« »

декември 2018

 ПВСЧПСН
48 12
493456789
5010111213141516
5117181920212223
5224252627282930
0131 

януари 2019

 ПВСЧПСН
01 123456
0278910111213
0314151617181920
0421222324252627
0528293031 

февруари 2019

 ПВСЧПСН
05 123
0645678910
0711121314151617
0818192021222324
0925262728 

март 2019

 ПВСЧПСН
09 123
1045678910
1111121314151617
1218192021222324
1325262728293031

април 2019

 ПВСЧПСН
141234567
15891011121314
1615161718192021
1722232425262728
182930 

май 2019

 ПВСЧПСН
18 12345
196789101112
2013141516171819
2120212223242526
222728293031 
« »

Статии от 14 февруари 2017г.

Трифон Зарезан

14 февруари 2017 г.

 

ДНЕС Е ТРИФОНОВДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ТРИФОН

Днес (по стар стил) се почита паметта на Свети мъченик Трифон. Той е роден около 225 г. в малоазийската провинция Фригия. Свети Трифон е живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа. По време на гоненията срещу християните при римския император Траян Деций (249 - 251) Трифон е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен.

Празникът се почита от българите под различни наименования - най-често като Трифон Зарезан, Трихун, Трифко, Трифон Пияница поради общоизвестната легенда за светеца, който отрязал носа си, когато отишъл да зарязва лозята.
От незапомнено време българите почитат св. Трифон като покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. В ранно утро стопанката омесва тесто и изпича хляб. Приготвя и пълнена с ориз кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря с бъклица вино. На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от трапезата на Бъдни вечер. Едва след това започва зарязването на лозите. След като приключат работата си, мъжете си устройват шумни веселби и гуляи. Преди да седнат на общата трапеза сред лозята, те си избират “цар”, когото наричат с името Трифон. На неговата глава се поставя “корона” от лозовите пръчки, които са отрязани най-напред. Качват своя цар на каруца, която те самите теглят, и по този церемониален начин обикалят лозята. През цялото време царят благославя наред да се роди повече грозде и годината да е богата и плодовита. Често някои от мъжете се скриват зад лозниците и питат: “Трифона, виждаш ли ме ?”, а царят отвръща: “Наесен хич да не те виждам от грозде!”.

Вечерта царят кани всички мъже в своя дом, където жена му е приготвила богата трапеза. По традиция той е длъжен да почерпи и нахрани всички участници в зарязването. Според поверието, ако царят и мъжете не си попийнат добре, реколтата от грозде и вино ще бъде недостатъчна. На Трифоновден се извършват и някои гадания със стопански характер. Ако през първия ден на празника - 1 февруари, вали сняг, селяните вярват, че през годината пчелите ще се роят много и ще има много мед. Ако времето е топло и слънчево - реколтата от царевица ще бъде обилна. Щом вали сняг през втория или третия ден на празника - царевицата ще трябва да се сее по-късно.

На този ден именните си дни празнуват Трифон и Трифонка. Трапезата за празника включва варена кокошка, печена луканка, прясна пита, тутманик.
Трифон зарезан е един от най-обичаните празници от българите. Той се честваше и през тоталитарно време, но под название “Ден на лозаря”.