се включва с четата си в съпротивата на ВМОРО. През декември 1914 година четата му разрушава моста на река Водосир за трети път (след Христо Симеонов през юни и Никола Лефтеров през ноември).
След войните продължава активно да участва в дейността на ВМРО като войвода на чета.

Умира на 18 април 1941 година. В некролога му, публикуван в „Илюстрация Илинден“, пише:
„ Покойният бе един от многото ратници за свободата на Македония. В ранни години той дига знамето на борбата против тиранията и води непрекъснато борба до Хуриета, когато с четата си напусна балкана и в разбирателство с младотурците повежда легална борба за човешки права и културно развитие на своя народ.

Излъган, той и българският народ, напуска легалния живот и повежда наново нелегална борба, като в 1912 г. влиза в гърба на отоманската армия и смущава тила ѝ.

През 1915 до 1918 година в редовете на българската армия, като началник на партизански отряди той принася ценни услуги на освободителното дело. След 1918 год., и до последно време покойният Гоце не преставаше да се интересува живо за свободата на Македония, но уви, в крайния момент на осъществуването на идеала му, умре с най-голяма тъга по родината.
Мир на праха му, Бог да го прости!“

На снимката : Четата на Гоце Междуречки с четите на Георги Мончев, Григор Джинджифилов, Дякон Евстатий, Стамен Темелков и Христо Цветков.

текст и снимка - Lazar Mladenov