« »

декември 2018

 ПВСЧПСН
48 12
493456789
5010111213141516
5117181920212223
5224252627282930
0131 

януари 2019

 ПВСЧПСН
01 123456
0278910111213
0314151617181920
0421222324252627
0528293031 

февруари 2019

 ПВСЧПСН
05 123
0645678910
0711121314151617
0818192021222324
0925262728 

март 2019

 ПВСЧПСН
09 123
1045678910
1111121314151617
1218192021222324
1325262728293031

април 2019

 ПВСЧПСН
141234567
15891011121314
1615161718192021
1722232425262728
182930 

май 2019

 ПВСЧПСН
18 12345
196789101112
2013141516171819
2120212223242526
222728293031 
« »

Статии от 1 август 2018г.

Ден на градинаря, начало на Богородичния пост

1 август 2018 г.

На този ден Православната църква чества:


Начало на Богородичния пост (до 14 август)
Богородичният пост е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината. През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.

В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис. Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния. Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни. По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.

Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна. Във вторник и четвъртък - варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.


Градинарите празнуват

На 1 август в България се чества Денят на градинаря.
Честването на празника е възобновено на 1 август 1993 година в град Брезово, Пловдивско, от членове на БЗНС.

Днес е денят на всички, които се грижат за цветя, зеленчуци и овошки - професионално и за удоволствие.

Градинарите си имат и свой светец - Свети мъченик Фока.
Той е наричан градинар, защото си направил градина близо до морето и посадил в нея различни зеленчуци, продавал ги и по такъв начин осигурявал препитание за себе си и за бедните. Част от зеленчуците от своята градина той слагал край пътя, за да могат да ги взимат всички минаващи.

Понеже се отличавал с голяма любов към ближните и със страннолюбие, той благоустроявал повече духовната градина, отколкото веществената; процъфтявайки с благочестие и питаейки в сърцето си чисти мисли, той принасял плодове на добродетелите, така че неговата свята душа наистина можела да се нарече градина на Светия Дух.
/ bgВести/

На този ден в историята:


1498 г. – Христофор Колумб достига континентална Америка.
1778 г. – в Хамбург, Германия, е открита първата в света банка за спестявания.
1790 г. – първото преброяване на населението на САЩ показва, че страната има почти четири милиона жители, от които 700 000 роби.
1834 г. – в Британската империя е отменено робството. Около 770 280 роби стават свободни граждани.

В България:
1846 г. – Търновският митрополит Неофит Византиос е освободен от заемания пост и на негово място Патриаршията назначава отново грък – серския митрополит Атанасий.
1879 г. – формирана е Дунавската военна флотилия – родоначалник на Българския военноморски флот.
1888 г. – в София пристига първият международен влак по линията Виена – Цариград.

1990 г. - Д-р Желю Желев е избран от Великото Народно събрание за президент на България на шестия тур от гласуването. На негово място за лидер на СДС е избран Петър Берон.

Д-р Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. Завършва специалност „Философия“ в Софийския университет. Член е на БКП от 1960 г., но е изключен като антимарксист пет години по-късно. Аспирант в катедра „Философия“ на Софийския университет (1961), но през 1966 г. е уволнен и изгонен от София, след което живее в с. Грозден, Бургаско (1966 – 1972). Автор на книгата „Тоталитарната държава“. Съчинения: „Самодейното изкуство в условията на НТР“ (1976), „Модалните категории“ (1979), „Физическата култура и спортът в урбанизираното общество“ (1979), „Фашизмът“ (1982 г., издаден на повече от 10 езика), „Релационна теория за личността“ (1993), „Човекът и неговите личности“ (1992), „Интелигенция и политика“ (1995), „Реалното физическо пространство“ (1996), „В голямата политика“ (1998).