![]() |
|
През 1996 г. е избран за ръководител на СДС в София, а след това влиза в предизборния щаб на Петър Стоянов в кампанията за президент. След избирането на Стоянов за президент Бакърджиев отказва да стане началник на неговия кабинет, но е избран за заместник-председател на СДС.
През януари-февруари 1997 г. той ръководи действията на СДС по организирането на протестите срещу кабинета на БСП, а през април ръководи предизборната кампания на СДС в цялата страна. Избран е за депутат в 38-ото народно събрание, но заема поста на личност номер две в правителството като вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството. Има репутацията на "твърдата ръка" в кабинета. Доби голяма популярност с водените от него преговори с Газпром за доставката и транзит на газ за България. Активно подкрепя идеята на премиера Иван Костов за превръщане на СДС от съюз в партия още от 1996 г. Той е представител на "третата вълна" политици в СДС и политическите му приятели му викат "валяка", а враговете му от БСП - "фашист". Основен актьор при разрушаването на мавзолея на Георги Димитров в София /1999 г./.Освободен от поста вицепремиер и министър на регионалното развитие през декември 1999 г. по предложение на Костов за структурни и персонални промени в правителството на ОДС.
Връща се в парламента като депутат в 38-ото народно събрание от София. Член на комисиите по местно самоуправление и "Антимафия".
Бакърджиев е секретар на Земеделския демократичен съюз, който в края на декември влезе в опозиционната коалиция в Бургас "Съюз за демокрация", в която са членове и либералите на Желев, както и отцепилите се от тогавашното синьо ръководство основатели на СДС в Бургас и др.
Преди Националната конференция на СДС на 26-27 февруари 2000 е избран единодушно за председател на столичната структура на СДС - София. На Националната конференция е избран за член на Националния изпълнителен съвет, но се отказва от поста в изпълнение на директивите на конференцията да не се съвместяват партийни постове и заявява, че ще се отдаде само на партийната дейност като шеф на столичното СДС.
Бакърджиев имаше много силно лоби в синята партия и СДС - София бе поставила много остро въпроса специално Бакърджиев да не напуска НИС на СДС, тъй като представлява много избиратели.
След изявленията на бившия вътрешен министър Бонев, в които той отправи нападки за корупция, вкл. и по отношение на Бакърджиев, последвани от искането на посланика на България в Индия, Едвин Сугарев, Бакърджиев, Бисеров и Цонев да напуснат СДС в името на оцеляването на партията и очистването й, тъй като събирали негативното отношение на обществото към СДС, Бакърджиев започва да дава изявления по пресата, че го клеветят и че се изпълнява политическа поръчка за омърсяването му и изхвърлянето му от партията, изключвайки поръчката да е пряко от премиера Костов.През ноември 2001 г., няколко месеца след изборния крах на СДС и след неуспешните за Петър Стоянов президентски избори, във връзка с откритите му изявления за оставки на ръководството на СДС, е отстранен като лидер на софийската организация и изключен от СДС. Веднага след това създава нова партия - Български демократичен съюз /радикали/.
2005 – участва в преговорите за обединени действия на десните партии, инициирани от СДС, във връзка с предстоящите парламентарни избори.
2007 - формацията му участва в различни партийни коалиции по места за кметските избори на 28 октомври.
2011 - заедно със Софиянски, Праматарски, Дилов-син сформира предизборна коалиция Общност на демократичните сили (ОДС).
Женен е три пъти. Ползва английски и руски език.
Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк
Copyright 1998-2011 ® OMDA Ltd. Всички права запазени