« »

януари 2020

 ПВСЧПСН
01 12345
026789101112
0313141516171819
0420212223242526
052728293031 

февруари 2020

 ПВСЧПСН
05 12
063456789
0710111213141516
0817181920212223
09242526272829 

март 2020

 ПВСЧПСН
09 1
102345678
119101112131415
1216171819202122
1323242526272829
143031 

април 2020

 ПВСЧПСН
14 12345
156789101112
1613141516171819
1720212223242526
1827282930 

май 2020

 ПВСЧПСН
18 123
1945678910
2011121314151617
2118192021222324
2225262728293031

юни 2020

 ПВСЧПСН
231234567
24891011121314
2515161718192021
2622232425262728
272930 
« »

Статии от 11 януари 2020г.

Умира Димитър Миладинов

11 януари 2020 г.

11 ЯНУАРИ На днешен ден : 1862 г. В Цариград умира Димитър Миладинов (1810 - 1862), възрожденски просветител и книжовник, борец за национална независимост. Два дни по-рано, в същия цариградски затвор умира и брат му - Константин. Димитър Миладинов е роден през 1810 г. в град Струга. Послушник е в манастира “Св. Наум”. През 1829 г. учи в гръцко училище в Охрид. В периода 1830 - 1832 г. работи като учител в Охрид, след това продължава образованието си в гимназията в Янина (1833 - 1836). Между 1836 - 1839 г. учителства отново в Охрид, но е принуден от гръцкия владика да напусне училището. Преподава в училищата в Струга (1839 - 1840), Кукуш (1840 - 1842), в гръцко училище в Битоля (до 1855). По време на Кримската война (1853 - 1856) обикаля Босна и Херцеговина. През 1836 г. като учител в Прилеп успява да въведе изучаването на български език в гръцко училище. Заради родолюбивата си дейност, е преследван от гръцкото духовенство. Учителства в Кукуш (1857 - 1859), Струга (1859), Охрид (1860 - 1861), продължава борбата за равноправие на българите и тяхната култура. Обнародва дописки в “Цариградски вестник”, обикаля македонски села и градове, за да събира помощи за дострояването на българския храм “Св. Стефан” в Цариград. Арестуван е от турски власти на 16 февруари 1861 г. Лежи в затворите в Охрид, Битоля, Солун, Цариград. Умира в Цариградския затвор, вероятно от тиф (има съмнения, че е отровен заедно с брат му Константин). Сред най-големите заслуги на Димитър Миладинов е събирането и издаването на сборник с автентични български народни песни от Македония под заглавието “Български народни песни” (юни 1861 г., Загреб, заедно с брат си Константин Миладинов).


Умира Милош Колчагов

11 януари 2020 г.

11 ЯНУАРИ На днешен ден : 1958 г. умира Милош (Милуш) Тошков Колчагов, български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Колчагов е роден в 1886 година в Банско, в Османската империя, днес в България. Принадлежи към големия род Колчагови. Завършва II прогимназиален клас в родния си град и се занимава с търговия. Става куриер и взема участие в пренасянето на оръжие. Четник е при Пейо Яворов. Присъства на Пиринския конгрес на Серския революционен окръг в 1903 година. На околийската конференция в Банско е определен за войвода на чета и през Илинденско-Преображенското въстание се сражава при Белица и Бачево. След това се заселва в село Лъджене (днес Велинград). По време на Балканската война е доброволец в четата на Йонко Вапцаров и в 13 кукушка дружина на Македоно-одринското опълчение. През Първата световна война служи в 61 полк на 11 дивизия. Милош Колчагов умира на 11 януари 1958 година във Велинград.


Умира Коце Ципушев

11 януари 2020 г.

11 ЯНУАРИ На днешен ден : 1968 г. умира Константин (Коце) Димитров Ципушев, с псевдоним Дойчин, български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Коце Ципушев е роден в Радовиш през 1877 година. Завършва прогимназия в родния си град, след което през 1895 г. продължва обучението си в българска мъжка гимназия „Свети Свети Кирил и Методий" в Солун. В Солун става член на тайния ученически кръжок, който е помощна единица на ВМОРО под ръководството на Даме Груев. Завършва гимназията в 1899 година. Жени се за Екатерина Александрова, сестра на Тодор Александров, като кум му е Гоце Делчев, а Даме Груев му е сват. През 1899 година постъпва във Висшето училище в София, като студент по химия. От 1900 до 1902 година продължава образованието си в Женева, където учи заедно със Симеон Радев. След приключване на следването си се завръща като учител в родния си край, където продължава революционната си дейност. Ръководител е на революционния комитет в Кочани. В началото на 1903 година заминава за Костур, където е учител в българското училище. Арестуван е от властите и лежи в Битоля до април 1904 година. В 1905 година е назначен за учител в Битоля, но властите не му позволяват да заеме мястото. През март 1906 година властите отново го затварят за четири месеца в Куршумли хан в Скопие. В 1913 година след Междусъюзническата война е принуден да се пресели в София. От 1914 година е председател на Окръжната постоянна комисия на новоосвободения Струмишки окръг. Ръководи революционния пункт в Струмица според директивите на Тодор Александров. След Валандовската акция в 1915 година е извикан за обяснение лично от министър председателя Васил Радославов. След края на Първата световна война на 6 ноември 1918 г. е арестуван от английските окупационни войски, предаден на сръбските власти, които след мъчения го осъждат на смърт, заменени по-късно с 20 годишна присъда. Излиза от затвора в 1937 година. Завръща се в Македония след анексирането ѝ от България през 1941 г. От 1942 година е подпредседател на Радовишкото дружество на Илинденската организация. През 1943 г. в София публикува спомените си, под заглавие „19 години в сръбските затвори. Спомени“. Предговорът към изданието, озаглавен „Един корав българин“, е написан от Симеон Радев. Книгата по-късно е системно унищожавана от комунистическите власти. След 1944 година е принуден да се върне отново в София. Предложено му е от новите власти да сътрудничи при македонизацията на населението в Пиринско, но той категорично отказва. Умира в София на 11 януари 1968 година. Революционерът Кирил Ципушев е негов племенник, а Благой Ципушев - внук. Спомените му са адаптирани на македонски литературен език и издадени в Скопие през 2003 г. от Владимир Перев. През 2006 година спомените са преиздадени и в София.