« »

октомври 2018

 ПВСЧПСН
401234567
41891011121314
4215161718192021
4322232425262728
44293031 

ноември 2018

 ПВСЧПСН
44 1234
45567891011
4612131415161718
4719202122232425
482627282930 

декември 2018

 ПВСЧПСН
48 12
493456789
5010111213141516
5117181920212223
5224252627282930
0131 

януари 2019

 ПВСЧПСН
01 123456
0278910111213
0314151617181920
0421222324252627
0528293031 

февруари 2019

 ПВСЧПСН
05 123
0645678910
0711121314151617
0818192021222324
0925262728 

март 2019

 ПВСЧПСН
09 123
1045678910
1111121314151617
1218192021222324
1325262728293031
« »

Статии от 13 юли 2018г.

Събор на св. архангел Гавриил; годишнина от Берлинския договор

13 юли 2018 г.

На този ден Православната църква чества:


Събор на св. архангел Гавриил. Св. преподобни Стефан Саваит († 794)
Чества се на 26 март и 13 юли

На 26 март, на другия ден след Благовещение на Пресвета Богородица, се празнува първият събор, а на 13 юли светата църква отново празнува събора на светия Архангел.

*Архангел Гавраил (или Гавриил) (евр. - "сила Божия") е един от седемте архангели, т.е. "ангелоначалници", представители на осмия ангелски чин. Архангелите възнасят молитвите на хората към Бог и разкриват смисъла на пророческите видения и хода на събитията, особено на пророчествата за идването на Месията - Христос.

Бог изпратил архангел Гавраил в храма да извести на св.пр. Захарий раждането на Йоан Кръстител и неговото бъдещо служение като Предтеча на Иисус Христос (Лук. 1:11-19).
Архангел Гавраил известил и на Пресветата Дева благата вест за това, че тя от Духа ще роди Светия Богомладенец (Лук. 1:26-31, Мат. 1:18-25).

Архангел Гавраил се явил и на св.пр. Данаил и му изяснил видението за овена и козела (Дан. 8:16), както и тайната за седемдесетте седмици (Дан. 9:21). В християнската традиция, намерила отражение във византийското и западноевропейското религиозно изкуство, архангел Гавраил се свързва най-вече с Благовещението. Затова дори извън сцените на Благовещение той се изобразява с раззеленена клонка или цъфнала лилия в ръце – символ на непорочността на Светата Дева.

Западноевропейският рицарски епос използва служението на архангел Гавраил като вестител в контекста на идеята за Теократичната държава. В "Песен за Роланд" архангелът възвещава на Карл Велики събитията, изпраща му сънища и му напомня за неговия дълг – без умора да защищава християните в целия свят.

Под името Джабраил мюсюлманите въздават особена почит и прославят архангел Михаил като ангел, който продиктувал на Мохамед "предвечно съществуващото по небесен оригинал слово на Аллах" - Корана.

В някои юдейски текстове на архангел Гавраил се приписва също особената власт над стихиите: над огъня, над водата и узряването на плодовете ("Песахим" и "Сан хедрин"). В апокрифната "Книга на Енох" архангел Гавраил е поставен за началник на Рая и духовните същества, които го охраняват.

---------------

*Pravoslavieto.com

 

На този ден в историята

1878 г. - Подписан е Берлинският договор. Съгласно него Румъния получава Северна Добруджа, Сърбия - Нишко и Пиротско, Високата порта си връща Македония и Одринска Тракия. Между Дунав и Стара планина е създадено васално Княжество България (63 752 кв. км и 1 740 000 души), а на юг от Балкана - автономна област Източна Румелия (35 901 кв. км и 816 000 души).
Берлинският договор е международен акт, подписан на 13 юли от представители на държавите, участвали в Берлинския конгрес (1878 г.). Главното му предназначение е ревизията на Санстефанския договор (1878 г.). По силата на Берлинския договор току-що освободилата се българска държава е разпокъсана на няколко части.
1. Териториите между река Дунав и Стара планина заедно с тогавашната Софийска област образуват Княжество България начело с княз, избиран пряко от народа. За да бъде признат за законен български владетел, той трябва да получи съгласието на Великите сили (Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия и Италия) и Османската империя. За управлението на Княжеството се предвижда Органически устав (конституция), изработен от събрание на местни първенци. Срокът на Временното руско управление в България се намалява от 2 години на 9 месеца. Намиращата се в Княжеството османска армия трябва да напусне неговите предели и да се замени с местна народна милиция. Новата българска държава се поставя във васална зависимост от Османската империя и се задължава да и плаща ежегоден данък. За нея остават в сила всички договори, подписани между западните велики сили и Османската империя до избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., и др.
2. Земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област под произволното име Източна Румелия. Управлението и се възлага на генерал-губернатор, назначаван от Високата порта и одобряван също така от Великите сили, участвали в Берлинския конгрес. В негова подкрепа трябва да действа Областно събрание, избирано от населението, живеещо в Областта.
3. Македония и Одринско остават отново в пределите на Османската империя под пряката власт на султана, т. е. за тези две български области не се предвижда каквато и да било промяна в статута им от времето преди Руско-турската освободителна война (1877 г.-1878 г.). Османската империя приема единственото задължение да подготви и проведе в тези две области реформи, чрез които да бъдат изравнени правата на християнското население с тези на мохамеданското.
4. Градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа като компенсация за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се предоставя на Русия. В Берлинския договор са включени и клаузи, отнасящи се до съседните балкански страни. Румъния, Сърбия и Черна гора се признават за независими държави, но се задължават да поемат изплащането на съответната част от държавния дълг на Османската империя.
Големи придобивки с Берлинския договор получава Австро-Унгария. На нея се предоставя правото да окупира в продължение на 30 години Босна и Херцеговина, да държи свои войски в Новопазарския санджак, който остава в пределите на Османската империя, и да контролира бреговата линия на Черна гора по Адриатическо море. На свой ред Англия узаконява своето право да заграби гръцкия о. Кипър.
Берлинският договор съществува формално до избухването на Балканската война (1912 г.-1913 г.). Някои негови клаузи са променени още при Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. и при провъзгласяване независимостта на България през 1908 г., но повечето от тях остават в сила и след тази война.

1841 г. - В края на деня приблизително около 300 участниците в Първия браилски бунт се качват на кораб, с който имат намерение да преминат на българския бряг. Местните власти се опитват да ги спрат, при което избухва сражение. Впоследствие бунтът се проваля.
Браилските бунтове (1841-1843 г.) са революционни акции на българската емиграция в Румъния за освобождение от османско иго с ръководен център Браила. Първият от тях е организиран през 1841 г. Начело застават сръбският капитан Владислав Татич и българинът В. Хадживълков. Участниците в него се опитват да използват влошеното външно и вътрешнополитическо положение на Османската империя след неуспешната за Високата порта Турско-египетска война (1839 г.), за да вдигнат въстание в България. За целта е замислено прехвърлянето на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг. В организирането й вземат участие редица български търговци и занаятчии. Към тях се присъединяват и известен брой гърци. За кратко време са събрани много доброволци, закупено е необходимото оръжие. В началото на юли 1841 г. бунтът е обявен в Браила. Прехвърлянето на четата в България обаче среща въоръжен отпор от страна на румънските власти, които се страхували от усложнение на техните отношения с Османската империя. Около 80 души от българите са убити, а останалата част са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния. Само малък брой от четниците успяват да се спасят и укрият.
След неуспеха на първата акция, през август същата година българските емигранти започват подготовката на нова. По това време в Браила пристига Г. С. Раковски, който се свързва с капитан Хаджи Ставри - пратеник на тесало-епирското революционно дружество, и установява контакт с главния организатор на новия бунт Г. Димитров Казак. Планът на акцията предвижда събирането на многохиляден отряд от Южна Бесарабия и вътрешността на Влашко и Молдова, който след това да мине през Браила и да увлече намиращите се там български и гръцки доброволци. Разбивайки местния румънски гарнизон, отрядът трябва да се прехвърли през Дунав на българския бряг и да вдигне въстание. Румънските власти узнават за готвения план и вземат своевременни контрамерки. През февруари 1842 г. румънските власти правят опит да арестуват Г. С. Раковски. Стига се до ново сражение със заговорниците. За да спаси заловените бунтовници, Г. С. Раковски се предава и е осъден на смърт. Но тъй като притежава гръцки паспорт (под името Георги Македон), е предаден на гръцките консулски власти.
И след този неуспех действията на българската революционна емиграция за организиране на чета, която да вдигне въстание в България, не престават. През 1843 г. начело на новата акция в Браила застава българинът А. Дешев. По същото време в други градове на Румъния развиват дейност П. Иванович, капитан Ст. Радович, Н. Филиповски (капитан дядо Никола) и др. Четниците отново трябвало да се съсредоточат в Браила и да преминат р. Дунав на българския бряг. Но и този път румънските власти узнават и вземат мерки за осуетяването на бунта. През септември същата година организаторите на акцията са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния.

1841 г. - Великите сили подписват Конвенция за проливите, с която се гарантират независимостта на Османската империя и постановяват, че Босфора и Дарданелите са затворени за военни кораби в мирно време. Лондонската конвенция за проливите е подписана между Русия, Великобритания, Австрия, Франция, Прусия и Турция. Султанът си запазва правото да издава разрешение за преминаване през проливите на леки кораби, които са в разпореждане на посолствата на приятелски държави. Конвенцията окончателно премахва привилегированото положение на Русия в проливите, създадено от Ункяр-Искеселийския договор (1833 г.). До подписването на конвенцията Черно море е смятано за затворено море на крайбрежните държави (Русия и Турция) и преминаването на кораби през проливите се регулира от руско-турски съглашения. Конвенцията създава прецедент, като дава на странични държави юридически основания да претендират за опека над проливите под предлог за запазване на всеобщия мир.

1989 г. - Политбюро на ЦК на БКП обмисля възможността България да стане член на Международния валутен фонд (МВФ) и да потърси неговата помощ, включително и по въпроса за външния дълг.
България е член на МВФ от 1990 г. Квотата на страната възлиза на 640.2 млн. СПТ(специални права на тираж). За периода 1991 – 2004 г. България сключва общо дванадесет споразумения с МВФ, като общият размер на предоставените средства достига 2.1 млрд. СПТ.
Специалните права на тираж (СПТ) (на английски език SDR-Special Draving Right) са създадени през 1969 г. от Международния валутен фонд като безналични международни резервни активи, разпределени между членовете на МВФ, пропорционално на вноските им, за допълване на съществуващите резервни активи. Всяка страна-членка има специална сметка, по която са записани, разпределените й СПТ. Досега е имало две емисии на специалните права на тираж-през 1970-1972 и през 1979-1981г. В момента България има дял в капитала на МВФ от 640 млн. специални права на тираж, което прави достъп до финансови ресурси от около 1 милиард и 23 милиона. СПТ са специфична валутна единица. Нейният обменен курс се определя от МВФ. Първоначално стойността им е била определена като стойността на 0,888671 грама злато. След провала на Бретън-Удската валутна система, СПТ се предефинират като "кошница от валути". Между 1974 и 1981г. валутите, които са влизали в кошницата са били 16, но след 1981г. са само 5. Днес в нея влизат еврото (Германия, Франция) японската йена, британска лира и американския долар. Това са валутите на страните, които имат най-голям износ. Тежестта на отделните валути в "кошницата" се предоговаря на всеки 5 години, за да отразява по-реално относителите дялове на страните в международната търговия и износа на страните. Последно е договорена 2001 г. Към момента "теглата" на отделните валути са (източник):
Щатски долар-45%
Евро -29%
Японска йена -15%
Британска лира-11%
Специалните права на тираж се използват при получаване на траншове от МВФ, при сключени споразумения, както и при много други международни споразумения сделките са уговорени в СПТ.

1983 г. - На официално посещение в България е заместник-федералния канцлер и федерален министър на външните работи Ханс-Дитрих Геншер.
Ханс Дитрих Геншер е роден на 21 март 1927 г. По време на Втората световна война работи като помощник в ВВС. За кратък период е затворник на британските и американските сили. От 1946 г. до 1949 г. учи право и икономика в университетите в Хале и Лайпциг. През 1966 г. става член на Либералнодемократическата партия на Германия. През 1952 г. напуска ГДР и преминава във ФРГ. През 1952 г. става член на Свободната демократичната партия и започва политическа кариера. През 1954 г. става адвокат в Бремен. От 1965 г. е избран за депутат в Бундестага. Остава депутат без прекъсване до 1998 г. В периода 1969-1974 г. изпълнява длъжността федерален министър на вътрешните работи. От 1974 г. до 1992 г. е федерален външен министър и вицеканцлер. През май 1992 г. на 65-годишна възраст подава оставка и от двата поста по собствено желание. Оттогава е почетен председател на Свободната демократична партия.

2006 г. - Италиански съд издава присъда от 18 години затвор на наркотрафиканта Метуш Байрами, наричан Балканския Ескобар.
Етническият албанец с български паспорт Метуш Байрами е задържан на 10 май 2005 година в Милано от органите на италианската финансова гвардия. Арестът е предшестван от мащабно разследване на българските и италианските служби и Американската агенция за борба с наркотиците (DEA).
Паралено с ареста на Байрами в Атина е задържан етническият албанец Шеху Елир, установен като един от основните организатори и връзки на Байрами по отношение на транспортирането на хероин, незаконни вещества и парични средства през Италия, Испания и Европа.
Трафикантът Метуш Байрами (47 г.) е организирал и ръководил международен канал за търговия с наркотици от Турция за Западна Европа Притежавалият три законно придобити паспорта - македонски, албански и български, пребивавал в Италия като “български бизнесмен”, а бракът му с българка му позволявал постоянно да пребивава в страната.
На 30 юни 1997 г. Байрами подал молба за българско гражданство. На българска територия той не е упражнявал престъпна дейност, поради което не е могъл да бъде задържан, но бил под постоянно наблюдение.
След задържането му в Италия, при извършения обиск в дома му в София на 12 май са намерени пистолет със заличен сериен номер и други веществени доказателства, които се предоставят на италианската магистратура след постъпването на молба за международна съдебна поръчка.
По данни на италианската полиция Байрами, започнал престъпната си кариера като куриер на дрога и два пъти е лежал в затвор - в Македония и в Швейцария. Впоследствие е създал и оглавил собствена мрежа. Съвместната операция на българските и италиански служби е позволила през последните две години Финансовата полиция в Милано да задържи над половин тон хероин и кокаин. Байрами се е възползвал от разбиването на известния клан Шабани и станал безспорен бос на "Златния балкански триъгълник" – Косово, Албания и Македония. При последното си пребиваване в Милано, за което италианските служби са информирани от българските си колеги, той се срещнал с местен престъпен лидер, който също е задържан при полицейската операция.