|
|
|
|
Кръстовището
На това кръстовище липсва указателна табела "София 25 километра", "Перник 18 километра". Светофар засега не е нужен. |
|
|
|
Началото на пътя
Пътят е приличен. След малко ще се появят колите на делтапланеристите. Те отиват до своята площадка над Расник. За съжаление не успях да ги снимам. |
|
|
|
Път като Слънце.
Път като Слънце. С две платна. Никакви дупки. Гладък. Не е като Цариградското след Орлов мост.
Отстрани пасе стадо. Овчар, кучета и овце дори не ме поглеждат. |
|
|
|
Настигнат съм
В огледалото виждам, че съм настигнат. Човекът напира. Бърза. Пускам аварийните и той ме задминава по Правилника на черния път - откъдето може. В случая - от дясната ми страна. |
|
|
|
Изпреварен съм
Той лети. Има си работа човекът. Всичките ми снимки са правени в движение. Използвам случая,че не е забранено да се фотографира, докато се шофира. |
|
|
|
Гледката наоколо е за тапет
Вече му виждам само пушилката. Той се движи с прилична скорост. Обръщам внимание върху качеството на пътя - няма дупки! |
|
|
|
Снимка за настроение
Тази снимка я помествам само за настроение. Шофирам и се питам:
Защо у нас нито преди време Живков, нито след време - Попов и тъй нататък, разбират ролята на пътищата за развитието на страната?
Нито една от нашите БКСДНВАТГЕРП(тук са всички нужни букви) не казва: наш приоритет е пътната инфраструктура.
Не са виждали как е по Света? Смятат, че валидното за другите, не важи за нас?..
Били сме бедни? Тъй ли?
Ще разкажа два случая от 1991 година.
Поради причини, за които тук няма място, като директор на Агенцията за чуждестранна помощ поканих френски екип от експерти да оцени нуждите на страната от лекарства, апаратура и санитарни материали. Екипът беше със санкцията на министър Кушнер. Френското правителство се ангажира. Бяха около двайсет души. Ходиха по министерства, по болници, по фармацевтични предприятия, по аптеки, по почивни станции. Близо месец проучваха. Представиха доклад. (Би трябвало да се съхранява в архива на АЧП.)
Бях го чел, когато се събрахме да го обсъдим (продължава под следващата снимка)
|
|
|
|
Отново кръстопът
Това вече е друг разклон. Тук трябва да има указателна табела - "Пожарево 4, София - 15".
Седят френските експерти и аз ги питам: изложете накратко, без дипломация, какви са проблемите на българското здравеопазване. Техният водач (лидер във френското здравеопазване) каза: имате кадри, имате сгради, имате техника, имате пари - нямате организация. Уникални сте. Ние сме сразени! Трудно е това да бъде измислено...
Другата случка.
Български евреин, изселил се преди девети, в селскостопанския бизнес, милионер. Обича България.
Той нае самолет-лаборатория заедно с екипа. Мисля на ООН. Плати луди пари. Постави им задача: Отговорете ми защо в България има недостиг от храни? И те стояха един месец.
Заключението им беше от десет реда:
При тази природа (климат, води, почва) страната трябва да бъде на световния връх в производството и износа на храни. Причините за проблемите в изхранването са в социалната организация на живота.(Обръщам внимание: Не става дума за политическата система!!!)
Туй е, дами и господа!
|
|
|
|
Царският път
Ето ни вече на царския път. Досега се движехме по черния път - сега сме на царския. Сиреч държавата строи и поддържа пътя. Затуй се казва "царски".
София, столицата, е на десетина километра. По този път всеки ден минават стотици, а може би хиляди коли. Разминаването е трудно. Дупките безброй. Неравен е, както се полага. Отстрани не са канавки, а ровини...
Всичко е плод на организация!
Има беден, но добре и чисто поддържан дом. Всички сме виждали такива.
Нашият общ дом е потънал в мръсотия и безпорядък. Построеното не се поддържа. Няма никаква яснота за националните приоритети.
Ние всички се държим като нашественици в Родината си.
Затуй младите и кадърните бягат. Търсят своята родина.
Не политиците ще решат нещата. Сред тях има свестни хора, има и гадни боклуци...
Национална промяна започва от всеки гражданин поотделно. Нужно е да се започне.
Защо да не почистим пред дворовете си?
|
|
|
