В
България съществува голямо богатство и разнообразие на растителни видове, които
са около 3600 на брой. Като лечебни растения се употребяват около 650 от
тях, а ежегодно се събират 300 вида. Благодарение на разнообразните климатични и
почвени условия българските билки съдържат висок процент биологично активни
вещества. Те са богати на разнообразни химични съединения: алкалоиди, гликозиди, сапонини, полизахариди, танини,
флавоноиди, лигнани, кумарини, етерични и тлъсти масла, витамини, микроелементи
и др. На много от тях е изучено фармакологичното и лечебното действие и
приложение. Често богатият опит от народната медицина е служил като отправен
момент за откриване на потенциални лечебни средства от растенията. Изхождайки от българската народна медицина, беше открита антихолинестеразната
съставка в кокичето (Galanthus nivalis L. var. gracilis),
която бе изолирана и под формата на препарата
нивалин навлезе в клиниките за
лекуване на полиомиелит, неврити, радикулити и като антагонист на кураре.
Съвременната медицинска наука цени и използва лечебните растения.
Голяма част от
медикаментите произхождат от билки.
И до днес в народните песни се пее за омайни билета, брани по ранина от млади моми и момци. ...Дали магическото
действие на добрите духове, населявали древния Хемус, не е създало тези омайни растения, изплели нанизи от дъхави огърлици по гори и ливади? ... Но едно е сигурно - в тях тече живителният
сок на земята на българите и затова те носят здраве и сила, красота и мъжество, любов.
