« »

януари 2021

 ПВСЧПСН
53 123
0145678910
0211121314151617
0318192021222324
0425262728293031

февруари 2021

 ПВСЧПСН
051234567
06891011121314
0715161718192021
0822232425262728

март 2021

 ПВСЧПСН
091234567
10891011121314
1115161718192021
1222232425262728
13293031 

април 2021

 ПВСЧПСН
13 1234
14567891011
1512131415161718
1619202122232425
172627282930 

май 2021

 ПВСЧПСН
17 12
183456789
1910111213141516
2017181920212223
2124252627282930
2231 

юни 2021

 ПВСЧПСН
22 123456
2378910111213
2414151617181920
2521222324252627
26282930 
« »

Статии от 11 януари 2021г.

Умира Димитър Миладинов

11 януари 2021 г.

11 ЯНУАРИ На днешен ден : 1862 г. В Цариград умира Димитър Миладинов (1810 - 1862), възрожденски просветител и книжовник, борец за национална независимост. Два дни по-рано, в същия цариградски затвор умира и брат му - Константин. Димитър Миладинов е роден през 1810 г. в град Струга. Послушник е в манастира “Св. Наум”. През 1829 г. учи в гръцко училище в Охрид. В периода 1830 - 1832 г. работи като учител в Охрид, след това продължава образованието си в гимназията в Янина (1833 - 1836). Между 1836 - 1839 г. учителства отново в Охрид, но е принуден от гръцкия владика да напусне училището. Преподава в училищата в Струга (1839 - 1840), Кукуш (1840 - 1842), в гръцко училище в Битоля (до 1855). По време на Кримската война (1853 - 1856) обикаля Босна и Херцеговина. През 1836 г. като учител в Прилеп успява да въведе изучаването на български език в гръцко училище. Заради родолюбивата си дейност, е преследван от гръцкото духовенство. Учителства в Кукуш (1857 - 1859), Струга (1859), Охрид (1860 - 1861), продължава борбата за равноправие на българите и тяхната култура. Обнародва дописки в “Цариградски вестник”, обикаля македонски села и градове, за да събира помощи за дострояването на българския храм “Св. Стефан” в Цариград. Арестуван е от турски власти на 16 февруари 1861 г. Лежи в затворите в Охрид, Битоля, Солун, Цариград. Умира в Цариградския затвор, вероятно от тиф (има съмнения, че е отровен заедно с брат му Константин). Сред най-големите заслуги на Димитър Миладинов е събирането и издаването на сборник с автентични български народни песни от Македония под заглавието “Български народни песни” (юни 1861 г., Загреб, заедно с брат си Константин Миладинов).


Умира Милош Колчагов

11 януари 2021 г.

11 ЯНУАРИ На днешен ден : 1958 г. умира Милош (Милуш) Тошков Колчагов, български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Колчагов е роден в 1886 година в Банско, в Османската империя, днес в България. Принадлежи към големия род Колчагови. Завършва II прогимназиален клас в родния си град и се занимава с търговия. Става куриер и взема участие в пренасянето на оръжие. Четник е при Пейо Яворов. Присъства на Пиринския конгрес на Серския революционен окръг в 1903 година. На околийската конференция в Банско е определен за войвода на чета и през Илинденско-Преображенското въстание се сражава при Белица и Бачево. След това се заселва в село Лъджене (днес Велинград). По време на Балканската война е доброволец в четата на Йонко Вапцаров и в 13 кукушка дружина на Македоно-одринското опълчение. През Първата световна война служи в 61 полк на 11 дивизия. Милош Колчагов умира на 11 януари 1958 година във Велинград.


Умира Коце Ципушев

11 януари 2021 г.

11 ЯНУАРИ На днешен ден : 1968 г. умира Константин (Коце) Димитров Ципушев, с псевдоним Дойчин, български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Коце Ципушев е роден в Радовиш през 1877 година. Завършва прогимназия в родния си град, след което през 1895 г. продължва обучението си в българска мъжка гимназия „Свети Свети Кирил и Методий" в Солун. В Солун става член на тайния ученически кръжок, който е помощна единица на ВМОРО под ръководството на Даме Груев. Завършва гимназията в 1899 година. Жени се за Екатерина Александрова, сестра на Тодор Александров, като кум му е Гоце Делчев, а Даме Груев му е сват. През 1899 година постъпва във Висшето училище в София, като студент по химия. От 1900 до 1902 година продължава образованието си в Женева, където учи заедно със Симеон Радев. След приключване на следването си се завръща като учител в родния си край, където продължава революционната си дейност. Ръководител е на революционния комитет в Кочани. В началото на 1903 година заминава за Костур, където е учител в българското училище. Арестуван е от властите и лежи в Битоля до април 1904 година. В 1905 година е назначен за учител в Битоля, но властите не му позволяват да заеме мястото. През март 1906 година властите отново го затварят за четири месеца в Куршумли хан в Скопие. В 1913 година след Междусъюзническата война е принуден да се пресели в София. От 1914 година е председател на Окръжната постоянна комисия на новоосвободения Струмишки окръг. Ръководи революционния пункт в Струмица според директивите на Тодор Александров. След Валандовската акция в 1915 година е извикан за обяснение лично от министър председателя Васил Радославов. След края на Първата световна война на 6 ноември 1918 г. е арестуван от английските окупационни войски, предаден на сръбските власти, които след мъчения го осъждат на смърт, заменени по-късно с 20 годишна присъда. Излиза от затвора в 1937 година. Завръща се в Македония след анексирането ѝ от България през 1941 г. От 1942 година е подпредседател на Радовишкото дружество на Илинденската организация. През 1943 г. в София публикува спомените си, под заглавие „19 години в сръбските затвори. Спомени“. Предговорът към изданието, озаглавен „Един корав българин“, е написан от Симеон Радев. Книгата по-късно е системно унищожавана от комунистическите власти. След 1944 година е принуден да се върне отново в София. Предложено му е от новите власти да сътрудничи при македонизацията на населението в Пиринско, но той категорично отказва. Умира в София на 11 януари 1968 година. Революционерът Кирил Ципушев е негов племенник, а Благой Ципушев - внук. Спомените му са адаптирани на македонски литературен език и издадени в Скопие през 2003 г. от Владимир Перев. През 2006 година спомените са преиздадени и в София.