Петко Симеонов

Петко Симеонов
Ръководител на проекта "Приказката България"

Роден е на 11 май 1942 г. в гр. Фердинанд /сега Монтана/.
Завършва средно образование в родния си град и философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1967 г.
Работил е в Центъра за социологически проучвания на младежта и като редактор в списание "Младеж".
Доктор. Старши научен сътрудник в Института по социология на Българската академия на науките (от 1969 до 1991 и от 2001 г.).

Научен секретар на ИС. Създател и заместник-главен редактор на бюлетина "Социологически преглед". Заместник-главен редактор на обществени начала на в-к "Труд" като отговарящ за Клуба на социолога към вестника.

Бил е два пъти член на БКП. През 1967 година е изключен (според постановките на тогава действащия устав) с формулировката "няма качествата на комунист". При националната кампания за приемане в БКП на всички синове и дъщери на активни борци, проведена през 1974 година, е приет отново. Напуска БКП през ноември 1989 г.

Член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, създаден на 3 ноември 1988 г. Съучредител на СДС в края на 1989 г.
Февруари 1990 г. - председател на Централния избирателен клуб на СДС в предизборната кампания за първите свободни избори, директор на вестник "Демокрация", през май 1990 става заместник-председател на СДС (до юли 1991).
Председател от самото й основаване на Федерацията на клубовете за гласност и демокрация /ФКГД/, както е преименуван през януари 1990 г. Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България.
Участник в делегацията на СДС на Кръглата маса, на която опозиционният СДС и БСП преговорят за условията за провеждането на изборите за Велико народно събрание и приемат основополагащи документи за политическата система на страната. Член на т.нар. "Контактна група" на Кръглата маса.
Депутат в Седмото велико народно събрание, избран с листата на СДС. Инициатор за създаване на Комисията по демографска политика и неин председател. (Комисията бе закрита в следващото Народно събрание.) Директор на Агенцията за чуждестранна помощ (януари 1991 - юли 1992, виж отчета му пред Народното събрание).
Подписва Новата конституция на България /12 юли 1991/.
Юли 1991 г. - излиза от коалицията СДС с ФКД при първата вълна на "отлюспване" от съюза.

Съпредседател на създадената на 18 юли 1991 г. предизборна коалиция СДС-либерали (ФКД, Зелената партия - Александър Каракачанов и Демократическа партия - Консервативен сговор с председател Стефан Стоянов).
На 3 ноември 1991 г. Федерацията се преименува в Партия Либерали с председател Петко Симеонов.
Председател на коалицията Български демократичен център.
Председател на Българска партия Либерали /БПЛ/, която е създадена на 20 декември 1992 г. в София на Обединителен конгрес на Партия Либерали и Партия Национална демокрация... Представа за дейността му през периода 1991-1995 дават неговите публикации и изявления.
На президентските избори през есента на 1996 година подкрепя кандидата на БСП - Иван Маразов (кандидат за вицепрезидент - Ирина Бокова). След изборите се оттегля от активна политическа дейност и се съсредоточава върху писмените си занимания.
От лятото на 2001 година се връща на старото си работно място в Института по социология при БАН. Преподава в Пловдивския университет.

Автор е на книгите "Индивидуалната дейност", 1982 (монография), "Две стъпала до покрива" - 1987 г.; 1997 г., (роман), "Света Петка Българска" - 1992 г. (роман), "Пилето на рендовалната машина" - 1995 г. (новели, виж едноимената новела), "Голямата промяна" - 1996 г. (документалистика), второ допълнено издание - 2006, "Годините на заека" - 1998 г. (роман), "Прекарване на бутилка оцет", 1999 (новела), "Вековно бягство от нищетата", 2000 (публицистика), Бутилка оцет - 2005 (новели), Коледа в ниската земя (публицистика), Страната на цветята (публицистика), Малък справочник за Съветския съюз (публицистика), Доместикацията на огъня (изследване) и др.

Женен, има четири дъщери.

(Справка на Държавна сигурност, изготвена по искане на ЦК на БКП. Разпространяваше се на принципа "самиздат" сред депутатите от ВНС. В текста не съм внасял никакви корекции - пропуснати са само адресите и телефоните.)

СПРАВКА

за Петко Симеонов Петков

Петко Симеонов Петков е роден на 11.05.1942 година в град Михайловград. Член на БКП, българин, български гражданин, ст.н.с. в Института по социология при БАН. Произхожда от работническо семейство. Баща му Симеон Пеков Върбанов е член на БКП от преди 09.09.1944 година, АБПФК, политзатворник, починал. Майка му Рилка Петкова Върбанова е била работничка, безпартийна, починала.

Първата съпруга на Петков - Хрисула Атанасис Гуда е родена през 1944 година в село Кормофиля, Гърция, гъркиня. В България се е установила през 1947 година заедно с майка си. Завършила е руска филология, след развода се завръща в Гърция.

Настоящата му съпруга - Майя Добрева Димитрова е родена през 1948 година в София. Завършила е английска филология, работи в Института по социология - БАН, член е на БКП. Баща й Добри Жотев, роден през 1921 година е член на БКП, АБПФК, писател. Майка й Пенка Дамянова е родена през 1919 година, член на БКП, АБПФК, пенсионер.

Петков е завършил висше образование, специалност "философия" през 1967 година. Работил е в центъра за социологически проучвания на младежта и редактор в сп. "Младеж". Зам.-главен редактор е на бюлетина "Социологически преглед". Активо сътрудничи на средствата за масова информация.

В периода преди и след учредяването на бившия ОКЕЗР заема двойствена позиция. Структурирането на комитета се провежда в служебния му кабинет. Непосредствено след това уведомява сътрудник на ЦК на БКП за характера на проведените разговори.

Петков е автор на "открито писмо" до др. Милко Балев, в което излага свои възгледи в подкрепа на ОКЕЗР и проблемите на преустройството. На 03.11.1988 година е взел участие в учредяването на т.н. "Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България". От началото на 1989 година дава периодично интервюта пред кореспондент на радио "Свободна Европа", в които излага негативни схващания за извършващото се преустройство у нас и по други актуални политически събития в страната.

По време на заседанието на Екофорума е развил активна дейност за пропагандиране идеите на Клуба и за утвърждаване съществуването на неформалните структури. Установил е контакти с представители на организацията "Хелзинки Уотч" и радиостанция "Свободна Европа", пред които отправил нападки по адрес на българското правителство "довело страната ни до криза във всички области". По време на последното събрание на "Екогласност" направи едно от най-злостното изказване срещу действията на органите на МВР на 26.10.т.г.

П. Симеонов е един от инициаторите и учредителите на българската секция на "Хелзинки Уотч".

(Забележка: Екземплярът, който попадна при мен, не е датиран. Предполагам, че както останалите, е от 4.12.1989 г. - Бел. моя П.С.)