19 септември 2018г.

1924 г. — Потушено е Татарбунарското въстание на бесарабските българи против румънската власт.

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

« »

септември 2018

 ПВСЧПСН
35 12
363456789
3710111213141516
3817181920212223
3924252627282930

октомври 2018

 ПВСЧПСН
401234567
41891011121314
4215161718192021
4322232425262728
44293031 

ноември 2018

 ПВСЧПСН
44 1234
45567891011
4612131415161718
4719202122232425
482627282930 

декември 2018

 ПВСЧПСН
48 12
493456789
5010111213141516
5117181920212223
5224252627282930
0131 

януари 2019

 ПВСЧПСН
01 123456
0278910111213
0314151617181920
0421222324252627
0528293031 

февруари 2019

 ПВСЧПСН
05 123
0645678910
0711121314151617
0818192021222324
0925262728 
« »

Статии от 15 август 2018г.

Голяма Богородица. Ден на спасението

15 август 2018 г.

Успение на Пресвета Богородица.

ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА - 15 август.

 

Минало време от онази вечер, в която Света Мария и апостолите, молейки се в храма, видели огнения Свети Дух, който им обещал Христос при своето Възнесение. Оттогава Светата Майка обикаляла скъпите й места, където се подвизавал нейния Син, често ходела и се молела при Голготата, на Елеонската планина, както и на мястото, където той бил погребан.

След възнесението на Христос майка му била непрекъснато сред апостолите. Живяла 10 години след него в дома на св. Йоан Богослов, когото Исус й оставил като неин син. Когато цар Ирод започнал да гони църквата, тя заминала от Ерусалим за Ефес, където проповядвал Йоан Богослов, посетила и Света гора Атонска и остров Кипър, където епископ бил възкресеният от Христос Лазар.

Когато гоненията срещу християните малко поутихнали, тя се върнала в Йерусалим и заживяла благочестиво, обкръжена от хорската любов, както и от многото пришълци, идващи в града специално, за да се срещнат с нея и й се поклонят. Преданията говорят, че тези, които са я видели с очите си, били поразени от нейното смирение, от светлината, която излъчвала и която давала утешение на страдащите.

Богородица била 64-годишна, когато й се явил архангел Гавраил с палмово клонче в ръка. Като и дал с това знак й казал, че скоро Отец и Бог ще я призоват при себе си. Изпълнена с велика радост Светата майка пожелала да се види с апостолите. Те по това време били разпръснати по всички краища на юдейската земя, за да проповядват истината и вярата. Желанието на Богородица обаче било изпълнено и всички ученици на Христос били смаяни, като изведнъж се видели пренесени пред нейния дом. Липсвал само Тома. Тя им известила за своя земен край и като видяла колко много се натъжили ги помолила да не скърбят, а да се радват, тъй като тя отивала при своя Син и неговия Отец.

Настъпил денят на нейното представяне в небесния свят. Тя легнала на одър с палмово клонче в ръце и зачакала смъртта, обградена от молещите се апостоли.

Изведнъж, стаята се озарила от ярка светлина. Сам Иисус Христос, обкръжен от множество ангели се явил. Прегърнал душата на Пресветата си Майчица и се понесъл към простора.
Погребали Богородица в пещера до селото Гетсимания, което се намирало близо до Йерусалим. Много народ присъствал там. Както изисквали юдейските закони, апостолите затворили входа на гробницата с камък. През цялото време пеели и наедно с тях пеел и ангелски хор.

На третия ден от нейното успение (заспиване) пристигнал апостол Тома, при когото вестта за кончината дошла късно, поради което той не могъл да присъства на погребалния ритуал и като разбрал, че е закъснял, от скръб изпаднал в несвяст. За да го утешат, а и за да може и той да й се поклони, учениците отворили гроба на Христовата Майка.

Там била само плащеницата, с която Светата Дева била покрита. Всички апостоли се смаяли и изпаднали в недоумение.

Тогава, за да я почетат, те седнали на обща трапеза, като оставили празно едно място, предназначено за своя учител.

От този случай е останала и традицията, когато се прави трапеза или общо угощение, да се оставя още един празен стол, където може да седне случаен гост или скъпия дух на починал може да седне и невидимо да участва в тържествения семеен празник. И както апостолите се гощавали, изведнъж видели пред себе си сияйния образ на Богородица и тъй като точно по това време държали в ръцете си хляб, наредили всяка година в нейна памет и в чест на този велик миг, да се прави свещено възношение, което означава въздигане на хляба. Това въздигане се нарича - „панагия", което ще рече „пресвета", т.е. свещен хляб.

В по-късно време над пещерата, където била погребана Светата Богородица бил издигнат величествен храм. А денят -15 август, в който Дева Мария приключила земните си дни, още в ранните години на християнството започнал да се почита най-тържествено, като в основата на обрядността било въздигането на хляба и обкичването на иконата й с палмови клонки.

Народът ни нарича този празник Голяма Богородица. Почита Светата Дева като покровителка на майчинството, като застъпница пред Бога за нашите волни и неволни грешки. Повсеместно в българските църкви и манастири на този ден се отслужва тържествена литургия в нейна прослава. Жените, които особено я тачат, обкичват иконите й с цветя и дарове и горещо й се молят да благослови семействата им, да дава здраве на децата им и да бди над тях и ги води по правия път. Богородица особено се почита и от бездетните жени, които в този ден й принасят курбан и я молят да ги дари с великото тайнство на майчинството. Пчеларите носят в църквата питите с мед, извадени от кошерите в деня на Преображение Господне и след като свещеникът ги освети, ги раздават. В църквата се носят и обредни погачи, плодове и жито. В селища, където има църква или манастир именуван на Богородица, се правели общоселски събори.

В много къщи, в които се спазват народните и християнски традиции, на този ден фамилиите се събират.

Традиционната храна за празничната трапеза била варено жито и варена царевица (на зърна) в подсладена вода, осветения в църквата обреден хляб, тазгодишна ярка сварена на курбан, а бялото месо сготвено на каша, печена кокошка, сладка баница.

И тъй като с празника в чест на Успение Богородично лятото превалявало, семейната трапеза се слагала привечер на двора, като се оставял и един празен стол - за непредвиден гост, за духът на скъп покойник или за да напомня, че никой не е вечен на тази земя, от което следва и че е отговорен за своите дела и постъпки.
В такива нравствени закони са живели нашите деди, свято пазейки семействеността, почитайки народните традиции и християнските празници.

А жените кръстени с името Мария, т.е. именници, посрещали гости на обяд. На трапезата им имало голяма калена купа, пълна с първите откъснати кочани царевица - варена или печена на жар. И ако се случело така, че бездетна жена била първата гостенка на именницата и първа хапнела от царевицата, това било сигурен нишан, че Богородица е чула молитвата й, и скоро ще я дари с чедо.

 

* * *

На този ден църквата почита паметта на своите ктитори (дарители)/2/. В много райони се устройват събори, оброци и курбани. Денят е храмов празник на Троянския манастир, където всяка година се провежда и тържествено поклонение - шествие на Чудотворната икона на Света Богородица.

Празник на този ден имат  градовете - Несебър, Варна, Стражица, Ихтиман и селата Арбанаси и Добри Дял.

-----------------------

1./ "Православни традиции и български стародавни вярвания" - Вера Грозева, София, 1994 г.

Омда - Летни празници


Национален ден на спасението

С деня се отдава почит на лекарите и медицинските сестри, които са загинали при изпълнение на служебния си дълг. Отбелязва се от 2005 г. по идея на Националния алианс "Живот за България" и в. "Български лекар".

На този ден през 1963 г. д-р Стефан Черкезов, лекар на с. Стрелец, Великотърновско, попада в катастрофа между камион и автобуса, в който пътува служебно. Д-р Черкезов изважда всичките 47 пътници от пламналия автобус, но умира на следващия ден от тежките си изгаряния.

Отбелязването става чрез едноминутно мълчание точно в 12 ч., пред вратите на лечебните заведения, придружено от сирени на линейките.

На този ден в историята:


Годишнина от превземането на Одрин от Самуил

Българската армия под командването на цар Самуил превзема Адрианопол (Одрин) през 1002 г.. Докато византийската войска е концентрирана при обсадата на Бдин (Видин), българите достигат Тракия. По това време в Адрианопол много хора са се събрали за традиционния панаир, организиран на празника на св. Богородица. Без да срещнат съпротива, българските войски заграбват значителна плячка и се оттеглят.

Българският цар Самуил (неизв. - 1014) е провъзгласен за владетел през 997 г. и управлява до 1014 г. В началото на неговото управление Самуил управлява съвместно с тримата си братя, формално царският титул носи най-големият брат - цар Борис II (но той е пленен от ромеите и умира при опит за бягство), така короната отива във втория - Роман, който също умира и от 997 г. Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история. Съществуват спорни теории за произхода на цар Самуил, според латинският превод на хрониките на Скилица - бащата му се казва Никола и има ранг на comes, а синовете му - comites. Титлата "комит" е давана на управниците на комитати - области, на които се дели средновековна България. Предполага се, че комит Никола е бил управител на голямата област Средец. По традиция управителите на големите области са били в родствени връзки с преславския царски двор, тъй че историците предполагат, че Самуил е наследник на Симеоновия род. Доказателство, за което намират в имената, които носят Самуиловите наследници.

Смутните времена, в които цар Самуил застава начело на българската държава и непрекъснати войни, които е принуден да води със сърби, унгарци и ромеи бележат и цялото му управление.

Самуил непрекъснато мести столицата си и търси съюзници, но политиката му не успява да доведе до укрепването на централната власт и да стабилизира държавата. По това време начело на византийската империя един от последните войнстващи императори - Василий ІІ (976 – 1025 г.) на 18 години поема управлението и бързо се проявява като един от най-способните византийски императори (за съжаление, умелите му ходове като държавник са свързани и с политическия разгром на българската държава). Василий ІІ успява да се справи с вътрешните междуособици и да стабилизира финансите на държавата, полага големи грижи за армията - в резултат успява да възстанови византийската власт на север от Балкана и да покори останалите свободни - след похода на Йоан Цимисхий, западни български земи.

През 1014 г. българските войски, предвождани от цар Самуил издигат в клисурата до с. Ключ преграда, която да осуети намеренията на император Василий II за поредно нахлуване. Но византийски отряди откриват пътека към билото на планина Беласица, те успяват да се промъкнат незабелязано и нападат в гръб българите, а Василий II напада фронтално клисурата и успява да разруши. Българите са принудени да отстъпят. Цар Самуил успява да се спаси, благодарение на сина си Гаврил-Радомир и бяга в крепостта Прилеп./calendar.dir.bg/