Спомени за стара София:

Къпални

Когато си спомня за „нашата" стара Витоша, аз неволно се връщам и към летните ни дни, прекарани на двете първи публични къпални в София, където също „киснехме" много често. Най-вече за да плуваме.

Първата от тези къпални по време беше сарата „Дианабад" – първият басейн на открито в столицата, който отвори врати някъде към 1933 или 1934 година. Впрочем „в столицата" е може би малко силно казано. Защото на практика „Дианабад" се намираше доста по-далече зад „Ловния парк", а някога това беше не само извън София, но фактически „в джендема", както казваха по-възрастните софиянци. Сега, разбира се, „Диана" е, кажи-речи, в центъра на самия град и край нея има вече два огромни квартала. Но по мое време там нямаше и помен от всичко това.

Кой предприемчив собственик се беше решил да построи първия публичен плаж в София, не помня вече, но съм сигурен в едно – че той не е съжалявал никога за това! На „Диана" постоянно имаше хора от късна пролет до късна есен. Там непрекъснато звучеше музика, посетителите се къпеха в леко затоплената вода на басейна и всичко вървеше „по мед и масло" до започването на войната. Или за да бъда съвсем точен – няколко години преди нейното избухване.

По онова време – към средата на тридесетте години – в Борисовата градина Софийската община построи лятната къпалия, която кръстиха тогава на името на принцеса Мария Луиза, и софиянци масово се прехвърлиха там, защото тя им беше съвсем близо. В центъра на техния парк.

Новата къпалия бе доста по-голяма от „Диана". В нея имаше ресторант с дансинг за вечерно време и изобщо доста забавления, които „първата софийска къпалия" не можеше да предложи.

Особено в началото „Мария Луиза" беше любимо място за срещи на „нашего брата". Ние ходехме масово в къпалнята и с удоволствие скачахме от кулата – разбира се, само от трите метра, и то с краката надолу. Никога с главата. Или по-скоро лично аз нито веднъж не се реших да скоча по този начин, макар че по онова време плувах доста добре „кроул" и отскоро бях почнал сериозно да играя баскетбол.

В моите спомени старата лятна къпалия в парка е свързана с много приятни моменти и от вечерите в нейния ресторант. Там при консумацията на една-единствена халба бира, без никакви кисели физиономии от страна на келнерите или на когото и да било, човек можеше да си потанцува спокойно цялата вечер със своето момиче.

От онези далечни вечери в паметта ми е останало тангото на Йожи „Облаци дъждовни...". Текстът му започваше с:

Облаци дъждовни,

също като мен сами,

скитници сиротни

с влюбени очи...

И така нататък... и така нататък...

 /Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с. 231-232./