« »

октомври 2018

 ПВСЧПСН
401234567
41891011121314
4215161718192021
4322232425262728
44293031 

ноември 2018

 ПВСЧПСН
44 1234
45567891011
4612131415161718
4719202122232425
482627282930 

декември 2018

 ПВСЧПСН
48 12
493456789
5010111213141516
5117181920212223
5224252627282930
0131 

януари 2019

 ПВСЧПСН
01 123456
0278910111213
0314151617181920
0421222324252627
0528293031 

февруари 2019

 ПВСЧПСН
05 123
0645678910
0711121314151617
0818192021222324
0925262728 

март 2019

 ПВСЧПСН
09 123
1045678910
1111121314151617
1218192021222324
1325262728293031
« »

Статии от 11 септември 2018г.

Атентатът срещу Световния търговски център в Ню Йорк, починал Георги Марков, роден О' Хенри

11 септември 2018 г.

Годишнина от 11 септември 2001 година

На 11 септември 2001 г. терористи извършиха четири съгласувани атаки със самолети-бомби на територията на САЩ, които разтресоха целия свят и сложиха отпечатък върху историята.

Атаките започват рано сутринта, когато 19 терористи установяват контрол над 4 пътнически самолета, излитащи от Източното крайбрежие на САЩ в посока към Калифорния. Специално са подбрани самолети за далечни направления, тъй като техните резервоари са напълно заредени с гориво.

Петима терористи от „Полет 11” на „Американ Еърлайнс“ блъскат „Боинг 767-723“ в северната страна на Северната кула от Световния търговски център (СТЦ) в 8:46:33 часа местно време. Редовният маршрут на полета е трябвало да бъде от международно летище Логан в Бостън, Масачузетс, до Лос Анджелис.

В 9:02:59 часа местно време други петима терористи блъскат „Боинг 767-222“ на „Юнайтед Еърлайнс“, изпълняващ „Полет 175”, в Южната кула. Събитието се излъчва на живо по цял свят, след като телевизионните станции пристигат, за да отразят първото сблъскване. Редовният маршрут на полета е трябвало да бъде от международно летище Логан в Бостън, до Лос Анджелис.
Други петима терористи блъскат „Боинг 757-223“ на „Американ Еърлайнс“ от „Полет 77” в Пентагона в 9:37:46 часа местно време. Редовният маршрут на полета е трябвало да бъде от международно летище „Вашингтон Дулс” в близост до Вашингтон до международно летище в Лос Анджелис.

Четвъртият самолет „Боинг 757-222“ на „Юнайтед Еърлайнс“, изпълняващ „Полет 93” от летище Нюарк за Сан Франциско, попада под контрола на четирима терористи и пада в 10:03:11 часа местно време в поле в Югозападна Пенсилвания на около 240 км северозападно от Вашингтон, след като пътниците оказват съпротива на похитителите. Предполага се, че целта на полета е бил Капитолият или Белият дом. Аудиозапис от пилотската кабина разкрива опита на екипажа и пътниците да отнемат контрола над самолета от терористите, след като разбират от телефонни разговори, че други отвлечени самолети са разбити в сгради по-рано същата сутрин. След като на терористите става ясно, че пътниците ще възвърнат контрола си над самолета, единия от похитителите нарежда на другия да го забие в земята. Скоро след това самолетът се разбива в поле край Шанксвил. Редовният маршрут на полета е трябвало да бъде от международното летище в Нюарк (сега известно като Международно летище Нюарк Либърти) в Ню Джърси до Сан Франциско и оттам да продължи до „Нарита” в Токио.

Някои от пътниците на четирите самолета успяват да проведат телефонни разговори от мобилните си апарати и да предадат информация, че на борда има по няколко похитители, които използват лютив спрей и са наръгали няколко души. Информацията разкрива, че похитителите убиват пилоти, стюардеси и един или повече пътници. В окончателния си доклад Комисия 9/11 установява, че похитителите са закупили многофункционални преносими инструменти и разнородни ножове и остриета.

След като става ясно, че „Полет 11” е отклонен, два изтребителя F-15 са вдигнати незабавно във въздуха до 8:53 ч. След като двете кули са ударени, във въздуха са вдигнати още изтребители до 9:30 ч. В 10:20 ч. е получена заповед да се сваля всеки пътнически самолет, който може със сигурност да бъде идентифициран като отвлечен, но тази заповед не е предадена на пилотите на изтребителите поради опасения от грешки.

Трите сгради от комплекса на СТЦ се срутват в резултат на нанесени структурни повреди. Южната кула пада в 9:59 ч., след като 59 минути е обхваната от пожар. Северната кула пада в 10:28 ч,. след като гори 102 минути. Когато северната кула се срутва, отломки от нея се стоварват върху съседната сграда от комплекса, повреждат я и предизвикват пожар. Тези пожари горят с часове и засягат конструктивната цялост на сградата, в резултат на което тя се срива в 17:21 ч.

Жертвите в четирите атентата са 2974 души, без 19-те терористи: 246 са пътниците от четирите самолета (няма оцелели), 2603 души загиват в кулите-близнаци и на земята, 125 са жертвите в Пентагона. Други 24 души са обявени за изчезнали. Всички жертви са цивилни лица освен 55 военни в Пентагона. Сред загиналите има представителите на повече от 90 държави.

Националният институт по стандарти и технологии на САЩ установява, че по време на атаките, в комплекса на СТЦ се намират около 17 400 души. Голяма част от хората, които се намират в етажите под зоната на удара, са евакуирани безопасно извън сградите. Освен тях са спасени и 18 души от зоната на удара в Южната кула. Около 600 души са убити веднага при ударите или са хванати в капан в Южната кула. В Северната кула загиват 1366 души.

Поне 200 човека скачат от горящите сгради и намират смъртта си на улиците или по покривите на съседните сгради. Някои от хората в двете кули успяват да се изкачат до покрива с надеждата, че ще бъдат спасени от хеликоптери, но вратите към покрива се оказват заключени. Към този момент не е предвидена спасителна операция с хеликоптер, освен това гъстия пушек и високата температура биха попречили на хеликоптерите да се намесят.

411 служители на спасителните служби, които се отзовават на сигналите, загиват, докато се опитват да спасят хората и да ограничат пожарите.

За терористите е установено, че са свързани с Ал Кайда. Двама тях са от Обединените арабски емирства, останалите са от Египет и Ливан.

Американските следователи идват до извода, че нападенията са планирани от Халед Шейх Мохамед. Той е заловен през 2003 г. През декември 2008 година Халед Шейх Мохамед и други четирима подсъдими се признават за виновни по организиране на атентатите.

Осама бин Ладен първоначално отрича, но по-късно потвърждава съучастието си. Най-интересното е, че ФБР не издирва бин Ладен за тези атентати, а за организиране на други атентати през 1998 г. Следователно съпричастността на бин Ладен към събитията от 11.9.2001 г. е спорна.

Разчистването на площадката на СТЦ от руините приключва през май 2002 г. застрояването на терена се бави, защото възникват противоречия относно вида на новите сгради и тяхната конструкция.

На 11 септември 2011 г. на мястото на кулите е открит Национален мемориал и музей. Непосредствено до мемориалa през 2013 ще бъде завършено изграждане на нов Световен търговски център 1 (Кулата на свободата).
Пентагонът е възстановен в рамките на една година и до сградата е изграден мемориал през 2008 г. На мястото на катастрофиралия четвърти самолет през 2009 г. също започва изграждане на постоянен мемориал.

Атентатите от 11/9 са едно от най-мащабните и трагични събития на 21 век, което повлиява силно в политически, психологически и икономически аспект не само върху САЩ, но и в целия свят. Подозренията бързо падат върху Ал Каида.

През 2004 г. лидерът на групировката Осама бин Ладен поема отговорността за атентатите. Като мотиви той посочва американската подкрепа за Израел, присъствието на американски военни сили в Саудитска Арабия и санкциите срещу Ирак.

В отговор на атаките САЩ започват война срещу тероризма и нахлуват в Афганистан, за да свалят от власт талибаните, които дават убежище на Ал Кайда. Много държави по света засилват мерките за сигурност и въвеждат антитерористично законодателство. През май 2011 г. Бин Ладен е открит и убит.
/www.blitz.bg/

 

Още от историята:

На 11 септември 1922 г. е обявен британският мандат върху Палестина, утвърден с мандат от Обществото на народите през юли 1922 г.

По време на Първата световна война (1914-1918) Палестина е окупирана от британски войски. На 2 ноември 1917 г. министърът на външните работи на Великобритания лорд Артър Джеймс Балфур публикува т. нар. Декларация на Балфур за създаването на еврейска държава в Палестина. На 29 ноември 1947 г. Общото събрание на ООН приема резолюция 181 за премахване на британския протекторат над Палестина и за разделянето й на две държави - еврейска и арабска. На 14 май 1948 г. е провъзгласено създаването на държавата Израел.

1940 г. - В Добрич е учреден Централен добруджански комитет за подпомагане на установяването на българската власт в Южна Добруджа.

С подписването на Крайовския договор от 7 септември 1940 г. Южна Добруджа се връща на България. Южна Добруджа е включена в границите на Румъния след сключения на 28 юли 1913 г. Букурещки мирен договор, с който се слага край на Междусъюзническата война - 1913 г. Румъния получава Южна Добруджа, Сърбия – Вардарска Македония, с изключение на Струмица, Гърция – Егейска Македония. Договорът е сключен между България, от една страна, и Румъния, Гърция, Сърбия и Черна гора – от друга. Отношенията с Турция се уреждат с отделен мирен договор. Тези два договора очертават първата национална катастрофа за България. След подписването на тези договори, за България, от придобивките, получени след Балканската война 1912–1913 г., остават земите между реките Струма и Места в Западна Тракия.

След сключването на Ньойски мирен договор от 27 ноември 1919 г., с който се слага край на Първата световна война, Южна Добруджа остава в границите на Румъния.
Според Крайовският договор границата между двете държави отново се възстановява такава, каквато е била през 1913 г. Договорена е размяна на българите от Тулчански и Кюстенджански окръг срещу румънски колонисти от Силистренски и Калиакренски окръзи. Тази размяна трябва да се осъществи до 3 месеца след ратифицирането на договора. Останалото българско население в Румъния и румънско население в България извън посочените окръзи може да се изсели в продължение на 1 година. Според договора българското правителство се задължава да изплати на Румъния 1 000 000 леи като обезщетение за изоставените румънски имоти. Създадена е българо-румънска комисия с център Гюргево, която да следи за уреждането на всички възникнали във финансово и правно отношение въпроси. Този договор е безспорен дипломатически успех на българската външна политика. По мирен начин в годините на Втората световна война 1939–1945 г. България успява да си върне територия.

1862 г. - роден е  О'Хенри (ист. име Уилям Сидни Портър), американски писател /1862-1910/.

1935 г. - Роден е Герман Степанович Титов - руски летец космонавт, генерал-майор от авиацията (1975 г.). През 1957 г. завършва Сталинградското военноавиационно училище. Служи в авиационните части на Ленинградски военен окръг. В отряда на космонавтите влиза през 1960 г. От 6 до 7 август 1961 г. извършва втория в света космически полет на борда на космическия кораб “Восток-2”. За 25 ч. и 11 мин. корабът прави 17 обиколки около Земята, като изминава повече от 700 000 км. През 1968 г. завършва Военновъздушната инженерна академия “Н. Е. Жуковски”, през 1972 г. - Военната академия “К. Е. Ворошилов” на Генералния щаб. Делегат във Върховния съвет на СССР на VI и VII конгреси. На негово име е наречен кратер на обратната страна на Луната.

1978 г.  - Умира Георги Иванов Марков - български писател белетрист, драматург, журналист. Роден е на 1 март 1929 г. с. Княжево, Софийско. Произведенията му изследват пораженията, които тоталитарната система нанася върху обществото. В емиграция писателят работи в Би Би Си и “Свободна Европа”, откъдето излъчва в ефир “Задочни репортажи за България” (репортажите и есетата - “биография на политическия режим в България”, са издадени след 1989 г.). Убит е по политически причини. На 7 септември 1978 г. в Лондон, на моста "Ватерло", е извършено нападение срещу него. На следващия ден състоянието му се влошава и той постъпва в болница, където на 11 септември умира. Причината за смъртта му е отравяне с рицин.

1971 г. - Умира Никита Сергеевич Хрушчов – руски общественик, държавник, висш партиен функционер. Той е роден на 17 април 1894 г. в с. Калиновка, Курска губерния. Работник и миньор е в Донбас от 1908 г. Участва в Гражданската война (1918-1920 г.). Учи известно време в Московската промишлена академия (1929-1931 г.), след което работи в московския партиен апарат (1931-1935 г.). Той е първи секретар на московския градски партиен комитет (1935-1938 г.); първи секретар на ЦК на украинска болшевишка партия (1938 - март 1947 г.); ръководител на украинското правителство (1944-1947 г.). По време на войната като партиен комисар воюва на много фронтове и получава званието генерал-лейтенант (1943 г.). От декември 1949 г. е секретар на ЦК на ВКБ (б). От 1939 г. е член на Политбюро. След смъртта Й. В. Сталин заема неговата длъжност. Въвежда определен ред и започва да осъществява контрол върху работата на органите за държавна сигурност. Свален е от длъжност и пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на ЦК на КПСС от 1964 г.