« »

ноември 2019

 ПВСЧПСН
44 123
4545678910
4611121314151617
4718192021222324
48252627282930 

декември 2019

 ПВСЧПСН
48 1
492345678
509101112131415
5116171819202122
5223242526272829
013031 

януари 2020

 ПВСЧПСН
01 12345
026789101112
0313141516171819
0420212223242526
052728293031 

февруари 2020

 ПВСЧПСН
05 12
063456789
0710111213141516
0817181920212223
09242526272829 

март 2020

 ПВСЧПСН
09 1
102345678
119101112131415
1216171819202122
1323242526272829
143031 

април 2020

 ПВСЧПСН
14 12345
156789101112
1613141516171819
1720212223242526
1827282930 
« »

Статии от 18 април 2020г.

1941 г. умира Георги Толев

18 април 2020 г.

- Известен като Гоце Междуречки, български революционер, кукушки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Гоце Толев е роден в кукушкото село Междурек, днес Мелисургио, Гърция. Занимава се с търговия. Въведен е в редовете на ВМОРО от Христо Чернопеев през 1901 година.

Участва в Илинденско-Преображенското въстание. През 1903 година е четник при войводата Кръстьо Асенов, а след това за около три месеца е в четата на Атанас Йовев в Струмишко. От май 1905 година за една година е помощник на войводата Кръстьо Лазаров в Кумановско. В 1906 година придружава Даме Груев в обиколките му из Македония. През 1907 година е в четата на Кимон Георгиев, а по-късно е титулярен околийски войвода в Кукушко.

При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, участва в освобождаването на Кукуш като войвода на партизанска чета №26 с 10 души четници, действаща в Гевгелийско, а по-късно е в Сборната партизанска рота на МОО. На 5 октомври 1912 година Гоце Междуречки напредва по линията Петрич-Струмица, на 8 октомври освобождава струмишкото село Банско, а към 12 октомври е вече в Кукушко. След освобождението на Кукуш на 23 октомври 1912 година Гоце Междуречки е назначен на висш военно-административен пост в околията.
След окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция, Гоце Междуречки се включва с четата си в съпротивата на ВМОРО. През декември 1914 година четата му разрушава моста на река Водосир за трети път (след Христо Симеонов през юни и Никола Лефтеров през ноември).
След войните продължава активно да участва в дейността на ВМРО като войвода на чета.

Умира на 18 април 1941 година. В некролога му, публикуван в „Илюстрация Илинден“, пише:
„ Покойният бе един от многото ратници за свободата на Македония. В ранни години той дига знамето на борбата против тиранията и води непрекъснато борба до Хуриета, когато с четата си напусна балкана и в разбирателство с младотурците повежда легална борба за човешки права и културно развитие на своя народ.

Излъган, той и българският народ, напуска легалния живот и повежда наново нелегална борба, като в 1912 г. влиза в гърба на отоманската армия и смущава тила ѝ.

През 1915 до 1918 година в редовете на българската армия, като началник на партизански отряди той принася ценни услуги на освободителното дело. След 1918 год., и до последно време покойният Гоце не преставаше да се интересува живо за свободата на Македония, но уви, в крайния момент на осъществуването на идеала му, умре с най-голяма тъга по родината.
Мир на праха му, Бог да го прости!“

На снимката : Четата на Гоце Междуречки с четите на Георги Мончев, Григор Джинджифилов, Дякон Евстатий, Стамен Темелков и Христо Цветков.

текст и снимка - Lazar Mladenov