МАЩЕРКА
(бабина душица,
воленика, майчина душица, махра, овчарски
босилек, шапово биле, шеркъ,
овчарска мерудия, ябълкиня, яребичина)
Thymus sp. div.
Семейство Устноцветни
- Lamiaceae (Labiatae)
Разпространение.
Растенията от този вид се срещат по сухи тревисти и скалисти припечни
места из горските поляни и пасища, а по-рядко в ливадите из цялата
страна. Най-широко са разпространени в предпланинските и средновисоките
части на планината.
Описание.
Родът
Thymus
е силно полиморфен и с много
голям брой трудноразличими видове и форми. В България има около 15 вида.
Мащерките са многогодишни тревисти растения или малки полухрастчета с
пълзящи или полегнали четириръбести стъбла и възходящи цветоносни
клонки, до 20-40 см. Листата са срещуположни, дребни, приседнали
или с къси дръжки, линейно ланцетни, яйцевидни или елипсовидни, с
точковати жлези и жлезисти власинки, отделящи етерично масло. Цветовете
са двуустни, розови, лилави или бели, събрани по много в пазвите на
най-горните листа, като образуват сбити или прекъснати класовидни или
метличестисъцветия. Чашката и венчето са двуустни. Тичинките са 4.
Плодът се разпада на 4 едносеменни орехчета. Цялото растение има приятна
миризма.
Използваема част.
Цъфтящите надземни части. Билката се бере по време на цъфтежа май -
септември. Суши се на сянка или в сушилня, до 350. Срок на
годност: цели стръкове - 3 г., рязани - 2 г.
Химичен
състав. Съдържат етерично масло
с твърде различен състав в зависимост от таксономичната принадлежност и
екологичните условия.В състава му влизат главно тимол, карвакрол и
ρ-цимол, терпинен, терпинеол, борнеол и
др., както и органични киселини, дъбилни и горчиви вещества, минерални
соли, смоли, флавоноиди, витамин С, пигменти и др.
Лечебно
действие и приложение.
Поради богатото съдържание на етерично масло, мащерката притежава
антисептично, противовъзпалително, отхрачващо, спазмолитично и газогонно
действие, а така също болкоуспокояващо, нервоуспокоително,
противогъбично, противоглистно. Прилага се при всички видове кашлица
(като отхрачващо, бронхоразширяващо и дезинфекциращо средство при остри
катари на горните дихателни пътища, хроничен бронхит, коклюш, бронхиална
астма, суха и спастична кашлица, белодробни възпаления). Широко
приложение намира и за лечение на различни заболявания на
храносмилателната система (включително от нервен произход) -
хронични гастрити и язви на стомаха, колики на стомаха и червата, газове
в червата, диарии, гнилостни процеси, чревни паразити.
В
българската народна медицина мащерката се използва и при отслабване на
сърдечната дейност, задух на нервна почва, епилепсия, липса на апетит,
анемия, киселини в стомаха, безсъние, диария.
Начин на
употреба.
Вътрешно: Приготвя се запарка от 2 супени лъжици ситно нарязана
билка и 1/2 л вряща вода (ври около 5 мин.) След изстиване запарката се
прецежда и се пие студена по 1 кафена чашка 3-4 пъти на ден преди ядене.
Прилага се и като чай, приготвен от 1 чаена лъжичка мащерка и 250 см3
вряща вода, подсладен със захар или мед. Външно (за бани,
компреси, гаргара): запарка от 100 г билка и 2 л вряща вода, която се
прецежда след като изстинел Прилага се при гнойни рани, циреи и абсцеси;
скрофули. Изсушени и стрити листа - за посипване при незаздравяващи
рани.