ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИ БЪЛГАРСКИ БИЛКИ

 

СИНЯ ЖЛЪЧКА (цикория, бърдоква, гвачка, дива радикя, дъвка, жилаво цвете, злъчка, свинок)

Cichorium intybus L.

Сем. Сложноцветни - Asteraceae (Compositae)

 

Разпространение. Расте по ливади и сухи тревисти места, край пътища и изкопи, като плевел из окопните култури и стърнищата и като бурен по рудерализирани места из цялата страна.

Описание. Многогодишно тревисто растение с месест вретеновиден корен. Стъблата са ръбести, изправени, 30-120 см високи. Приосновните листа са събрани в розетка и са неправилно вълновидно пересто изрязани на триъгълни дялове, а стъбловите са ланцетни, полустъблообхващащи. Цветните кошнички са единични или по няколко заедно, с къси дръжки или почти приседнали в пазвите на стъбловите листа. Обвивката на цветните кошнички е от два кръга листчета. Всички цветове са езичести, светлосини, рядко бели или розови, с 5 тичинки. Чашката е 5-делна. Плодът е с 5 неясни ребра и коронка от 1-2 реда къси люспици. Всички части на растението са с млечен сок. Цъфти от юни до октомври.

Използваема част. Използват се корените, извадени през есента, и стръковете. Надземната част се бере по време на цъфтежа юли-август. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40⁰С. Корените се вадят наесен след опадането на семената. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 50⁰С. Допустима влажност 12%. Срок на годност: цели стръкове - 3 г., рязани - 2 г.; цели и рязани корени - 3 г.

Химичен състав. В корените се съдържат 40-50% инулин, гликозидът интибин, холин, левулин,  растителни мазнини, дъбилни и белтъчни вещества и др. В млечния сок се съдържат горчивите сесквитерпенови лактони лактуцин и лактукопикрин, а също и тараксастерол. В цветовете се съдържа кумариновият гликозид, цикорин, който при хидролиза се разцепва на ескулегин и глюкоза.

Лечебно действие и приложение. Тонизиращо храносмилателната система, апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, слабително. Има известно диуретично действие, както и успокоителен ефект върху централната нервна система. Засилва сърдечната дейност, като увеличава амплитудата на сърдечните съкращения.

Билката се използва подобно на другите растения, съдържащи горчиви съставки, за стимулиране на храносмилането - засилване на секрецията на жлъчка, стомашен и чревен сок от активиране на перисталтиката на червата. У нас най-често се прилага като жлъчегонно средство при жълтеница, камъни в жлъчния мехур, лошо храносмилане, атоничен запек, хронични бъбречни възпаления и камъни в бъбреците, за стимулиране на обмяната на веществата и др. Употребява се и външно при кожни пъпки, циреи и др.

В българската народна медицина синята жлъчка се употребява при кашлица, треска, захарен диабет, бодежи в гърдите, епилепсия, трудно уриниране и уриниране на кръв, оскъдна и болезнена менструация, хемороиди, подагра, виене на свят, пясък в бъбреците и пикочния мехур, при нарушено храносмилане, стомашни болки, гастрит, язва на стомаха, при неврастения и хистерия (използва се цветът).

От корените на цикорията се приготвя заместител на кафето.

Начин на употреба. Вътрешно: От стръковете се приготвя запарка, като 2 чаени лъжички стрита билка се залива с 250 см3 вряща вода  и запарката се изпива за 1 ден (стимулира жлъчната секреция). Или - 2 супени лъжици от стръковете, попарени с 500 мл вода; пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

От корените също може да се направи запарка, която има очистително действие (1 супена лъжица корени в 500 мл вода, ври 10 минути, пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно).

Външно приложение: Употребява се за бани при екземи, за лапи при циреи и трудно зарастващи рани. Настойка от цвета в зехтин (1:10) се използва за мазане при рани, изгаряния, за компреси при младежки пъпки (Д. Станева и др. 1983).