« »

август 2018

 ПВСЧПСН
31 12345
326789101112
3313141516171819
3420212223242526
352728293031 

септември 2018

 ПВСЧПСН
35 12
363456789
3710111213141516
3817181920212223
3924252627282930

октомври 2018

 ПВСЧПСН
401234567
41891011121314
4215161718192021
4322232425262728
44293031 

ноември 2018

 ПВСЧПСН
44 1234
45567891011
4612131415161718
4719202122232425
482627282930 

декември 2018

 ПВСЧПСН
48 12
493456789
5010111213141516
5117181920212223
5224252627282930
0131 

януари 2019

 ПВСЧПСН
01 123456
0278910111213
0314151617181920
0421222324252627
0528293031 
« »

Статии от 14 септември 2018г.

КРЪСТОВДЕН. Празник на пожарникарите. Празник на Силистра...

14 септември 2018 г.

На този ден Православната църква чества:

ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ И ЖИВОТВОРЯЩ КРЪСТ ГОСПОДЕН (Кръстовден)

(Строг пост)

В древността, преди Христовото разпятие, кръстът се е смятал за знак на безчестието и позора. На него окачвали и бесели най-големите престъпници. След смъртта на Иисус Христос той се превръща в олицетворение на жертвената любов, на победа над злото. Превръща се в символ на вярата и боголюбието, става свещена утвар. Разпънат на него, Спасителят с кръвта си го осветил. Затова и датата 14 септември е определена за ден в памет на Христовите страдания и в чест на Въздигането на животворящия кръст Господен.

Според преданието по време на царуването на император Константин станали важни събития, които утвърдили християнството. Константин бил син на цезар Констанций Хлор, който владеел Галия. Майка му Елена била от неизвестен род, но затова пък благочестива християнка. След смъртта на баща си Константин заел престола и започнал да управлява с кротост и мъдрост. По това време римската империя се разпадала. Италия се владеела от цезар Максенций, който бил зъл и користолюбив. Върл противник на християните, той ги подлагал на небивали гонения. Затова народът се обърнал за помощ към Константин. Императорът събрал войска и тръгнал в поход. Когато наближавал Рим, един ден по пладне, видял на небето кръст от звезди и надпис „с това ще победиш". Същата нощ му се явил и Христос и му заповядал да направи знаме, което да прилича на кръст. Да изобрази същия знак на щитовете, мечовете и шлемовете на своите войници. Константин така и направил. Под спасителния символ, макар войската му да била малочислена, в голямата битка, станала през 312 година, той победил Максенций, чийто бойци били трикратно повече, и триумфално влязъл в Рим. Без да бъде християнин, император Константин признал, че тази победа му била дадена от Господа.

Видението на кръста се повторило още два пъти, което станало причина той да приеме християнската вяра.
Възрадвана от тази постъпка на сина си, майка му Елена пожелала да отиде в Палестина и види местата, където живял Спасителя. От всичко най-много искала да намери кръста, на който бил разпънат Иисус Христос. След дълги издирвания, в земята били намерени три кръста. Но, за да разберат кой е на Божия син, по предложение на йерусалимския патриарх Макарий, последователно ги допрели до неизлечимо болна жена. Единият от трите донесъл изцерение на умиращата и така се разбрало кой е живототворящият. Това станало в 326 година пред очите на множество народ. Сред него имало и езичници, които видели чудото, повярвали в Христос и приели светото кръщение.

Четири пъти в годината Православната църква чества светия Господен кръст:

  • на Третата неделя от Великите пости, наричана Кръстопоклонна;
  • на Велики петък, който предхожда Възкресение Господне
  • на 1 август - Изнасяне честното дърво на животворящия кръст Господен;
  • на 14 септември - въздигане на Христовия кръст.

На този ден според каноните на църквата се спазва строг пост.

Датата 14 септември, колкото и да се свързва с честването на животворящия кръст Господен, толкова според народния календар си остава един от най-жизнерадостните селски празници. В противовес на църковния канон, който изисквал строги пости, народът ни обратно, правел е събори, панаири, курбани. Според стародавното вярване празникът се нарича Кръстовден, защото по това време на годината „денят се кръстосвал с нощта". В повечето райони по тия дни започвал и гроздоберът. Жените в градините пък „кръстосвали", „загърляли", т.е. заривали стеблата на многогодишните цветя в градинките си, защото от тая дата водата в реките, езерата, ручеите започвала да изстудява и можело растенията да се „пресекат". Случвало се оттук нататък да паднат и първите слани.

По традиция на Кръстовден свещеникът обикалял къщите и четял за здраве, поръсвал със светена вода.

На Кръстовден според традицията, селища, които не си били нарекли събор, празнували родово, фамилиите се събирали на тържествена вечеря. Било задължително на трапезата да има сварени само в подсолена вода късове овнешко, печено „хвъркато", баница, печена или варена тиква.

Обичай било да се честват чакръкчиите - т.е. ония народни лечители, които умеели да наместват изкълчени и навехнати крайници или счупени кости. Оздравелите ги посещавали и в знак на благодарност за възвърнатото здраве им носели погача, ярка, мед, китка чемшир, завързана със син конец, наниз червени чушки. Давали им и сребърна пара. Чакръкчията от своя страна слагал на двора трапеза и канел всеки, който минел край къщата му, да влезе, да пийне и хапне и да споменува с добро Божията милост, проявила се чрез умението на лечителя да дарява на болни изцеление.

Именици: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.

-------------

"Православни традиции и български стародавни вярвания" - Вера Грозева, 1994 г. - Омда, Есенни празници

Вижте още на страниците на Омда:

 

14 септември е празник на градовете: Бяла Слатина и Силистра.

 

На 14 септември пожарникарите в България отбелязват своя професионален празник

Началото е поставено на същия ден през далечната 1905 година в София, когато е бил открит първият пожарникарски събор.

По време на Първия пожарникарски събор 17 пожарни команди от страната за първи път се обединяват и определят бъдещото изграждане и развитие на пожарното и спасително дело в България.

По този повод всяка година на този ден пожарникарите отбелязват своя професионален празник и отдават почит към паметта на загиналите си колеги при изпълнение на служебния им дълг.

 

На този ден в историята:

1752 г. — Британската империя приема Григорианския календар и пропуска 11 дни (предишният ден е 2 септември).
1812 г. – Наполеонови войни: Седем дни след Бородинската битка, Наполеон със своята Велика армия влиза в Москва без бой, но намира градът изоставен и запален от отстъпващите руснаци.
1829 г. – Руско-турска война (1828-1829): Османската империя сключва с Русия Одринския мирен договор, който слага край на войната.
1867 г. — Излиза първото издание на “Капиталът” на Карл Маркс.
1901 г. — Президентът на САЩ Уилям Маккинли умира след покушението от 6 септември и поста заема Теодор Рузвелт.
1911 г. — При атентат в Киевския театър смъртоносно е прострелян министър-председателят на Русия Пьотър Столипин, който умира четири дни по-късно.
1917 г. – Временното руско правителство обявява Руската империя за република.
1918 г. — Първа световна война: Започва атаката на Антантата при Добро поле.
1939 г. — VS-300 на Игор Сикорски става първият успешно изпробван хеликоптер.
1943 г. — Назначено е правителство на България начело с Добри Божилов.
1944 г. — Излиза първият брой на вестник “Земеделско знаме”, орган на БЗНС, с главен редактор Никола Петков.
1959 г. — Съветският космически апарат Луна 2 става първия обект с човешки произход на Луната, разбивайки се на нейната повърхност.
1960 г. — Приключва срещата в Багдад на страните производителки на петрол, с която се създава ОПЕК.
1978 г. — СССР изстрелва автоматичния космически апарат Венера 12.
1999 г. — Кирибати, Науру и Тонга се присъединяват към Организацията на обединените нации.
2006 г. — Покрив на летище на испанския остров Менорка се срутва и затрупва над 20 души. Според данни на регионалното правителство само трима души са пострадали при инцидента.