Син на свещеник, брат на владиката Дометиан. Свещеник е и другият му брат.
Заради открито несъгласие с режима и заради проповедите му (в храма в Кърджали, където служи), е арестуван и лежи близо шест години в Старозагорския затвор, а след това в продължение на 10 години е лишен от правото да служи в църква.
През 1984-85 г. заедно с Илия Минев, Едуард Генов и техни приятели започва дейност за създаване на организация за защита на човешките права. Той е сред учредителите на Дружеството за защита правата на човека през 1988 г.
През 1989 г. заедно с Христофор Събев, отец Амбарев и др. създава Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Същата година е екстрадиран. От Комитета е обявен за пълномощник в Западна Европа. Това, както сам споделяше в Париж през юни 1989 година, го задоволяваше, защото основният му мотив за участие в неформалните структури е било желанието да напусне България.
От 1994 г. е в Торонто, служи и в православната църква “Св. Ив. Рилски” в Монреал.
Починал на 20 август 2010.
Тук ще прибавя, че в края на осемдесетте години един от основните мотиви за шумно противопоставяне на системата беше „осигуряване на благоприятни условия за емиграция на Запад“. Затова повечето от експулсираните не се върнаха в България след 10 ноември. Личните ми наблюдения са, че мотивът за членство в неформална организация с цел да се потърси „политическо убежище” на Запад се задълбочи след тази дата. Идваха, записваха се и веднага напускаха страната. В България нямало политическа свобода... С много уговорки ще кажа, че за края на 1989 и началото на 1990 това беше вярно.
