Калинката

Шарена калинка,
как така се случи,
кацна върху мойто
шарено бардуче!

Не гони я, бабо!
Може да е жадна!
Или пък на него
по ще й е хладно.

Шарена... И също,
как така се случи,
също като мойто
шарено бардуче!

Гарваните

Бяла е нашата къща,
плевника, двора, хармана.
Бели са копите слама,
къра е бял и балкана.

Черни са, черни са само
ятото гарвани, дето
вият се бавно и грачат
тука и там над полeто.

Вият се, махат над бели
ниви, дерета, търнаци.
Вият се, търсят напразно
черно местенце да кацнат.

Акварел

Вятър утринник в листата
пърха като птичка.
Две гугутки се целуват
в тихата горичка.

Тънко клонче ги люлее
и роса изцежда.
Облаче от небесата
с обич ги поглежда.

Златен изгрев позлатява
тихата горичка.
Две гугутки се целуват
и това е всичко.

Като въздишка

Като въздишка беше всичко -
така жестоко кратко,
така безмерно щедро...

В жестоката му краткост
погинаха безкрайности,
преди да са разтворили
безкрая си пред нас.
В безмерната му щедрост
умря огромно слънце,
преди да е изгряло
на нашето небе.

Като въздишка беше всичко, 
като въздишка беше.

Изсмука слънцето снега от урвите.
Пропъди на веявиците воя.
Дъхти на пръст, на размразена пръст,
на корени, на злак, Вълчице моя!

Усещаш ли?... В земята бродят сокове.
По жилите пробягват жадни тръпки.
Бъди добра - не ме оставяй сам,
сред нощите ме мамят чужди стъпки.
А идат нощи, нощи! Неочаквано
замайват ноздрите нивя орани.
Далечно биле с неусещан дъх
гори гърдите като прясна рана.

Не чуваш ли? От бездната на нощите
долитат гласове. Зове усоя,
зоват листа. Не ме оставяй сам,
не ме оставяй сам, Вълчице моя!
В такива нощи сплетените повици
притягат гърлото ми в огнен спазъм,
изтръгват вой, сто века неумрял, изтръгват зов, сто века неизказан.
На моя зов вълчица нейде в тъмното
отвръща премаляла и ме мами.
Отвръща друга, трета... И към тях
като насън повежда ме кръвта ми.

Тогава ти ме спри с милувки-мълнии!
Не спра ли, оглушал от повика и воя,
при себе си със нокти ме задръж,
със зъби ме задръж, Вълчице моя!

Отговор

- Защо ме обичаш?
- Попитай реката
защо към морето тече,
защо във морето се влива.
Реката попитай!

- Защо ме обичаш?
- Попитай луната
защо край земята кръжи,
защо не дели се от нея.
Луната попитай!

 
Сила

- Ти в душата ми вече не си.
Не търси за милувка лицето!
Не търси!
- Аз не търся, търсят ръцете!

- Да, разбирам как много боли.
Но недей, не моли празнотата!
Не моли!
- Аз не моля, молят устата.

- И не чакай със жадни очи!
И не питай за мене, не питай!
Не плачи!
- Аз ли плача? Плачат очите.