Железан Райков
Железанов е роден
през 1921 г. в с. Голям Извор, Хасковски окръг.
Преди 9 септември 1944 г. е
член на ЗМС. През 1939 г. е секретар на ученическа група, по-късно секретар на
Околийското ръководство на ЗМС в Хасково и областното в Стара Загора. Съден и
лежи в затвора.
След 1944 г. е избиран за член на Постоянното присъствие на БМЗС,
член на Бюрото на Градското ръководство в София и на УС на БЗНС.
При разгрома на
опозицията през 1947 година е осъден и отново е в затвора.
От 1965 дава
съгласието си да работи за официалното БЗНС. Според думите му - трябвало да се
запази Съюзът за по-добри времена. Назначен е в апарата на ПП на БЗНС. Става
депутат в 6-о, 7-мо, 8-мо и 9-о комунистическо Народно събрание.
Поддържа
връзка с николапетковистите и каквото може прави за решаване на личните им
проблеми. Отказва се от депутатството си след несполучлив опит за емиграция на
Запад.
Драмата се развива
в Швеция. Там е с парламентарна делегация. Иска политическо убежище и изпраща
писмо до Горбачов и до кмета на Хасково. До Горбачов, защото от него зависи
всичко, което става в Източна Европа, и до кмета на Хасково, защото това е родният
му край. В писмото обяснява, че е за демокрация и за европейска ориентация на
България. В дните, когато се урежда статутът му, получава инсулт. Настанен е в
болница в Стокхолм, откъдето по сложни пътища е върнат в България. Тук е
лекуван. Докато го лекуват, с него разговарят на четири очи големи началници.
Властите се държат все едно нищо не се е случвало.
Той остана депутат в
последното комунистическо народно събрание, но не посещаваше заседанията. Беше
трудноподвижен, но енергичен по дух. Обикаляше страната, за да организира николапетковистите.
Доколкото зная,
давал е цялата си депутатска заплата (200 лева на месец или около 150 долара по
курса от лятото на 2004) за различни обществени начинания, с една или две
заплати подпомогна
Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Срещахме
се и конспирирахме.
Бай Железан ни
даваше книги за Стамболийски, за да ги четем и да се убедим в истините на
земеделското движение. Той искаше Клуба за подкрепа на гласността и
преустройството да стане земеделски.
Железан Железанов почина на 30 април 1990
