БЯЛ РАВНЕЦ
(гущерка, пачи пера, посечена трева,
хайдушка трева, еневичка, русулява билка, сърчьово биле, месечняк,
еньово биле)
Achillea millefolium L.
Семейство Сложноцветни
- Asteraceae (Compositae)
Разпространение.
Расте по тревистите места навсякъде в България до 2000 м
надморска височина - край пътищата, из нивите, ливадите, по гори и
поляни.
Многогодишно
тревисто растение.
Описание.
Многогодишно тревисто растение с пълзящи подземни издънки, с право,
неразклонено стъбло с последователни, ланцетни, двойно или тройно
пересто нарязани листа, приосновните - с дълга дръжка, стъблените -
седящи. Цветните кошнички са събрани в гъст щит на върха на стъблото и
всяка се състои от 5 периферни, бели, езичести цветове и от 3 до 10
жълтокафяви, тръбести. Обвивните листчета на кошничките са
керемидоподобно наредени, по ръба люспести, червеникавокафяви, а в
средата - зелени. Плодът е продълговат. Цялото растение е покрито
с власинки и има характерна миризма. Цъфти от юни до септември.
Използваема част.
Съцветието и надземната част, отрязана на 15-20 см от върха. Събират се
по време на цъфтежа, юни-август.
Сушат се на сянка или в сушилня до 400. Срок на годност: цяла
билка - 2 г., рязана или мляна - 1 г.
Химичен
състав. Съдържа етерично масло
/главно хамазулен/, флавонови гликозиди, горчиво вещество ахилеин,
дъбилни вещества, органични киселини, витамин С и др.
Лечебно
действие. Основно -
кръвоспиращо /доказано експериментално/ и противовъзпалително. /дължи на
хамазулена в етеричното масло/. Има донякъде болкоуспокояващ и ободряващ
ефект.
Приложение.
Прилага се като кръвоспиращо средство при кръвоизливи от матката,
венците, носа, стомаха, хемороиди и др. Намира приложение и за
възбуждане на апетита, при стомашни възпаления с болки (язва, гастрит),
при колит, газове.
В
българската народна медицина се използва при бяло течение, виене на
свят, сърцебиене, стомашни киселини, глисти, чернодробни и бъбречни
болести и др., както и като успокояващо (при неврастения и хистерия).
Начин на
употреба.
Външно:
Цветът се кисне 40 дни в зехтин (1:10) и се използва за мазане на
рани, при изгаряния, натъртвания, екземи. Запарката може да се
използва за гаргара при кървене от венците, възпаление на устната
лигавица и др.
Вътрешно:
Прави се запарка 2 супени лъжици, залети с 500 мл вряла вода, като кисне
1 час. Пие се по 1 с.л преди ядене 3 пъти на ден /или 1 кафена. чашка преди
ядене 4 пъти дневно.
