ЖИВОВЛЯК , широколист
(жиловляк, жиловлек)
Plantago major L.
Сем. Живовлякови -
Plantaginaceae
Разпространение.
Расте по влажните и тревисти места, край пътищата и насипите на цялата
страна.
Описание.
Многогодишно тревисто растение, високо 12-30 см, с
приосновна розетка, от листа с дълги дръжки. Листата са широко
елипсовидни, до яйцевидни, целокрайни, със силно изпъкнали дъговидни
жилки. Цветовете са дребни, светлокафяви, ципести, събрани в съцветие,
цилиндричен клас, дълъг колкото цветоносното стъбло или по-дълъг от
него. Цветовете са правилни, двуполови. Тичинките са 4. Плодът е
двугнездна кутийка с 4-10 семена. Цъфти през цялото лято.
Използваема част.
Използват се листата, като се събират напълно развитите листа или се
отрязва цялата розетка и се отстранява цветоносното стъбло.
Химичен
състав. Листата
съдържат слузни вещества, гликозида аукубин, горчиви вещества,
флавоноидите байкалин и скутеларин, около 4% танини, аскорбинова
киселина, каротен, витамин К, минерални соли (калиеви и силициеви). В
семената се съдържат 40% слузни вещества, 30% тлъсто масло, олеанолова
киселина и сапонини.
Лечебно
действие и приложение.
Билката има омекчаващо, отхрачващо, ранозаздравяващо, противомикробно,
слабително, противоязвено, диуретично действие.Лечебният ефект се дължи
главно на слузните и дъбилни вещества.
Използва се
широко за лечение на бронхит и други възпаления на дихателните пътища
(прилага се при всички видове кашлица - простудна, туберкулозна, коклюш,
при задух), при храносмилателни разстройства - гастрит с повишена
киселинност на стомашния сок, язва, диспепсия, ентероколити.
Противоязвеното действие е потвърдено в клиниката. Получени са препарати
от листата за лечение на язвената болест. При лечение с тях намаляват
болката, запекът, нормализира се стомашната киселинност, подобрява се
храносмилането. При голям процент от болните разраняванията на
стомашната лигавица оздравяват. Много добър ефект се получава и при
хроничен гастрит и ентерит. Тъй като билката има противовъзпалително и
кръвоспиращо действие, с нея се лекуват и някои кожни заболявания, на
първо място младежките пъпки.
В българската
народна медицина листата на живовляка се употребяват при кръвохрачене,
киселини в стомаха, оригвания, чернодробни и жлъчни заболявания, газове,
увеличена простата, сърдечни болести.
Начин на
употреба. Извлекът
от листата се използва за улесняване на заздравяването на рани.
Запарката се приготвя от 1 супена лъжица сухи нарязани листа с 250 см3
вряща вода. След като престои 10 минути, се изпива на глътки за 1 час
(доза за 1 ден). Използва се и сокът от пресни листа при заболяване на
стомашно-чревния тракт, както и при наранявания на роговицата на окото.
Външно - за
жабурене за укрепване на венците и при зъбобол, гаргара при болки в
гърлото, за компреси при възпалени очи, бани при кожни възпаления, за
налагане на лапи при натъртвания. Пресни листа се използват за налагане
при циреи, гнойни рани, ужилване и ухапване от насекоми.
Съществува и друго растение -
теснолист
живовляк (Plantago lancelota L.),
със сходно действие, но с по-слаб диуретичен ефект. От него може да се
прави по същия начин запарка. Пресните листа пък могат да се размачкат,
изстискат и смесят с равно количество мед, след което се варят 20 минути
и се приемат 3 пъти дневно по 1 супена лъжица. Изстисканият сок от
билката пък може да се консервира, ако се смеси със спирт (в съотношение
1:4).
