« »

август 2018

 ПВСЧПСН
31 12345
326789101112
3313141516171819
3420212223242526
352728293031 

септември 2018

 ПВСЧПСН
35 12
363456789
3710111213141516
3817181920212223
3924252627282930

октомври 2018

 ПВСЧПСН
401234567
41891011121314
4215161718192021
4322232425262728
44293031 

ноември 2018

 ПВСЧПСН
44 1234
45567891011
4612131415161718
4719202122232425
482627282930 

декември 2018

 ПВСЧПСН
48 12
493456789
5010111213141516
5117181920212223
5224252627282930
0131 

януари 2019

 ПВСЧПСН
01 123456
0278910111213
0314151617181920
0421222324252627
0528293031 
« »

Св. пророк Елисей. Деветоюнският преврат 1923 г.

14 юни 2017 г.

На този ден Православната църква чества:

Св. пророк Елисей (IX в. пр.Хр.). Св. Методий, патриарх Константинополски († 846). Митрополит Трифон (Туркестанов) († 1934)

Св. пророк Елисей бил от Рувимовото коляно. Живял в IX век преди Христа. Ученик на пророк Илия - правил много чудеса.

 

На този ден в историята - Деветоюнският преврат 1923 г., роден е Димитър Благоев


От 9 до 14 юни дейци на БЗНС организират съпротивителна дейност срещу преврата с основни центрове Пазарджишко, Радомирско, Асеновградско и Плевенско, ръководена съответно от Александър Стамболийски, Александър Ботев, Спас Дупаринов и Александър Оббов. Стамболийски е арестуван и убит на 14 юни от скопския войвода на ВМРО Величко Велянов (Чичето). На места дейците на БКП оглавяват съпротивата (Карлово и Килифарево), на други помагат на военните (Пловдив, Кнежа, Габрово, Русе), на трети се опитват сами да овладеят властта.

На 9 юни 1923 г. е извършен държавен преврат от организацията Народен сговор и Военния съюз с помощта на части от столичния гарнизон и гарнизоните в другите краища на България. След успеха на преврата новия кабинет е подкрепен от партиите в Конституционния блок, социалистите и националлибералите, а БКП обявява неутралитет (Позив на ЦК от 9 юни и решение на ВПС от 1-7 юли).

По света
На 14 юни 1777 година Континенталният конгрес във Филаделфия утвърждава националния флаг на САЩ, състоящ се от 13 червени и бели хоризонтални ленти, и 13 звезди на син фон. Самият Вашингтон обяснява избора на флага така: “звездите символизират суверенитета, а броят им – тринадесетте щата, подписали Декларацията за независимост, червеният цвят - страната, откъдето произхожда нацията, а белите ленти - свободата на бъдещите поколения”.

На 14 юни 1928 г. е роден Ернесто Че Гевара латиноамерикански революционер, един от ръководителите на Кубинската революция (1959 г.). Завършва медицина. По време на управлението на Перон е принуден да емигрира от Аржентина (1952 г.). През 1955 г. в Мексико се среща с Ф. Кастро Рус. От 1956 г. е в редиците на революционен отряд в провинция Ориенте в Куба. През 1957 г. е назначен за командир на партизанска колона. През декември 1958 г. колоната му завзема провинция Лас Вилас, като побеждава войските на Батиста в гр. Санта Клара и заедно с колоната на К. Сиенфуегос влиза в столицата Хавана.

1948 - Клемент Готвалд е избран за президент на Чехословашката република.

Клемент Готвалд е чехословашки държавник, комунист. Роден е на 23 ноември 1896 г. в с. Дедице. Той е един от основателите на Комунистическата партия на Чехословакия. В периода 1922 г.– 1925 г. е редактор на комунистическите вестници "Правда худоби" ("Pravda chudoby") и "Глас лиду" ("Hlas lidu"). От 1925 г. е член на ЦК и на Политбюро на КП. През 1929 г. на V конгрес на КПЧ, Готвалд е избран за генерален секретар на ЦК, а през 1945 г. за председател. През 1938 г. пристига в Москва, където оглавява Задграничното ръководство на КПЧ. Влиза в състава на първото правителство на Националния фронт в Кошице, като зам.-председател на 4 април 1945 г. През 1946 г. Клемент Готвалд оглавява Коалиционното правителство на Чехословакия, а през 1948 г. съставя ново правителство. От 14 юни 1948 г. е президент на Чехословашката република. Провежда политика на сближаване със СССР. Умира на 14 март 1953 г. в Прага.

На този ден са родени

На 14 юни 1856 година е роден Димитър Благоев - основоположник на социалистическото движение и на първата марксистка партия в България. Роден е в с. Загоричане, Костурско. Първоначално учи в родното си село, после – в Цариград, Одрин и Стара Загора. След Освобождението продължава образованието си в Санкт Петербург, където следва естествени науки.
1916 г. - Роден е Найден Евлогиев Геров-композитор. Той е създател на значителен брой музикални произведения в различни жанрове. Найден Геров е внук на известния български възрожденски просветител и книжовник Н. Геров. Създава оперите: "Пайсий Хилендарски" (1959 г.), "В една новогодишна нощ", "Бяла пролет", детските "Пепеляшка" и "Ян Бибиян", комичната "Тримата мускетари", "Почивка в Арко Ирис", "Пътуване към Кларис". Автор на балета "Швейк отива на война" (1974 г.). Умира в София на 24 октомври 1989 г.

1946 г. - Родена е Виолета Гиндева – българска драматична и филмова актриса. Тя е дългогодишна изпълнителка на характерни роли в Народния театър "Иван Вазов". Дебютира в киното през 1968 г. с тв новела "Един снимачен ден". Създава впечатляващи роли на подкупващи със своята искреност и непосредственост целеустремени жени: "Иконостасът" (1969 г.), "Князът" (1970 г.), "Черните ангели" (1970 г.), "Дъщерите на началника" (тв, 1973 г.), "Последна проверка" (тв, 1973 г.), "Сватбите на Йоан Асен" (1975 г.), "Снаха" (1976 г.), "Юмруци в пръстта" (1979г.-1980 г.), "Приключенията на Авакум Захов" (тв, 1981 г.), "За честта на пагона" (1975 г.), "Макбет" (1977 г.), "Иванко" (1978 г.), "Игра с огъня" (1982 г.), "Прадеди и правнуци" (тв, 1983 г.), "Ей, или как се мами гущерче" (1996 г.), "Динамит на борда - 10 години по късно" (мюзикъл от Христо Бойчев, 1997 г.), "Купонът" (2000 г.).

1933 г. - Роден е Светлин Русев

1949 г. - Роден е Стоян Александров

На този ден са починали:

1924 г. - Агент на Обществената безопасност убива народния представител Петко Д. Петков от БЗНС.

Петко Димитров Петков е политически деец. Роден е на 4 май 1891 г. в София. Син на Д. Н. Петков и брат на Н. Д. Петков. Завършва право, политически науки и дипломация в Париж. Взема участие в Балканските войни 1912 г.–1913 г. и в Първата световна война 1914 г.–1918 г. Член е на БЗНС, по време на управлението на Ал. Стамболийски. В периода 1920 г.–1922 г. е първи секретар на българската легация в Париж. Участва в състава на българската делегация на конференцията в Генуа (1922 г.). От ноември 1922 г. до юни 1923 г. е директор на Политическия отдел на Министерството на външните работи и главен секретар на същото министерство. По време на държавния преврат на 9 юни 1923 г. е арестуван. След освобождаването му полага усилия за възстановяване на БЗНС. Подкрепя идеята за осъществяване на единодействие с БКП (т. с.). Редактира в. "Земледелска защита" (1923 г.–1924 г.), сп. "Земледелска защита" (1923 г.–1924 г.) и в. "Защита" (от бр. 2 "Народна защита" 1923 г.–1924 г.). Издава на френски език брошурите "Войник на мира" и "Политиката на България вчера и днес".

1923 г. - Александър Стамболийски е убит от скопския войвода на ВМРО Величко Велянов (Чичето).

Александър Стамболийски е обществен и държавен деец, публицист, идеолог и лидер на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Роден е на 1 март 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко. Учи в Земеделското училище в Садово, а след това в Лозаро-винарското училище в Плевен. Една година следва философия в Хале, след което записва агрономство в Мюнхен. Завръща се преждевременно в България по здравословни причини. През декември 1899 г. участва в основаването на Българския земеделски народен съюз и свързва целия си активен политически живот с неговата дейност. От 1904 г. до 1923 г. е главен редактор на партийния в. "Земледелско знаме". Включва се в редактирането на сп. "Земледелска мисъл". Той е дългогодишен народен представител (от 1908 г.). Под негово ръководство през 1905 г. е изработена първата програма на БЗНС , а през 1919 г. и втората програма. Не одобрява участието на България в Балканските войни 1912–1913 г. Счита, че обединението на българските земи трябва да стане по пътя на създаване на конфедерация или федерация на южните славяни. Обявява се решително срещу въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. На среща между лидерите на опозиционните партии и цар Фердинанд I на 17 септември 1915 г. предупреждава царя, че присъединяването на България на страната на Тройния съюз ще има катастрофални последици. Заради антивоенната му пропаганда и дръзкото поведение му е отнет депутатският имунитет и Стамболийски е осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание 1918 г. е освободен от затвора и изпратен заедно с Р. Даскалов и други народни представители при въстаналите войници, за да съдействат за прекратяване на въстаническите действия и връщане на войниците по фронтовете. Вместо това на 27 септември в Радомир България е провъзгласена за република, а Стамболийски става председател на временното правителство. След разгрома на въстанието се укрива в столицата до даването на амнистия (края на 1918 г.). Още преди това е включен като представител на БЗНС в коалиционното правителство на Т. Теодоров (28 ноември 1918–6 октомври 1919 г.) като министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Включен е в състава на българската делегация, която през юли 1919 г. заминава за Франция и участва в работата на Парижката мирна конференция 1919–1920 г. Подписва Ньойския мирен договор 1919 г. На 7 октомври 1919 г. Стамболийски е назначен за министър-председател на съставеното от БЗНС, Народната и Прогресивнолибералната партия коалиционно правителство (до май 1920 г.). Едновременно с това е министър на войната и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. От 22 май 1920 г. до 9 юни 1923 г. е министър-председател на самостоятелното земеделско правителство. В него е и министър на външните работи и изповеданията и управляващ Министерството на войната. В края на 1920 г. и началото на 1921 г. предприема 100-дневна обиколка из Европа. Взема участие в работата на конференциите в Генуа (1922 г.) и Лозана (1922–1923 г.).

Умира Захари Зограф - български художник от епохата на Възраждането. Роден е през 1810 г. в Самоков. Учи при брат си Д. Зограф. Картините и стенописите му са със сложни колоритни хармонии, внася в тях битови и светски елементи. Рисува икони в Пловдив (църквата "Св. Константин и Елена", 1836 г.), Копривщица (църквата "Св. Богородица", 1837 г.-1838 г.), Щип (църквата "Св. Богородица", 1843 г.), Плаковския манастир (1845 г.), Долнобешовишкия манастир (1845 г.), Перник - Старата църква (1846 г.), Девическия манастир в Габрово и др. Работи стенописи в църквата "Св. Никола" и преддверието на параклиса "Св. Архангели" в Бачковския манастир (1840 г.), в църквата на Рилския манастир (1844 г.), Троянския манастир (1848 г.-1849 г.), Преображенския манастир (1847 г. и 1849 г.). През 1851 г.-1852 г. в Атон създава стенописите в манастира "Лаврата на св. Атанасий", икони за параклиса на метоха на Зографския манастир в Карея. Автор е на портрети: 3 стенописни портрета - в Бачковския (1840 г.), Троянския (1848 г.) и Преображенския (1849 г.) манастири, 3 кавалетни портрета - на съпругата на Д. Зограф, на Н. Рилски (1838 г.) и автопортрет (около 1840 г.). Рисува и множество ктиторски портрети.

1920 - Умира Макс Вебер - социолог. Карл Емил Максимилиан (Макс Вебер) е роден на 21 април 1864 г. Той е немски социолог, историк, икономист, чиито трудове в значителна степен определят насоката на развитие на социално-научното знание през ХХ в.